Коментар на седмицата №1: Проф. Лозанов научи за месец Людмила Живкова да говори английски, тя му довери Ванга
Отново публикуваме най-четените коментари през седмицата. Този е под №1 с близо 153 хиляди прочитания.
Ученият, при когото много от членовете на Политбюро по времето на Тодор Живков скоростно учат чужди езици, а дъщеря му Людмила Живкова го боготвори и му поверява най-скъпата си приятелка – Ванга, днес щеше да навърши 100 години.
За основателя на сугестопедията и сугестологията проф. д-р Георги Лозанов мозъкът е къща с петдесет стаи, но по някаква причина използваме само три от тях. Останалите стоят заключени, не защото ключът е изгубен, а защото някой ни е убедил, че такива врати изобщо не съществуват.
Може би затова Лозанов смята, че всички сме "паднали ангели, заключени богове", повярвали в собствените си граници. Скритите ни способности - да помним в пъти повече, отколкото смятаме, че можем, и да творим, той оприличава на вълшебния дух от приказките, затворен в бутилка. За да го пуснем на свобода, е необходимо умение, предпазливост и отговорност.
Самият Лозанов е психиатър, невролог и педагог, чийто живот е посветен на една цел - да отключи останалите 47 стаи. Заради това създава сугестологията, науката за внушението, от която се ражда сугестопедията - метод за учене, който в златния си период смайва научната общност по света.
До такава степен, че ръководството на ЮНЕСКО изпраща в София експерти. Задачата им е озадачаваща - да проверят дали деца наистина учат по хиляда чужди думи наведнъж.
В ранното му детство обаче съдбата към него е жестока и с нищо не предвещава международен успех. Лозанов е роден на 22 юли 1926 г. в София, но майка му умира, когато е на две години и половина и тази загуба оставя тежкия си отпечатък. По-късно той ще разкаже, че цял живот е искал да бъде като своята майка.
"От най-ранна възраст и досега винаги при трудни решения се обръщам мислено към нея и тя като че ли ми отговаря – споделя той. - Аз знаех и зная, че тя съществува някъде и някак си. Животът ми беше тежък, но с нейната непрекъсната подкрепа извличах поука и бях най-щастливият човек на земята."
Вероятно и заради това Лозанов цял живот ще търси невидимото, онова, което се усеща, но не се вижда. Израства в Лом, с баща учител и обичаната си втора майка. Там пламва първата му любов, там започва първите опити с парапсихологията.
След преврата на 9 септември 1944 г. за родения бунтар настъпват тежки времена.
"Бях на 18 години, когато комунистите дойдоха на власт и ме арестуваха, поставиха ме сам в килия и ме инквизираха всеки ден, защото не съм предал на полицията съществуването на младежка конспирация на мои приятели, борещи се против тях – отбелязва Лозанов приживе. - Накрая ме освободиха, но ме поставиха под наблюдение.
Смених няколко пъти адреса си, за да ми загубят дирите, и се записах в университета. Професор, приятел на семейството на майка ми, успя тихомълком да ме възстанови и да ме изпрати на работа в периферията."
Против волята на баща си, който го вижда като перспективен хирург, младият Лозанов избира психиатрията. Завършва медицина в София през 1951 г. и бързо става един от най-търсените психиатри в столицата. Но редовната работа е през деня, а вечерта започва истинското приключение. Настървено изучава физиологията на Павлов с нейните рефлекси. Поглъща всичко, свързано със спокойствието на Изтока, будизма и йогата, с хуманизма на Петър Дънов. И от цялата тази сплав се ражда убеждението, че умът крие резерви, до които можем да стигнем без хипноза, без насилие, само с правилната атмосфера. За да вникне в свръхспособностите на някои адепти, Лозанов пътува няколко пъти до Индия, където проучва методите на Института по йога в Бомбай и школите на Шри Ауробиндо. Така стига до извода, че релаксацията трябва да стане неизменна част от метода му. Според него именно тя е входът към парасъзнанието. Използва тази дума, защото не харесва термини като подсъзнание или безсъзнателно. За него то е най-важната, защото е ключът към необятните възможности на организма.
За да демонстрира суперсилите, които се разкриват с метода му, през 1965 г. той заедно с медицински екип провежда сензационна операция на херния, като на пациента не е поставена упойка. В ролята на анестезиолог влиза д-р Лозанов. 20 дни преди това той разговаря с пациента и го убеждава, че на операционната маса няма да изпитва болка.
Така и става. В продължение на 50 минути, докато го оперират, човекът се усмихва и твърди, че не усеща нищо. Констатира, че едва 2 минути от цялата интервенция е изпитал дискомфорт. Но такъв не е имало по време на 5-дневното възстановяване.
Идеята на Лозанов е дръзка и проста: "Както има обезболяване при медицински интервенции, така е нужно обезболяване и при учебно-възпитателния процес." Ученето боли, казва той, заради малките травми, които училището нанася с всяка двойка и с всеки присмех. Но ако този страх се премахне, болката изчезва и в ума се разкриват нови неподозирани свръхспособности.
Не след дълго през 1965 г. Лозанов провежда редица експерименти, когато за един ден се запаметяват хиляда френски думи.
В този период Людмила Живкова, която тези дни щеше да стане на 84 г. и се навършват 45 г. от нейната смърт, има нужда точно от такъв метод, защото предстои специализация в Оксфорд, за да се подготви за дисертацията си. Запознава се с Георги Лозанов през 1967 г., когато посещава курсовете му по английски. Според някои тя усвоява езика в рамките на месец.
"Не след дълго от неговия новаторски метод започна да се интересува и майка й д-р Мара Малеева", разказа пред "24 часа – 168 истории" бившият началник-кабинет на Людмила Живкова – Кирил Аврамов.
Людмила Живкова и Лозанов бързо се сприятеляват, тъй като са сродни търсещи души с поглед отвъд видимия хоризонт. Тя мечтае да издигне образователното ниво на нацията и вижда шанс да реализира целта си с д-р Лозанов.
"Знам, че някои членове на Политбюро също учеха езици при д-р Лозанов, но вече не помня кои", разказа още Кирил Аврамов. Според него така поетапно се е стигнало до създаването на Държавен научноизследователски институт по сугестология през 1966 г.
Не след дълго Людмила Живкова моли Лозанов да започне изследвания на най-близката й приятелка Ванга. Причината е, че тогавашните специални служби й създавали проблеми и искали да забранят да приема хора.
Затова Ванга отправила молба към самия Тодор Живков: "Аз искам само да се разбере - дали познавам или не. Ако познавам, да ми дадете право да помагам на хората, ако не помагам – спирам." Така се стига до идеята д-р Лозанов да проведе изследвания не само с Ванга, а и с други гадатели.
"Той изследва 40-50 ясновидци в България – допълва Аврамов. - Бе започнал да работи с известния пророк дядо Влайчо, но заедно с това в продължение на 30 години се фокусира върху Ванга." Според него изследванията с института са продължили почти до закриването му. През целия този период учените анкетират близо 7000 души, посетили пророчицата. По-късно Лозанов съобщава, че за близо 70% от тях тя е познала миналото, настоящето и бъдещето. Заради тази непрекъсната работа Ванга дори формално е зачислена на щат към института като обект на наблюдение.
"Когато американски експерти посетиха Петрич през 1986 година, те обявиха, че тя се е превърнала в национална институция – отбеляза още Аврамов. – Че нейните умения се пречупват през призмата на "старата окултна култура на България", връзката с Орфей и с богомилите."
Дали заради това, или по други причини, мнозина започват да атакуват Лозанов. Аврамов си спомня, че част от елита изобщо не приема идеите на учения. Стига се дотам, че партийни фактори открито се подиграват как изобщо човек може да учи езици, докато спи?
"Възраженията идваха от хора и инстанции, които изобщо не бяха вникнали в същинската му работа с подсъзнанието и неговите неограничени възможности – допълва Аврамов. – Някои го обвиняваха, че е фройдист, че използва методите на Юнг и т.н."
След тези системни атаки срещу Лозанов Людмила Живкова поверява скъпата си приятелка Ванга на друг специалист – най-изтъкнатия психиатър по онова време проф. д-р Иван Темков. Авторитетът му у нас и в чужбина е безспорен и поради тази причина на дебата дали Ванга познава, или не, е сложена точка. Според Аврамов Темков подготвя редица доклади на база на срещите си с пророчицата и благодарение на това дейността й е легализирана.
"Людмила Живкова твърдо стоеше зад д-р Лозанов и това го спаси – посочва още Аврамов. - Благодарение на това той продължи изследванията си."
Смята се, че двамата се сближават не само заради скоростното обучение по английски през 60-те. По-късно, след катастрофата през 1973 г., според Аврамов Людмила Живкова се възстановява благодарение както на методите за самовнушение на Лозанов, така и на съветите на лечителя Петър Димков. В онези времена ученият работел и в психиатричния отдел на ИСУЛ, като провеждал опитите с психотренинг в профсъюзния санаториум в Банкя. Искал да разкрие неограничените човешки възможности чрез хипнотични сеанси, телепатия, езотерични и ментални феномени.
С Людмила Живкова гледат в една посока. Тя е пленена от Индия, йогата, медитацията, теософията, Рьорих и агни йога. А при тях Лозанов търси скритите мозъчни резерви. Людмила Живкова му осигурява политически чадър и ресурси, а той дава й научна легитимност. Така, въпреки че опитите му звучат като научна фантастика, особено по време на социализма, проф. Лозанов успява да разгърне потенциала си и да направи дори невъзможното в социалистическа България.
Той така и не успя да реши докрай спора за скритите стаи в ума ни, но зададе въпроса настойчиво и светът бе принуден да смени фокуса. А ако това все пак е вярно? Ако все още не познаваме възможностите си?
Соцвластта иска методът да остане само за България
През 1980 г. Георги Лозанов преживява тежък срив, заподозрян е, че ще изнесе системата си в САЩ
След падането на Берлинската стена Австрия кани ученияда основе центрове там
Благодарение на височайщата подкрепа институтът на Георги Лозанов е оборудван с технологии, непознати в България през 60-те.
Пред "24 часа – 168 истории" доц. Галя Матева, която дълги години е асистент на учения, разказа, че институтът е разполагал с техника на най-високо ниво в света. В лабораторията и чуждоезиковите стаи имало магнетофони, креслата на преподавателите били с бутони за връзка с подаваната специална музика по време на концертен сеанс.
"Всяка сутрин Доктора пристигаше рано с малкия си зелен фолксваген "костенурка" с номер 0007 и си тръгваше последен, късно вечер, след като провери угасени ли са всички лампи и уреди – разказва тя. - Минаваше като метеор от първия до последния етаж: ту в кабинета си, ту в "Лабораторията" при лекарите с електродите, ту долу при "Пулта", откъдето пускаха класическата музика в залите. Изкачваше се на стол, за да провери има ли прах по полилея и по рамките на картините, после надничаше за чистотата на тоалетните. "Естетизация плюс хигиенизация", повтаряше той. Почивал си, като изкачва връх Мусала - бил убеден, че планинските преходи държат сърцето и кръвното му в норма. В свободното си време обичал да посещава концерти в зала "България" с вярната си спътница в живота проф. Евелина Гатева.
Според Матева Лозанов сравнявал науката си с огромен слон. Всеки виждал от него малка част.
"Като слепците, опипващи хобота или крака – допълва тя. -
Единствен той, създателят, познаваше целия слон
и го пазеше ревниво като своя рожба. А себе си оприличаваше на мишка, попаднала в делва с мляко. Но тя ритала толкова упорито, че избила от млякото масло и накрая излязла невредима на повърхността."
Въвежда термина "сугестопедия", тъй като съчетава "сугестия" и "педагогика". Идеята е обезоръжаващо проста и радикална: премахни страха от ученето и умът се отваря. Обратния процес Лозанов нарича "десугестия" – веднъж завинаги да изчезне убеждението, че ученето е трудно, бавно и болезнено. Свалиш ли товара, скоростта на обучението скача в пъти.
Класическата сугестопедия не е трик, а внимателно режисиран спектакъл. Стаята прилича по-скоро на уютна всекидневна: полукръг от дванайсет удобни кресла, картини в пастелни цветове, китара в ъгъла. Материалът се преподава на фона на музиката на Моцарт, Бетовен, Брамс, Вивалди, като в процеса се вплита изкуство, игри и всеки курсист влиза в различни роли. Или в пасивно отпуснато състояние, когато учениците възприемат огромен по обем материал.
Изследванията показват, че алфа вълните се появяват по време на тази свръхнатовареност, което означава, че се учи в други непознати условия. Само преди дни на международната конференция по случай стогодишнината от рождението на професора, проведена в ТУ - София, учени от БАН представиха проучванията си, реализирани с професионална апаратура. Според тях в процеса на обучението алфа вълните, излъчвани от мозъка, преобладават както при преподавателите, така и при курсистите. Тоест запаметяването се реализира на много по-дълбоко ниво. Но освен това разработките показаха и каква радост изпитват учителите, когато преподават.
Най-известни остават експериментите на Лозанов с паметта. На една сесия се запомнят 1000 непознати думи, като след това участници с различна възраст и професия възпроизвеждат думите с точност над 95%. Протоколи от средата на шейсетте съобщават за сесии със 165 нови думи при около 96,5% успеваемост, но ключовото за Лозанов е, че това става без умора. В същото време контролните групи – курсистите, които учели същия материал по традиционните методи, започвали да се изтощават още към осмия ден.
Още по-озадачаващ е експериментът на Лозанов с "ефекта на авторитета" На една група казват, че списъкът с думи е дело на прочут поет, на друга не казват нищо. Тази с "престижния източник" вдига резултата си осезаемо – 56% успеваемост срещу само 30% при другата група. Изводът е смущаващ: авторитетът и очакването действат под прага на съзнанието и реално променят ефективността на обучението. Благодарение на тези смайващи резултати през 1971 г. Лозанов организира Варненския симпозиум със солидно международно участие. Зад него застава цялото българско правителство, Людмила Живкова, присъстват руски светила в сферата на сугестопедията, учени от ГДР, от Нидерландия, САЩ. Всички те представят свои изследвания, свързани с метода на Лозанов. Макар че Галя Матева все още не работи в института, тя знае, че този научен форум на високо ниво е под крилото на акад. Сава Гановски. Както и че цялата
БАН се ангажира с метода на Лозанов. "Имаше огромен потенциал системата да поеме по друг път, със солидни изследвания, с научен подход, никога не разбрах защо Лозанов се отказа от тази линия", спомня си още Матева.
Каква е била истинската причина за това, едва ли някога ще се разбере, но е факт, че през цялото време Лозанов и сътрудниците му са предмет на интерес за тогавашните спецслужби. Галя Матева сподели, че в института редовно идвал някакъв млад мъж от МВР.
"Всички знаехме, че му е възложено да наблюдава проф. Лозанов – спомня си тя. – Двамата си говореха, докторът много добре знаеше за какво този човек е там и понякога леко се шегуваше с него на тази тема. Абсолютно наясно бе, че непрекъснато е под око. От друга страна, всички виждахме, че Указанията от ЦК ги съобщаваше Радка Македонска, която редовно го посещаваше."
Световната слава обаче си има цена. Методът излиза от България и тръгва по света. Понякога без позволение и зачитане на авторското право на д-р Лозанов. Учебниците на института се появяват в Унгария, СССР, Канада. Матева си спомня, че англичанинът Питър О'Конъл, директор на училище във Фолкстон, преминал обучение в Института по сугестология и си тръгнал с копие от учебника в куфара. "По-късно системата заработи в неговото училище, а Лозанов както обикновено хвърли вината върху нас. Живееше в страх, че ще му отнемат най-скъпото, виждаше предатели навсякъде – включително в най-близкия си кръг", допълва Матева.
Най-голямото световно признание за метода идва през 1978 г., когато в сградата на "Будапеща" 9 пристига експертна група на ЮНЕСКО. Докладът от 1980 г. признава потенциала на метода и го определя като ефективен и по-висш начин за обучение по чужд език и други учебни предмети. Но има и критики. Лингвистът Том Скоуел говори за "потресаваща липса на научна строгост". "Най-злостните критики бяха от Том Скоуел, Ана Илиева, както и от някои лекари или отделни курсисти – обяснява доц. Матева. – Причините може да се търсят от части от теорията, но една от тях на практическо ниво е, че често в курс от 12 души имаше 1-2, които трудно приемаха метода. Психологически те не искаха да влязат в роля. Често се хващаха за отделни думи или произношението на някои звуци и търсеха логично обяснение. Обикновено по-аналитичните курсисти имат по-силно развито ляво полукълбо и се нуждаят от повече време, за да обработят детайли от обемистата информацията. За съжаление, те не могат да получат максимална полза от метода и това действително може да е повод за критика, но и за нови изследвания."
Най-интересното признание идва от самия Лозанов. Той не бяга от думата "плацебо" - напротив, прегръща я. Да, казва психиатърът, ефектът прилича на плацебо, но когато то действа, точно това е доказателството за силата на внушението. И ако за скептиците това е признание за слабостта на системата, за Лозанов това е сърцевината на цялата наука. Разбира се, този спор продължава до днес. Покрай тези перипетии обаче съдбата е подготвила тежък удар за именития учен. През 1980 г. той и Евелина Гатева планират пътуване до САЩ. На летището в София ги спират в последния момент, уж заради необичайно голям багаж "по съображения за сигурност". Следва тотална забрана да напуска страната. Доц. Галя Матева си спомня прегърбения човек, който се връща в института: "Нямам представа дали наистина проф. Лозанов е възнамерявал да изнесе метода в друга страна и да го продаде, или пътуването е било свързано с научен форум. Но това бе повратен момент в живота му. Той не се появи в института няколко дни. Когато започна да идва, видяхме, че е остарял с години. Това напълно го съсипа".
"Правителството не искаше да разпространявам метода в целия свят – разказва самият Лозанов приживе. - То искаше да работя само за България. Спряха ме на границата при служебна командировка за САЩ, взеха ми паспорта и ме поставиха под домашен арест, който продължи 10 години, до промяната през 1989 г. Нямах право да пътувам, спряха ми лекциите в университета и по телевизията, нямах право на писма, нямах право да публикувам, не можех да говоря по телефона с чужбина и т.н. Можех само да се движа между дома и института. През това време имитатори от чужбина предложиха на света разни техни варианти от мое име, които нямаха нищо общо с истинската сугестопедия. Не можех да се защитя, дори нямах пълна информация какво става по света."Държавата не го изпуска от очи. Людмила Живкова умира през 1981 г. и вече няма кой да закриля проф. Лозанов. През декември 1984 г. в една от залите на института пристига министърът на образованието, тракологът Александър Фол, за да съобщи, че според ръководството Лозанов вече не е в състояние да ръководи голям научен институт и че е нужен "ръководител от мениджърски тип".
"Дадоха му елитна лаборатория в Софийския университет, но му отрязаха крилата и вдъхновението – спомня си Матева. - Мрачен, мълчалив и емоционално убит, той обикаляше етажите и се сбогуваше с всяко кътче от института."
Но унинието на учения не продължава дълго. През 1990 г. с настъпването на промените Австрия официално кани проф. Лозанов да създаде Международен център по десугестология във Виена и педагогически центрове в цялата страна. Паралелно с това той започва да води обучения в САЩ и Канада. През 1990 г. организира голяма конференция в Залцбург, а 4 години по-късно става австрийски гражданин.
През 2008 г., след дългогодишно отсъствие, Лозанов се завръща в България и се установява в тихия Сливен. Матева го вижда за последно през ноември 2009 г., спокоен и удовлетворен. Тя никога няма да забрави думите му: "Галя, щастлив съм, успях да напиша всичко, което искам". Издъхва на 6 май 2012 г., на Гергьовден, своя имен ден, на 86 години, заобиколен от учениците си.
Според Матева съдбата му е била на велик човек: "Общителен, със силен смях, енергичен, деен, но и със силни избухвания, със силни приятели, но и със силни врагове, силно травмиран от неприятелски действия, получаващ силни похвали, но и силна критика, в своите сътрудници предизвикващ чувства на силно възхищение, но понякога всяваше силен страх, когато избухваше. Важното е, че сега има желание за продължаване на делото му."
Така на 100-годишния му юбилей сякаш научната общност преоткрива проф. Лозанов и е готова да докаже радостта от бързото учене.