Боряна Димитрова: За 100 дни правителството показа лице на нахакан тийнейджър
Dir.bg се обърна към политолози и социолози с призив да анализират първите 100 дни на кабинета и заявката за управленска програма, която направи министър-председателят Румен Радев.
В първите си сто дни правителството на Радев показа лицето на нахакан тийнейджър, казва социологът Боряна Димитрова и се аргументира - смели декларации и изявления, които малко след като бъдат направени, се коригират. Сочи и острия език към опозицията и дава примери за коригирани обещания - от заявките за намаляване на цените до изгонването на американските самолети.
Според анализатора посланията в управленската програма на правителството са с двойно дъно - всеки чува в тях онова, което иска да чуе.
"За съжаление, в България има трайна тенденция към ерозиране и принизяване на ролята на парламента. За това говори и фактът, че вече 15 години доверието в него е почти неизменно едноцифрено число. В такава ситуация е реален рискът Народното събрание да се сведе до гумен печат, т.е. до формализиране на вече взети решения", казва още в анализа си на първите сто дни на правителството Боряна Димитрова.
Нашите наблюдения сочат, че има поле и потенциал за силна алтернативна кандидатура спрямо г-жа Йотова - визионерска кандидатура, която да не допусне концентрация на властта в едни кръгове и да осигури баланс между институциите, изтъква още Боряна Димитрова.
- Как ще коментирате управленската програма на правителството, представена от премиера Румен Радев в навечерието на стоте дни на кабинета, г-жо Димитрова?
- Ако я разгледаме като цяло - като основополагащ политически документ, а не раздел по раздел - правят впечатление три основни послания и три съществени липси.
Посланията: амбиция - програмата обхваща почти всички сфери на обществения живот и заявява мащабни цели и промени; хоризонт - излъчва увереност, че правителството ще разполага с времевия и политически ресурс на пълния управленски мандат, за да ги реализира; стремеж към резултати - по-плах и неуверен от първите две послания, но в редица направления все пак са очертани цели, чието изпълнение може да бъде проследявано.
Липсите: Първо, липсва връзка между отделните цели - например, как едновременно ще се свива бюджетният дефицит и ще се гарантират по-високи и по-справедливи социални разходи.
Второ, липсват отговори на въпроса "как" за редица пожелателни намерения, като ускорена икономика, базирана на високи постижения, а не на нисък разход за труд; как това се обвързва с острия дефицит на добре обучената и професионална работна сила и с демографската криза; как ще се оптимизират административните услуги и т.н.
Трето, с малки изключения, липсва връзка между заявените цели и необходимите промени в законодателството. А тя е ключова, ако управлението цели стабилност и предвидимост на политиките, а не краткотрайни пиар ефекти или заимстване на модели, срещу които декларира, че се бори.
- Правят впечатление поне три неща - деолигархизация, оптимизация на администрацията, нов модел на ускорено развитие. Какво според Вас ще означава това като практически действия?
- По-важният въпрос е какво означават тези понятия според авторите на програмата. Защото точно най-важните механизми, инструменти и законодателни промени липсват от програмата. Те звучат добре като послания, но и тук, както в редица други направления, са останали на равнището на предизборната програма. Това са послания с двойно дъно - всеки чува в тях онова, което иска да чуе.
За мен, например, оптимизация на администрацията означава радикално преминаване към електронни услуги, а не 5 или 10% съкращение на щата при запазване на сегашния бюрократичен модел. Превенцията в здравеопазването означава задължителен скрининг за социално значими заболявания в зависимост от възрастта и здравния статус на лицето.
Деолигархизацията означава и ограничаване на кешовите плащания.
Но това ли влагат управляващите в тези понятия? Ако съдим по обявените намерения, отговорът остава неясен и дори - спорен.
- Отделно внимание е посветено на инвестиционната програма по общини. Това означава ли, че кабинетът на "Прогресивна България" започва подготовка за местните избори догодина, пренебрегвайки президентските след два месеца? Или пък смята президентските за "решени"?
- За утвърждаването на една партия ключово е присъствието ѝ по места, а то се осигурява чрез участието ѝ в местната власт. Всички партии, изграждани само отгоре надолу - справка: НДСВ, ИТН и др. - бързо изчезнаха от политическия пейзаж. В този смисъл, от тяснопартийна гледна точка, за "Прогресивна България" по-важни са именно местните избори и тя очевидно започва подготовка за тях.
Това ще бъдат първите от доста време насам местни избори, които ще се характеризират със силна конкуренция, остри сблъсъци и висока активност и, надявам се, няма да се решават от малък брой купени гласове. Партиите ще трябва внимателно да изучат избирателите си, местните проблеми и инвестициите, които могат да бъдат ключ към решаването на най-наболелите проблеми във всяка отделна община.
- Какво лице показа правителството за първите си сто дни? Кои са най-запомнящите му стъпки?
- Трудно ми е да го определя с една дума - може би това е "лицето на нахакан тийнейджър". Смели декларации и изявления, които малко след като бъдат направени, се коригират - да си припомним идеите за регулацията на цените, "изгонването и приемането" на американските самолети; острия език, насочен главно срещу опозицията; многократно заявяваното намерение за еманципация от предишни властови мрежи, но същевременно и неясни колаборации с част от тях.
- Първите сто дни на Радев приличат ли си с първите сто дни на останалите правителства в най-новата ни история?
Ако говорим за обществено доверие, юлското проучване на "Алфа Рисърч" показа, че спрямо последните две правителства с положителен баланс в оценките за първите сто дни - тези на Петков и Желязков - кабинетът "Радев" събира повече позитивни, но и повече негативни оценки. Тоест произвел е по-силна обществена поляризация.
Ако говорим за стил на управление, той има сходство с кабинета "Петков" по акцента, който поставя върху "наследството" и борбата с него, а с кабинета "Желязков" - по първоначалния комфорт на парламентарната подкрепа.
И като трети критерий - ако говорим за политики - кабинетът влиза доста плахо в същината на политиките и на механизмите, които трябва да гарантират тяхното изпълнение. Почти всички политики са отложени за бюджета за 2027 г.
Както казах и по-рано - има заявки, но няма гаранции как те ще бъдат реализирани. Това вече се забелязва и от по-широки обществени кръгове. Същото проучване на "Алфа Рисърч" регистрира, че по най-важните за обществото проблеми делът на хората, които разпознават успешни мерки, е значително по-нисък от дела на гражданите, които определят съответния проблем като сериозен. Средният индекс на ефективност на правителствените политики е 26,4% при гранична стойност от 50% и максимум 100%.
- България е парламентарна република, но често наричаме различните парламенти с имената на премиерите, които те са излъчили. С какво "парламентът на Радев" прилича на предшествениците си и с какво е различен? "Прогресивна България" има впечатляващо мнозинство - 131 народни представители, но това предполага опасност Народното събрание да се превърне в гумен печат на кабинета. Виждате ли такава опасност?
- 52-рото Народно събрание е първото след епохата на ОДС, в което една политическа сила разполага с пълно мнозинство. До подобен превес се доближиха 39-ото НС, излъчило правителството на Симеон Сакскобургготски, и 41-вото НС, излъчило първото правителство на Бойко Борисов, но и двете не разполагаха с пълно мнозинство.
За съжаление, в България има трайна тенденция към ерозиране и принизяване на ролята на парламента. За това говори и фактът, че вече 15 години доверието в него е почти неизменно едноцифрено число. В такава ситуация е реален рискът Народното събрание да се сведе до гумен печат, т.е. до формализиране на вече взети решения. Подобни казуси вече има и опозицията разбираемо реагира остро на тях.
Именно в този контекст е толкова важна ролята на независимите и отговорни медии. В България, както и по света, често най-силният коректив на действията на властта е общественото мнение, ако медиите поставят остро даден проблем. А силната обществена реакция може да бъде и мощен инструмент в ръцете на опозицията.
- Какво ни казва кадровата политика на Радев? Все пак всеки премиер говори на обществото чрез избора на хората, на които възлага да изпълняват политиките на неговото правителство.
- Правителството прави мащабни кадрови промени и е трудно да се очертае един общ знаменател. Най-общо кадровата му политика стъпва на три стълба: висшият ешелон се рекрутира от кадри на президентската институция и най-близкия кръг на Румен Радев; средният - от кадри на БСП, ИТН и ГЕРБ, които често са били част от общи мрежи; по-ниските нива - от партийни активисти по места, на които се разчита да бъдат гръбнакът на бъдещата партия.
Тази структура дава две индикации. Първо, при кризи очевидно ще се отстраняват хора от по-ниските нива, за да бъдат запазени най-вътрешните кръгове.
Второ, кадрите са по-скоро конформистки настроени, без ярък реформаторски профил; има повече тяга на изток и по-малко на запад. Такъв ми изглежда и общият вектор на политиката на кабинета "Радев"
- Какви сигнали изпраща 107-ото българско правителство на партньорите ни в ЕС и НАТО?
- Най-меко казано - противоречиви; по-точно - объркани.
Това са сигнали на правителство, което се колебае какво иска, какво може и как може да направи, което не е дефинирало общ национален интерес и няма координация между отговарящите за външната политика.
В дългосрочната политика няма по-лошо от липсата на предвидимост и ясни ориентири - кога, при какви условия и защо България би подкрепила или инициирала едно решение и кога - друго.
Специално искам да обърна внимание на някои от защитниците на подобна политика: да не бъркат - ще използвам една по-разговорна дума - омотаването, а в някои случаи дори некомпетентността, с "висшия пилотаж".
- До президентските избори има два месеца. Бавят ли се евентуалните опоненти на Илияна Йотова да издигнат кандидатурите си? Какви са очакванията Ви за президентските избори и отражението им върху политическата ситуация в страната?
- Бавят се, да, и бих казала, вече фатално.
Илияна Йотова тръгва от висока стартова позиция - действащ президент е, вече обяви кандидатурата си и получи подкрепата на най-голямата партия ПБ, има висок рейтинг и проявява голяма хиперактивност в най-различни сфери. Тя отдавна е в кампания.
Срещу такава кандидатура все още да се чака кандидат, за когото "всички знаят, че ще се яви, но не го изричат", кандидат, за когото се подозира, че може да се яви, или пък такъв, който изненадващо ще изгрее в последния момент, е, меко казано, несериозно.
Защото в голямата политика е важно не само някой, образно казано, да извади листчето с името, а е важен и целият процес зад публичното представяне на кандидата - кой го подкрепя, как се взема решението за кандидатурата, как самият кандидат се вписва в бъдещата си роля и в един силно мажоритарен избор.
Това са все въпроси, на които не може да се отговори в 12 без 5, а след това да се апелира за силна и широка подкрепа.
Нашите наблюдения сочат, че има поле и потенциал за силна алтернативна кандидатура спрямо г-жа Йотова - визионерска кандидатура, която да не допусне концентрация на властта в едни кръгове и да осигури баланс между институциите.
Но, както всеки шанс, и този може да бъде пропуснат. Или вече се пропуска.
- Виждате ли сянката на президентските избори върху избора на Бургас за домакин на Евровизия? Вдига ли се топката на Димитър Николов? Или напротив - това е сигурен начин да бъде елиминиран служебно като евентуален кандидат-президент, защото ще бъде зает с организацията на конкурса.
- Отговорът на такъв въпрос може да бъде само в сферата на спекулациите и съмненията, които и без друго са прекалено много в нашия живот и изместват реалните въпроси. Ако има втори план, той ми изглежда по-скоро "анти-Терзиев", а не толкова ориентиран към личността на Димитър Николов. "Кучето е заровено" в местните избори и подготовката на ПБ за тях, не в президентските.