Юлиян Попов: Имаме шанса с батерии и ВЕИ да станем енергиен център на Балканите
Трябва обаче да следим тенденциите и новите технологии, а не да разчитаме на това какво е работело преди 30 години, смята бившият екоминистър
- Г-н Попов, предизвикахте голям отзвук с ваш пост в социалните мрежи относно климатиците. В него твърдите, че те са термопомпи и е по-евтино да се отопляваме с тях, а и за охлаждане ги бива. Много български семейства вече подмениха отоплението си от дърва и въглища на климатици. На какво се дължи това?
- Според НСИ за 2024 г. 68% от българските домакинства имат инсталирани климатици, това означава, че сега вече надминаваме 70%. Огромен дял е и е ясно, че голямата част от тях всъщност се използват предимно за отопление, а не за охлаждане - макар да няма точна статистика.
Причината е, че българският стандарт на живот не предполага такова масово разпространение само заради комфорта на охлаждането, много хора не биха си го позволили особено преди горещите вълни от последните години. Сега вече се забелязва тласък за инсталиране през лятото именно заради високите температури. Но от директни наблюдения се вижда, че една добре изолирана сграда с климатици спокойно може да се отоплява на цена по-ниска от парното. При това парното не можеш да го управляваш, там кметът решава кога да го пусне, а по-модерните климатици сами ги включваш и изключваш, дори през телефона си, докато не си вкъщи.
Дискусиите под поста ми имат и друга причина. Когато питам хора извън енергийните технологии дали не трябва да си сложат термопомпа, отговорът обикновено е “скъпо е”. А климатик? “Той е евтин”. Хората не осъзнават, че климатикът е термопомпа – въздух-въздух. Магията му е, че не загрява, а пренася топлина, което го прави изключително ефективен: една вкарана единица електричество произвежда топлина за 3 до 7 единици - т.нар. коефициент на ефективност на модерен климатик е между четири и шест. За сравнение, изгарянето на газ дава ефективност около 90%, а електрическите резистентни уреди - до 100%, не повече. Едно от най-широко разпространените заблуждения е, че електричеството е най-скъпото отопление, и хората скачат срещу термопомпите точно затова - без да правят разлика между резистентно нагряване и климатик, който използва технологията, подобна на хладилника. Българската агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) от години прави сравнения и данните показват, че климатиците са най-евтината форма на отопление веднага след дървата, но са много близо до тях по цена. Отоплението с дърва обаче е трудоемко, мръсно и не е приложимо навсякъде.
- Акцентирате на проектоплана на ЕС за електрификация - 32% дял до 2030 г. и 46% до 2040 г. Какво означава той за България и какъв е процентът у нас?
- Става дума за електрификация на крайното енергийно потребление - каква част от енергията, която ползваме накрая, е електричество, каква е газ, петрол и т.н. EС е притеснен, че този дял е около 23% и от години не мърда, докато в Китай е 33% и постоянно расте. Електрификацията е индикатор за ефективност, например бензиновата кола използва гориво с около 30% ефективност, докато електрическата е три пъти по-ефективна.
Електрификацията е и индикатор и за нови технологии, защото повечето от тях - транспорт, термопомпи, индустриални процеси, са електрически. България всъщност е в добра позиция, около 27% сме електрифицирани, но не заради политика, а заради липсата на такава. Ние нямаме енергийна стратегия. Нещата се развиват спонтанно, както спонтанно се развиха и климатиците за отопление. Освен това газовото отопление у нас е едва 3-4%, докато Италия, Германия и Великобритания са силно газифицирани и сега трудно се откъсват от тази зависимост.
- Вие говорите много и за електрификацията от ВЕИ. Защо смятате това за задължителна посока?
- Всички нови технологии – от електромобилите до индустриалните процеси, са базирани на електричество. Когато това електричество идва от възобновяеми източници (ВЕИ), системата става по-комплексна, но и по-сигурна чрез разнообразие. В момента соларната енергия води по ръст в България, а батериите, които навлязоха масово в последните две години, промениха изцяло картината – те позволяват балансиране на системата и съхранение на евтиния ток.
Критично важно е обаче да развием и вятърната енергия, защото тя допълва слънцето идеално – вятърът духа повече през нощта и през зимата. В Югоизточна Европа нямаме онези напълно безветрени седмици, характерни за Северна Европа например. Комбинацията от слънце, вятър, батерии и ПАВЕЦ (хидросъхранение) е това, което ще затвори цикъла и ще ни осигури стабилност.
- Казвате, че електроенергетиката ни се е развивала хаотично, без стратегия, но в правилната посока – ВЕИ и батерии, съхраняващи евтин ток за продажба в пиковите часове. Частната инициатива ли го направи?
- Абсолютно. На политическо равнище не правим почти нищо. Докато политиците говорят за нови ядрени централи, реалният ръст идва от соларите и батериите, движени от бизнеса. Пазарът сам подсказва тенденциите. Ако имахме “сериозна” стратегия преди 10 години, сега вероятно щяхме усилено да строим газови централи и да харчим милиарди за ремонт на стари въглищни мощности, а после да се чудим какво да ги правим.
Понеже нямахме такава стратегия, бизнесът нахлу в нишите, които работят, и в резултат България и Гърция станаха износители на енергия, а цените в региона започнаха да спадат. България закрепи позицията си заради батериите и соларите.
- Нужна ли е енергийна стратегия? Последната е от 2012 г. със заложени 2000 мегавата ядрени мощности без уточнено местоположение.
- Енергийната стратегия може да значи две неща – документ, който стои в чекмеджето, или нещо реално прилагано. Новата ядрена енергия е скъпа и бавна за изграждане, докато ВЕИ се строи бързо, а заради геополитическата обстановка, спирането на руските енергоизточници и конфликта около Иран бързината е ключова. Най-добрата защита срещу волатилни цени на горивата е собствено производство, водено от възобновяема енергия.
Имаме и ядрена енергия - 40% от производството от АЕЦ “Козлодуй”, която, ако се поддържа добре, може да работи почти до 2050 г. Дотогава новите технологии могат да изместят нуждата дори от заместваща мощност, да не говорим за необходимостта от нови мощности. Проблемът е икономически. Трябва да сме сигурни колко наистина ще струва нова централа, защото няма случай в историята, в който ядрена централа да е построена навреме и в рамките на бюджета си.
- Правилно ли разбирам, че нямаме нужда от нови блокове, а и не залагате съвсем на ПАВЕЦ? Тогава от какво имаме нужда?
- Напротив, залагам на ПАВЕЦ. Ние направихме първи драфт на стратегия преди няколо месеца и идентифицирахме възможност за около 7 гигавата ПАВЕЦ мощности в България. Трябва икономическо проучване, защото са скъпи съоръжения. Да се вземе предвид различието на технологиите за съхранение на енергия, защото се появяват много нови. Има и стари, по-конвенционални технологии за съхранение на енергия като затопляне на соли или пясък и т.н. Трябва да следим тези технологии и да експериментираме, защото вероятно част от тях ще се развият. Иначе рискуваме да хвърлим много пари в ядрена централа, която по-късно да се окаже икономически неизгодна.
Не казвам дали трябва, или не трябва да се строи. Просто ядрената енергия не бива да се идеологизира, а да се оценява по време, разход и поведение в пазарна среда след 20 г. Не мисля, че може да се построи централа за пет години, каквото и да говорят защитниците ѝ. Поддържам старата ядрена енергия и затварянето на действащи централи в Германия беше неразумно. Но когато дойде въпросът за нови централи, трябва да сме внимателни, включително заради климата. Точно сега се изключват блокове в Унгария и Румъния, защото Дунав е топъл и наполовина пресъхнал. Съвременната енергетика е комплексна и не бива да се решава с лагерни спорове “за” или “против”.
- Как виждате енергийния микс на държавата, който да гарантира 100% сигурност на доставките и ниски цени?
- Ниската цена е функция на постоянно и достатъчно предлагане. Трябва да изградим такъв капацитет, че да няма “дупки” в системата. Да не се получава така, че през нощта никой да не произвежда и цената да скача въпреки ниското потребление. Затова са важни вятърът и интерконекторите. Нужни са добра свързаност, интегриран пазар, какъвто имаме, развитие на вятърната енергия в Западните Балкани. Не можем да разглеждаме България като остров. Ние сме интегрирани с Гърция, Румъния и Западните Балкани.
В момента може да изглежда, че внасяме ток от Гърция, но всъщност ние изнасяме услуга на съхранение – внасяме евтин ток, когато там имат излишък, и го изнасяме вечерта на висока цена благодарение на батериите у нас. България има шанс да стане истински енергиен център на Балканите, ако правителството подкрепи пазарните тенденции, а не старите инженерни представи отпреди 30 г.
- България обаче се нуждае и от базови мощности - затова са ни нужни въглища и ядрени централи.
- Базовата мощност е предимно търговско понятие. Ако искате базова доставка на електроенергия от 50 мегавата за месец, аз ви я гарантирам по договор, ако не я доставя, плащам огромни неустойки.
Трябва да се фокусираме върху технологии, данни и икономика, а не върху идеологически и носталгични вълнения, спиращи прогреса. Добре че бизнесът тласка нещата напред. Ако имахме сериозна стратегия отпреди 10 години, вероятно щяхме да строим газови централи и да ремонтираме въглищни с милиарди, а после да се чудим какво да правим с тях. Именно защото нямаме стратегия, бизнесът свърши добра работа в няколко ниши. И в резултат България и Гърция станаха износителки на енергия, а цените в Югоизточна Европа започнаха да падат.
Трябва обаче да мислим рационално и за хората от въглищните региони – инженерите, механиците, монтьорите там са ценна работна ръка, която трябва да се задържи и подпомогне да се възползва от прехода.