📰 Последни новини

Бъдете в крак с актуалните събития

✕ Изчисти

Здрава Каменова: Хората си отдъхват, когато един човек не държи да е съвършен

Здрава Каменова трудно стои на едно място. И вероятно точно затова около нея непрекъснато се раждат истории - на сцената, зад кулисите, вкъщи, по време на турне или просто някъде по пътя. Самата тя признава, че ако два-три дни не се случи нещо "шантаво", започва да се притеснява, а когато седне в колата и тя потегли, някак се чувства у дома. Актриса, драматург, сценарист, а вече и писател, Здрава превръща преживяното в материал почти в движение. Понякога дори без сценарий - буквално. "Винаги каквото преживявам, то става тема в скечовете ми, в Инстаграм", казва тя. Хващаме Здрава Каменова в края на лятото и лятното й турне "Жена на море" и "Жена и половина" в чудесно настроение. За сцената, историите, които се раждат от живота, смелостта да се самоиронизираш и трудното изкуство да казваш "не" Здрава Каменова разказва в новия епизод на "Без сценарий" в Impressio. "Хората си отдъхват и се радват, когато един човек не държи да е съвършен. А в професията ни има доста суета и много актьори искат да изглеждат в точния ракурс..." Това лято Здрава излиза и на някои от най-големите летни сцени в страната. Във Варна шоуто ѝ е разпродадено пред 2400 души - постижение, което за нея има значение и отвъд цифрите. "Досега не се е случвало сама жена-комик да застава така пред толкова хора в България. Свикнали сме с големите имена - Камен Донев, Виктор Калев, Мариус... Те са страхотно вдъхновение за всички актьори и актриси. Но се надявам момичетата в професията да знаят, че има място и за нас и можем да стъпваме смело и да се осмеляваме дори да сме сами на сцената." Самата тя не обяснява случващото се единствено с актьорски талант. "Не знам дали е точно актьорският ми талант, а по-скоро съчетанието между нещата, които пиша, смелостта да иронизирам себе си и това, че поканих хората в моя живот през социалните мрежи. Аз съм Здрава и в най-големите ми стендъп шоута те знаят, че говоря от първо лице. Това е друг тип общуване с публиката, което ми е много важно. Гледам да съм напълно искрена, честна, да не ги лъжа." Именно тази искреност понякога я отвежда до границата, която самата тя се изкушава да не прекрачва. "Почвам да импровизирам, спирам се и казвам: "А, това е прекалено!". А те ми казват: "Не, точно сега беше...". Това да съм на ръба на границата си или малко да я мина понякога отваря вратата към сърцата на хората." Зад лекотата на сцената стои дълъг път. След Театралната академия Здрава не играе в продължение на 11 години. Работи като преводач и сценарист, а в сценарната стая на "Откраднат живот" среща Светослав Томов - нейния бъдещ партньор в живота и работата. Искрено ни разказва за четирите деца, които заедно отглеждат с него, за грижите и премеждията покрай израстването им. С голяма любов споделя, как Светльо толкова силно е вярвал в нея, в таланта и артистизма й, че зарязва учителската професия и други хубави предложения, за да основе продуцентска фирма "Перо и вятър" и да я подкрепи.... И чудото става, нещата потръгват и Здрава полита по различни сцени, малки и големи, пространства, летни театри, зали и пълни все повече и повече. "Със Светльо вярваме, че трябва да уважаваме труда на приятелите си защото цял живот работим с тях и се опитваме винаги да им плащаме добре, редно е." Завръщането на Здрава започва от малките сцени - със 100, 200, 300 души публика, преди залите постепенно да започнат да растат. От онези години остава и принципът, който двамата не са готови да пожертват заради размера на аудиторията. "Ако има 150 души, които са отделили от живота си няколко часа и от средствата си, които по малките градове особено не са никак големи, и те очакват - ти не можеш да кажеш: "Няма да ходя, защото не се събраха". Мисля, че и това отношение към публиката се връща, защото тя става все повече и повече." На 27 октомври идва следващата голяма крачка - "Здрава и половина" ще бъде първото ѝ шоу в Зала 1 на НДК. Спектакълът събира стендъп, скечове, откъс от пиеса и музика на живо. Но колкото по-големи стават сцените, толкова по-важно за нея остава непосредственото общуване. "Просто не мога - трябва да виждам очи. За разлика от повечето представления, при мен винаги оставям светнато в салона лекичко, за да мога да ги виждам, да ги питам, те да ми отговарят и да се случват нещата." Към сцената вече се прибавят и книгите. Първият роман на Здрава Каменова се ражда от пиесата "Любов в насрещното". Идеята идва от Захари Карабашлиев, който гледа спектакъла и я насърчава да разгърне историята като роман. Само пет дни след излизането на книгата е пуснат втори тираж, а реакциите на читателите връщат Здрава към нещо, което сякаш винаги е било в основата на всичко останало. "Обратната връзка от читателите ме върна към едно усещане, че май това е ядрото на моето нещо - да разказвам истории, да ги пиша." Вече работи и по втори роман, отново роден от театъра - този път от моноспектакъла "Жената е странна птица". Предстои и нова пиеса, която пише заедно със Светльо, а в нея ще участва и София Бобчева. Подготвя и онлайн проект, заради който ще създаде собствен YouTube канал. Сред сцената, книгите и непрекъснатото движение идва и един по-труден урок - да поставя граници. "Аз искам веднага да се влюбвам в хората, искам по-наивна да съм. Тая наивност за съжаление вече поумря." С времето се научава и да казва "не". "Много пъти казвах "да" на неща, за които чувствах, че не трябва да кажа "да". За да не съм кривата, за да не спра процеса, за да се чувства по-добре колегата, забравях аз от какво имам нужда." "Усмихвайте се повече! Каквото и да правите, мислете и за другите и така ще си живеем по-хубаво." Гледайте интервюто ни със Здрава Каменова, неподправена, с уникално чувство на самоирония и веселост в "Без сценарий" в Impressio, както и в YouTube канала ни, Instagram, Tik-Tok, а вече можете и да го слушате в Spotify. Интервю на Явор РАЛИНОВВидео: Тед ГЕОРГИЕВ/Dir.bg

● dir.bg
преди 2 седмици

След 60 години чакане: Италия има победител в домашната си Гран при във Формула 1

Андреа Кими Антонели спечели една велика победа в домашната си Гран при на Италия във Формула 1, въпреки че стартира едва 19-ти след наказание и дори направи допълнително спиране в бокса в хода на надпреварата на "Монца". Така той се превърна в първия представител на домакините, който печели в Храма на скоростта от 1966 година, когато победата грабва Лудовико Скарфиоти с Ферари. С триумфа си у дома, Антонели нанесе много тежък удар по шампионските амбиции на съотборника си Джордж Ръсел, който завърши точно зад него, след като стартира от втората позиция. Подиума зад дуото на Сребърните стрели оформи Макс Верстапен, а четвърти и пети се класираха пилотите на Макларън Ландо Норис и Оскар Пиастри. Люис Хамилтън беше единственият представител на Ферари, който стигна до финала пред тифозите, финиширайки шести пред стартиралия от полпозишъна Пиер Гасли, Арвид Линдблад, Франко Колапинто и Юки Цунода, които оформиха зоната на точките в Гран при на Италия. След седмата си победа от началото на сезона Антонели увеличи своя аванс на върха на генералното класиране, в което с актив от 267 точки той води с 66 пред съотборника си Ръсел. Тройката с пасив от 76 пункта оформя Хамилтън. При конструкторите Мерцедес е на върха с актив от 468 пункта и аванс от 122 пред Ферари. На третото място с изоставане от 179 точки се движат действащите двукратни шампиони от Макларън. Сезонът във Формула 1 ще продължи след седмица с надпреварата за Гран при на Испания на изцяло новото градско трасе в столицата Мадрид.

● dir.bg
преди 2 седмици

Барса се позабавлява във Валенсия, вкара 5 на "прилепите" и дръпна на върха

Барселона победи лесно с 5:0 като гост Валенсия в двубой от четвъртия кръг в Примера дивисион. Първият и последният гол в мача бяха дело на Ламин Ямал, а испанският национал не можа да отбележи хеттрик, след като едно негово попадение беше отменено. Шампионите започнаха много силно и Ямал откри резултата още в шестата минута след удар отблизо. Само три минути след това европейският и световен шампион с Испания пак се разписа, но беше в засада и попадението му не беше признато. Все пак Барса реализира втори гол в 22-ата минута чрез Фермин, а Рафиня покачи аванса в полза на каталунците на 3:0 пет минути след почивката. Педри също беше точен в 79-ата минута, а Ламин Ямал оформи крайното 5:0 шест минути преди изтичане на редовното време след асистенция на Дани Олмо. Барселона е на първо място в класирането с пълен актив от 12 точки, докато Валенсия отново разочарова своите фенове на "Местая" и се намира на 20-та позиция със само 1 точка.

● dir.bg
преди 2 седмици

Шампионът Арсенал боядиса Лондон в червено и бяло след обрат срещу Челси

Арсенал постигна впечатляваща победа с 2:1 над Челси в голямото лондонско дерби от третия кръг на Висшата лига. На "Емирейтс" тимът на Микел Артета осъществи обрат срещу водения от Чаби Алонсо състав и запази пълния си актив от точки от началото на сезона. Срещата започна по мечтан начин за гостите. Още във втората минута Морган Роджърс се възползва от отлично подаване на Джорел Хато и с прецизен удар даде преднина на Челси, смълчавайки трибуните на "Емирейтс". Арсенал постепенно пое инициативата и заслужено стигна до изравнителен гол в 24-ата минута. Новото попълнение Христос Цолис намери отлично Кай Хаверц в наказателното поле, а германският нападател не сгреши срещу бившия си клуб за 1:1. Домакините продължиха с по-силната си игра и веднага след почивката стигнаха до пълния обрат. В 49-ата минута Деклан Райс изведе капитана Мартин Йодегор на отлична позиция, а норвежкият плеймейкър хладнокръвно реализира за 2:1. До края на двубоя Чаби Алонсо опита да промени развоя на срещата с включването на Мало Густо и Пеп Чавария, но отбраната на Арсенал, водена от Езри Конса и Габриел, не допусна нови опасности пред вратата си. С успеха "артилеристите" продължават с пълен актив след първите три кръга във Висшата лига, докато Челси допусна първата си загуба за сезона.

● dir.bg
преди 2 седмици

Заловените 340 кг наркотици в софийски камион в Бургас надхвърлят 15 млн. евро

Над 15 млн. евро може да достигне стойността на заловените около 340 кг наркотици, открити в товарен автомобил в Бургас, съобщиха на брифинг прокуратурата и Главна дирекция (ГД) "Гранична полиция" по разследването. Товарният автомобил със софийска регистрация е бил спрян в петък около 13:00 часа при влизане в Бургас от София. При извършеното претърсване в него са открити палети със сакове, в които са били разпределени наркотичните вещества, съобщи Светослав Маринчев, заместник-окръжен прокурор на Бургас и наблюдаващ прокурор по разследването. По думите му са установени 110 пакета с прахообразно вещество, реагирало на кокаин, и 230 пакета с тревна маса, реагирала на марихуана. Всеки от пакетите е бил с тегло около един килограм. Водачът на товарния автомобил е задържан, а наркотичните вещества, автомобилът и други веществени доказателства са иззети. В събота на шофьора е било повдигнато и предявено обвинение за държане на наркотични вещества с цел разпространение, посочи Маринчев. Той уточни, че заради голямото количество наркотични вещества експертната оценка ще отнеме време, тъй като трябва да бъде установено какво точно съдържа всеки от пакетите. Едва след приключването на експертизите може да бъде определена окончателната стойност на наркотичните вещества, съобщи БТА. Предварителната оценка е за около 15 млн. евро, като е възможно стойността да бъде и по-висока. Маринчев уточни, че става дума за цени, използвани от съдебната система, които са значително по-ниски от реалната стойност, която наркотиците биха имали при разпространение на улицата. "Информацията, с която разполагаме - оперативна и следствена, все още подлежи на допълване", каза заместник-окръжният прокурор. По думите му въпросът дали ще бъдат повдигнати обвинения на други лица ще бъде решен в хода на разследването. Ръководителят на ГД "Гранична полиция" главен комисар Антон Златанов определи случая като рекорден по количество наркотични вещества, заловени при една реализация извън пристанище и граничен контролно-пропускателен пункт. Това действително е рекордно количество, заловено при една реализация извън пристанище и ГКПП, заяви Златанов. Той посочи, че става дума за 110 килограма кокаин и 230 килограма марихуана, като по различни пазарни оценки стойността на наркотиците е огромна и може да надхвърли 15 млн. евро. Златанов отбеляза, че правителството е поставило акцент върху борбата с разпространението на наркотици и че ГД "Гранична полиция" е насочила усилията си към тази цел. "Намираме се на такова географско място, което престъпните мрежи се опитват да използват за такава каналджийска дейност, но мисля, че успешно противодействаме на това", каза той. За по-малко от два месеца само по три досъдебни производства, наблюдавани от Окръжната прокуратура в Бургас, са заловени над половин тон наркотици, съобщи окръжният прокурор на Бургас Георги Чинев. По думите му това е "обезпокоителна статистика", която сочи към още по-обезпокоителна тенденция.

● dir.bg
преди 2 седмици

Свидетел твърди, че бащата от Исперих е изиграл в казино пари за покупка на кола

Показания на свидетел по случая сочат, че непосредствено преди да убие двете си дъщери и да се самоубие, мъжът от Исперих е загубил част от средствата, които е получил от своя баща за покупка на кола. Тази информация съобщи пред bTV окръжният прокурор на Разград Тихомир Тодоров. По думите на магистрата ключовите лица вече са разпитани, като експертизите продължават и се очаква досъдебното производство да приключи до края на септември. Органите на реда са установили шофьор, превозил бащата от Исперих до Разград на 1 септември часове преди трагичните събития. Тодоров описа събраните данни с думите: "Най-новото е, че е установен и разпитан свидетел, който на 1 септември е вземал бащата от Исперих. Транспортирал го е до Разград. Тук, в едно казино, е изиграл немалка част от парите, които неговият баща му бил дал преди това за закупуване на автомобила". На същата дата мъжът е завел двете момичета на работното място на тяхната майка. Разследващите органи предполагат предварителен замисъл за сбогуване при тази среща. "Установено е също така, че на същата тази дата, 1 септември, бащата и двете момиченца са отишли на местоработата на тяхната майка. Очевидно той е планирал да се сбогуват, да се видят за последен път", каза окръжният прокурор. Като водеща причина за тежкия изход се очертава наслагването на семейно напрежение и дългогодишна хазартна зависимост. По делото са постъпили сведения за депресивно състояние, оповестени първоначално от министъра на вътрешните работи. Към момента липсва писмено становище за психичния статус на починалия, но присъствалите при разпитите психолози подкрепят тази хипотеза въз основа на събраните разкази. "Има го и момента на наслагване. Той дълги години се занимава с хазарт. Сега се появиха данни и тези данни бяха изнесени от вътрешния министър за това депресивно разстройство", коментира Тодоров. Втората основна насока на работа проверява твърденията за системен тормоз спрямо майката. Сведенията са получени на мястото на трагедията от нейните близки роднини и от кмета на общината. "Данните за насилието по отношение на майката ги добих, когато бях на местопроизшествието, от бащата на починалия и от нейните двама братя, както и най-вече от кмета на общината", обясни прокурорът. Проверката показва, че жената е сезирала полицията и прокуратурата в минали периоди, но впоследствие е оттегляла молбите си. "Буквално след тяхното депозиране тя се е отказвала", посочи Тодоров. Според държавното обвинение подобни действия изискват задълбочена институционална реакция. "Това е много важен знак. Все пак трябва да говори нещо, когато един нормален човек подава такова оплакване за упражнено насилие", подчерта окръжният прокурор. Социалните служби в региона не разполагат с преписки за напрежение в дома. "Социалните служби не са били уведомявани за тези проблеми. Всичко е ставало между четирите стени", допълни магистратът. Съпрузите са живеели отделно през последните два месеца, като липсват категорични доказателства жената да е съжителствала с друг партньор. "Ние по безспорен начин не сме установили, че тя вече съжителства с едно трето лице", уточни Тодоров. Огледът в жилището насочва към извода за внезапно нападение над спящите сестри. Липсата на отбранителни наранявания и оскъдните следи от кръв подкрепят версията за покушение по време на сън, започнало от по-голямото дете. "Много малко кръв имаше на местопрестъплението. Не е имало съпротива от децата, най-вероятно те са спели в този час", обясни прокурорът. Назначените криминалистични експертизи изследват отпечатъци от обувки, открити в стаята, за съпоставка с тези на бащата. Тъй като предполагаемият извършител е починал, производството подлежи на прекратяване след финализиране на процесуално-следствените действия. "Когато бъде завършено цялостното разследване на етап досъдебна фаза, ще бъде прекратено поради смъртта на извършителя, именно бащата на децата", каза Тодоров.

● dir.bg
преди 2 седмици

3 горски пожара бушуват в Анталия, евакуираха няколко населени места (видео)

Три горски пожара бушуват от вчера следобед в общините Аксу, Кепез и Серик в южния турски окръг Анталия, като на терен са изпратени стотици пожарникари, а няколко населени места са евакуирани, съобщава сайтът Хаберлер, цитиран от БТА. По информация на заместник-кмета на Анталия Бюшра Йоздемир в борбата с пожарите до момента на терен са изпратени повече от 860 пожарникари и доброволци, 149 противопожарни коли, включително чисто нови автомобили, които все още не са регистрирани, над 70 булдозера, три самолета за гасене на пожари и девет хеликоптера. По информация на местните власти в община Серик, цитирана от ТРТ Хабер, заради разрастването на пламъците тази нощ са евакуирани няколко населени места, като въпреки усилията на пожарникарите пожарът напълно е изпепелил пет къщи и няколко селскостопански постройки. По време на гасенето на пламъците край Анталия тази нощ е възникнал и инцидент с един пострадал, при който багер е пропаднал в крайпътна канавка и се е преобърнал, съобщава още ТРТ Хабер. В същото време властите в югозападния окръг Мугла съобщават, цитирани от Анадолската агенция, че избухналият вчера в района на градовете Ментеше и Ула пожар вече до голяма степен е овладян.

● dir.bg
преди 2 седмици

21 от най-красивите замъци в света (снимки/видео)

Какво в замъците привлича толкова силно хората по целия свят? Голяма част от очарованието им се крие в историята и човешките драми, разигравали се зад техните стени, както и във впечатляващата архитектура, характерна за много от тях. Те обаче носят и романтично, донякъде мистично усещане, което разпалва въображението и извиква картини на рицари в блестящи брони и могъщи кралици воини от отминали епохи. "Замъкът е едновременно укрепление и величествен дом. Да се създаде сграда, която е и удобна, и защитена, е трудно. Изобретателните начини, по които проектантите на замъци са постигали този баланс, винаги са интригуващи.", казва Марк Морис, автор на ("Замъци: Тяхната история и еволюция в средновековна Великобритания") "Castles: Their History and Evolution in Medieval Britain". Макар обичайно да свързваме замъците с европейската история, този архитектурен тип се среща по целия свят, в страни толкова различни като Япония и Индия, Мароко и Мексико. Днес много от тях са средища на жива история, където посетителите могат да наблюдават рицарски двубои и други древни бойни умения, да слушат средновековна музика или да видят как занаятчии демонстрират изкуства, занаяти и всекидневни умения от преди хиляда години. Те са и отличен фон за концерти на открито, филми, театрални и военни спектакли, както и за снимки на кино и телевизионни продукции. "Не става дума само за обсади, а и за историите от личния живот на богатите и известните", казва Морис. "Това са места, където са се кроели заговори, сключвали са се бракове, извършвали са се убийства, раждали са се наследници на крале..." Представяме 21 от най-красивите замъци в света, които пренасят посетителите назад във времето в древни легенди и мистерии. Разположен на около 30 минути с високоскоростен влак западно от Осака и Кобе, Химеджи се извисява над Вътрешно Японско море и се смята за образец на японски феодален замък. Елегантната сграда с бели фасади е едновременно национално съкровище на Япония и обект от Световното наследство на ЮНЕСКО. Наричат я и "Замъкът на бялата чапла", тъй като напомня на огромна птица в полет. Завършен в началото на XVII век, замъкът Химеджи предлага ежедневни обиколки с гид на японски и английски език. Дворецът на великия магистър на рицарите на Родос, Гърция Този класически средновековен замък се издига над остров Родос в Егейско море. Първоначално изграден като византийска цитадела, той е преобразен в сегашния си готически облик от кръстоносците от Ордена на Свети Йоан, когато Родос е бил седалище на техния велик магистър. По време на кратката италианска окупация на Додеканезките острови Бенито Мусолини използвал замъка като ваканционна резиденция. Постоянните археологически изложби в него представят находки от Древна Гърция и раннохристиянския период. Макар мнозина да приемат този баварски шедьовър за въплъщение на германски замък, той всъщност е сравнително нов, издигнат в края на XIX век по нареждане на крал Лудвиг II. Баварският монарх възложил на архитектите си да създадат нещо, което да отразява както оперите на Рихард Вагнер, така и романтичните представи за Средновековието. Резултатът е почти толкова приказен, колкото замъка на Спящата красавица в Дисниленд, но със заснежените Алпи на заден план и баварските равнини под него. Нойшванщайн е любим и на киното, като през годините се появява в редица филми, сред които "Chitty Chitty Bang Bang" и "The Great Escape". Един от най-впечатляващите замъци в Европа, Алкасарът е разположен върху тесен скалист нос, който се извисява над равнините на Стара Кастилия в централна Испания. Вижте актуалните оферти за пътуване и ваканции на туристическия портал NasamNatam.com Макар началото му да е като римска крепост, през вековете строежът се развива в типичен средновековен замък с дълбок ров, подвижен мост, кръгли наблюдателни кули, масивен донжон и пищно украсени кралски покои. Замъкът в Сеговия е най-известен като дом на кралица Изабела и могъщия Филип II, преди кралският двор да бъде преместен в Мадрид. Пена е още едно рожба на романтичното движение, обхванало Европа през 19 век, и увенчава хълм близо до Синтра в Португалия. Поръчан от крал Фердинанд II на мястото на разрушен манастир, посветен на Дева Мария от Пена, дворецът представлява ярка смесица от различни исторически стилове, включително готически, мавритански и ренесансови елементи. Наситените червени и жълти цветове, както и ефектната часовникова кула, придават на Пена много по-колоритен облик от мрачните замъци, срещани на други места в Европа. Издигната в началото на 17 век от моголския владетел на Раджастан, крепостта Амбър се намира на хълм край Джайпур, а здравите й стени се отразяват във водите на езерото Маота. Дворцовият комплекс зад укрепленията е организиран около дворове, оградени от изящни образци на раджпутската архитектура, като апартаментите на махараджата, Сукх Нивас, или Залата на удоволствията, и Диван-и-Ам, или Залата за кралски аудиенции. Макар в миналото изкачването по стръмния входен път със слон да е било популярно, днес посетителите се съветват да вървят пеша или да използват такси с висока проходимост 4x4. Тази огромна постройка на границата със Сахара е участвала в повече от десет филма и телевизионни продукции, сред които "Игра на тронове, "Гладиатор" и "Мъжът, който искаше да бъде крал" Комплексът включва укрепен долен град край река Асиф Унила, където и днес живеят хора, и частично разрушена цитадела на хълм. Къщи за гости в берберски стил предлагат настаняване на посетителите на ксар, построен първоначално през XVII век като място за нощувка на кервани, пътуващи между Маракеш и Судан. Основан в последните години на епохата на викингите, замъкът Калмар води началото си от отбранителна кула от 12 век, издигната над протока Калмар на Балтийско море. Четири века по-късно крал Густав и синовете му превръщат Калмар в великолепна кралска резиденция, която след реставрации изглежда почти по същия начин, както през 1592 г. Освен изложби, детски занимания и обиколки с гид, най-добре запазеният ренесансов замък в Скандинавия предлага и специални събития, сред които изложба на древноегипетски артефакти, отворена до ноември 2025 г. Кастильо Сан Фелипе дел Моро, Пуерто Рико Пазеща входа към залива Сан Хуан, тази испанска цитадела от 16 век е сред най-внушителните постройки в Карибския регион. Защитен с ров и подвижен мост, каменни бастиони и сурови морски скали, замъкът е отблъснал множество нападения, включително няколко атаки на френски пирати и щурма на сър Франсис Дрейк през 1595 г. Въпреки това той се предава на американските сили след ожесточен морски обстрел по време на Испано-американската война. От 1962 г. Ел Моро и близкият Кастильо Сан Кристобал, най-голямата крепост, построена от испанците в Западното полукълбо, са част от Националния исторически обект Сан Хуан. Тревистото "поле на огъня" пред замъка днес е изключително предпочитано място за пикници и пускане на хвърчила. Макар официално да носи определението дворец, огромният комплекс Топкапъ в Истанбул притежава всички белези на класически замък: защитимо местоположение, укрепени стени, мощни порти и кралска резиденция, обитавана от османските султани от края на XV век, когато е построена, до 50-те години на 19 век. Превърнат в музей след разпадането на Османската империя след Първата световна война, Топкапъ предлага обширни градини, алеи по крепостните стени с изглед към Босфора, Османския императорски харем, където са живели наложниците на владетеля, и Императорската съкровищница с прочутия златен кинжал, обсипан с изумруди, откраднат и впоследствие върнат. Кацнал върху древен вулканичен хълм в края на Кралската миля, замъкът Единбург е смятан за "най-обсажданото място" във Великобритания, с най-малко 26 големи нападения през 1100-годишната си история. Много известни британци, от Мери, кралицата на Шотландия, до Оливър Кромуел и сър Уолтър Скот, са неразривно свързани с тази древна сграда. Най-старите коронни бижута на Великобритания, известни като Почестите на Шотландия, се пазят в замъка, който е и изключително подходящо място за ежегодния Кралски военен фестивал в Единбург. През годината зад стените му се провеждат музикални концерти, събития с жива история и демонстрации на оръжия. В гробището за кучета в замъка са погребани военни талисмани от миналото. Въпреки малките си размери, Великото херцогство Люксембург разполага с множество замъци. Над 50 са пръснати на територия, по-малка от столичния район на Лондон. Най-впечатляващият сред тях е Шлос Вианден, разположен високо над река Ур в северен Люксембург. Построен върху мястото на древна римска крепост, която е защитавала империята от варварски нашествия, замъкът е издиган между 11 и 14 век. Съчетавайки романски, готически и ренесансови черти, той остава в кралски ръце до 1977 г., когато великият херцог го завещава на държавата. Най-голямото ежегодно събитие във Вианден е средновековният фестивал през август, включващ рицарски двубои, трубадури, жонгльори и занаятчии. Кремъл в Москва вероятно е по-известен, но не може да се сравнява с този в Новгород по отношение на средновековната атмосфера. Разположен на 200 километра южно от Санкт Петербург, Новгород е седалище на могъща руска република от 11 до 15 век, когато окончателно е засенчен от Москва. Тази власт е съсредоточена в детинеца, или кремъла, с неговите здрави стени и силно укрепени кули. Сред забележителностите му днес са катедралата "Света София" със сребърните куполи, Новгородският музей и паметникът "Хилядолетието на Русия". Едва ли има по-добър пример за прехода от укрепените средновековни замъци към дворцовите ренесансови резиденции от това огромно шато в долината на Лоара. Поръчана като "ловна хижа" от крал Франсоа I в началото на 16 век, масивната сграда с 440 стаи се строи 28 години. Макар ровът, ъгловите кули и донжонът да са само декоративни, 500-годишният замък все пак пази истински съкровища, сред които великолепно двойно спираловидно стълбище, за което се смята, че е вдъхновено от Леонардо да Винчи. Шури, крепост и дворцов комплекс на хълм на японския остров Окинава, е един от най-добрите образци на китайската замъчна архитектура. Като кралски двор на независимото кралство Рюкю в продължение на повече от 450 години, когато островите са били силно повлияни от близкия Китай, Шури се развива като лабиринт от императорски жилища, зали за аудиенции, религиозни светилища и разкошна тронна зала, напомняща Забранения град в Пекин. Комплексът е  възстановен след Втората световна война, когато Шури е служил за местен щаб на Императорската японска армия. Днешните занимания в замъка включват сутрешния ритуал по отваряне на портите, наречен "Укеджо", многоезични аудиообиколки на територията, ежедневни танцови изпълнения и вечерно осветление. В Англия има много по-големи замъци, като Уиндзор, както и такива с по-богата история, като Лондонската кула. Но никой не притежава толкова учебникарския облик на замъка Бодиъм в Източен Съсекс. Издигнат през 1385 г. като крепост на бивш кралски рицар, той е олицетворение на средновековен замък: дебели назъбени стени, подсилени от девет ниски кули, разположени около квадратен централен двор, до който се достига по дървена пътека, а в миналото по подвижен мост, над широк ров. Сред многобройните летни занимания за посетителите са стрелба с лък, обличане на средновековни костюми, следобеден чай със сладкиши и кифлички, както и обиколки с гид. Само на седем мили оттук се намира мястото на прочутата битка при Хейстингс от 1066 г. Единственият кралски замък в Северна и Южна Америка се извисява над Мексико Сити. Построен в края на XVIII век като лятна резиденция на вицекраля на Нова Испания, оттогава замъкът е изпълнявал различни роли, включително е бил дворец на император Максимилиан. Тук се е състояла и битка през 1847 г. между мексикански войски и нахлуващи американски сили, спомената в "Химн на морската пехота" с думите "От залите на Монтесума ...". Днес Чапултепек е дом на Националния музей по история на Мексико. В обиколките на замъка са включени кралските покои, сред които ценната Малахитова стая и пищната спалня на Максимилиан. Това, което прави словенския замък толкова особен, е зашеметяващото му местоположение. Предяма е разположен над входа на пещера, под естествена скална арка, отстрани на отвесна скала. Високото му разположение го правело почти непревземаем при построяването му през 13 век. Нападателите обсаждали Предяма многократно, но таен проход, който съществува и днес, позволявал на защитниците свободно да влизат и излизат. На 62 километра от Любляна замъкът и парковата му територия са домакини на турнира на рицаря Еразъм, средновековен фестивал и състезание по рицарски двубои, провеждано всеки юли. Тази островна крепост с изглед към Неаполския залив е най-старият замък в списъка. Началото й се проследява до 5 век пр.н.е., когато гърците колонизират региона. През годините Арагонският замък е бил обитаван от множество армии, от римски легионери до войските на Наполеон. Днес замъкът принадлежи на семейството на италиански адвокат, закупил го през 1912 г. и започнал реставрацията на неговите укрепления, църкви, манастири, крипти и градини. Освен гледки, простиращи се през целия залив до Везувий, Арагонският замък предлага кафенета на открито, книжарница, художествени изложби и прожекции на открито. Внушителната цитадела на Прага е и един от малкото замъци в света, които все още притежават реална политическа роля, тъй като е официална резиденция на президента на Чешката република. Сред останалите забележителности в обширния комплекс са катедралата "Свети Вит", Старият кралски дворец, 10 градини и редица къщички от 16 век, наречена Златната уличка, където някога са живели пазачите на замъка. Обиколките с гид се предлагат през деня и вечерта и продължават около три часа. Смята се, че Крак де Шевалие е бил повредена по време на наскоро приключилата гражданска война в Сирия, но той остава един от великите замъци в света и единственият в този списък, преживял конфликт през 21 век. Създаден през 12 век от рицарите на Свети Йоан, прочутият Крак се приема за въплъщение на кръстоносен замък в Близкия изток и за един от най-великите примери на средновековната военна архитектура. Строежът има две мощни стени, разделени от ров, и се намира на стръмен хълм между Хомс и Средиземно море. Надеждата е, че краят на военните действия в Сирия ще позволи извършването на възстановителни и ремонтни работи.

● dir.bg
преди 2 седмици

60 години Нотинг Хил Карнавал: От квартален протест до световен феномен (галерия)

Първоначално организиран като празник от активистката Клаудия Джоунс през 1959 г., а по-късно през 1966 г. излязъл по улиците благодарение на Раун Ласлет и местни музиканти, карнавалът възниква като отговор на расовите сътресения и социалната изолация. Целта била една: да обедини различните култури в квартала чрез изкуство, музика и танц. Днес, 60 години по-късно, двудневният фестивал събира над 1.5 милиона посетители от цял свят, превръщайки улиците в истински празник на сетивата - проведени при драконови мерки за сигурност и засилено полицейско присъствие. По мащаб той отстъпва единствено на карнавала в Рио де Жанейро. Уникалното изживяване се ражда от съчетанието на хиляди участници, дефилиращи в спиращи дъха ръчно изработени костюми с пера и пайети и музикалния спектакъл от оркестри със стоманени барабани, сока, калипсо и десетки мощни озвучителни системи, бълващи реге, дуб и дънсхол. Всичко това е съпроводено от неустоимите аромати на автентичната карибска кухня - от легендарното пиле Jerk Chicken и пържени банани до традиционни карибски напитки. Карнавалът премина под драконови мерки за сигурност. Според официалните данни на Metropolitan Police за двата фестивални дни са извършени 560 ареста (48 от тях чрез камери за лицево разпознаване) и са конфискувани 62 оръжия, сред които и пистолет. Регистрирани са две нападения с хладно оръжие, а мъж загина при опит да избяга от полицията, скачайки в близкия канал.

● dir.bg
преди 2 седмици

Топ 10 на най-добрите европейски барове, необичаен заема първото място (снимки/видео)

Можете да научите много за един град, като посетите най-известните му забележителности, музеи и паметници. Ако обаче искате наистина да усетите неговия характер, едва ли има по-добро място да започнете от местния бар. От кръчми с вековна история до шумни и хаотични заведения, най-добрите европейски барове разкриват страна от местния живот, която рядко присъства в обичайните туристически гидове. Независимият сайт European Bar Guide, който публикува ревюта на най-добрите заведения и барове на континента, представи годишната си класация на 100-те най-добри бара в Европа. На сайта си от изданието обясняват, че оценяват заведенията "единствено според това колко добре постигат целта, към която се стремят". Основните критерии са "зрелищността, атмосферата, социалната среда, любопитните обичаи, местната култура и, разбира се, качеството и разнообразието на напитките". Оттам допълват, че "понякога недостатъците на един бар могат да бъдат щедро компенсирани по други начини". Това означава, че за разлика от други класации, блясъкът и луксът не са водещи. Затова не е изненадващо, че начело се нарежда Szimpla Kert, първият руин бар в Будапеща. Ето кои са 10-те най-добри бара в Европа според класацията. Унгарската столица е известна със своите барове в руини, разположени в изоставени или полуразрушени сгради. Szimpla Kert е първият от тях и отваря врати през 2002 г. Барът се намира в изоставена фабрика, а според гида посещението му е "като преминаване през портал към друго измерение". Пространството представлява лабиринт от помещения, покрити с графити, с несъответстващи си мебели, светлинни гирлянди и множество случайни предмети, подредени около зелен вътрешен двор. През седмицата посетителите могат да пият палинка, традиционна плодова ракия, или да пушат наргиле, седнали в преустроен автомобил или във вана, разрязана на две. В неделя обаче хаосът придобива по-спокоен облик. Местни производители изпълват мястото със сирена, хляб, мед и унгарски специалитети, често съпроводени от прожекции и музика на живо. Белгия, прочута с огромното си разнообразие от бира, присъства пет пъти в топ 10. Retsins Lucifernum заема второто място, като гидът определя заведението в Брюж като "пътешествие към съвсем друг свят" и "място, което просто не бива да се пропуска". Този необичаен бар всъщност е домът на местна знаменитост на име Дон "Уили" Ретсин. Той посреща гостите на вратата, представяйки се като "иконом", и твърди, че е вампир. Интериорът е изпълнен с антики, готическо изкуство и разнообразни старинни предмети, а оттам се стига до бар в сутерена и градина във вътрешния двор. Барът разполага едва с 20 места, затова предварителното планиране е задължително за всеки, който иска да опита необичайните коктейли и да разговаря с други посетители, потопени в същата лудост. La Fleur en Papier Doré, Брюксел, Белгия La Fleur en Papier Doré е изключително атмосферно брюкселско кафене от типа brown café, традиционна уютна квартална кръчма, наречена така заради тъмните дървени интериори и топлото осветление. Матирани прозорци, витражи, дърво, стари плочки по пода и стени, отрупани със средновековни произведения на изкуството и флорални любопитни предмети, оформят характерната му среда. Някога това е било предпочитано място за срещи на Магрит и брюкселските сюрреалисти. Днес привлича космополитна смесица от местни жители и любопитни пътешественици. Списъкът с белгийски бири е на разумни цени, а музиката и местните събития допринасят за уютната атмосфера на обитавано и живо място. Goupil Le Fol е осветено със свещи скривалище с ниски тавани, грамофонни плочи, стари книги, портрети и джаз сувенири от 50-те години на XX век. Намира се встрани от обичайния туристически маршрут в Брюксел. Тесен проход отвежда посетителите покрай оригинален джубокс Wurlitzer към уютни помещения с тапицирани мебели, където плочи висят от тавана, а книгите покриват стените. Изборът на белгийска бира е добър, но истинската причина да дойдете са плодовите вина с касис и коняк. Zlatna Ribica, Сараево, Босна и Херцеговина Според гида много барове в Босна и Херцеговина са прекалено повлияни от западния стил. Това задължително за посещение място в Сараево обаче е истинска почит към онова, което прави страната специална. Zlatna Ribica е описан като чудесно ексцентричен бар, напомнящ кабинета на луд професор. В него има безброй антики, богато украсени абажури, лакирани бюфети и книги, а натрупаните предмети се разпростират чак на улицата. Всяка повърхност сякаш крие нова странност, от мебели с назъбени орнаменти до малък черно-бял телевизор в тоалетната, по който се излъчват лъвове, чифтосващи се в саваната. Настанете се сред този хаос с коктейл или местна бира и се насладете на едно от най-необичайните места за пиене в Европа. Papa Joes Jazz Lokal, Кьолн, Германия Авторите на класацията наричат Papa Joes "един от най-добрите джаз барове в света". Той е и сред най-старите джаз барове в Германия. Това чудесно непретенциозно заведение е посветено на забавлението. Местата за сядане са подредени като пред сцена и гледат към ежедневните концерти на живо, табло обявява програмата за вечерта, а зад бара механични кукли сякаш свирят на инструменти. Тук има дори машина за коктейли и римски руини, скрити под входа. Приветливо, шумно и съвсем нерафинирано, това е място, което бързо ви увлича в действието. Макар това да не е първият бар от Брюж в списъка, класацията определя T Brugse Beertje като "най-добрата кръчма" в града. Уютното brown café с дървена ламперия предлага огромно меню от белгийски бири, представено в книга, напомняща алманах и изискваща време за разглеждане. Над бара висят рафтове с блестящи чаши. Съчетавайте фламандска червена бира или Oud Bruin с гауда, месни плата или други семпли закуски, след което се потопете в близката и общителна атмосфера. Мястото е изключително популярно, но чакането си заслужава. През последните два века Bar Marsella е посрещал множество известни личности. Твърди се, че тук са пили Ърнест Хемингуей, Пабло Пикасо и Салвадор Дали. Днес все още можете да поръчате прочутия абсент и да си представите художниците и писателите, които някога са попивали чудесно бохемската атмосфера на бара. Bar Marsella в Барселона изглежда така, сякаш почти не се е променил за два века, а именно това е неговото очарование. Зад избелялата фасада се крият напукани измазани стени, тъмна дървена ламперия, прашни бутилки и прекрасно разпадаща се атмосфера от стария свят. Поръчайте известния абсент, останете за известно време и се потопете в едно от най-вълнуващите заведения в града. В класацията U Hrocha е описан като "въплъщение на традиционната чешка кръчма". Името му означава "при хипопотама", а заведението е чудесна старомодна чешка pivnice в квартал Мала страна, с пет общи маси, наклонени подпори, малък бар и много характер. Макар да отваря като кръчма през 1994 г., мястото изглежда много по-старо. Опитайте чешка бира на добри цени, докато помещението се изпълва с местни хора и посетители. Интимно, традиционно и неполирано, това е чешката кръчмарска култура в най-добрия си вид. Le Pot au Lait е от онези барове, в които интериорът е почти толкова голяма атракция, колкото и напитките. Скрит зад тесен вътрешен двор в сърцето на Лиеж, този бивш дом от XIX век е изпълнен със странни произведения на изкуството, анимационни горили, карнавални сцени, зловещи препарирани животни, графити и огромни растения. Всичко това създава сюрреалистична и леко страховита атмосфера. През 70-те години на XX век мястото започва като средище за студенти, а впоследствие се превръща в обичана местна институция с общи маси, тераса и множество малки странни кътчета за настаняване. Очаквайте белгийски бири, оживена публика и усещането, че сте попаднали едновременно в бар, художествена галерия и увеселителен парк.

● dir.bg
преди 2 седмици

Не пиша просто песни - пиша живот

"Гърция е моята родина, но човечеството е моето семейство", изповяда големият композитор. Микис (Михаил) Теодоракис (1925-2021) е една от най-значимите фигури в гръцката култура и политика на XX век. Роден на 29 юли 1925 г. на остров Хиос, той е син на юрист и държавен служител с критски корени и майка от Мала Азия. От ранна възраст е потопен в народната гръцка музика и византийското църковно пеене. Още като юноша започва да композира и на 17 години дава първия си концерт. Животът му е белязан от борба. По време на Втората световна война се включва в Съпротивата срещу италианската и немската окупация. По-късно, в Гражданската война (1946-1949), е на страната на левите сили. Арестуван е многократно, изпращан в лагери на островите Икария и Макронисос, където е подлаган на мъчения. Въпреки това успява да завърши Атинската консерватория (около 1950 г.) и да продължи обучението си в Парижката консерватория при Оливие Месиен (1954-1959). Микис Теодоракис Снимка: Getty Images В музикалното си творчество Теодоракис съчетава класически форми, византийски мотиви и гръцки фолклор. Първоначално пише симфонични и камерни произведения, балети и музика за филми. Световна слава му носи саундтракът към филма "Гъркът Зорба" (1964) на Михалис Какоянис с Антъни Куин. Танцът "сиртаки" от този филм се превръща в символ на гръцката жизнерадост и е познат по целия свят. Други известни филмови партитури са тези за "Z" (1969) на Коста Гаврас и "Серпико" (1973) на Сидни Люмет. Особено важни са песните и циклите му върху стихове на големи гръцки поети - Янис Рицос ("Епитафиос"), Одисеас Елитис ("Аксион ести"), Георгиос Сеферис и други. Той създава стотици песни, оратории, симфонии, опери (включително трилогия по антични сюжети: "Медея", "Електра", "Антигона") и кантати като "Маутхаузен". Гръцкият композитор, 85-годишният Микис Теодоракис, се обръща към хората на демонстрация, организирана пред Атинския университет на 31 май 2011 г. в Атина Снимка: Getty Images Музиката му често носи силно политическо и социално послание, превръщайки се в глас на народа. Политическата му ангажираност е неразделна част от живота му. През 60-те години основава младежкото движение "Ламбракис" в памет на убития ляв депутат Григорис Ламбракис. Избиран е за депутат. След военния преврат през 1967 г. музиката му е забранена, а самият той е арестуван, хвърлен в затвор и по-късно поставен под домашен арест. След международни протести е освободен и живее в изгнание във Франция (1970-1974), откъдето води кампания срещу хунтата. След падането на диктатурата се връща в Гърция като герой. По-късно е отново депутат (вкл. от комунистическата партия) и министър без портфейл (1990-1992). Теодоракис получава множество отличия. Женен е за Мирто Алтиноглу, с която има две деца. Умира на 2 септември 2021 г. в Атина на 96-годишна възраст. Хора ще отдадат почит пред Атинската катедрала, пред гръцкия композитор, музикант и политик Теодоракис Снимка: Getty Images Микис Теодоракис оставя огромно наследство - музика, която обединява народа и изкуството, и живот, посветен на свободата и демокрацията. За гърците той е не просто композитор, а символ на съпротивата и националната идентичност. Неговите мелодии продължават да звучат като химн на жизнената сила и борбата за справедливост. Съвременниците на Микис Теодоракис го описват като изключителна, противоречива, но дълбоко въздействаща фигура - композитор, борец за свобода и символ на гръцкия дух. Дмитрий Шостакович, Ленард Бърнстейн, Артър Милър и Хари Белафонте активно се застъпват за освобождаването му по време на затварянето и изгнанието при военната хунта (1967-1974). Тяхната международна кампания, заедно с други интелектуалци, изиграва важна роля за натиска върху режима. Микис Теодоракис присъства на митинг срещу нов пакет от мерки за строги икономии пред Атинския университет на 31 май 2011 г. в Атина Снимка: Getty Images Пабло Неруда (с когото си сътрудничат по ораторията "Canto General") високо оценява музиката му. Неруда казва, че Теодоракис е създал "завладяващо музикално произведение, в което силата и нежността издигат поезията ми до върховен предел" и благодари за "динамизма, който я издига в голяма страстна вълна". Мария Фарандури, една от най-близките му изпълнителки, подчертава, че той говори с "универсалния език на музиката и поезията за хората, техните борби, радости и мъки". Манолис Мицияс, гръцки певец, работил дълго с него, след смъртта му казва: "Той беше гигант и всички бяхме горди с него. Музиката му, животът му - беше уникален. Гърция осиротя днес." Турският композитор и поет Зюлфю Ливанели, с когото си сътрудничат, го нарича "последния велик грък" и го сравнява с Бетовен, Бах и Вагнер: взел е гръцкия дух и музикална традиция и ги е преобразил. Янис Рицос, чиито стихове Теодоракис превръща в емблематични песни като "Епитафиос", пише за него: "Донесе поезията на масата на народа, до чашата и хляба му." Немският писател и интелектуалец Роджър Вилемсен отбелязва: "Европа нямаше Че Гевара, тя имаше Микис Теодоракис." Културният министър Лина Мендони казва след смъртта му: "Днес загубихме част от душата на Гърция. Микис - учителят, интелектуалецът, радикалът, нашият Микис - си отиде." Приживе публиката често го възприема почти митично - на концерти хората викат "Микис, ти си вечен!". За мнозина той е "гласът на народа", "метроном на съпротивата" и човек, който обединява музиката с политическата борба. Същевременно някои го критикуват за политическите му завои и противоречиви изявления в по-късните години, но дори критиците признават огромното му влияние. Портрет на гръцкия композитор и музикант Микис Теодоракис, пред пианото, около 1945 г. Снимка: Getty Images Съвременниците му го виждат като жив символ на свободата и културната идентичност на Гърция. Микис Теодоракис е говорил много за музиката, политиката, свободата и ролята на твореца. "За кого композирам? Отговорът ми е: исках да се обърна към целия си народ. И ако пиша музика за гръцкия народ, защото съм грък, композирам за всички хора." "Не пиша просто песни - пиша живот." Гръцкият композитор и музикант Микис Теодоракис е заснет пред сградата на Италианската конфедерация на работниците в Рим, около 1970 г. Снимка: Getty Images "Не съм герой. Героите умират млади. Аз съм просто гражданин, който си изпълнява дълга." Обръща се към мъчител в затвора (в края на 60-те години): "Вашите танкове ще ръждясат, а моите песни ще стават все по-силни с времето." "Музиката е най-старата, най-дълбоката и най-универсалната от всички изкуства. Тя е общият език на човечеството." "Изкуството не е лукс, а необходимост." "Свободата е кислородът на душата." Микис Теодоракис Колаж: Петя Александрова/ Снимки: Gitty Images Казва още: "Гърция е моята родина, но човечеството е моето семейство." "Художникът, който живее и твори в борбата, осигурява особено място за своето творчество." Теодоракис често подчертава, че музиката трябва да служи на народа и да изразява неговите болки, радости и стремеж към справедливост. Много от тези думи идват от интервюта, писма и автобиографични текстове и отразяват неговия възглед, че изкуството и политическата борба са неразделни. Творчеството на Микис Теодоракис е огромно, многообразно и тясно свързано с гръцката история, поезия и политическа борба. Той създава над 1000 песни, множество цикли, оратории, симфонии, опери, балети и филмова музика. Стилът му съчетава западна класическа традиция (влияние от Месиен, Барток, Шостакович, Стравински), византийска църковна музика, гръцки фолклор (демотична музика) и ребетика (градска народна музика с бузуки). Теодоракис често нарича подхода си "метасимфонична" музика - достъпна за масите, но с висока художествена стойност. Основната му цел е музиката да служи на народа, да изразява неговите болки, радости и стремеж към свобода. Творчеството на Теодоракис не е просто музика - то е културен и политически феномен, който преобразява гръцката музикална идентичност през XX век и остава жив символ на свободата и народния дух.

● dir.bg
преди 2 седмици

Рупърт Мърдок разтърсва консервативната вестникарска индустрия в "Мастило" на Дани Бойл

Новият филм на британския режисьор Дани Бойл "Мастило" (Ink), с който беше открит кинофестивалът във Венеция, разказва как настъплението на Рупърт Мърдок срещу медийния естаблишмънт във Великобритания първоначално е посрещнато като глътка свеж въздух, преди да се превърне в много по-мрачна история, предаде Ройтерс, цитирана от БТА. На откриването на 83-тото издание на фестивала публиката приветства филма с петминутни овации на крака. Прожекцията на "Мастило" във Венеция осигурява на Бойл широко отразяване за проект, за който той шегува, че много хора първоначално са мислили, че е за татуировки, а не за вестникарската индустрия, отбелязва Ройтерс. 2 септември 2026 г. Дани Бойл, Джак О'Конъл, Клеър Фой и Гай Пиърс (от ляво надясно) на премиерата на филма "Мастило"(Ink) на 83-тия Международен филмов фестивал във Венеция. Снимка: Kate Green/Getty Images for Netflix Филмът, адаптиран по театралната пиеса на Джеймс Греъм, проследява придобиването на таблоида "Сън" от Мърдок през 1969 г. и трансформацията на някога консервативната вестникарска индустрия във Великобритания. "За нас беше важно публиката да се почувства съучастник. Всички ние бяхме съучастници в това пътуване от самото начало. После пътуването ви отвежда в мрака", каза Дани Бойл пред репортерите. Бойл, чиято филмография включва отличения с "Оскар" "Беднякът милионер" и зомби трилъра "28 дни по-късно", посочи, че Мърдок - тогава млад австралийски собственик на вестници, борещ се срещу стария медиен ред във Великобритания, е влял енергия в едно закостеняло общество. "Филмът не представя Рупърт Мърдок като чудовище, както много хора правят днес", каза още Бойл. Лентата показва как Мърдок се изправя срещу британския медиен естаблишмънт и профсъюзите, като същевременно загатва, че той не одобрява крайностите на своя вестник, включително всекидневното публикуване на снимки на модели с голи гърди. 2 септември 2026 г. Дани Бойл на червения килим преди премиерата на филма му "Мастило"(Ink) на 83-тия Международен филмов фестивал във Венеция. Снимка: Kate Green/Getty Images for Netflix Бойл обаче сподели, че към историята го е привлякъл не толкова Мърдок, изигран от Гай Пиърс, колкото Лари Ламб - енергичният редактор, нает да преобрази вестник "Сън", в ролята на когото влиза Джак О'Конъл. Филмът "Мастило" се стреми да улови вълнението на един период, когато господството на "Флит Стрийт" изглежда готово за радикална промяна, преди този поврат в крайна сметка да доведе до възхода на глобална империя, която упражнява огромно политическо влияние. Гай Пиърс (вляво) като Рупърт Мърдок и Джак О'Конъл като Лари Ламб в сцена от филма "Мастило" на Дани Бойл. Снимка: Anthony Dickenson/Netflix via AP/БТА Въпреки че действието се развива преди повече от половин век, Бойл казва, че е искал филмът да изглежда съвременен, отразявайки актуалните опасения относно силата на медиите, информацията и истината. "Журналистиката е един от основните стълбове на всяка цивилизация", каза режисьорът, добавяйки, че напредъкът в областта на изкуствения интелект може да застраши традиционната ѝ роля на "пазител" на обществения интерес. "Опасността, свързана с технологичните гиганти и техния изкуствен интелект, е, че те биха могли да изместят журналистиката. Дали този журналист с изкуствен интелект ще казва истината на властта, която го е създала? Това ще бъде изключително трудно", продължи Дани Бойл. Режисьорът разсъждава и върху наследството на Рупърт Мърдок като собственик на вестници във време, когато печатната журналистика е в упадък. "Мастилото беше в кръвта му. Той беше журналист. Беше човек на печатните медии. Обичаше печатните медии. Сигурен съм, че изчезването на печатната индустрия го вкарва в отчаяние", каза още Бойл. 2 септември 2026 г. Джак О'Конъл, Дани Бойл, Гай Пиърс и Клеър Фой (от ляво надясно) пристигат на кея на хотел Excelsior Venice Lido по време на 83-тия Международен филмов фестивал във Венеция. Снимка: Carlo Paloni/Getty Images Писателят Джеймс Греъм разказа, че Мърдок е гледал пиесата му в Лондон, а след това и в Ню Йорк, което подсказва, че произведението му е харесало. Той все още не е гледал филма, но Гай Пиърс каза, че е получил неочаквана подкрепа от самата фамилия Мърдок. "Размених няколко съобщения с Елизабет, дъщеря му. И тя ми каза: "Татко е много щастлив, че ти играеш ролята му", отбеляза Пиърс. Филмовият фестивал във Венеция беше открит вчера и ще продължи до 12 септември. В надпреварата за престижната награда "Златен лъв" се съревновават 21 продукции, сред които и "Мастило". Днес във Венеция световни премиери имат филмите Wild Horse Nine на Мартин Макдона и Bucking Fastard на Вернер Херцог, които също са включени в конкурсната програма, отбелязва Асошиейтед прес. Два филма с българско участие са включени в програмата на фестивала.

● dir.bg
преди 2 седмици

Как можеш да преминеш през скръбта? "Еверест: Другата страна" беше представен във Венеция

На кинофестивала във Венеция беше представен документален филм за двама елитни алпинисти, преследващи привидно невъзможна мечта, чиято история се превръща в разказ за скръбта и устойчивостта, пише Ройтерс, цитирана от БТА. Лентата Everest: The Other Side ("Еверест: Другата страна") първоначално е замислена като история за ски алпинистите Джим Морисън и Хилари Нелсън и тяхната амбиция да изкачат и да се спуснат със ски по Северната стена на Еверест - изключително труден маршрут, който малцина алпинисти са успявали да преминат и по който никой досега не се е спускал със ски. Документалният филм на National Geographic обаче поема трагичен обрат, след като Нелсън загива през 2022 г. при спускане със ски от връх Манаслу в Непал, а инцидентът е заснет от снимачния екип. "Започнахме с любовната история на Джим и Хилари и мечтите им да изкачат и да се спуснат със ски по Северната стена. Никога не бихме могли да предвидим трагедията, която последва", каза сърежисьорката Елизабет Чай Васархели пред репортери, цитирана от Ройтерс. 3 септември 2026 г. Елизабет Чай Васархели, Джим Морисън и Джими Чин (от ляво надясно) на фотосесията при представянето на документалния филм "Еверест: Другата страна" по време на 83-тия Международен филмов фестивал във Венеция. Снимка: Carlo Paloni/Getty Images Филмът проследява Морисън, докато той се опитва да се справи със загубата на своята партньорка и решава дали да продължи сам преследването на общата им мечта. Пътят му е допълнително белязан от факта, че той вече е преживял тежка лична трагедия. Съпругата му и двете им малки деца загиват при самолетна катастрофа през 2011 г. "За мен филмът наистина разглежда този въпрос през очите на Джим - как можеш да преминеш през скръбта", каза Васархели. "Как се научаваш да живееш със скръбта? Как тази скръб влияе на живота с намерение?" Ски алпинистът Джим Морисън на фотосесията при представянето на документалния филм "Еверест: Другата страна" по време на 83-тия Международен филмов фестивал във Венеция. Снимка: Carlo Paloni/Getty Images Морисън каза, че планините, които са определили живота му, са му помогнали да се справи и с многобройните лични загуби. "Претърпял съм много загуби в живота си и планините са ми дали много в замяна", каза той. "Моят занаят е да поставям единия крак пред другия и да живея ден за ден." Филмът е режисиран от Васархели и Джими Чин - дуото, носител на награда "Оскар", което стои зад документалния филм Free Solo. Чин е придружавал Морисън по време на експедицията до Еверест. По думите му новият проект има за цел не само да покаже безпрецедентно алпинистко постижение, но и да представи емоционалните и практическите решения, които хората вземат в една от най-враждебните среди на Земята. "Никой никога не е виждал такъв алпинизъм", каза Васархели, визирайки кадрите, заснети по отдалечената Северна стена на Еверест. Чин описа предизвикателствата при заснемането на експедиция, при която алпинисти и оператори работят на височина над 8000 метра. "Екипът беше съставен от спортисти и алпинисти от световна класа, които можеха и да снимат", каза той. "Но първо трябва да си катерач." Режисьорите подчертаха и ролята на шерпите - опитни планинари, които са част от експедиционните екипи. По думите им новото поколение шерпи все по-често преследва собствените си професионални и алпинистки амбиции, вместо единствено да подкрепя западни експедиции. За Чин обаче по-дълбокото послание на филма е отвъд самия алпинизъм. "Когато се сблъскваш със смъртността си сравнително редовно, става въпрос за това да погледнеш на живота си през призмата на неизбежното", каза той. "Това може да оформи начина, по който решаваш да живееш." Филмът се прожектира извън конкурсната програма на кинофестивала във Венеция, който продължава до 12 септември, пояснява още Ройтерс.

● dir.bg
преди 2 седмици

"Остава" представят новия си видео сингъл "Куршуми"

"Остава" представят видеото към "Куршуми", една от песните в последния им албум "Сърце | Вина". Песента, написана от Георги Георгиев, се ражда от спонтанно хрумване и постепенно се превръща в история за разочарованията, предателствата и начина, по който човек успява да запази себе си, но и да продължи напред по-зрял и по-силен. Първо се появява мелодията на куплета. Жоро я записва акапелно на телефона си, докато е в движение. Първоначалното демо има бавен, леко тъжен и тържествен госпъл привкус, но когато групата започва да подрежда песните за албума, Дани предлага бърз и енергичен бийт, който дава на парчето съвсем различна динамика. "Обожавам да правим парчета на 3 акорда, които звучат все едно имат много различни части", разказва Жоро за начина, по който се ражда песента. Снимка: Kseniya Margaret Photography Думите на "Куршуми" са вдъхновени както от обществената атмосфера по време на протестите и разочарованията от политиците и празните обещания, така и от много по-лични преживявания. За предателствата и разочарованията, които всеки човек познава, в семейството, приятелствата или любовта. За моментите, в които трябва да избереш дали да останеш в болката или да продължиш напред, без да изгубиш себе си. Тук лирическият герой избира второто, излиза от преживяното по-позитивен и по-зрял. "Остава" представят видеото към "Куршуми", една от песните в последния им албум "Сърце | Вина". Снимка: Kseniya Margaret Photography Видеото продължава тази идея по свой начин. Негов автор, режисьор и оператор е Добрин Кашавелов, дългогодишен фотограф на "Остава", който през годините е проследявал различни периоди от историята на групата. Този път отправната точка е неговият приятел Симеон Стоилов - художник и ветроходец. "Всичко тръгна от желанието ми да снимам видео портрет на моя приятел Симеон Стоилов, който е художник и ветроходец. От неговите преживяни моменти се роди и историята на видеото, а тя е история за баща и син и за времето, което са пропуснали заедно. За вълните на живота, които ги отвеждат отново заедно в една лодка", разказва Добрин. Така "Куршуми" среща две истории, тази на песента, родена от лични и обществени разочарования, и тази на видеото, която говори за пропуснатото време и възможността да намерим пътя обратно един към друг. И двете стигат до приемането на преживяното и до възможността да продължиш напред, без да носиш миналото като тежест. С премиерата на новото видео "Остава" се подготвят и за една от най-обичаните си традиции. На 9 септември групата ще отпразнува рождения си ден с голям концерт в Маймунарника. Преди тях на сцената ще се качи младата група Скарлет, която ще открие концерта. Само няколко дни по-късно, на 12 септември, "Остава" ще продължат концертите си в Лятно кино "Орфей" в Пловдив. БИЛЕТИ могат да бъдат закупени в мрежата на Eventim и партньорските каси. "Куршуми"Изпълнител - "Остава"Музика - Георги ГеоргиевТекст - Георги ГеоргиевАранжимент - "Остава", Георги СтаневПродуцент - "Остава"

● dir.bg
преди 2 седмици

Ето как SpaceX спаси втората степен на Starship (снимки)

Повече от месец след историческия си полет Starship на SpaceX най-после се връща у дома. Компанията натовари 52-метровата горна степен на космическия кораб върху огромен полупотопяем транспортен кораб в Индийския океан. Операцията се проведе край остров Рождество, австралийска територия. Оттам Starship ще бъде транспортиран до базата Starbase в Южен Тексас. Според SpaceX пътуването ще продължи няколко месеца. Корабът остана във водата от 24 юли. Тогава той се приводни в Индийския океан след 13-ия тестов полет на Starship. 13-ият полет се оказа един от най-успешните в историята на Starship. Ракетата излетя от Starbase и прекара около час в суборбитален полет. По време на мисията корабът изпълни планираните задачи и изведе 20 нови сателита Starlink от трето поколение. Starship успя и да запали повторно един от шестте си двигателя Raptor в космоса. Най-важният момент обаче дойде при завръщането. Корабът се приводни изключително меко в Индийския океан край Западна Австралия. За първи път горната степен на Starship оцеля след приводняване в цялостен вид. При всички предишни полети корабът се разпадаше при навлизането в атмосферата или се взривяваше малко след приводняването. Вълните често го преобръщаха и това водеше до разрушаването му. Този път Starship остана да плава във водата. Неочакваното оцеляване даде на SpaceX възможност да изследва кораба директно. Компанията започна операция по изтеглянето му към брега. В началото обаче условията в океана поставиха под въпрос успеха на операцията. "За съжаление, възстановяването на кораба не изглежда добре в момента", заяви основателят и главен изпълнителен директор на SpaceX Илон Мъск на 7 август. Компанията продължи операцията въпреки тежките условия и бурното море. В крайна сметка Starship беше изтеглен до остров Рождество. Там инженерите на SpaceX прекараха няколко дни в оглед на космическия кораб. Те са взели проби от топлинния щит и са получили ценни данни за поведението на Starship при повторното навлизане в атмосферата. "Те събраха проби от топлинния щит и получиха важна информация за начина, по който корабът е преминал през повторното навлизане", съобщи SpaceX. Получените данни ще бъдат използвани за подобрения при следващите версии на Starship. След анализа на остров Рождество Starship беше натоварен върху полупотопяем транспортен кораб. Този тип плавателни съдове могат да потапят палубата си под водата. Така големи плаващи товари могат да бъдат поставени върху нея. След това палубата се издига над морската повърхност заедно с товара. Транспортът до Тексас ще отнеме няколко месеца. За SpaceX това е ценна възможност. Starship е проектиран като напълно и бързо многократно използваем космически кораб. Данните от реалния полет и състоянието на топлинния щит могат да помогнат на инженерите да направят следващите версии по-надеждни. "Поздравления за целия екип за възстановяване на SpaceX, който преодоля трудните условия и даде на инженерите ни достъп до огромно количество данни за по-нататъшното бързо развитие на Starship", заяви компанията.

● dir.bg
преди 2 седмици

Изстреляха телескопа "Нанси Грейс Роман", който ще бъде четири пъти по-далеч от Луната

Новата флагманска астрономическа обсерватория на НАСА беше изстреляна в космоса от Флорида днес с мисия да проучи някои от най-големите загадки в астрофизиката и космологията, съобщава Ройтерс. Космическият телескоп "Нанси Грейс Роман", проект на стойност около 4 милиарда долара, беше изстрелян от Космическия център "Кенеди" на НАСА на борда на ракетата "Фалкон Хеви" на "СпейсЕкс". Телескопът е проектиран да изследва космически загадки като тъмната енергия и тъмната материя, като същевременно тества гравитацията в огромни мащаби и търси екзопланети - както се наричат планетите извън нашата Слънчева система. Преди изстрелването имаше някои опасения относно времето, но ракетата изведе телескопа в космоса под синьо небе и няколко разпръснати облака, предаде БТА. Още снимки от изстрелването ВИЖТЕ ТУК>>> "Роман" ще пътува в космоса към орбитална точка, наречена точка на Лагранж 2, разположена на около 1,6 милиона километра от Земята. Мисията му е планирана за пет години, въпреки че американската космическа агенция заяви, че телескопът може да има достатъчно гориво за още пет години. "Роман" ще надгради възможностите на други орбитални обсерватории като космическия телескоп "Джеймс Уеб", изстрелян през 2021 г., и космическия телескоп "Хъбъл", изстрелян през 1990 г. "Това ще бъде все едно "Хъбъл" и "Джеймс Уеб" да надникват през ключалка към Вселената, докато "Нанси Грейс Роман" ще разбие вратата", заяви пред репортери в събота Никола Фокс, ръководител на Дирекцията за научни мисии на НАСА. "Ще открие десетки хиляди, може би дори 100 000 нови екзопланети", прогнозира тя. Президентът на САЩ Доналд Тръмп се обади в НАСА в неделя сутринта, за да поздрави учените, работещи по проекта. “Congratulations to NASA Administrator Jared Isaacman, and the Great Patriots at NASA, on a successful launch. This is THE GOLDEN AGE OF AMERICA!” - President Donald J. Trump https://t.co/D40ItlrQZI "Какво славно изстрелване на разсъмване - каза Джаки Таунсенд, ръководител на проекта, на пресконференцията след изстрелването - Полетът беше великолепен. Постави ни точно там, където искахме да бъдем." The Nancy Grace Roman Space Telescope has officially launched and is heading to its forever home at L2!Over the next three months, the observatory will perform final checks and power its instruments before revealing its first images by early 2027.https://t.co/IdabpolHmh pic.twitter.com/tuDHAEzgKh Астрономът Дженифър Милард обясни пред Би Би Си, че телескопът ще бъде четири пъти по-далеч от Земята, отколкото е Луната, където работят много инфрачервени космически камери, създадени да улавят това, което тя описва като "топлинна светлина". Това е, за да се гарантира, че инфрачервената светлина от Луната и Земята няма да пречи на камерите. Космическият телескоп "Джеймс Уеб" на НАСА, изстрелян през 2021 г., също обикаля около Слънцето на милион и половина километра от Земята, но зрителното му поле не е толкова обширно. Космическият телескоп "Хъбъл" на НАСА, изстрелян през 1990 г., обикаля на около 550 км над земната повърхност. Милард казва, че докато "Нанси Грейс Роман" ще се вглежда във Вселената, учените също така очакват, че ще открие хиляди нови светове в нашата собствена галактика. Телескопът е кръстен на физичката Нанси Грейс Роман, която е първият главен астроном на НАСА през 60-те години на миналия век и първата жена на поста ѝ. По време на кариерата си тя изигра важна роля за одобряването на "Хъбъл" от Конгреса на САЩ и по-късно заяви, че най-интересното му откритие е тъмната енергия. Очаква се новият телескоп по подобен начин да революционизира нашето разбиране за Вселената, включително чрез изследване на тъмната енергия. Той има петгодишен първичен живот с цел да работи 10 години. Shades on and batteries charging! Roman’s Solar Array Sun Shield and Lower Instrument Sun Shade have successfully deployed, powering the observatory and shading its instruments! https://t.co/RAUgaDDx0Z pic.twitter.com/9LVHCElTT7 НАСА казва, че нейните "ясни, мащабни проучвания ще помогнат на учените да изследват тъмната енергия и тъмната материя, да открият и характеризират екзопланети, да картографират милиарди галактики, да изучават черни дупки и да изследват обекти от нашата собствена слънчева система до края на наблюдаемата Вселена". "Една от основните ни цели в НАСА е да отговорим на въпроса: сами ли сме във Вселената? - каза Фокс на пресконференция тази сутринта - С "Нанси Грейс Роман" ще направим този гигантски скок напред, който ще ни позволи да погледнем към тези далечни, далечни светове и да започнем наистина да анализираме атмосферата около тях, за да разберем: биха могли да бъдат обитаеми?" Милард каза, че чрез работата на телескопи като този учените се надяват да създадат "огромни космически карти" на Вселената на различни етапи. "Те ще бъдат почти като лук, така че можете да ги обелите слой по слой... и да видите как разпределението на галактиките се променя през космическото време - каза тя - Това, което искаме да направим, е да използваме това разпределение, за да се опитаме да разберем тъмната материя и тъмната енергия, защото знаем, че съществуват, виждаме техните ефекти, но какви са те, е истинска мистерия."

● dir.bg
преди 2 седмици

Учени откриха мистериозен гигантски десетоъгълник на южния полюс на Сатурн

Астрономи са открили огромна десетоъгълна структура от облаци около южния полюс на Сатурн. Феноменът е заснет от космическия телескоп "Хъбъл" и представлява първото подобно явление, наблюдавано в южното полукълбо на планетата. Откритието показва, че прочутият шестоъгълник на северния полюс вероятно не е уникален за Сатурн. Новата структура е с ширина около 167 820 километра. Всяка от десетте ѝ страни е дълга приблизително 16 782 километра. За сравнение, известният шестоъгълник на северния полюс е широк около 32 000 километра. "Това е много необичайно атмосферно явление, което ни помага да разширим разбирането си за метеорологията като цяло", заявява ръководителят на изследването Агустин Санчес-Лавега, планетарен учен от Университета на Страната на баските в Билбао. По думите му откритието показва, че северният шестоъгълник не е уникално и изолирано явление, както учените са смятали досега. Учените са анализирали нови изображения на Сатурн, направени от космическия телескоп "Хъбъл". Наклонът на оста на планетата е причина южното ѝ полукълбо да не се вижда от Земята между 2012 и 2023 г. Първите изображения, които показват десетоъгълната структура, са направени през 2023 г. "Това със сигурност беше изненада", казва Санчес-Лавега. След откриването на шестоъгълника на северния полюс учените години наред са проверявали изображенията на Сатурн в търсене на подобна форма на юг. До 2023 г. обаче не са откривали такава. Новият десетоъгълник се движи бавно около полюса. За да завърши едно пълно завъртане около Сатурн, са необходими приблизително 800 дни. Учените смятат, че десетоъгълникът може да е свързан с атмосферни течения около южния полюс. Предишни изследвания на северния шестоъгълник показват, че той е свързан с мощно въздушно течение, което се движи на изток в близост до полюса. Малки смущения в това течение могат да го накарат да се извива и постепенно да придобие многоъгълна форма. Екипът на Санчес-Лавега е провел компютърни симулации на атмосферни течения. Резултатите показват, че южният десетоъгълник може да е възникнал от вълна, която се движи в извито атмосферно течение. Има обаче съществена разлика между двете структури. Северният шестоъгълник запазва формата и относително равномерната си яркост в продължение на десетилетия. При новооткрития десетоъгълник отделните му части имат различна степен на потъмняване. Това може да е знак, че структурата все още се променя. Учените искат да проследят как ще се развива тя през следващите години. Възможно е десетоъгълникът да стане нестабилен и да се разпадне. Не е изключено и обратното - да стане по-устойчив с увеличаването на слънчевото нагряване в района. Очаква се слънчевата радиация около географската ширина от приблизително 60 градуса южна ширина да достигне максимума си през 2032 г. Това ще даде на учените възможност да наблюдават как промяната в количеството слънчева енергия влияе върху структурата. Изследователите искат също да разберат по-добре триизмерната структура на облаците и мъглите, както и разпределението на ветровете и температурите в района. Тези наблюдения могат да помогнат за създаването на по-точни модели на процесите, които стоят зад образуването на гигантските атмосферни структури на Сатурн. Резултатите от изследването са публикувани на 2 септември в научното списание Science Advances.

● dir.bg
преди 2 седмици

Тръмп показа униформи за Космическите сили в стил "Звездни рейнджъри"

Президентът на САЩ Доналд Тръмп представи концептуален дизайн на нови униформи за американските Космически сили, вдъхновен от култовия научнофантастичен филм "Звездни рейнджъри" ("Starship Troopers"). Той публикува изображенията в социалната си мрежа Truth Social, съобщава New York Post. Показаният модел е в тъмни сиво-черни тонове и включва сако с отличителни знаци, черен колан, високи черни ботуши и военна шапка. В придружаващия дизайн е посочено, че униформата е "вдъхновена от дисциплината и функционалността" на униформите от "Starship Troopers", но е модернизирана за "пазителите на космическата област". Към момента това е показан от Тръмп концептуален дизайн, а не потвърдена нова официална униформа на Космическите сили. Няма данни американските военнослужещи да са получили заповед да заменят настоящото си облекло с показания модел. Предложението бързо предизвика реакции в социалните мрежи. Потребители отбелязаха сходството с униформите на офицерите от Галактическата империя в "Междузвездни войни", като някои направиха и по-преки аналогии с нацистката естетика. Иронията е, че "Звездни рейнджъри" от 1997 г., режисиран от Пол Верховен, е замислен именно като сатира на милитаризма, фашизма и авторитарните режими. Филмът, базиран на романа на Робърт Хайнлайн, представя бъдеще, в което човечеството води война срещу гигантски насекомоподобни извънземни. Самият Верховен неведнъж е обяснявал сатиричния замисъл на продукцията. В интервю за The Guardian той казва, че е искал да направи филм за фашисти, които не осъзнават, че са фашисти. Новият дизайн се появи на фона на активна кампания на Тръмп в социалните мрежи през уикенда. В отделна публикация президентът сподели изображение на Луната с американското знаме и надпис "Луната е наша". New York Post отбелязва, че Тръмп е публикувал десетки подобни изображения и послания през почивните дни. Космическите сили на САЩ са създадени през декември 2019 г. по време на първия мандат на Тръмп като отделен вид въоръжени сили, отговарящ за операции и способности на САЩ в космическата област. През август Тръмп подписа и указ за създаването на Академия на Космическите сили, която да подготвя астронавти, инженери, учени и военнослужещи за бъдещи космически операции. Той я определи като аналог на американските военни академии "Уест Пойнт" и "Анаполис". По-рано тази година Космическите сили представиха и стратегическа рамка за бъдещите военни операции в космоса, в която се поставя акцент върху постигането на "космическо превъзходство" - способност американските сили да действат свободно в космоса, като едновременно ограничават възможностите на потенциалните противници.

● dir.bg
преди 2 седмици

Шишков: "Хемус" е пътят на грабежа, но строителството няма да спре (снимки)

 "Цялата магистрала "Хемус" е прокурорска, това е пътят на грабежа. От тази ситуация трябва да се излезе." Това заяви регионалният министър Иван Шишков при инспекцията на участък 4 от автомагистрала "Хемус" на територията на област Плевен днес. По думите му проблемът е свързан с незаконно строителство, започнало през 2021 г., което впоследствие е било разплатено през 2026 г. с документи, удостоверяващи, че дейностите са били изпълнени през съответната година. Софийската градска прокуратура започна в края на август разследване за строителството на четвъртия участък от "Хемус" между Плевен и Летница. Според наличната информация строителните работи са започнали без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж. За участъка още през 2021 г. са били предоставени авансово над 70 млн. лева на "Автомагистрали Хемус" АД по т.нар. инхаус договори за доставка на материали и наем на техника. Шишков заяви, че трябва да бъде намерено законово решение за вече извършените строителни дейности. Той обяви, че ще внесе промени в Закона за устройство на територията, които да дадат възможност за уреждане на случаи на строежи, извършени без необходимите разрешения. Идеята няма да бъде всички незаконни строежи автоматично да бъдат узаконявани. По-рано министърът обясни, че първо трябва да бъдат направени обследвания и да се установи дали съоръженията отговарят на техническите изисквания. Само тези, които отговарят на нормите, ще могат да получат статут на търпими строежи. Проблемите с отделните лотове на "Хемус" са различни. За участъците от Лот 2 до Лот 6, които трябва да свържат Боаза с Велико Търново, вече има разрешения за строеж и извършени отчуждения. Шишков посочи, че целта е този етап от магистралата да бъде завършен за около две години и половина. "Правим всичко възможно в следващите 2 години тя да стигне и до Велико Търново", каза министърът. По думите му обаче ситуацията по отделните участъци е силно неравномерна. Лот 2 е в много начален етап, докато по Лот 3 има по-голям напредък. Лот 4 е обременен с проблема с незаконното строителство, а по Лотове 5 и 6 реалното строителство практически не е напреднало. За Лотове 7 и 8, които са по трасето след Велико Търново към Буховци, са били раздадени средства, но липсва необходимата проектна готовност. "Втори лот на "Хемус" е до никъде... Приказките от джипката ни докараха дотам, че да имаме първи и трети лот и да нямаме втори. После да имаме незаконно строителство на четвърти лот, да нямаме нищо в пети и шести лот. За седми и осми лот имаме само раздадени пари, нищо повече", коментира Шишков. Той постави под въпрос и смисъла от продължаване на старите договори за участъците, за които няма необходимата проектна готовност. Преди дни министърът съобщи, че е възложен правен анализ на договорите, сключени през 2019 и 2020 г., по които са били предоставени значителни аванси. Една от възможностите е те да бъдат предоговорени, така че държавата да защити интереса си, вместо автоматично да бъдат прекратявани и да възникне въпросът с връщането на вече платените средства. За продължението на "Хемус" от Велико Търново към Шумен предстои ускорено проектиране на Лотове 7, 8 и 9. За тях ще е необходима и процедура по оценка на въздействието върху околната среда. Шишков заяви, че целта е до около година и половина да има готови проекти и да може да започне строителството. "Безсмислено е да строим 9-и лот, защото след като нямаме проект за 7-и и 8-и, ще дадем едни пари и ще направим една магистрала, която ще стигне в нищото", каза той. Регионалният министър увери, че независимо от проблемите и прокурорската проверка строителството на "Хемус" няма да бъде спряно. Според него след решаването на нормативните и договорните проблеми магистралата може да бъде изградена с много по-бързи темпове. Изграждането на "Хемус" остава сред основните инфраструктурни приоритети на правителството, като първият етап е достигането на трасето до Велико Търново. В управленските планове е заложено магистралата да стигне до града до края на 2029 г., докато Шишков говори за възможност това да се случи значително по-рано.

● dir.bg
преди 2 седмици

Локо живна преди дербито на Пловдив, Черно море продължава да потъва

Локомотив Пловдив записа втора победа от началото на сезона - 1:0 над друг тим, намиращ се в криза: Черно море. Единственото попадение отбеляза нидерландецът от китайски произход Раян Янг Лейтън в 21-ата минута. Трябва да отбележим, че мблематичната трибуна "Бесика" на стадион "Локомотив" в пловдивския парк "Лаута" бе празна в знак на протест срещу управлението на клуба. Треньорът Душан Косич обаче получи аплодисменти от феновете. Иначе словенецът изненада своя колега Илиан Илиев със сменена схема - 3-5-2, като през първото полувреме Локомотив Пловдив беше господар на терена. В 4-ата минута гол на домакините бе отменен. Крист Лонгвил се възползва от неточност в защитата на Черно море, справи се с Живко Атанасов и вкара топката в мрежата на Кристиан Томов. Реферът Венцислав Митрев обаче бе повикан от ВАР арбитъра Волен Чинков. Той отмени гола заради нарушение на Лонгвил срещу Атанасов. В 21-ата минута нямаше какво да спаси "моряците". Парвиз Умарабев даде чудесен пас към Раян Янг Лейтън, а след това нидерландецът от китайски произход с мощен удар не остави шансове на Кристиан Томов - 1:0! В 33-ата минута след центриране от корнер Крист Лонгвил стреля с глава, но в напречната греда. В началото на втората част Крист Лонгвил изведе отлично Лейтън зад защитата, но вратарят на гостите Кристиан Томов се справи и спаси. След тази ситуация до края на мача Черно море притисна домакините. Първо Алекс Колев стреля отлично с глава, но вратарят на Локомотив Пловдив Боян Милосавлйевич спаси. След час игра Селсо Сидни би фалцово с десния крак, но отново Милосавлйевич показа класа и реагира отлично. В 82-ата минута Асен Дончев можеше да вкара феноменален гол с удар от около 30 метра, но топката срещна напречната греда, а в крайна сметка Черно море загуби. След този резултат Локомотив Пловдив е 11-и с 6 точки, докато тимът на Илиан Илиев е позиция назад с едва 4 точки.

● dir.bg
преди 2 седмици

София е волейбол! Започна обратното броене до старта на Европейското (снимки)

Започна обрантото броене до началото на Европейското първенство по волейбол, един от домакините на които е София. На площад "Света Неделя" днес официално бе открита волейболна инсталация, състояща се от голяма волейболна топка, в която има вграден часовник, отброяващ времето до първия мач на България на Евроволей 2026. Който е от 19:00 часа на 9 септември (сряда) срещу Северна Македония в "Арена 8888". На официалното откриване на площада присъстваха кметът на София Васил Терзиев, президентът на федерацията по волейбол Любо Ганев, както и четирима представители на националния тим плюс легендата Теодор Салпаров. От страна на световните вицешампиони присъстваха селекционерът Джанлоренцо Бленджини, помощникът му Андрей Жеков, мениджърът Стефан Чолаков, както и капитанът на тима ни - Алекс Грозданов. ГАЛЕРИЯ ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА НА ПЛОЩАДА >>> "Благодаря на общината, че ни приеха и ще направят нещо много специално за нас и че сбъдна мечта на целия отбор да играем пред родна публика. Ще бъде страхотно събитие и очакваме всички там", заяви капитанът Грозданов. "Най-голямото събитие в България започва след 5 дни. Събитие с такъв мащаб досега не сме имали. Над 120 000 човека ще минат през залата за тези 11 дни, над 160 са акредитираните журналисти. Има огромен интерес от фенове и партньори. Да си пожелаем нашите момчета да са здрави, да ни радват с добра игра и да ни зарадват с успех", пък каза Любо Ганев. "Чест и привилегия за София е да бъде домакин. Благодаря на г-н Любо Ганев и БФВ за тази възможност. Градът ще се наслади на нещо невиждано. Нещата не свършват в залата. В целия град ще има активности. В почти всички паркове ще има възможност да поиграем и да се запознаем с тази игра. Залата ще бъде пълна и се надявам да се поздравим с успех", бяха думите на Васил Терзиев. България открива домакинството си с мач срещу съседите от Северна Македония, след това предстоят мачове с Португалия, Украйна, Израел и Полша. Мачовете у нас ще продължат и отвъд групите - в София ще се изиграят четири осминафинала и два четвъртфинала, след което Европейското се мести в Милано, Италия. Останалите групи ще се проведат в Италия, Финландия и Румъния.

● dir.bg
преди 2 седмици

Лудогорец развали празника на Локо София, викове "Оставка" за липсващия Любо Пенев

Лудогорец победи с 2:1 при гостуването си на Локомотив София, с което се върна на победния път след две поредни ремита. Мачът ще се запомни с два незачетени гола (след намеса на ВАР) и за двата отбора плюс още един за Лудогорец заради засада. "Орлите" пък пропуснаха дузпа още в 8-ата минута при 1:0 в тяхна полза. В герой за Лудогорец се превърна Ивайло Чочев, който отбеляза и двете попадения на стадиона в столичния квартал "Надежда". Той откри резултата още в четвъртата минута, а Кауе Карузо (29) изравни. След почивката Чочев (76) отново беше точен, с което донесе трите точки на своя отбор. Поредният слаб резултат за Локомотив София пък засили напрежението върху треньора Любослав Пенев. По време на мача той не бе на мястото си край страничната линия заради физическо неразположение й температура. А феновете на Локомотив София на няколко пъти скандираха "Оставка!"...

● dir.bg
преди 2 седмици

Салпаров се сбогува с волейбола с грандиозно шоу и хиляди по трибуните (снимки)

Близо 10 000 зрители бяха по трибуните на "Арена София", за да изпратят легендарното либеро на българския волейбол - Теодор Салпаров. Големият спортист официално сложи край на кариерата си с днешното грандиозно шоу, в което участие взеха както почти всички значими фигури от близкото минало на родния спорт, така и множество световни звезди, дошли да уважат №13. Отборът на чужденците спечели шоуто с 3:2 (15:10, 14:16, 15:7, 12:15, 15:11) Победителите бяха в състав Урош Ковачевич, Александър Волков, Самуеле Папи, Рафаел Паскуал, Марк МакГивърн, Николай Павлов, Якопо Масаро, Зимон Тишер, Серджо Сантош, Александър Атанасийевич, Иван Милкович, Емануеле Бирарели, Микеле Баранович, Маркоо Подрасчанин, Данте Амарал Сречко Лисинац, водени от треньорски екип Алберто Киапарини, Алберто Джулиани и селекционерът на България - Джанлоренцо Бленджини. А от другата страна застанаха Георги Братоев, Евгени Иванов, Христо Цветанов, Андрей Жеков, Боян Йорданов, Красимир Гайдарски, Светослав Гоцев, Георги Сеганов, Владимир Николов, Николай Иванов, Виктор Йосифов, Костадин Стойков, Георги Салпаров, Теодор Тодоров, Тодор Алексиев, Данаил Милушев, Николай Пенчев и Цветан Соколов. Треньорите на нашия тим бяха Радостин Стойчев, Александър Попов, Найден Найденов и Стефан Христов. На трибунтие бяха президентът на България Илияна Йотов, кметът на София Васил Терзиев, президентите на БОК и БФВ Весела Лечева и Любо Ганев, както и футболните легенди Христо Стоичков, Мартин Петров и Стилиян Петров. Както и всички волейболисти от националния ни отбор в момента, които след само четири дни ще играят на Евроволей 2026 в същата тази зала. Теди Салпаров игра и за двата отбора, а един от синовете му, Георги, също игра за българите с №13 0 който носеше баща му през цялата си славна кариера. Геймовете се играха до 15 точки, а не до стандартните 25, като един от най-запомнящите си моменти по време на мача бе включването на Любо Ганев, който изпълни сервис за българите, а пък след приключването на двубоя Салпаров се разплака по време на речта си, като благодари на всички присъствали и най-вече на съпругата си Ралица Паскалева и 82-годишната си майка, която бе дошла от Вършец за мача.

● dir.bg
преди 2 седмици

Славия превзе Русе след цял мач с човек повече

Славия се изкачи на шестото място в елита след победа с 1:0 над Дунав (Русе) като гост. "Белите" затвориха осмия кръг на шампионата по перфектен начин и взеха втора победа през сезона, като любопитното е, че и двете бяха далеч от София. Това позволи на Славия да се изкачи до шестото място в класирането със своите 10 точки, колкото има и седмият Ботев (Пловдив), но с по-лоша голова разлика. Челната петица остава твърде далеч от белите, защото пред тях са отборите на Арда и ЦСКА 1948 с шест точки повече. Днес каузата на Славия бе подпомогната от факта, че столичани играха почти целия мач с човек повече на терена. Причината е, че още преди да са изминали 10 минути игра Кирякос Антониу от състава на Дунав бе изгонен заради грубо влизане в краката на опонент. Първоначално съдията показа жълт картон на кипъреца, но след това с намесата на ВАР промени своето решение. Началните минути на мача бяха изключително груби, като освен червения картон видяхме още пет жълти, а интересните голови положения бяха рядкост. С началото на втората част Славия се активизира в търсенето на гола и след няколко добри положения, такъв падна в 66-ата минута. Току що появилият се от пейката Йоан Борносузов бе оставен непокрит при изпълнение на корнер и от няколко метра успя да прати топката във вратата за 1:0. До края Славия успя да удържи резултата и да изкове победата, оставяйки Дунав със само един успех от старта на сезона. Русенци, които са единственият новак в елита се намират на 12-ото място с равен актив от 4 точки с предпоследния Черно море и една точка пред последния Локомотив (София).

● dir.bg
преди 2 седмици

Вечерта, в която Лили Иванова отказа да бъде спомен (снимки)

Лили Иванова не направи равносметка, тя продължи. Тя е срещу времето - с песен след песен. Концерт между спомена и настоящето. Рецитал на духа и духовността, подобаващ на мястото. Тя просто изпя времето. Не се опитва да скрие годините, а ги превръща в част от спектакъла... Това са само част от коментарите, споделени пред БТА след концерта, който най-голямото име в българската поп музика изнесе пред катедралния храм-паметник "Св. Александър Невски". Над 8000 души, музика от различни десетилетия и публика, която неведнъж се изправи на крака - така минаха двата часа с Лили във вечерта на 2 септември. По традиция, обичаната от поколения певица не започна с песен от златния си каталог, а с най-новото - "Счупено сърце". Изборът е показателен - вместо да гради спектакъла единствено върху носталгията по миналото, поставя настоящето си в самото начало, коментираха феновете. Следваха "Малка част от мен", "Сълза" и "Какво си ти" - песни, които постепенно пренасят концерта от личната емоция към голямата драматургия на любовта, раздялата и спомените. Още в първата част стана ясно, че вечерта няма да бъде просто парад на хитове. Репертоарът бе подреден така, че песните да се допълват емоционално, а не просто да следват една друга. Перфекционизмът, с който Лили Иванова е известна, намери отражение и в един привидно малък, но показателен момент. По време на концерта тя влезе в диалог с тонрежисьора Ангел Попов - Ачо, както галено го нарича. Той е част от екипа ѝ повече от 35 години. Кратката комуникация между двамата напомни, че зад сценичната лекота стои изграждана с десетилетия професионална дисциплина. Последваха "Искам те", "Ненужен спомен", "Ти дойде", "Покруса", "Любовта е живот", "Невероятно". Ако началото постави акцент върху съвременната Лили, тази поредица постепенно, винаги връща публиката към онзи огромен песенен фонд, който превръща изпълнителката в част от личната история на няколко поколения българи. Ключов момент в тази трансформация е представянето на музикантите от Grand LI Orchestra с диригент Константин Добройков. "Мащабът на спектакъла вече е очевиден - личната история на песните се среща с филхармоничния звук и с усещането за голям концерт, създаден специално за откритото пространство пред катедралата", коментираха музиканти. И тогава дойде "Щурче". Публиката вече бе на крака. Същото се случва и при следващата песен - "Детелини". От този момент нататък публиката вече не просто следеше изпълненията на своята любимка, а доизживяваше музиката, заедно с нея. Дълги аплаузи и викове "Браво, Лили" имаше след всяко от изпълненията. Интересен бе обратът в следващата част, където Лили не пое предвидим "маршрут". Вместо очакваната "Ветрове", тя избра "Този свят е жена", а чак след нея изпя "Ветрове". Това "нарушаване" на очакването работи в полза на спектакъла - при концерт, в който публиката познава огромна част от репертоара наизуст, именно подобни решения запазват усещането за изненада, смятат феновете. След "Ветрове" Лили слезе от сцената и се отправи към публиката, за да поздрави царя и царицата - Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита. Те бяха на първия ред, а за Симеон Втори Camino беше специален поздрав. Това не е първият подобен жест на певицата - и по време на концерта ѝ в "Арена 8888 София" през декември 2024 г. тя посвети един от най-големите си хитове на Сакскобургготски. Лили Иванова отправи специални благодарности към още три личности от първия ред - това бяха президентът Илияна Йотова, столичният кмет Васил Терзиев и председателят на Народното събрание - Михаела Доцова. Своеобразна кулминация бе финалната диада от песни на Александър Йосифов - композиторът, създал десетки песни за Лили Иванова. Изборът е повече от ретроспективен. Той поставя финалната част на концерта в контекста на музикалната история, която Лили не просто е изпълнявала, а е превърнала в част от собствената си артистична биография. "Боянският майстор", обявена като един големите акценти на вечерта, прозвуча в нов аранжимент за филхармоничен оркестър и хор, в различен мащаб. Пред катедралата тази версия придобива и символен контекст - песен, свързана с българското духовно и художествено наследство, е поставена в центъра на монументално концертно пространство. След поредните продължителни аплодисменти, Лили Иванова се върна на сцената, но не за "Присъда" (Последната ми дума ще е песен) - изпълнението, с което през последните над десет години завършва всеки неин концерт. Финалът бе за "Реквием". Двете песни - "Боянският майстор" и "Реквием", са издадени през 1977 г. в дългосвирещата плоча "Лили Иванова изпълнява песни от Александър Йосифов", заедно със "Звезда", "Пътеките", "Ноктюрно" и други композиции, сред които и "Ела", представена по-рано в първата част на концерта. Финалът затвори кръга на целия спектакъл - в началото Лили Иванова изпя най-новата си песен "Счупено сърце", а в края се върна към музика от друг етап в своята кариера, коментираха хора от публиката. Между двете точки преминава половин век българска музикална памет... Песни, които не са просто част от историята на българската поп музика. За мнозина те са част от личната им история - любов, раздяла, младост, човек, който е бил до тях, или човек, който вече го няма... Затова имаше разплакани зрители. Имаше публика, която бе на крака почти през цялото време. Имаше песни, при които хората ставаха едновременно, и други, при които продължителните аплодисменти връщаха Лили на сцената. Два часа, в които тя успя да направи нещо трудно за изпълнител с толкова дълга кариера - да не превърне миналото в музей, а да го постави в разговор с настоящето, пише БТА. След София турнето продължава на 7 септември в Пловдив, 10 септември - в Плевен, 20 октомври - в Шумен, 16 ноември - в Хасково, 18 ноември - в Пазарджик, и 23 ноември - в Ямбол. За 2027 г. Лили Иванова е обявила пет концерта в четири български града - София, Пловдив, Варна и Бургас.

● dir.bg
преди 2 седмици

Фреди Меркюри – британец по рождение, бежанец по необходимост, гражданин по избор

Фреди Меркюри, извисяващият се глас на Queen и един от най-влиятелните изпълнители в историята на рока, който днес трябваше да навърши 80 г., започва живота си като бежанец. Роден е като Фарук Булсара на 5 септември 1946 г. в Стоун Таун, Занзибар, от родители от индийското племе парси. Когато е тийнейджър, семейството му е принудено да избяга от насилието на Занзибарската революция през 1964 г. и да се премести в Обединеното кралство. Това преживяване на разселване, адаптация и преоткрита идентичност оформя артиста, когото светът по-късно ще познава. Историята на Меркюри не започва с едно-единствено бягство от Източна Африка. Тя започва векове по-рано. Родителите му, Боми и Джер Булсара, са парси, членове на малка зороастрийска общност, чиито предци са избягали от Персия преди повече от хиляда години, за да избегнат религиозното преследване и да възстановят вярата си в Индия. С други думи, разселването вече е вплетено в историята на семейството. По времето, когато Фарук се ражда, семейство Булсара живее в управлявания от Великобритания Занзибар, където Боми работи като касиер за колониалното правителство, заемайки още едно културно-междинно пространство. От самото начало идентичността на бъдещия певец е многопластова. Той е етнически индиец, религиозно зороастриец, роден на източноафриканското крайбрежие и израснал под британско колониално влияние. Тази смесица от принадлежност, навсякъде и никъде, по-късно ще определи уникалния изпълнител, когото светът ще опознае. На осемгодишна възраст Фарук е изпратен на хиляди мили през Индийския океан в училище "Сейнт Питърс", пансион в английски стил в хълмистия град Панчгани, Индия. Там той учи пиано, спортува, сформира първата си група, Hectics, и получава името, с което приятелите му ще го наричат до края на живота му: Фреди. Интернатът му дава дисциплина, дълбоко запознаване със западния поп и рок и първите стъпки на сцената. Той също така засилва нещо по-тихо и по-трайно: усещането, че никоя страна не е изцяло дом. Завръща се в Занзибар в началото на 1963 г., на шестнадесет години, за да се присъедини отново към родителите си. На 12 януари 1964 г. избухва Занзибарската революция. Управляващото правителство е свалено при насилствено въстание и арабските и южноазиатските общности на островите, дълго време ненавиждани като привилегировано малцинство, стават мишени. Домовете им са конфискувани, хиляди хора са убити, а десетки хиляди други са разселени, разпръснати по света в търсене на безопасност. Булсари са парсийско семейство от индийски произход, точно от онези малцинствени домакинства, които са в опасност. Те бягат без предупреждение, оставяйки имуществото и единствения живот, който познават, и се отправят към Англия. Тогава Фреди е на седемнадесет години. Тъй като Занзибар е британски протекторат по време на раждането на Фреди, Фарук Булсара е британски поданик от деня на раждането си. Когато семейството е принудено да избяга, този статут им дава легален път към Обединеното кралство, който безброй други разселени лица през 1964 г. просто нямат. Те могат да влязат, да се установят и да започнат отново, законно. Дъгата се завършва през 1969 г., когато Фарук Булсара става регистриран британски гражданин, същата година, в която завършва колежа по изкуства в Ийлинг. Британски поданик по рождение, бежанец по необходимост, гражданин по избор. Малко житейски истории проследяват целия път на принадлежност толкова ясно. Семейството се установява във Фелтъм, Мидълсекс, скромен град западно от Лондон, и в крайна сметка се заживява в малка къща на Гладстон Авеню. Това е далеч от заможното домакинство с прислужващ персонал, в което Фреди прекарва ранното си детство в Стоун Таун. През 60-те години на миналия век Великобритания се бори със своята постколониална идентичност и имигрантите, пристигащи от бивши колонии, които често са посрещани с подозрение или открита враждебност. Фреди прави това, което правят много новодошли. Той се адаптира. Заема временни задачи, включително и като превозвач на товари на летище Хийтроу. Записва се в колежа по изкуства в Ийлинг, за да учи графичен дизайн, развивайки визуалната чувствителност, която по-късно ще оформи цялата естетика на Queen. Усъвършенства акцента си. Научава се да се движи през новото общество по негови собствени условия. През 1970 г. Фарук се присъединява към китариста Брайън Мей и барабаниста Роджър Тейлър в групата, която ще стане Queen, и избира ново име, което да съответства на новия му живот: Фреди Меркюри. Това, което го прави изключителен, не е, че се преоткрива. А това, че превръща преоткриването в изкуство, трансформирайки един разпокъсан, многонационален, междинен живот в един от най-непогрешимите гласове в музиката. Певецът и автор на песни Лео Калян казва: "Няма място за тъмни хора в западната музикална индустрия и Фреди някак си е знаел това. Той беше достатъчно умен, за да знае, че по същество трябва да се маскира като бял мъж, за да успее." Брайън Мей се съгласи, казвайки, че след като е решил да се опита да пробие в музикалния бизнес в Лондон, Фреди е спрял да използва фамилното си име Булсара и е приел името Меркюри. Макар самият вокалист да не е говорил открито за расово мотивираната дискриминация и предразсъдъците, с които може да се е сблъсквал, прозрението на Мей за дългогодишния му приятел несъмнено е доста точно и той обяснява пред BBC: "Човекът Булсара все още беше там, но за публиката той щеше да бъде различен персонаж, този бог." По времето, когато командва сцената на Live Aid през 1985 г., държейки 72 000 души в дланта си, докато глобална публика от стотици милиони гледа, момчето бежанец от Занзибар се е превърнало в нещо, което светът никога преди не е виждал. Нищо от това нямаше да се случи без бягството от Занзибар. Нищо от това нямаше да се случва без тази законна врата към Англия. Queen и Фреди Меркюри са в разцвета си през 70-те и 80-те години на миналия век и това е важен контекст за разбирането защо Меркюри никога не е говорил или потвърждавал своята сексуалност. Въпреки че често е бил виждан в компанията както на мъже, така и на жени, никога не е говорил публично за романтичния си живот. Това не е напълно изненадващо по няколко причини и макар никой да не може да е сигурен защо точно е мълчал по темата, има едно сигурно предположение: По онова време светът все още е силно хомофобски. През 80-те години на миналия век се случва и нещо друго: кризата със СПИН и ХИВ, които все още не са обяснени и са осъдени като "гей рак", пише Biography. Меркюри не изглежда да говори много за това и насаме. Най-близкият разговор, който излиза наяве, е този, който провежда с Мери Остин, жената, за която е сгоден, преди да прекратят романтична връзка в полза на приятелство за цял живот. Дори тя е казвала, че винаги е смятала, че той е гей, но той ѝ е казвал, че е бисексуален. Ако е имало някой, с когото би говорил свободно, това би била тя. Мери казва пред Daily Mail, че една от последните му молби е била да събере пепелта му и да го погребе тайно - без дори да каже на родителите му къде е погребан. Той се страхувал от вандализъм и до ден днешен мястото на последния му покой остава тайна. Когато биографичният филм за Фреди Меркюри "Бохемска рапсодия" излиза по кината, всеки има мнение. "Лос Анджелис Таймс" твърди, че филмът е бил осъден само защото не е засегнал достатъчно връзките на Меркюри с мъжете и с родителите му. Но всъщност има основателна причина за пропуските: Фреди е пазил тези неща в тайна. Той ги е пазил толкова лично, че в Biography се казва, че никога не е потвърждавал на родителите си, че е излизал с мъже. Когато го питат за мъжа, който живее с него в Лондон, той обяснява присъствието му, като им казва, че работи за него като градинар. И това донякъде има смисъл. Семейството му е било едновременно индийско, парсийско и практикуващо зороастризъм, и макар самият Меркюри да не е бил религиозен, той е бил дълбоко и непоколебимо уважителен към вярата на родителите си. Тази вяра обаче е учила, че гей мъжете могат "да бъдат убивани безнаказано", казва Encyclopedia Iranica. Освен това се твърди, че гей мъжете са възприемани като демони, насърчаващи разпространението на злото по света, така че не е чудно тогава, че той просто е държал тази част от живота си извън разговорите с родителите си. Той никога не им е казвал и за диагнозата си ХИВ/СПИН. Майка му, Джер Булсара, казва пред The Telegraph: "Той ни защити, като никога не обсъждаше тези въпроси." Тя обаче знае, че той умира и го посещава редовно, въпреки че той никога не ѝ казва нищо за това, че е болен. Бащата на Фреди Меркюри, Боми Булсара, умира през 2003 г. на 95-годишна възраст. През 2012 г. тогава 90-годишната майка, Джер, говори с The Telegraph за сина си, когото тя с обич нарича "момчето ми". "Фреди е спазвал строго разделение между работата и дома си през целия си живот. Ако някога го попитах, той казваше: "Мамо, това е бизнес, а това е семейство." Той беше мил и много уважителен както към мен, така и към баща си." Тя казва, че дори когато е бил популярен, никога не е бил твърде зает, за да посети родителите си. "Винаги е харесвал готвенето ми, особено моите дал, сладко-киселата кайма и бисквитите със сирене. Когато е бил известен и е канел хора на вечеря, понякога ме е молил да му ги направя." Той е бил от онези синове, които са купували на майка си хубав комплект сребърни прибори, за да се извинят за пропуснатото хранене, и са ги канели в собствената си къща за вечеря. В крайна сметка тя казва: "Каквото и да е правил или носил, винаги съм виждала в него същото дете, което познавам, той ни е разказвал много вицове и винаги съм можела да се свържа с него."

● dir.bg
преди 2 седмици

Какво се случи със звездите, които покориха Холивуд през 60-те?

60-те години раждат едни от най-разпознаваемите звезди в историята на киното. Джули Андрюс прави впечатляващия си филмов дебют, Сидни Поатие променя представата за мястото на чернокожите актьори в Холивуд, а редица други имена се превръщат в символи на една епоха, белязана от блясък, големи продукции и културни промени. Но какво се случва с тези холивудски икони, когато 60-те години приключват? Някои продължават да покоряват екрана, други сменят посоката, а трети постепенно се оттеглят от светлините на прожекторите. Ето къде ги отвежда животът след края на едно от най-интересните десетилетия в историята на киното. Ракел Уелч придобива световна известност с ролята си в праисторическия хит One Million Years B.C., където играе Лоана - пещерна жена, облечена в емблематичния кожен костюм, превърнал се в един от най-разпознаваемите образи на епохата. През следващото десетилетие Уелч продължава успешната си кариера и печели "Златен глобус" за ролята си в "Тримата мускетари". В личния си живот актрисата се омъжва четири пъти и има две деца, които по-късно също се насочват към актьорството. Последната ѝ поява на червения килим е през 2017 г. - същата година, в която Уелч се появява за последно на големия екран във филма "Как да бъдеш латино любовник". Тя участва и в сериала Date My Dad. Ракел Уелч умира на 15 февруари 2023 г. на 82-годишна възраст. Звездната кариера на Грегъри Пек започва през 40-те години с ролята му във филма The Keys of the Kingdom, която му носи номинация за "Оскар". През 1953 г. той очарова зрителите във филма "Римска ваканция". Вероятно най-добре Грегъри е запомнен в ролята на Атикъс Финч - главният герой от романа на Харпър Ли "Да убиеш присмехулник" и едноименния филм от 1962 г. Грегъри е баща на пет деца и се жени два пъти през живота си. За съжаление, той почина през 2003 г. на 87-годишна възраст. Джули Кристи започва кариерата си в началото на 60-те години с телевизионния сериал A for Andromeda. Година по-късно тя дебютира на големия екран във филмите Crooks Anonymous и The Fast Lady, а след това печели широка популярност с филма от 1963 г. Billy Liar. Но най-известна е с ролите си от 1965 г. във филмите Darling и "Доктор Живаго". Тя е омъжена за Дънкан Кембъл от 2005 г. до смъртта му през 2025 г. През 60-те години Клинт Истууд започва да изгражда образа, с който ще остане завинаги свързан. След ролята си в сериала Rawhide той се появява в "Добрият, лошият и злият" и "Обесете го по-високо". Оттогава четирикратният носител на "Оскар" постига още успехи с филми като "Момиче за милиони", "Непростимо" и Space Cowboys. Последната роля на Клинт на екрана е във филма "Плачещият мачо" от 2021 г., а последната му работа като режисьор и продуцент е по филма "Съдебен заседател №2". Оттогава той се оттегля от шоубизнеса, за да води по-спокоен живот. Актьорът е женен два пъти и има общо осем деца от шест различни жени. Джон Уейн, познат на публиката и с прякора си "Дюк", е сред най-емблематичните актьори в историята на уестърна. С кариера, продължила повече от пет десетилетия, той се превръща в символ на жанра благодарение на ролите си на каубой във филми като "Рио Браво". През 60-те години Уейн продължава да бъде една от големите звезди на Холивуд, като участва в хитове като "Елдорадо" и "Непобедените". Именно за ролята си в "Непобедените" той получава и единствения си "Оскар" за актьорско изпълнение. Кой друг не може да се насити на всичко, в което участва Джули Андрюс? Фактът, че всички и до днес знаят най-големите ѝ хитове, говори много за холивудския талант на тази лъчезарна звезда. Като ветеранка на Бродуей, привлякла вниманието с възвишения си глас в спектакли като "Моята прекрасна лейди", първата екранна роля на Джули е главната в "Мери Попинз", следвана от "Звукът на музиката". За съжаление, в края на 90-те години звездата претърпява неуспешна операция на гласните струни, което завинаги засяга гласа ѝ. Въпреки това тя продължава да доминира в Холивуд с роли във франчайза "Дневниците на принцесата" редом с Ан Хатауей и в "Бриджъртън". 60-те години са едно великолепно десетилетие за очарователната Одри Хепбърн, която вече е направила фурор с "Римска ваканция", за която печели "Оскар". Стилната звезда играе главната роля в класиката "Закуска в Тифани", както и във филмовата адаптация на бродуейския мюзикъл "Моята прекрасна лейди", с което затвърждава позицията си като една от най-многостранните водещи актриси в Холивуд. Въпреки че Одри почина от рак през 1993 г., влиянието ѝ върху индустрията остава безпрецедентно. Пионерът Сидни Поатие стана първият чернокож, спечелил "Оскар" за най-добър актьор, като получи отличието през 1964 г. за ролята си в Lilies of the Field. Със своите филми Поатие променя представата за ролите на чернокожите в Холивуд и проправя пътя към по-автентичното им присъствие на големия екран. Сред знаковите му заглавия са A Raisin in the Sun и A Patch of Blue. Последната филмова роля на Сидни е в The Last Brickmaker in America от 2001 г., а през 2009 г. той получава Президентския медал на свободата от Барак Обама. Актьорът почина през 2022 г. на 94-годишна възраст. С кариера, продължила седем десетилетия, София Лорен остава една от най-големите звезди на световното кино. Тя се превръща в истинска икона през 60-те години, когато става първата актриса, спечелила "Оскар" за роля в неанглоезичен филм - за изпълнението си в "Чочарка". През същото десетилетие Лорен се снима в редица успешни продукции, сред които "Брак по италиански" и затвърждава статута си на една от най-разпознаваемите актриси на епохата. И десетилетия по-късно тя продължава да бъде част от света на киното. Последната ѝ екранна поява е в документалния филм What Would Sophia Loren Do? Лорен продължава да живее далеч от светлините на прожекторите, но остава една от най-емблематичните фигури в историята на киното. Елизабет Тейлър започва десетилетието с ролята на Клеопатра в едноименния филм от 1963 г. Продукцията се превръща в най-скъпия филм, създаван дотогава, и предизвиква огромен интерес, а партньорството ѝ с Ричард Бъртън поставя началото и на прочутата им любовна история. Двамата продължават да работят заедно в няколко филма, сред които "Кой се страхува от Вирджиния Улф?" В по-късните години Тейлър постепенно се отдалечава от киното и насочва вниманието си към други проекти. Тя създава успешна линия парфюми и се превръща в една от първите големи знаменитости, които активно подкрепят борбата срещу СПИН. Елизабет Тейлър почина през 2011 г. на 79-годишна възраст.

● dir.bg
преди 2 седмици

Днес е Малка Богородица - не се пипат остри предмети и не се изричат остри думи (снимки)

Честваме празника Рождество на Пресвета Богородица. На този ден се отбелязва един от големите църковни празници раждането на Божията майка - света Дева Мария. Нарича се също Рождество Богородично или Малка Богородица, пише БТА. Това е един от Богородичните празници в православния календар през годината заедно с Въведение (21 ноември), Благовещение (25 март), Успение (15 август) и други. С днешния празник е свързан и друг, наричан Зачатие на света Анна (отбелязва се на 9 декември), който вкъщност е посветен на зачеването на св. Дева Мария от майка ѝ света Анна. В Библията не се споменава за раждането на малката Мария, но преданието е запазило някои сведения, например имената на нейните родители Йоаким и Анна. Обикновено Църквата чества светците в деня на тяхната смърт, но свети Йоан Предтеча и Дева Мария са изключение заради изключителната им в историята на Божиите действия за изкуплението и спасението на човечеството. Бащата Йоаким бил добродетелен и заможен човек, но той и съпругата му Анна били нещастни, защото си нямали деца. У евреите това се смятало за голямо нещастие, понеже бездетните родители нямали надежда да имат за свой потомък очаквания Месия. Двамата добри съпрузи дълги години усърдно се молили на Бог да ги дари с рожба. Анна дори дала обет: ако ѝ се роди дете, да го посвети на Бога. Най-после те се сдобили с момиченце, което нарекли Мариам (името е по-известно като Мария). С много обич я отгледали до навършване на тригодишна възраст и тогава според даденото пред Бога обещание я завели в Йерусалимския храм, където такива дечица били грижовно отглеждани и с любов възпитавани в добрите традиции на юдейската религия. Така и Мариам била подготвена с познания за Свещеното Писание и възпитана в нравствена чистота, за да бъде достойна да стане майка по плът на Спасителя на света Иисус Христос. В българския фолклор празникът е дълбоко преплетен с почитта към майчинството, семейството и продължението на рода. Тъй като самата Богородица се ражда след дълги години на молитви и надежда, народната традиция възприема Малка Богородица като най-силния ден за невестите, които копнеят за своя рожба. Рано сутринта жените посещават храмовете, оставят дарове от тъкани и цветя пред иконата на Божията майка и се молят за здравето на децата и за благословия в дома. Обичаят повелява на този ден стопанката да омеси специален обреден хляб, намазан обилно с мед. Още докато е топла, питата се разчупва и раздава на съседи, близки и бедни хора с наричане за благоденствие, мир и плодовитост. За да се предпази къщата от беди и болести, старите поверия строго забраняват женската ръкоделна работа - на Малка Богородица не се шие, не се преде, не се плете и не се пипат остри предмети като ножици и игли. Вярва се също, че празникът изисква смирение, поради което в дома не бива да се вдига излишен шум, да се върши тежка сечиварска работа и да се изричат остри думи. Според народа ни виковете и кавгите прогонват семейното разбирателство, а денят трябва да премине в мир, за да растат децата здрави и спокойни. В традиционния трудов календар на българина празникът бележи и плавния преход към есенния сезон. Вярва се, че дните около Малка Богородица са най-благодатни за начало на есенната сеитба, като стопаните занасят първото житно семе в църквата за освещаване преди да го хвърлят в браздата. На много места денят поставя началото и на гроздобера, а край манастирите и църквите се правят курбани за здраве и се събират големи празнични сборове. Имен ден празнуват Мария, Мариана, Марияна, Мариан, Мариян, Марио, Мариела, Мариета, Мара, Маруся, Маша, Мими, Мима, Мика, Панайот, Панайота, Богомил, Богомила, Десислав, Десислава и техните производни.

● dir.bg
преди 2 седмици

Северна Корея и Русия откриха първия мост, свързващ двете страни (снимки)

Първият мост, свързващ Русия и Северна Корея, беше открит, позволявайки на двете страни по-лесно да преместват товари и пътници между границата си през река Тумен, съобщи Би Би Си.  Държавните медии в Пхенян заявиха, че мостът ще се използва за "обмен на персонал, туризъм и търговия". Съоръжението се намира в отдалечения и рядко населен граничен район между руското селище Хасан и севернокорейския град Туманган. Украинската разследваща организация Truth Hounds обаче твърди, че мостът е предназначен "предимно за създаване на таен военно-логистичен коридор" в подкрепа на Русия във войната в Украйна. Това се случва на фона на по-силните връзки между страните от началото на войната в Украйна, като Путин и Ким Чен Ун по-рано обещаха, че ще си помагат взаимно в случай на "агресия" срещу някоя от страните. Руският министър-председател Михаил Мишустин описа моста като "нов символ на приятелство", докато севернокорейският министър-председател Пак Тае Сонг заяви, че това е "историческо събитие". До 300 превозни средства и 2323 души могат да преминават по моста ежедневно, съобщава руската държавна информационна агенция ТАСС. Сателитни изображения от месец май показаха, че еднокилометровият мост има няколко нови пътни връзки, граничен контролно-пропускателен пункт, поддържаща инфраструктура и паркинги. Между Русия и Северна Корея има въздушни връзки, както и железопътна връзка, но досега единствената пътна връзка е била импровизирано решение, при което, по специална уговорка, дървени дъски са били поставяни на железопътния мост, за да позволят на автомобили да преминават по него, припомня Ройтерс. Руското правителство заяви, че мостът първоначално ще се използва за превоз на товари, а за пътнически трафик ще бъде отворен по-късно тази година. Руският премиер говори по време на церемонията чрез видеовръзка, като заяви, че мостът ще осигури "мощен импулс за по-нататъшното развитие на търговското, икономическото, научното, технологичното и културното сътрудничество". Мишустин описа връзките между Москва и Пхенян като "на безпрецедентно високо ниво". Строителството на съоръжението започна през 2025 г., след като споразумение за изграждането му беше сключено по време на посещението на руския президент в Северна Корея през 2024 г., първото му пътуване до държавата от 24 години. Изграждането на моста отне 495 дни.

● dir.bg
преди 2 седмици

Книгите отново намериха своя дом в центъра на София - "Алея на книгата" 2026 е открита

С официална церемония в Литературния кът в парка пред НДК на 7 септември беше открито тазгодишното издание на "Алея на книгата - София". Събитието постави началото на седем дни, в които центърът на столицата се превръща в пространство за срещи между книги, автори, издатели и читатели. Повече от 150 български издателства представят своите заглавия, придружени от богата културна програма с литературни срещи, премиери и събития за различни поколения читатели. Официалната церемония събра представители на държавни и местни институции, културния сектор, бизнеса и граждански организации. Сред официалните гости бяха министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев, председателят на Комисията по култура и медии в Народното събрание Антон Кутев, заместник-кметът на Столична община в направление "Култура и туризъм" Ирина Дакова, кметът на район "Триадица" Димитър Божилов, директорът на дирекция "Култура" на Столична община Дончо Христев, изпълнителният директор на Националния дворец на културата Ия Петкова, председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България Румен Радев, директорът на Столична библиотека д-р Марчела Борисова и директорът на Форум за гражданско участие Мирослав Цеков. Председателят на Управителния съвет на Асоциация "Българска книга" Петя Господинова даде официалния старт на тазгодишното издание с послание за мястото на българската литература не само у нас, но и извън пределите на страната. Официално откриване на тазгодишното издание на „Алея на книгата“ в София, организирано от Асоциация „Българска книга“ . Книжното изложение, най-голямото за сезона, което традиционно събира на едно място над 150 български издателства се проведе от днес до 13 септември по продължението на булевард „Витоша“ и в парка пред Националния дворец на културата (НДК). На снимката: министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев Снимка: Владимир Шоков/БТА На снимката: председателят на Управителния съвет на Асоциация „Българска книга” Петя Господинова-Йончева. Снимка: Владимир Шоков/БТА На снимката (от ляво надясно): изпълнителелният директор на Националния дворец на културата (НДК) Ия Петкова-Ангелова, министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев, зам.-кметът на Столична община Ирина Дакова и Антон Кутев, председател на Комисията по културата и медиите. Снимка: Владимир Шоков/БТА На снимката: министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев (вляво) и Антон Кутев, председател на Комисията по културата и медиите. Снимка: Владимир Шоков/БТА "Днес отваряме нова страница в културния календар на София. Да пожелаем успех на Алеята, да си пожелаем още много награди за българската литература. Нашите автори са изключително очаквани и интересни за световните читатели", каза Господинова и благодари на всички партньори на събитието. Министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев постави акцент върху устойчивото място на книгата в живота на хората и значението на четенето независимо от промените, които технологиите носят със себе си. "Четенето е изключително важен елемент от живота на един човек. Чудехме се дали мишката няма да изяде книжката. Оказа се, че не е така. Книгата е основна част от нашия свят и ще продължи да бъде такава", посочи проф. Вълчев и пожела на добър час на Алеята. От името на Столична община гостите и организаторите приветства Ирина Дакова, заместник-кмет в направление "Култура и туризъм". Тя отправи специално послание към най-младите читатели в навечерието на началото на учебната година: "Пожелавам в навечерието на 15 септември тази Алея да въведе нови млади читатели в този вълшебен свят." На снимката: Изпълнителелният директор на Националния дворец на културата (НДК) Ия Петкова-Ангелова Снимка: Владимир Шоков/БТА На снимката: Кметът на столичния район "Триадица" Димитър Божилов Снимка: Владимир Шоков/БТА Сред говорителите по време на официалната церемония бяха още кметът на район "Триадица" Димитър Божилов и председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България Румен Радев. В своите приветствия те поставиха акцент върху мястото на книгата в културния живот на София, значението на четенето и необходимостта институциите, културният и бизнес секторът да продължат да подкрепят инициативи, които срещат литературата непосредствено с нейната публика. Специална част от откриването беше посветена на партньорството между Асоциация "Българска книга" и Столична библиотека. Директорът на библиотеката д-р Марчела Борисова представи продължението на инициативата "Библиотека по пантофи: истории през поколенията". Във второто си издание тя ще насърчи деца, родители, баби и дядовци да четат заедно, да си препоръчват книги и да споделят историите, с които са израснали - превръщайки четенето в естествена връзка между поколенията. По време на церемонията беше представено и партньорството на "Алея на книгата" с инициативата "Демократична мозайка". За него говори Мирослав Цеков, директор на Форум за гражданско участие и съорганизатор на "Демократична мозайка". Двете събития ще се проведат паралелно на 11 и 12 септември, като партньорството поставя във фокус връзката между четенето, критическото мислене и активното гражданско участие. На снимката: директорът на Столична библиотека Марчела Борисова Снимка: Владимир Шоков/БТА На снимката: зам.-кметът на Столична община Ирина Дакова Снимка: Владимир Шоков/БТА На снимката: председателят на АИКБ Румен Радев Снимка: Владимир Шоков/БТА "Алея на книгата - София" продължава до 13 септември, а шатрите на Алеята са отворени за посетители всеки ден от 10:00 до 20:00 часа. През цялата седмица читателите ще могат да откриват нови заглавия, да се срещат с автори и издатели и да участват в богатата съпътстваща културна програма. "Алея на книгата - София" се организира от Асоциация "Българска книга" с подкрепата на Министерството на културата, Министерството на образованието и науката и Столична община, и в партньорство със Столична библиотека, "Демократична мозайка", Българската телеграфна агенция (БТА), "Делта Гард", Reading Trolls и "Кока-Кола България".

● dir.bg
преди 2 седмици