Кристофър Нолан: Понякога чувствам, че съм отхапал повече, отколкото мога да сдъвча
"Изпитвам този момент на чист ужас", казва Кристофър Нолан пред Guardian малко преди лондонската премиера на новия му блокбъстър "Одисея", който според информацията е реализиран с бюджет от 250 милиона долара. "Никога не става по-лесно, защото правя филми за публиката и публиката ми показва какво харесва. Те довършват филма. Нямам нищо, зад което да се крия. Не мога просто да си кажа: "О, хората не разбират." Това не са филмите, които правя. За мен е важно какво мисли публиката? Ще отидат ли да го гледат? Харесва ли им, щом отиват да го гледат?" Между другото, не мисля, че щях да си върша работата както трябва, ако не бях ужасен всеки път, когато пусна филм, защото се опитваш да се предизвикаш, опитваш се да поемаш рискове."
Нолан е известен с предпазливостта си, усъвършенствал изкуството да говори за филмите си, без да разкрива почти нищо за себе си - "най-достъпният и затворен режисьор в Америка" е начинът, по който веднъж се описва в интервю.
Но каквато и да е причината - седемте "Оскар"-а за "Опенхаймер", щастливото изтощение от това, че най-накрая заснема "Одисея", заснет в продължение на шест месеца в толкова много страни - нещо сякаш се е размразило в Нолан. Може би е новото куче, шоколадов лабрадор на име Чарли, "който може да чуе отварянето на хладилника от миля разстояние", придобит от Нолан и съпругата му Ема Томас, след като последното от четирите им деца напуска дома.
"Всички те са по света", казва той. "Взехме си куче и тогава реших да направя и "Одисея", защото това е най-добрият филм за кучета. Никога не съм имал куче като дете и никога не сме взимали куче, когато децата бяха по-малки, защото пътувахме твърде много. Малко са изнервени, че си взимаме едно веднага щом те си тръгнаха, въпреки че обичат кучето. А що се отнася до "Одисея", не съм лекомислен, но кучето е наистина много важна част от тази история."
Когато Одисей най-накрая се прибира в Итака, след близо 20 години, той веднага е разпознат от старото си ловно куче Аргос, което го чака да се върне буквално до последния миг.
Замислен в следите от успеха на "Опенхаймер", одобрен от Дона Лангли от Universal и окончателно запечатан в момента, в който режисьорският "Оскар" е връчен на Нолан с прегръдка от Стивън Спилбърг, Нолан си спомня: "Помислих си: "Добре, сега имам възможност да направя филм, който иначе не бих могъл".
Ема Томас, неговата съпруга и продуцентски партньор, допълва: "Не мисля, че е възможно да отидем в студио и да кажем: "Искаме да адаптираме 2700-годишно стихотворение", и това автоматично да е голям филм. Искахме голям бюджет, за да го направим. Това нямаше да се случи без "Опенхаймер."
Деветмесечната кампания означава, че Нолан не може да започне да пише до април 2024 г., но забавянето само изостря размисъла му върху структурата, която започва да прави в момента, в който избира стихотворение, което не е чел от началното училище.
Това не е първият му опит с Омир. В началото на 2000-те, след успеха на "Мементо", Нолан се оказва за кратко привързан към сценария на Дейвид Бениоф за "Троя", базиран на "Илиада", който в крайна сметка е режисиран от Волфганг Петерсен, така че "бях прекарал много време в размисъл как да представя това на публика, която знае, че коремът на този кон е пълен с гърци?", казва той. "Как да направиш това достоверно?" Образът, който му хрумва е сцена на брега с монумент, потъващ в пясъка. "Истинска "Аве Мария", както казваме в Америка, просто акт на абсолютно отчаяние, който не би трябвало да проработи. Това беше първият образ, който имах. Носех го със себе си в продължение на 20 години. Винаги съм искал да го направя."
Почти всички описват реализирането на "Одисея" като най-трудните снимки в кариерата си. Актьорският състав и екипът прекосяват пустини, планини, морета и арктически пейзажи, често достигайки до местата само с хеликоптер или дълги преходи. Екипът на оператора Хойт Ван Хойтема трябва да мъкне 136-килограмови IMAX камери, теглото на малък хладилник, през терен, където самото прекарване на хора на снимачната площадка често е достатъчно сериозно предизвикателство. "В края на всеки ден ръководителите на отдели вечеряха и след това се свличахме в прожекционна зала, за да гледаме ежедневните кадри", казва Ема Томас. "Всеки път, когато се справите с едно предизвикателство, си мислехте: "о, Боже мой, успяхме". А после си мислехте: "о, не, следващата седмица имаме съвсем друго нещо, с което да се справим". Просто беше безмилостността на поставените предизвикателства."
Нолан и трудността са стари приятели, разбира се. Предпочитанието му към реални локации пред звуковите сцени, към ефекти "в камера" пред компютърно генерирани и към Imax - имeрсивният формат, който може да се снима само в триминутни серии и изисква малък дирижабъл, за да заглуши камерата - прави бурните морета, които заливат снимките на Дюнкерк, да изглеждат просто като лошо време.
Трудността ли е целта му? "Всъщност не е", казва Нолан. "Колкото повече говорим за това, толкова повече ни се струва, че е било някакво рицарско изпитание, но това всъщност не е по моя вкус. Природата и реалният свят ти дават мащаб и набор от опции и случайности, които не можеш да постигнеш в студиото. Но да, беше физически обезсърчително и имаше моменти, в които чувствах, че може би съм отхапал повече, отколкото мога да сдъвча."
Едно по-специално място дълго време тормози ума му: разрушеният скален замък Санта Катерина на сицилианския остров Фавиняна, който той и художникът на продукцията Рут Де Йонг избират за дома на Одисей в Итака. Стигането до него изисква 45-минутен преход по камениста, зигзагообразна пътека всеки ден. "Това беше много тежко за мен, знаейки, че ще се окажем в тази ситуация, но получихме страхотен ентусиазъм от актьорския състав и екипа. Том Холанд скачаше по този път като газела, карайки ме да се чувствам много стар и уморен, но като пример за всички."
В последния ден, след като снимките приключват на площадката на Universal в Лос Анджелис около един часа сутринта, Томас отваря няколко бутилки шампанско, както обикновено правят двамата с Нолан. Преди премиерата си, "Одисея" генерира обичайното количество статично напрежение от културна война, след като не малко хора се фокусират върху кастинга на тъмнокожата Лупита Нионго като хубавата Елена и транссексуалният Елиът Пейдж като Синон. "Одисея" на Омир е вътре, изследванията на пола са аут", пише наскоро един активист. Има известна ирония във факта, че Нолан е написал най-силния си ансамбъл от женски роли до момента. В неговия филм Елена, Пенелопа, Цирцея, Атина и Калипсо не са просто награди, изкушения или божествени намеси, а фигури, напълно реализирани в изпълнения с голяма сила.
"В текста те са икони", казва Нолан. "Проблемът е, че няма толкова много в тях отвъд тези идеали, независимо каква форма приемат. Това, което харесвам в това, което жените в този филм са направили, е, че ви дават представа за човека зад иконата. Гледайки Лупита като Елена, изведнъж имате някаква представа какво всъщност би било да бъдете катализатор на тази огромна война и обсада - какво би означавало това, какво би направило това на човек. А след това Ан Хатауей като Пенелопа - много силна, много нюансирана. Тази дълбочина се изковава в разговор с актьорите, а не е наложена от сценария."
Кристофър Нолан е режисирал всичко - от научнофантастични трилъри до исторически драми, мистерии и филми за супергерои. Но има един жанр, за който носителят на "Оскар" режисьор казва, че би бил "ужасен" да се заеме: романтичните комедии.
По време на гостуване в "Шоуто на Джими Фалън", Нолан обсъди как е заснел адаптацията си на гръцкия епос на Омир "Одисея". Фалън шеговито попита режисьора дали някога мисли да направи "лесен" следващ филм, като по-специално попита: "Какво ще кажеш за романтична комедия от Кристофър Нолан?"
"Мисля, че правенето на романтична комедия би било невероятно трудно", отговори Нолан. "Обичам да гледам тези филми. Но, не, мисля, че хората, които режисират комедия, хората, които правят комедия, мисля, че това е едно от най-трудните неща на света, да разсмеят хората по този начин. Особено рискът, който поемат. Когато покажа филм на хората и те не реагират на някои части от него, аз си казвам: "А, те не го разбират. Както и да е." Няма как обаче да се скриеш зад това, когато правиш комедия. Бих се ужасил да правя нещо подобно."
Макар че романтичните комедии не са на радара му, ужасите са друга история. В скорошно интервю за The Hollywood Reporter Нолан е попитан дали "Одисея" е разпалила апетита му да режисира филм на ужасите, като се има предвид, че съдържа няколко подобни на ужасите сцени.
"Това много разпалва апетита ми за още", отговори той. "Но винаги съм вярвал, че към жанра на ужасите трябва да се подхожда много внимателно от концептуална гледна точка. С други думи, трябва да имате невероятна идея. Когато отидете да гледате филм като "Обсесия", това е невероятна идея. Този филм е страхотен. Не става въпрос за техническата страна. Става въпрос за историята. Така че винаги търся."
Да работиш с режисьор като Кристофър Нолан е както привилегия, така и предизвикателство. Защото незаивимо дали си Мат Деймън, Ан Хатауей, Том Холанд или Зендая, ти трябва да се съобразяваш с правилата му на снимачната площадка.
Според правилата на Нолан, на снимачната площадка не са позволени телефони или бутилки за вода (твърде шумни са). Той дори признава, че е забранил UGG обувките. Самият британско-американски режисьор отказва да има стол, носи само телефон с капаче и няма имейл. "Със забраната на мобилните телефони, отчасти той иска хората да се фокусират върху занаята. Иска да прави филми по възможно най-старомодния начин, където хората са фокусирани върху филма", казва пред Page Six Джейсън Еберл, съредактор на "Философията на Кристофър Нолан".
"Липсата на телефони на снимачната площадка води до много, много фокусирана снимачна площадка. Затова и на нея има различна вибрация. Всички са на място, готови, бдителни и правят всичко възможно, за да поддържат влака на релсите", каза Ньонго, която играе двойните роли на Елена Троянска и нейната сестра близначка Клитемнестра, в интервю за Associated Press.
"Опитвам се да сведа до минимум разсейващите фактори", каза Нолан на тв водещия Стивън Колбер. "Въпреки че всички сме въвлечени в този абсурден процес, където една стена е реална, но има светлини и човек с микрофон, вие молите актьора да се съсредоточи върху реалността... Всичко, което можем да направим, за да запазим тази реалност, този балон, непокътнат."
Това е особено важно с "Одисея", тъй като продукцията е прекъсвана на всеки три минути, за да се сменя 70-милиметровата лента, необходима за създаването на първия изцяло IMAX филм в Холивуд (повечето използват специалните камери само за екшън сцени).
"Не всеки получава страхотни гримьорни и не всеки получава първокласен транспорт. Той спестява пари за неща, които няма да повлияят на филма - и след това влага пари в неща, които ще го направят по-добър. Да направи филма по-добър е единственият му фокус", казва източник пред Page Six, наричайки Нолан "най-важният режисьор в света" в момента.
И всички тези правила работят: "Одисея" използва само 91 от планираните си 100 дни и, както казва Нолан, под бюджета, въпреки че снима в множество страни - Гърция, Италия, Исландия, Шотландия, Малта, Мароко - и на сложни декори, включително истински викингски кораб в Средиземно море. (Това понякога означава актьорският състав, страдащ от морска болест, да повръща през борда.) "Всяко решение, от начина, по който е заснета сцената, до най-малкия детайл на героя, има цел зад себе си", казва пред Page Six 18-годишният актьор Рейми Ланг, който играе тийнейджъра Антиной.
Една от най-вдъхновяващите сцени на Нолан показва Троянския кон от историята, наполовина потопен в леденото море, като актьорът Джон Бернтал е потопен вътре в него в продължение на часове. Без цифрови ефекти, екипът издига 18-метрова куклена версия на човекоядния циклоп Полифем, заснемайки сцената в тъмнината в пещера с истинска светлина от огън, създаваща сенчест ефект. В другия край на спектъра, сцена, показваща слизането на Одисей в подземния свят, е заснета по време на периода на "белите нощи" в Исландия с 24/7 дневна светлина.
"Това беше най-трудният филм, който съм правил. Дори не е близо до нищо друго", казва Деймън, който почти се удавя в една сцена от филма, пред "60 минути". "В края на първата ми среща с Нолан, той каза, че този филм ще бъде труден", споделя Мат за третия си филм с режисьора, след "Интерстелар" от 2014 г. и "Опенхаймер", който печели седем Оскара на 96-ата церемония през 2024 г. "Той ме погледна и каза: "Не, този филм ще бъде наистина труден."
И макар историята, разбира се, да е написана от Омир, сценариите на Нолан дават на актьорите много работа - спечелвайки награди "Оскар" за Хийт Леджър, Килиън Мърфи и Робърт Дауни-младши. Нолан пише собствените си сценарии, понякога сам ("Генезис", "Тенет"), понякога с брат си Джонатан ("Интерстелар", "Черният рицар") и понякога адаптирайки чужди истории ("Мементо", "Опенхаймер").
Но не винаги е било лесно да се продадат творбите му: Психологическият трилър от 2000 г. "Мементо" отнема година, за да намери дистрибутор. Оттам работата му продължава да се разраства - понякога буквално, чрез ангажимента му да прави сцени от реалния живот колкото е възможно повече. Той срутва сграда за "Черният рицар". С "Тенет" купува самолет 747 и построява хангар, в който да го разбие.
През 2024 г. "Опенхаймер" спечели седем Оскара, включително първите два на Нолан - за най-добър режисьор и най-добър филм. Общо блокбъстърите на Кристофър са спечелили 18 награди "Оскар" и са събрали над 6 милиарда долара.
"Чувствам истинска отговорност да се опитам да покажа на екрана колкото е възможно повече за публиката. Да ѝ дам най-пълния вкус. Най-пълният набор от емоции. Най-пълният набор от образи и събития, които можем да ѝ дадем за дадена история", каза той пред "60 минути".