Председателят на КС: Ако Йотова спечели наесен, това ще е нейният първи мандат като президент
Ако Илияна Йотова спечели наесен, това ще е нейният първи мандат. Това заяви пред NOVA председателят на Конституционния съд Павлина Панова.
"Моето персонално мнение е, че в момента г-жа Йотова довършва чужд мандат. Не е нейният мандат. Тя има право на пълен мандат като президент, така че ако бъде избрана за държавен глава, ще започне своя първи мандат като президент на държавата", посочи Панова.
Това, от своя страна, означава, че след евентуален бъдещ първи мандат, Йотова може да се яви на избори за втори.
Панова коментира и казуса със сезирането на КС от страна на ГЕРБ относно бюджета. По думите ѝ, ако ГЕРБ събере достатъчно подписи, решение на Конституционния съд може да има около средата на септември.
Не всеки, който не е съгласен с фискалната рамка на държавата, може да я обжалва пред Конституционния съд, припомни Панова. "Конституционният съд може да бъде сезиран от 1/5 от народните представители, от президента, от Министерския съвет, от двете върховни съдилища, от главния прокурор, а в случаите, когато става въпрос за засягане на права и свободи на гражданите - и от омбудсмана, и от Висшия адвокатски съвет", обясни председателят на Съда.
Конституционният съд не за пръв път би се заел с държавния бюджет, но не за да поправя сметките, които депутатите са приели. Работата на върховните магистрати е да проверяват дали текстове на отделни разпоредби противоречат на Основния закон, обясни още Павлина Панова.
"Например, ако определена институция или орган в държавата е с прекалено намален бюджет, така че това пречи на неговото нормално функциониране, то тогава Конституционният съд има основание да се произнася като обявява част от Закона за държавния бюджет като противоконституционен", подчерта магистратът.
Част от промените, заложени в новия бюджет, засягат и самия Конституционен съд - като това, че от събота държавните служители сами ще плащат осигуровките си. "Няма да крия, че част от бюджета, който ние бяхме заявили пред Министерството на финансите, беше намален значително. В частта за персонал особено. Направихме допустими вътрешни размествания в нашия бюджет, така че да осигурим средства, с които да поемем разликата между общественото осигуряване, което трябва да плащат нашите държавни служители - тази година 20, догодина 40%, така че да можем да увеличим техните заплати, за да не падне нетният размер на техните възнаграждения", обясни конституционният съдия.
Заявката на ГЕРБ обаче е, че ще атакуват Бюджет 2026 заради дефицита от 5,7 на сто, а не заради осигуровките.
NOVA отбелязва още, че сезиране на КС няма да спре влизането в сила от 1 август на план-сметката.
Бюджет 2026 ще влезе в сила след обнародването му в "Държавен вестник" и ще трябва да се изпълнява според записаното в него. Когато Конституционният съд се произнесе, то проблемни биха били само текстовете, които са били атакувани. За тях народните представители ще трябва да търсят ново решение. Дотогава в сила остават предходните разпоредби. Практиката сочи, че когато се касае за парите на държавата, депутатите не губят време и бързо коригират това, което противоречи на Основния закон, добавят от медията.
През уикенда Бойко Борисов обяви, че от ГЕРБ ще подадат жалба пред Конституционния съд за бюджета, "който е пълен фалстарт".
По думите му бюджетът е лишен от ясна визия за развитието на страната и създава несигурност както за бизнеса, така и за гражданите.
"Наказват се работодателите с максималния осигурителен доход. Няма нито едно евро за изграждането на Националната детска болница. От 2022 до 2025 г. всяка година в Закона за държавния бюджет беше предвиден текст за изграждането ѝ. Наказват се вероизповеданията - с 25% е намалена субсидията за църкви, манастири. Министър за първи път ще се разпорежда еднолично с 1 млрд. за общините. Доколкото разбирам това правителство се бори с българските олигарси, докато помага на руските. И следва тактиката навън "йес, йес, йес", вътре "нет, нет, нет", каза Борисов.
Той посочи, че единствената положителна мярка във финансовата рамка е законът, приет по инициатива на ГЕРБ в края на миналия парламент, който гарантира по 50 евро за Великден и Коледа на около 520 000 социално слаби българи. "Това е закон, който приехме ние. Това е единственото добро нещо в този бюджет", каза лидерът на ГЕРБ.