Мистерия от векове е решена: Имало ли е едра шарка в Америка преди европейците?
Жена на около тридесет и няколко години и младеж на едва 20 години са починали от едра шарка през първите десетилетия на испанската колонизация на Америка. Изкопани преди десетилетия от археологически обект на инкската култура в северната част на Чили, сега в тях е открита ДНК на Variola virus. Това са най-старите доказателства за наличието на вируса на американска земя. Авторите на откритието, чиито подробности са публикувани в списанието Science, показват също, че този щам вече е спрял да губи гени. С други думи, макар и от животински произход (зоонотичен), той е намерил в хората своя идеален гостоприемник. Имунната система на коренното население, неспособна да се справи с новата болест, вероятно е допринесла за този процес на зрелост. Анализът изключва съществуването на вируса в Америка преди колонизацията, пише испанският El País. Въпреки че историците не са единодушни относно населението на Америка преди пристигането на Христофор Колумб (около 13 милиона според най-предпазливите оценки, около 90 милиона според най-оптимистичните), те са единодушни в това, че именно болестите са довели до това, че към края на XVI век са останали само 10% от тези цифри, а не войните с европейците или робството. Те са единодушни и в това, че сред различните болести, като загадъчния коколизтли, едрата шарка е била тази, която е отнела най-много човешки животи. Първата документирана епидемия е възникнала в Карибите, на остров Ла Еспаньола (днешният Санто Доминго) през 1518 г. Две години по-късно тя вече се беше разпространила на континента, опустошавайки ацтеките, и достигна дори до устието на залива Камаронес, с изглед към Тихия океан, в днешното Чили. "Камаронес 9 е археологически обект, който се намира именно в долината Камаронес и достига до брега", разказва изследователката от Университета на Чили и съавторка на изследването Констанца де ла Фуенте. "Разкопките бяха проведени между 60-те и 80-те години на миналия век и бяха открити много тела, които бяха като натрупани, в ембрионална поза и увити в различни тъкани", уточнява тя. Оттогава насам появата на технологиите за анализ на древна ДНК позволи да бъдат изследвани проби от 13 от тях. Комбинирайки датирането с въглерод-14 и молекулярния часовник на самия вирус, авторите поставят двете проби във времеви диапазон, простиращ се от 1492 до 1631 г. "Сухият климат, липсата на дъждове и високата соленост на пустинята Атакама създават благоприятна среда за съхранението на биоантропологични и археологически останки – както органични, така и неорганични", припомня археологът от Института за висши научни изследвания към Университета в Тарапака, Чили, и съавтор на изследването, Бернардо Ариаза. Изследователите събраха информация за по-ранни проби от едра шарка, датиращи от европейското Средновековие, като така наречените „викинги“ щамове, както и за по-късни проби от XVII до XIX век и до появата на ваксините. По този начин те успяха да изготвят филогенетично дърво, като разположиха всяка проба, всеки щам и всеки род на листата, клоните и ствола на вируса. Това позволява да се изключи съществуването на едра шарка в Америка преди пристигането на европейците. "Ако вирусът беше местен за Америка, той щеше да се е отделил от пробите от Евразия още преди много дълго време", припомня Ромеро. "Филогенетичното дърво показва, че този щам на Variola заема междинна позиция между викинските щамове и щамовете от XVII век в Литва, което подсказва, че произхожда от Стария свят", казва изследователят от Тринити Колидж. За Хосе Висенте Туелс, професор в Университета "Карденал Ерера" и експерт по история на медицината, изследването е от голямо значение, защото "превръща широко приета историческа хипотеза в пряко генетично доказателство". Това е първият път, когато науката, в този случай генетиката и древната ДНК, предоставя доказателства, че "вариолата е била болест, внесена от Стария свят, и че е циркулирала сред коренното американско население през ранния етап на колонизацията", добавя той. Двете проби от едра шарка бяха освен това специални. При анализа на генетичния механизъм на вируса и неговата еволюция учените забелязаха, че няколко десетки гена са мутирали; по-конкретно, те бяха деактивирани, тъй като не експресираха протеини, изпълняващи каквато и да е функция. "Открихме, че вирусът е претърпял дълъг период на генетични промени до XVI век, но че еволюцията му значително се е забавила по време на разцвета на колониалната експанзия и големите епидемии от вариола през XVII и XVIII век", твърди д-р Лара Касиди от Факултета по генетика и микробиология на Тринити Колидж в Дъблин, която също е съавтор на проучването. "Това подсказва, че вирусът може би е достигнал еволюционен оптимум, което му е позволило да се разпространява успешно с минимална допълнителна адаптация, вероятно благодарение на липсата на имунитет у наскоро изложените на него популации." Антонио Алками е вирусолог от Центъра по молекулярна биология "Северо Очоа"/CSIC и експерт по поксвирусите – семейството, към което принадлежи човешката едра шарка. Той припомня, че "когато се специализират в даден гостоприемник, вирусите са склонни да губят гени". Така викинските щамове, датиращи от около 1000 г., „са били междинни щамове, които вече са загубили част от тях“, добавя той. Съвременната вариола, тази от XX век преди окончателното ѝ изкореняване, "беше загубила 49 гена", допълва Алками. Това е същата цифра, колкото и инактивираните гени в щама, открит в Камаронес. Едрата шарка на викингите е била причинена от аттенуиран вирус, без висока смъртност. Тази, която е убила жената и младежа от Камаронес, е погубила и милиони американци. Добави ни в предпочитани източници в Google