Можем ли да се скрием от новините?
"Аз не гледам новини. Те ме натоварват."
Това изречение през последните години се превърна в своеобразен символ на модерния човек. Някои практикуват йога, други медитация, трети дигитален детокс. А четвърти просто са решили, че ако не знаят какво се случва по света, то вероятно нищо особено не се случва.
За съжаление реалността няма този навик.
Старите хора са казвали: "Когато мечката играе у комшиите, рано или късно ще дойде и у вас." Днес сякаш все повече предпочитаме да дръпнем пердето и да си кажем: "Не ми разваляйте деня с тази мечка."
През последните години това се превърна почти в модерен начин човек да покаже, че пази психичното си здраве. Социалните мрежи са пълни със съвети как трябва да ограничим информационния поток, да се откъснем от телевизора, да не четем сайтове и да не допускаме "негативната енергия" до себе си.
На пръв поглед звучи разумно. Никой не печели, ако започва всяка сутрин с катастрофи, войни, убийства, пожари и политически скандали. Но тук възниква един неудобен въпрос.
Ако затворим очи, дали светът ще стане по-хубав?
На кого да вярваме: Новата битка за истината
Свободата на словото има две деца - информацията и дезинформацията
Напоследък се създаде впечатлението, че най-добрият начин да се справим с проблемите е да приличаме на щрауса. Макар че биолозите отдавна обясняват, че щраусите всъщност не си заравят главата в пясъка при опасност, митът е толкова хубав, че продължава да живее. И ние с удоволствие го възприемаме като житейска философия: ако не прочета за войната, няма война; ако не чуя за пожара, той сигурно е угаснал; ако пропусна новината за икономическата криза, вероятно и цените няма да се повишат.
Земетресението не се случва, защото сме го прочели във вестника. Самолетът не пада, защото телевизията е прекъснала програмата си. Войната не започва, защото някой журналист е написал заглавие. Новините не произвеждат реалността. Те само я описват.
Често чуваме, че медиите "зомбират хората". Но ако се върнем сто или двеста години назад, ще видим, че тогава светът съвсем не е бил по-мирен. Имало е войни, глад, епидемии, преврати и природни бедствия. Разликата е, че повечето хора просто не са научавали за тях. Или са научавали след седмици. Понякога - никога.
Липсата на информация не е била липса на проблеми. Просто проблемът е ставал такъв, ако почука на вратата или влезе с взлом.
Представете си, че днес никой не съобщава за приближаващ ураган. Или за нов вирус. Или за опасно лекарство, което се изтегля от пазара. Би ли ни направило това по-спокойни? Вероятно да. Би ли ни направило по-защитени? Със сигурност не.
Понякога изглежда, че някои хора вярват в особен вид квантова журналистика - събитията съществуват само когато бъдат публикувани. Ако няма новина за земетресението, земята очевидно не се е разлюляла достатъчно. Ако никой не съобщи за наводнението, реката вероятно е преляла само символично.
Има една стара истина - неприятната новина е неприятна не защото е съобщена, а защото се е случила.
Разбира се, това не означава, че медиите винаги намират правилния баланс. Понякога драматизацията надделява. Понякога алгоритмите възнаграждават сензацията повече от спокойния анализ. Понякога човек остава с впечатлението, че планетата се разпада всеки ден между осем и десет вечерта.
Но това е проблем на начина, по който се представя информацията, а не на самото съществуване на новините.
Журналистиката има една неблагодарна особеност - тя почти винаги съобщава за неща, които никой не би искал да се случват. Ако една болница спаси хиляда пациенти и един почине заради лекарска грешка, новината ще бъде грешката. Не защото добрата работа не заслужава внимание, а защото обществото има право да знае къде системата е дала дефект.
Точно така функционира и демокрацията. Информацията невинаги носи комфорт, но почти винаги носи възможност за реакция.
Парадоксално е, че същите хора, които казват "не искам лоши новини", първи търсят информация, когато бедствието засегне тяхното семейство, квартал или държава. Тогава изведнъж новините вече не са "негативни". Те стават жизненоважни.
Да, понякога новините натоварват. Както натоварва и посещението при лекар. Или погледът към банковата сметка след отпуската. Но решението не е да спрем да ходим на лекар или да престанем да отваряме банковото приложение. Незнанието има едно приятно качество - успокоява за кратко. После обикновено излиза по-скъпо.
Светът никога не е бил розов и журналистиката не може да го боядиса в пастелни цветове. Можем да се стараем да показваме повече добри примери, повече наука, повече култура, повече хора, които правят добро - и трябва да го правим. Но не можем да скрием мечката, когато вече е тръгнала по улицата. Защото, както казва народната мъдрост, ако днес танцува у съседите, утре може да почука и на нашата врата.
Разбира се, има и другата крайност - човек да живее непрекъснато в информационния поток. Да проверява телефона си през пет минути, да следи всяко извънредно съобщение, всяка прогноза, всяко изявление и всяка публикация. Това също не е здравословно.
Както почти винаги, решението е в баланса.
Да бъдем информирани, но не обсебени. Да четем различни източници, а не само онези, които потвърждават собствените ни убеждения. Да не превръщаме всяка тревожна новина в лична трагедия, но и да не се преструваме, че нищо не се случва.
В редакциите също мислим за този баланс. Стремим се, когато има повод, да разказваме за научни открития, за успехите на български учени, лекари, спортисти и артисти, за хора, които спасяват човешки животи, за добри примери, които вдъхновяват. Но ако същия ден има земетресение, голям пожар или война, няма как да ги премълчим, само защото биха развалили нечие настроение.
Армията в Уганда дръпна шалтера на водещи медии в страната
Причината за спирането на медиите не е оповестена публично
Той е сложен, противоречив и понякога несправедлив. Именно затова имаме нужда от новини - не за да живеем в страх, а за да разбираме какво се случва около нас.
В крайна сметка можем да изключим телевизора. Можем да затворим сайта. Можем да оставим телефона в другата стая.
Но това няма да спре войните, пожарите, изборите, научните открития, икономическите кризи или човешките победи.
Единственото, което ще спре, е знанието ни за тях.
Христо Грозев посочи най-опасната пропаганда - отговорите на AI
Вече се води целенасочена кампания за влияние върху AI системи - създава се огромно количество