Изненада - морето през август не поскъпва, хотелиери свалят цени
Намаленията стигат до 40%, но пак има
От десетилетия хотелите по родното Черноморие ползват един и същ шаблон за определяне на цените през активния летен сезон. Онези, които отварят врати веднага след почивните дни около 24 май, определят периода от този момент до последната седмица на юни като нисък сезон с възможно най-ниските цени. Вариант е последните две седмици на юни да са средновисок сезон, когато цените на нощувките са поне с около 25% по-високи.
Юли и особено август са т.нар. висок сезон, в който офертите са на максимума. Точката на пречупване е обикновено 1 септември или последната седмица на август, когато цените се смъкват с поне 20% в сравнение с най-високите, а след края на ученическата ваканция се връщат на нивата от май.
Това лято отливът на туристи по морето е толкова голям, че промоциите започнаха още в първите дни на август. При това на много места хотелиерите
защото алтернативата е да затворят, за да предотвратят поне загубите. Впрочем около 40 хотела в Слънчев бряг, Равда, Несебър и района така и не отвориха това лято.
Примерите за изтеглени по-рано есенни промоции са десетки, като обикновено са наречени “фамилна кампания”, last minute отстъпка или по друг начин. Но най-често са с до 30 и до 40% по-изгодни в сравнение с характерните за август през предишни години.
Например в Златни пясъци два четиризвездни хотела на първа линия са обявили кампании с 40% по-ниски цени за времето от 1 до 30 август. При база all inclusive една нощувка в тези хотели излиза съответно 38 и 39 евро на човек.
В Слънчев бряг и района около него офертите само звучат с една идея по-непривлекателно, защото са за 30% по-ниски цени. Но в действителност става дума за доста по-ниска база. Например 4-звезден хотел в центъра на курорта предлага промопакети за август на база аll inclusive с цена 33 евро на ден на човек. А 5-звезден в Свети Влас е обявил оферта за същото с цена 64 евро с включен спа пакет.
В Обзор 5-звезден хотел е пуснал супер last minute оферта с намаление до 35% и безплатно преместване от две двойни стаи във вила.
В Св. Константин и Елена хотел предлага 25% намаление за резервации. Отстъпката важи за почивки чак до 15 септември. В същия курорт друг хотел е обявил с 20% по-ниска цена. В Поморие отстъпките стигат до 25% за периода от 16 август до 6 септември. В Китен хотел продава аll inclusive пакет с 25% намаление. В Созопол платформи вече обозначават над 40 хотела като last minute.
в малки хотели на първа линия в Слънчев бряг. Например такъв, състоящ се от хол, спалня и баня, подходящ за тричленно семейство с дете, в момента може да се резервира за 390 евро за 6 нощувки, което прави 65 евро на вечер. На метри от плажа е и доскоро се е предлагал за 609 евро, т.е. намалението на цената е приблизително 35%. Миналото лято по-ниската цена е била валидна едва от 1 септември. Същият тренд е обхванал и квартири под наем. При цени доскоро от 70 евро за нощувка, вече се искат 60 евро, а сумата може да падне и до 50 евро.
“Хотели действат на принципа “черен петък”, т.е. използват маркетингов трик, за да привлекат клиенти. Но големият проблем не е толкова в намаления брой туристи, а в това, че разходите растат. Миналото лято този ръст дойде от увеличението на заплати и осигуровки, а сега проблемът е, че храните, консумативите и режийните поскъпнаха. Това кара колегите да правят всичко възможно да напълнят хотелите, защото натискът на разходите е голям. Пък и дойде студеният душ с немския пазар”, коментира Георги Дучев - изпълнителен директор на Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели.
През пролетта две компании - българската “Съниекспрес” и немската “Електра”, прекратиха договор за чартърни полети от Германия до Българското Черноморие заради екстремното повишение на цените на керосина. Този договор миналото лято осигуряваше полети от 7 града до летищата в Бургас и Варна.
Тъй като немският турист разчита на ранните записвания, целият този пазар се преориентира набързо към Турция, защото южната ни съседка реагира и предложи допълнителна субсидия за всяка седалка в самолетите. И съответно това лиши Българското Черноморие от около 120 хиляди летовници от Германия само за юни.
Публикуваните преди дни данни на НСИ вече отчетоха 15-процентен спад на немския пазар за юни в сравнение с юни на 2025 г. В бранша се говори, че неотворилите това лято хотели са именно онези, които са разчитали точно на договорите с немски туроператори и не са реагирали навреме.
“Наблюденията ни са, че по Северното Черноморие колегите усетиха по-навреме нещата и се
Иначе щеше да е много жалко, защото миналата есен вложиха немалко пари за реновиране на базата си в съответствие с изискванията на немската страна. Но изглежда, че другаде не всички са успели", коментира Дучев.
Анкета на асоциацията с участието на над 800 мениджъри на български хотели показва, че рекапитулацията на първото полугодие е меко казано нерадостна. Над 70% от тях отчитат влошаване на положението в сравнение с миналата година и се сблъскват с отслабващо търсене, ръст на разходите и почти никаква възможност да прехвърлят този ръст върху крайните клиенти.
И нещо любопитно за основните проблеми на родните хотелиери - докато до миналата година те сочеха като основно предизвикателство трудното намиране на персонал, това лято на първо място излиза инфлацията. Проблем номер две е спадът на туристите и едва на трето място са кадровите проблеми.
Намалялото търсене впрочем не е само български проблем. Миналата седмица туристическите министри на осем страни членки подписаха общо писмо до Европейската комисия, с което
В него се настоява да се задействат фондове за спасяване на положението в Румъния, Латвия, Литва, България, Естония, Хърватия, Словения и Кипър. Особено уязвими били малките и средните предприятия от бранша, изправили се това лято пред финансови проблеми заради слабото търсене.
В писмото се посочва, че променящата се геополитическа обстановка и нарастващите въпроси, свързани със сигурността, са оказали осезаемо влияние върху туристическите потоци в източните райони на ЕС. Според министрите редица региони отчитат съществен спад на посещенията, което поставя под допълнителен натиск местния туристически бизнес.
Гърция отчита исторически рекорд в туристическия сектор, превръщайки се в най-скъпата дестинация в Средиземноморието за 2026 г. Данните на Централната банката на Гърция показват над 20% ръст на чуждестранните посещения и скок от 36,9% в приходите, които вече надхвърлят 2,79 млрд. евро.
Изследователският институт INSETE съобщи, че международните пристигания по въздух в Гърция за първото полугодие са достигнали 10,7 млн. Най-голям ръст на приходите и пътниците има от Великобритания и САЩ. Средният разход на чужденец в страната вече достига 168 евро на ден.
Слуховете за масов отлив на туристи се опровергават от данните за международния трафик, но пазарът е изправен пред тежък парадокс – близо 47% от самите гръцки граждани са принудени да се откажат от почивка в родината си заради непосилните разходи за живот, скъпите горива и драстичното поскъпване на фериботните билети.
Докато южните острови като Санторини и Миконос страдат от критичен свръхтуризъм, в Северна Гърция (Халкидики, Тасос и Олимпийската ривиера) хотелиерите бързо адаптират стратегиите си, за да запълнят капацитета, освободен от липсата на местни туристи. В тези райони големите туроператори стартираха кампании за ранни записвания и есенни резервации с отстъпки, вариращи между 30 и 50%.
Хотелиерите се надяват септемврийските намаления да компенсират безпрецедентния отлив на местни туристи, които масово бяха изтласкани от пазара поради високите цени.
Ориентировъчният бюджет за 7-дневна почивка в континентална Северна Гърция - например Халкидики или Олимпийската ривиера, през септември възлиза на около 1425 евро за двама възрастни. Разчетите са направени на база пътуване с личен автомобил и включват актуалните поскъпвания на стоките и екологичните такси, балансирани с 35% отстъпка за ранно записване на нощувките.
В официално изявление министърът на туризма подчерта, че правителството пренасочва фокуса си от гонене на рекорден брой туристи към управление на качеството и устойчивостта.
Националната банка на Гърция отбеляза, че инфраструктурата, електропреносната мрежа, водоснабдяването на много места са претоварени. Санторини например всяка година е посещаван от близо 3,5 млн. чужди туристи, което е с 200 пъти повече от броя на собственото му население.
Като особено критични банката оценява последиците от туризма върху климата. Гърция е сред регионите с повишаващи се температури и растяща опасност от екстремни засушавания, горски пожари и други катаклизми. Затова централната банка предлага основна промяна - вместо да се гонят нови рекорди в броя на туристите, да бъде удължен сезонът, посетителите да бъдат по-равномерно разпределени из гръцките региони и да се засили алтернативният туризъм.