Владислав Горанов: Не съм оптимист, че мнозинството има куража да върне нормалността в публичните финанси, дано ме опровергаят
Бих отправил апел към министър Демерджиев да призове американската страна за информация, за да изчистим казуса с обвиненията на Васил Божков веднъж завинаги, казва депутатът и бивш финансов министър от ГЕРБ
- Изпратихте текстове от бюджета на Конституционния съд, г-н Горанов. Това ли се оказа единственото работещо решение? Какво ще означава положително за жалбата ви становище на съда?
- Да започнем оттам, че действително дисбалансите се натрупваха в последните няколко години след 2020 г. Приемаме и критиката, че част от решенията, които доведоха до фискалната криза, са взимани с участието на ГЕРБ, но не приемам позицията на управляващите, че нищо не може да се направи. Със 131 народни представители можеш да направиш всичко. Отказът от решителни действия и оправданието с миналото са политически наивни, защото на практика превръщат мнозинството от управляващите в свидетели и констатиращи събитията - нещо, което едва ли се харесва на обикновения човек, който гласува.
- Стигнахте до общи действия с “Продължаваме промяната”, има доста изненадани от този факт.
- При такова огромно мнозинство ролята на опозицията е още по-решаваща. Ние отправихме редица критики към бюджета, които останаха безответни от страна на мнозинството. Колкото по-малобройна като политическо представителство е опозицията, толкова всяко нейно политическо действие има по-висок смисъл и стойност за обществото. В този контекст трябва да се разглеждат и общите ни действия с “Продължаваме промяната” за сезиране на Конституционния съд по повод бюджета. Ако съдът приеме аргументите ни, вероятно на правителството ще му се наложи да действа по-решително по отношение на дефицита и дълга. Каквото и да е решението на съда обаче, разсъжденията как се създава противоречиво законодателство, визирам противоречието между Закона за публичните финанси и Закона за държавния бюджет за 2026 г., и доколко това съответства на основния закон, ще са полезни за обществото. Обявяването на целия закон за противоконституционен ще отвори някои въпроси, фискалният хаос, облечен в закон, не го прави по-малко хаос. А все пак става въпрос за парите на хората.
- Добро решение ли е замразяването на минималната заплата, докато бизнес и синдикати се “намерят”? Дали ще успеят за бюджет 2027 г.?
- Решението за параметричното обвързване на минималната заплата със средната е едно от проявленията на политическата криза. Подобен тип решения, освен че са грешни политически, са грешни и макроикономически. Те са класическото проявление на решения, вземани по време на буря в изблик на лудост. Задължително е правителството да посредничи на процеса и когато той зацикли, да вземе страна в полза на разумното икономическо решение, което най-добре постига баланса между труда и капитала, и да го наложи. Вицепремиерът Донев има огромен опит в индустриалните отношения, а в Министерството на труда и социалната политика има нужната експертиза, за да се реши тази тема. Чувал съм, че синдикатите и работодателите на няколко пъти са били съвсем близко до решение.
- Това избързване с трудовия стаж и меренето му почасово сега ли трябваше да се появи? Доколкото засяга правата на над 150 000 души, не трябваше ли да бъде обсъдено?
- Като десен икономист го подкрепям, но като политик действително смятам, че подобен тип решения трябва да се взимат с повече диалог. Иначе смятам, че е правилна мярка. Непопулярно звучи, но сме склонни да злоупотребяваме с права и подобни мерки вкарват справедливост.
- Неволно или преднамерено, влязохме в процедура по свръхдефицит. Какво трябва да предложи финансовото министерство до 15 октомври, за да бъде престоят в нея по кратък и по-безболезнен?
- Няма един отговор на този въпрос. Със сигурност сме в процедура по прекомерен дефицит в резултат на промяна на парадигмата за управлението на публичните финанси. Ценностното разбиране, че малка и отворена икономика трябва да се пази от прекомерно задлъжняване като част от суверенитета ѝ, беше изоставено. Особено в период на политическа криза това става лесно. Не съм оптимист, че сегашното мнозинство има куража и разбирането за връщането на нормалността в публичните финанси, но дано ме опровергаят. Спомням си предния път, когато влязохме в прекомерен дефицит със Симеон Дянков, бях му заместник, много бързо излязохме от тази процедура, защото го искахме и защото имахме политическата подкрепа на министър-председателя. Сега да видим. А на въпроса какво трябва да предложи МФ – по-малък дефицит от 3 на сто от БВП, но едва ли.
- Защо нито една политическа сила извън ГЕРБ не чу разумното предложение на “Синя България” за фискална котва, което да спре развиването на дълговата спирала, в която май вече сме?
- В така нареченото синьо пространство почти няма десни хора. Лицемерното им поведение по времето на министерстването на Асен Василев е особено показателно. Сега са много вокални, но винаги са били идеологически неконсистентни. В дясното пространство се появиха много профани, които се конкурират помежду си и никой не може да подкрепи дори смислените действия на друг.
- Нежеланието на управляващите да чуят разумни предложения, зреещи протести, президентски избори ще ускорят ли спускането ни по улея? Кой е най-лошият сценарий, който очаквате?
- Много е рано за крайни оценки. Започват да се виждат пробойни, през които прозира непознаване на държавната машина и инсталирането на хора, които не отговарят на очакваните стандарти за качество на управлението. Не мисля, че нещо значимо ще се случи скоро. Това може и да не е задължително лошо. В икономическия екип на правителството виждам само изкуствен интелект и един робот, свръхдефицит и оправдания с миналото.
В политически план се вижда, че слоганът на “Прогресивна България” е неточен - “Готови сме! Можем! Ще успеем!” се оказа твърде амбициозна заявка. Хубавото е, че в еврозоната макроикономическите котви са доста сериозни, и не очаквам някакви драматични катаклизми в България. Винаги е добре качеството на управлението да е по-добро, но още Монтескьо е казал, че всеки народ заслужава съдбата си.
- От дни по медиите се разхожда документ, в който се споменава името ви. Визирам жалбата на Васил Божков от санкциите срещу него. Има ли истина в твърденията му, че той е предоставил доказателства и аргументи, че вие и Борисов сте го изнудвали и затова се е стигнало до даването на прословутия подкуп.
- Всъщност документът, който цитирате, е позицията на Министерството на правосъдието на САЩ, които са натоварени с процесуалната защита на американското правителство, в случая Офиса за контрол над чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ пред съда на окръг Колумбия. В него се защитава позицията на OFAC, с която е отказано преразглеждането на включването на Васил Божков в санкционния списък на OFAC. Изчетох много внимателно документа, който е приложен към делото, и действително се появява изречението, цитирам по смисъл: OFAC установи и ищецът призна, че е предоставял пари на бившия министър-председател Бойко Борисов и бившия министър на финансите Владислав Горанов, за да действат в полза на неговия бизнес”. Както винаги съм заявявал, подобен тип твърдения не отговарят на истината. Новото тук е, че се появява твърдение от страна на адвокатите на ответника, в случая OFAC, че те - OFAC, са установили тези обстоятелства, и оттук се заплита интригата, че едва ли не американското правителство разполага с информация за даван и получаван подкуп.
- Заключението обаче е, че изявленията му не са доказателства и логично OFAC не ги е приела като обективно или достоверно доказателство. Изненадан ли сте от тази позиция?
- В мотивите на адвокатите на OFAC се застъпва тезата, извлечена от съдебна практика в САЩ, че независимо от обстоятелствата, при които е даван подкупът, това не намалява отговорността на този, който дава подкупа. Разсъждава се и в посока на това, че един богат човек, с влияние и положение в българското общество, не е бил беззащитен да преодолее твърдяното изнудване по институционален или друг път.
- Ако OFAC е установила, че политическата дейност на ищеца, изразяваща се в “обвиняване на други политици в корупция”, както е записано в документа, това дали не хвърля светлина върху мотивите за обвиненията - тогава. И върху усърдното им размахване сега?
- Има хора, за които нивото на абстракция надскача социалните норми, които спояват обществата в нации и държави. Подобен тип хора нямат респект към правилата и нямат проблем да създават свои.
- Вие също имате искане към Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) за преразглеждане на включването ви в санкционните списъци на Министерството на финансите на САЩ. Докъде стигна то и очаквате ли скорошно разплитане на този възел?
- Всичко е въпрос на преценка на OFAC, процедурата върви, имаме комуникация, но няма окончателно решение в нито една посока.
- Как мислите - нужно и важно ли е да имаме законов ред за действие на този санкционен закон у нас. Сега включените в този списък търпят вреди, без да е ясно на какво основание са. А също и, както се оказа, в него може да влезе всеки, ако някой с пари и влияние реши.
- Доктринално наказателната репресия над гражданите на една държава за престъпления, извършени на нейната територия, са изключително запазени за самата нея. Идиотско е да се твърди, че можеш да преотстъпиш това право на друга държава. Американската държава или руската държава, или китайската държава да може да санкционира твои граждани на твоя територия, е безумна концепция. Аз разбирам тези гласове, които нямат доверие в българската правораздавателна система и едва ли не искат да си внесат правосъдие, но ако искат справедливост, тя не се постига по този начин. За всяко нарушение или престъпление има ясен механизъм за установяване, повдигане на обвинение и състезание на аргументи и факти между обвинението и защитата в един справедлив съдебен процес. Именно това липсва при подобен вид екстериториални санкционни режими. По тази причина те са несправедливи и често инструмент за политическо влияние на великите сили. Неслучайно те не се отнасят и не се прилагат за техните граждани. Може би тук е мястото да напомня, че след незаконните арести на мен, на Севи (Севделина Арнаудова - б.р.) и на Борисов от 2022 г. по свидетелските показания на Кирил Петков за извършено изнудване на Васил Божков прокуратурата стартира досъдебно производство и бяха разпитани десетки свидетели. Това досъдебно производство беше прекратено със становището, че липсват доказателства за установяване на обективната истина. В неговия ход беше отправено искане до американската страна да предостави информация или доказателства, на база на които съм включен в санкционния списък на OFAC, но за съжаление, нашите партньори не отговориха на исканията от страна на нашата прокуратура. Аз, познавайки обективната истина, бих отправил апел, и то без ирония, към вътрешния министър г-н Демерджиев, който демонстрира топли връзки с OFAC, да помоли и призове американската страна да предостави, ако прецени, по защитени канали информация, релевантна към казуса, за да го изчистим веднъж завинаги.