Преди 42 години Хаяо Миядзаки подари на пренебрегваната принцеса от "Одисея" епично приключение
"Одисея" на Кристофър Нолан най-накрая е тук, представяйки епичен прочит на една от най-древните истории в човешката история. В продължение на векове тя вдъхновява безброй художници, режисьори и писатели, които се стремят да интерпретират скитащия се герой и всички митични срещи, които той преживява по трудния си път към дома.
Нолан е просто най-новият творец, който се заема с история, доказала изключителната си способност да се адаптира, оцелявайки през промените в културата, езика и различните форми на изкуство, без да изгуби емоционалната си сила.
Кадър от "Наусика от Долината на вятъра" Снимка: You Tube
Ако има един филм, вдъхновен от "Одисея", който си заслужава да бъде гледан отново покрай премиерата на мащабната продукция на Нолан, то това е филмът, който вероятно най-малко бихте очаквали.
Десетилетия преди най-новия холивудски опит, Хаяо Миядзаки също се заема да адаптира част от Омировата история. Вдъхновени от феакийската принцеса Навзика, която помага на претърпелия корабокрушение Одисей, Миядзаки и Topcraft - сравнително малко познато анимационно студио, предшествало Studio Ghibli, превръщат второстепенния персонаж от поемата на Омир в една от най-емблематичните защитнички на състраданието в историята на анимацията.
Много от темите, които Миядзаки изследва чрез този образ, по-късно ще се превърнат в движеща сила на някои от най-великите му аниме филми, сред които "Принцеса Мононоке", "Порко Росо" и "Отнесени от духовете".
Докато "Наусика от Долината на вятъра" и мангата, по която е създаден филмът, правят нещо съвсем различно от "Одисея", отгласи от древната поема преминават през почти всяка основна идея в произведението. Историята проследява опасно пътешествие през един разпокъсан свят и размишлява върху връзката на човечеството с природата. Приликите започват със самата Навзика (или Наусика, както се нарича героинята в българския превод на филма).
Подобно на Одисей, тя не се отличава с непреодолима физическа сила, а със съпричастност, любознателност и почти непреклонен отказ да приеме света такъв, какъвто е. Тя преминава през враждуващи кралства и се справя с привидно неразрешими политически конфликти, най-вече с жестоката война между Педжай и Толмекия.
Освен това многократно оцелява след срещи, които би трябвало да завършат с катастрофа. Всяка нова спирка по пътя ѝ разкрива нова култура, нова опасност и нов урок за хората, останали след рухването на цивилизацията.
Разбира се, Хаяо Миядзаки не се ограничава единствено с влияние от Омир. Почитта на Наусика към природата ясно черпи вдъхновение и от японската народна приказка от XII век "Дамата, която обичала насекомите", която разказва за млада принцеса, противопоставяща се на обществените норми, като изучава гъсеници вместо да се възхищава на красивите пеперуди. Като главна героиня, Наусика наследява същото чувство на любопитство.
Вместо да се страхува от гигантските бронирани насекоми, наречени Ому, тя се стреми да ги разбере и осъзнава, че те не са чудовища, а живи същества, които реагират на насилието, причинено от хората. По този начин Миядзаки възприема мироглед, характерен за японския фолклор, според който природата притежава собствен дух и заслужава уважение, а не господство. По-късно именно тази идея ще се превърне в основен мотив и в сюжета на "Принцеса Мононоке".
В "Одисея" всяко от многобройните препятствия, пред които се изправя Одисей, е представено като изпитание или предизвикателство, изпратено от боговете. Хаяо Миядзаки обаче задава съвсем различни въпроси: Ами ако светът изобщо не изпитва човечеството? Ами ако самото човечество е причината за собственото си страдание?
Именно тази идея стои в основата на "Наусика от Долината на вятъра". Токсичната джунгла на разрухата изглежда като най-голямата заплаха за планетата - непрекъснато разрастваща се гора, която трови всичко около себе си. Наусика обаче открива, че истината е друга.
Гората тихо лекува свят, опустошен от човешките войни, като пречиства отровената почва, останала след разрушенията, причинени от индустриалното унищожение. Истинският враг не е природата, а безкрайният цикъл на конфликти, който е накарал хората да повярват, че могат да господстват над света.
Тази тема звучи изненадващо близко до "Одисея". Омир пише за воини, завръщащи се след десетилетна война, само за да открият, че победата е дошла с дълбоки лични и обществени последици. Одисей оцелява след Троянската война, но преживяното продължава да тежи върху всяко негово следващо решение.
Домът вече не е просто място, към което да се върне - той е нещо, което трябва да бъде изградено наново, след като насилието е променило из основи самата действителност, в която живее.
Хаяо Миядзаки достига до сходно заключение, но по съвсем различен път. Светът на "Наусика от Долината на вятъра" съществува в сянката на Седемте дни на огъня - катастрофална война, опустошила света преди хилядолетие. Всяко кралство вярва, че още едно оръжие, още една армия или още една демонстрация на сила най-накрая ще донесат мир, но всеки подобен опит само тласка света още по-близо до пълното унищожение.
Наусика отхвърля тази логика и настоява, че състраданието е по-силно и по-важно от завоеванията. Единственият начин човечеството да бъде спасено е да съхрани онова, което го прави човешко.
Може би именно затова лентата продължава да вълнува зрителите повече от четири десетилетия по-късно. Филмът дава отговор на същите философски въпроси, които поставя Омир, но го прави през призмата на японския фолклор, използвайки го като средство за размисъл върху тревогите на следвоенния свят и върху непреходната вяра, че състраданието е най-голямото средство за оцеляване на човечеството.
"Одисея" на Кристофър Нолан проследява воин, който отчаяно се опитва да се завърне у дома. "Наусика от Долината на вятъра" черпи вдъхновение от една от състрадателните непознати, които му помагат по пътя.
Превръщайки принцесата, появяваща се за кратко в поемата на Омир, в героиня на собствен епос, Миядзаки показва, че именно състраданието, а не завоеванията или хитростта е най-големият източник на човешка сила. Така един от най-богатите съвременни наследници на "Одисея" се е криел пред очите ни в продължение на десетилетия, носейки се над Токсичната джунгла на крилете на принцеса, облечена в синьо.