Балетът на електрическите лебеди
Светлинната инсталация CYGNUS пропътува над 13 000 километра, за да стигне до фестивала LUNAR: “Море от светлини"
През август, когато все още не сме се наситили на нощите, изпълнени с аромат на морска сол, ще имаме и още една причина да се отправим към брега на морето - второто издание на фестивала LUNAR. Поемайки на юг, към Лозенец, Царево, Варвара, Ахтопол и Синеморец, ще можем да се насладим на произведенията на дигитални артисти от седем държави. Тяхното изкуство ще преобрази летните ни вечери от 7 и 10 август и дори ще ни накара да се превърнем в автори на някои от творбите. Задължителна спирка от маршрута ни през галерията под звездите ще бъде Лозенец. Там, край брега на морето, ще ни очаква светлинната инсталация CYGNUS, състояща се от светещи лебеди, изпълняващи воден балет. Красивите роботи пропътуваха над 13 000 километра от Австралия, за да стигнат до Черно море - навреме за фестивала. Автор на светлинната инсталация е германското студио LOOMALAND. С дългогодишен опит в киното, основателите на арт студиото Флориан Гифер и Денис Бивур създават светлинни инсталации, в които технологиите създават красота. Преди представянето на красивия балет на лебедите в Лозенец, двамата артисти споделят за пътя от киното до изкуството на светлината, за древната символика на лебеда и за нуждата от истински преживявания в епоха, в която екранът диктува ритъма на света.
- Kой беше първият ви досег със светлинното изкуство? Как решихте да творите в тази сфера?
Флориан: Нашият път в света на светлинното изкуство започна с необичайна поръчка от един приятел, който работеше по проект за Туристическия борд на Швейцария. Той ни попита дали можем да прожектираме на живо визуални ефекти върху скиори. И така се озовахме на една планина в Цермат, при -16 градуса, на 3 100 метра надморска височина, почти замръзнали до смърт…
Денис: …Но резултатът изглеждаше фантастично! Изглеждаше като каране на ски на Марс. Този проект доведе до това да получим покана за първото издание на LILU 2019 - новосъздадения тогава светлинен фестивал в Люцерн.
- Кои са темите, които ви вълнуват и които искате да интерпретирате чрез произведенията си?
Денис: Повечето от творбите ни имат силен технически компонент. Но технологията остава скрита, създавайки някаква илюзия. Бих казал, че творчеството ни се намира в триъгълника между природата, човешкото възприятие и технологията.
Флориан: И двамата имаме опит в киното, затова мисля, че винаги се опитваме да създадем завладяващо преживяване за публиката, вместо да предаваме някаква неясна художествена визия, която никой друг не разбира. Питаме се: какво би ни изненадало? Какво би предизвикало навиците ни за възприемане на визуална информация? Ако идеята ни отговоря убедително на тези въпроси, има голяма вероятност, тя да направи впечатление и на останалите хора.
- Как се роди идеята за инсталацията CYGNUS? Защо избрахте точно лебеди?
Денис: Бяхме в Люцерн за светлинния фестивал там и в един от дните седяхме край езерото и наблюдавахме туристи от цял свят, които хранеха лебедите. Лебедите са нещо като символ на този град. И си зададохме въпроса: ами ако изведнъж изненадат всички? Нареждат се, образуват кръг, правят пируети. Воден балет. Така че всичко започна като идея за създаване на т.нар. “партизанско изкуство” (guerrilla art).
Флориан: А лебедът носи толкова много символика. Една от най-старите флейти, откривани някога, е издълбана от кост на лебед, преди 35 000 години. Зевс се превръща в лебед, за да достигне до Леда. В индуизма пък, тези, които достигат най-високото ниво на просветление, се наричат Парамахамса - върховният лебед. Той вдъхновява творчеството от векове. Той е просто едно фантастично животно; то така или иначе само по себе си изглежда като нещо, излязло от приказка. Затова се вписва перфектно в едно преживяване, подобно на сън.
- Какви са най-големите предизвикателства в създаването на една светлинна инсталация? Как се справяте с тях?
Флориан: При CYGNUS трябваше да се съчетаят толкова много неща. Инсталацията обхваща хардуер, софтуер, светлина, цвят и звук, но също така и морска навигация, орнитология и дизайн...
Денис: ...И да се справиш с всичко това е предизвикателство, но в добрия смисъл на думата - никога не ти омръзва! Освен това, повечето светлинни инсталации се реализират на открито, така че природните елементи винаги са предизвикателство. Трябва много упоритост, за да доведеш една идея до край. Известна доза инат също помага.
- Какво е мястото на природата във вашето изкуство, и как се променя, когато тя се съчетае с технология?
Денис: Природата е източникът на вдъхновение. Когато създавахме лебедите, за нас беше много важно те да изглеждат възможно най-реалистични, но всъщност те са изкуствени същества, в известен смисъл - роботи. Мисля, че това отвежда хората в „зловещата долина“. Терминът е въведен от японския професор по роботика Масахиро Мори. Той описва зловещото усещане, което изпитват хората, когато видят нещо, което е почти реално, но не съвсем.
Флориан: И това повдига интересни въпроси: ще съхраним ли природата или бъдещите поколения просто ще създават свои собствени цифрови същества? В епоха, оформена от изкуствения интелект и роботите, искахме да покажем, че машините могат да бъдат нещо повече от „формата следва функцията“, че роботите също могат да създават красота.
- Представяте инсталацията си в рамките на морското издание на LUNAR, във водите на българското Черноморие. Как се адаптира CYGNUS към такава локация?
Флориан: Никога нямаме две еднакви хореографии. Програмираме хореографията на лебедите предварително за всяко място, въз основа на картографски данни, а след това я финализираме на място. Така Черно море ще получи своя собствена версия на танца на лебедите.
Денис: А това място носи със себе си много предизвикателства. На първо място, солената вода винаги е проблем - тя е много по-агресивна, износването е огромно. Изплакваме лебедите след всяко представление. Освен това, трябва да се движим избягвайки лодките на пристанището.
- Какво означава за вас участието в LUNAR: “Море от светлини" и как възприемате фестивала в международен контекст?
Денис: Фестивалите за светлинно изкуство изискват по-дълги нощи, затова почти всички се провеждат през зимата. Прекарваш много време, докато стоиш на студа и под дъжда. Един фестивал на топло, през август, на брега на морето, е много приятно изключение - а атмосферата тук, на LUNAR, е наистина уникална. Обожаваме я!
- В кой момент усещате удовлетворението от своята работа?
Флориан: В началото тествахме първия прототип на инсталацията на едно езеро, в Берлин. Лебедът сияеше, движеше се безшумно по водата. Едно момиченце го видя и попита майка си: „А светещият лебед снася ли светящи яйца?“. Това е един от онези моменти, на които се надяваш.
Денис: Както споделихме, идваме от света на киното. Там създаваш нещо, то излиза на бял свят и го гледат хора, които рядко срещаш или виждаш. Страхотното на светлинното изкуство е незабавната удовлетвореност, която получаваш, от това, че си на мястото на събитието. Често минаваме сред публиката, само за да чуем какво казват хората - в това има огромно удовлетворение.
- Как си представяте, че ще се развие светлинното изкуство в бъдеще?
Денис: Тъй като светът все повече се насочва към цифровото - към гледането в екрани, към седенето на закрито - събитията на открито, като фестивалите за светлинно изкуство например, ще стават все по-важни. Хората копнеят за истински преживявания, за нещо на живо извън цифровия свят.
Флориан: Вярвам, че светлинното изкуство по някакъв начин е свързано с огньовете от древността. В студените дни хората са се събирали около общ огън, взирали са се в пламъците и са разказвали истории. Мисля, че това е дълбоко запечатано в колективната ни памет. Ето защо светлинното изкуство намира отклик у толкова много хора.