Васил Тончев за първите 100 дни: Кадровата политика е големият проблем на кабинета "Радев"
Dir.bg се обърна към политолози и социолози с призив да анализират първите 100 дни на кабинета и заявката за управленска програма, която преди дни направи министър-председателят Румен Радев.
Кадровата политика е големият проблем на правителството на Румен Радев, смята социологът Васил Тончев. Според него обаче обвиненията, че Радев е новият Орбан са неоснователни и бързо рухват. Бившият унгарски премиер правеше самостоятелна външна политика, различна от тази на Европейския съюз, което е абсурдно, аргументира се анализаторът. И изтъква, че Радев следва българския интерес и това среща разбиране от партньорите ни в Европейския съюз.
Според Васил Тончев засега президентските избори изглеждат "състезание с един кон".
- Как ще коментирате управленската програма на правителството, представена от премиера Румен Радев в навечерието на стоте дни на кабинета, г-н Тончев?
- Приятно съм изненадан. Мисля, че от последните 36 години сега имаме кабинет, който заложи някаква по-дългосрочна визия за развитие. Така че това, което се предложи, според мен е станало добре и и дава добри перспективи.
- Правят впечатление поне три неща - деолигархизация, оптимизация на администрацията, нов модел на ускорено развитие. Какво според Вас ще означава това като практически действия?
- Да, визията е цялостна. Това е, което ми харесва. Тука може би трябва да отворим една скоба, че тя е трудно изпълнима. И иска мобилизация не просто от държавното управление, а цялостно обхващане на много сили на национално ниво, за да може да се изпълни колкото е възможно повече от програмата.
Прави ми особено впечатление акцентът върху публично-частното партньорство. Нещо, което е много важно, което е типично за развитите представителни демокрации. Ако успеем да направим и тази стъпка, това според мен ще доведе до по-ускорено развитие и до много по-успешен край на това начинание. Но това пак е свързано със страшно много неща, включително с осигуряване на законова рамка и много, много по-голяма ефективност на държавните институции.
- Отделно внимание е посветено на инвестиционната програма по общини. Това означава ли, че кабинетът на "Прогресивна България" започва подготовка за местните избори догодина, пренебрегвайки президентските след два месеца? Или пък смята президентските за "решени"?
През изминалите 12 - 15 години бяхме свикнали с друго - визията за развитието да е политическа, да се залага предимно на това да се отговаря на очакванията на хората чрез популистки мерки и от това да се печелят дивиденти и изборни резултати.
За периода на Борисов беше характерно цялата политическа енергия да следва общественото мнение. Може би за онзи етап това е било добре и е било подходящо. През годините постоянно се променяха обещания, решения и т.н., само и само да се угоди на мнозинството, на протестиращите.
Радев предлага съвсем друга визия, той е с друг манталитет и характер. Той ще действа изпреварващо.
И залагайки една по-дългосрочна визия, ще работи за това тя да бъде спазена и да се върви напред по заложеното, а не толкова да се отговаря и да се следва общественото мнение. Т.е. общественото мнение ще бъде изпреварвано.
Но това според мен ще създаде проблеми от гледна точка примерно на дългосрочността на проекта, но от друга страна пък може да доведе до много добри резултати за държавата.
- Вие изпреварихте въпроса ми по какво 100-те дни на Радев си приличат или се отличават от а 100-те дни на останалите правителства. Но няма ли опасност този нов стил на Радев да бъде разчетен като несъобразяване с общественото мнение?
- Има, разбира се. Има и ще има много много конкретни проблеми, конфликти, които трябва да бъдат разрешени и преодолявани. Но ако се наложи общото разбиране, че всичкото това е добре за цялостното развитие на държавата, мисля, че скептицизмът може да бъде преодоляван и да се намерят успешни решения.
Според мен това е дългосрочна визия. Премиерът демонстрира здрави нерви. Според мен Радев показа, че е готов, че очевидно дълго време се е подготвял за изпълнителната власт, премислял е тази твоя стъпка и е успял да намери платформа, с която да влезе и да заложи едно успешно начало.
- България е парламентарна република, но често наричаме различните парламенти с имената на премиерите, които те са излъчили. С какво "парламентът на Радев" прилича на предшествениците си и с какво е различен? "Прогресивна България" има впечатляващо мнозинство - 131 народни представители, но това предполага опасност Народното събрание да се превърне в гумен печат на кабинета. Виждате ли такава опасност?
- Изглежда така, но нека върнем малко лентата назад.
България се развива на периоди от може би по два демократични мандата. 90-те години минаха под знака СДС-БСП - противодействието между тях и промяната на системата. След това дойде десетилетието на Симеон Сакскобургготски, който веднъж като премиер, после като участник в кабинета (неговата партия НДСВ е коалиционен партньор в правителството на Сергей Станишев - б.р.) някак уталожи напрежението, възникнало от промяната на собствеността в държавата и полагането на новите неща.
След това дойде Борисов. Когато дойде Борисов, примерно, Меркел го предизвика и каза, че на България е нужен полицай. Някак си затова го харесаха, защото държавата действително много бандитски се разграбваше и бяха останали много такива крайни взаимоотношения, които изискваха и подобни мерки.
Та сякаш сега в това четвърто десетилетие дойде времето начело на държавата да има военен. Това има своите отрицателни, но и положителни страни. Но като че ли времето е дошло за това - да има повече субординация, да има ред, да има някаква последователност и да бъдат заложени онези рамки, които са ни необходими, за да можем да си градим държавата и обществото. Това е военен стил на взаимоотношения между институциите. Но в рамките на представителната демокрация все пак.
- Какво ни казва кадровата политика на Радев? Все пак всеки премиер говори на обществото чрез избора на хората, на които възлага да изпълняват политиките на неговото правителство.
- Тук е един от големите проблеми. То е ясно, че хора от Луната няма да дойдат, това сме си ние, и просто някак си трябва да се подберем.
И за да има ефективност и успех, трябва просто да влизаме във всеки един отбор с много по-голяма отговорност към обществото като цяло. Проблемите са много. Трудно се намират кадри и знаем, че мозъците, бъдещето на страната дълго време изтичаха в посока западните страни.
Сега като че ли има тенденция за известно връщане, но е много трудно с кадрите, защото просто не разполагаме с подготвени хора. И го виждаме на всички нива. Така че доизбистрянето на кадровия потенциал и на хората, които могат да свършат полезни неща за държавата, ще мине през един много труден процес. И това е един от големите проблеми на новата изпълнителна власт.
- Какви сигнали изпраща 107-ото българско правителство на партньорите ни в ЕС и НАТО?
- Това, за което опозицията, например, е най-критична, е, че кабинетът на Радев е непоследователен - че на Запад бил един, а у нас друг. Не мисля обаче, че за подобна критика има особени основания. Според мен тази теза доста бързо ще се срине. И тя се срива постоянно, когато опира до конкретиката.
Радев съвсем последователно следва това, което заложи и във външнополитическата стратегия, и във вътрешнополитическата стратегия.
Прави това, което говореше поне през последните четири години на втория си мандат като президент. И не виждам никаква изненада във това, което е казал по отношение на външната политика, включително по отношение на най-болезнената тема - Украйна. По същия начин и борбата му със смяната на модела и начинът, по който иска да го направи, е това, което прави във вътрешната политика.
Така че не са основателни обвиненията, че той е новият Орбан, че той е путинист и т.н. Мисля, че те много бързо рухват. Защото какво беше това, което правеше Орбан?! Той правеше самостоятелно външна политика, различна от тази на Европейския съюз, което е абсурдно. Не може да бъдеш вътре, да си съюзник и да вършиш неща, които са в разрез с това, което прави цялото.
Радев много добре разбира това и изрично каза, че такива постъпки от негова страна няма да има.
Но в същото време се търси много по-голяма автономност, след се по-засилено българският интерес вътре в ЕС. Мисля, че за първи път това така отчетливо се прави от българско правителство.
Виждам че тази наша позиция среща разбиране. Неслучайно Зеленски се среща няколко пъти с него, ще договарят доста сериозни проекти за нашето бъдещо взаимоотношение с Украйна. Видяхме позициите и на големите и силни демокрации в ЕС, като Франция и Германия - срещите, които бяха направени, протекоха позитивно и дават една добра основа за бъдещо взаимодействие.
- До президентските избори има два месеца, бавят ли се евентуалните опоненти на Илияна Йотова да издигнат кандидатурите си?
- Засега състезанието е като че ли с един кон. Някак си лъсва голямата слабост на опозицията в момента, тъй като тя не може да намери своето място и да даде своята идентичност в създалата се обстановка и така да наложи свои тези и своя критична гледна точка към управлението, която да е ефективна.
Опозицията не би могла в това си състояние да се обедини, защото тази колаборация, която направиха т.нар. градски партии, по-глобалистично настроените слоеве на нашето общество, със стария модел, беше пълен провал, и в момента разбирателството между ГЕРБ и градската десница е компрометирано.
По-скоро те са настроени техните кандидати да бъдат изглеждат конфликтно помежду си, за да може да се види кой ще успее евентуално да се добере до второто място, за се легитимира като силната опозиция в страната. Някак си мащабите им спират дотук. Неслучайно все още не са излъчили своите кандидати, а е задължително вече - президентските избори са на 25 октомври, това е толкова кратък срок.
От друга страна, Илияна Йотова пое в движение президентския пост и успя много плътно да го запълни. Тя стана медиатор между институциите - нещо, което с голяма сила липсваше по време на президентството на Радев. И засега виждаме, че е доста активна и доста добре приета от широките слоеве на обществото.
- А какви са очакванията Ви за президентските избори и отражението им върху политическата ситуация в страната?
- Поне засега не се очертават някакви сътресения и тук очакванията са ми, че те ще преминат с ярък фаворит в лицето на сега изпълняващата длъжността президент - Илияна Йотова.
- Виждате ли сянката на президентските избори върху избора на Бургас за провеждането на Евровизия?
- Не, по никакъв начин не виждам този въпрос да е политизиран. Такава трактовка е израз на това, за което вече говорих - опитите такива теми да се политизират, което нанася само вреда на политиката, тъй като е крайно неефективно и много бързо се износва и се компрометира.
Въпросът е решен от партньорите от Евровизия, които организират конкурса. След доста детайлна експертна оценка те са преценили, че Бургас е по-добрата кандидатура.
- Ще Ви питам директно - изборът на Бургас вдига ли топката на кмета Димитър Николов като евентуален кандидат-президент?
- Изборът на Бургас за провеждането на Евровизия е безспорно голяма победа за Димитър Николов - че се е справил и с екипа си е успял да представи такава визия, че тя да бъде харесана и приета.
А що се отнася го избора на кандидат-президент от ГЕРБ, това е решение на Борисов. По принцип знаем, че досега Борисов не слагаше по-изявени представители на ГЕРБ в такава роля. Двувластие в тази партия не се толерира.
Така че не знам дали той ще се спре на Димитър Николов или не, а пък и самият Димитър Николов дали ще реши да напусне кметския пост в този момент, тъй като виждаме, че покрай Евровизия му предстои страшно много работа.
- Не би било прието добре, ако в такъв момент градът бъде оставен в неясно положение, така ли?
- Да, една евентуална промяна там, нови кметски избори, биха създали хаос в толкова отговорен момент.