Мамутите по българските земи: какво разбрахме от откритите останки край брега на Дунав
Останки от мамут край русенския бряг на река Дунав - това е новината, която обиколи и българските, и световните медии тази седмица. Случайната находка, следствие от рекордно ниските нива на водите в речното корито, очаквано предизвика огромен интерес.
Рекордно ниски нива на река Дунав от десетилетия - ето до какво доведоха
Пореден ефект от климатичните промени
За да получим повече информация по темата се свързахме с Красимир Киров, уредник-еколог в Екомузей с аквариум към Регионалния исторически музей-Русе. Той участва в процеса на събиране на останките край село Ряхово, а след това и в пренасянето им в музея, и в последващата дейност по консервиране.
Още на същия ден, в който сигнала за намерените останки е получен, Киров и колегите му отиват на място, правят първичен оглед и снимков материал, снемат GPS координати, обособяват периметър и съставят план за действие. Правят и дълъг обход на запад и на изток от вече установеното находище с цел евентуално намиране и на други находки.
След ден и половина се връщат на мястото с необходимата техника и достатъчно хора, за да могат да изровят останките от пясъка и чакъла, а частично и от водата.
Теренът се оказва доста труден като проходимост, на около 2 км от село Ряхово, затова се налага да се придвижват и с лодка. За няколко часа успяват внимателно да изровят останките. "Заради това, че водата се е оттеглила, те са на сухо и ги пече слънце, започват да съхнат доста бързо и започва един процес на окисление, част от костите започват да се разпадат", обяснява ни Киров. Именно това изисква максимално бързо да бъдат пренесени в среда, където да бъдат съхранение и консервирани.
Красимир Киров, уредник-еколог в Екомузей с аквариум към Регионалния исторически музей-Русе
"Видяхме, че има долна челюст на космат мамут, част от бедрена кост, няколко фрагмента от ребра и други части на тялото на този екземпляр. Екземпляр, който е може би не твърде възрастен, в порядъка малко след тийнейджърството, 20 до 30 години, тъй като имайте предвид, че тези животните понякога доживяват до 60 и повече години".
Въпросният екземпляр, останки от който са намерени край село Ряхово, е от вида Вълнест мамут, познат още като Космат мамут. Или както Костов ни обяснява, наподобява на мамута Мани от анимационния филм "Ледена епоха".
Попитахме го и преди колко хиляди години въпросният екземпляр е обитавал района. "Повече от 10 хиляди години, но не по-рано, защото последните индивиди от този вид, са били на остров Вранглер, това е около полярния кръг в днешна Русия. Там има данни, че до преди около 4-5 хиляди години са съществували индивиди. Но при нас в Южна Европа тези видове са започнали да изчезват някъде преди около 7-10 хиляди години."
Трудно е да се каже дали екземплярът, чиито останки бяха открити, е обитавал земите в днешния район край поречието на Дунав, или те са донесени от водите на реката. За тази част на България няма конкретни доказателства, но за други, като по-южните, е категорично доказано, че става въпрос за местни популации.
Сега намерените останки са на територията на Екомузея с аквариум, който може да се похвали с една от най-богатите колекции от хоботни бозайници в България - от около десетина вида, установени на територията на страната, тук могат да се видят отделни части и фрагмени от седем вида. Така че находката край село Ряхово далеч не са първата подобна.
"Има добри находки, които са от Южна България, най-общо казано по течението на Марица, също така около Карнобат има някои известни, Дорково в Родопите". Киров ни обяснява, че разнообразието от подобни видове по нашите географски ширини се е дължало на това, че средата, ландшафтът и климатът са били много специфични и в различни етапи от развитието на земята са се срещали различни видове.
"Като предшественик мога да кажа, че тук са били мастодонтите, които са доста по-едри от тези мамути, които сега се намират. Те са живяли на съвсем различен климат и са се хранили с по-крехка растителност като само са смачквали храната си със зъбите. Докато мамутите живеят при по-студен и сух климат и се хранят с по-трудна за обработване растителност."
Затова и се отличават със специфични зъби, които наподобяват много едра шкурка, която стрива храната. Но тя не е била толкова качествена и калорична, за да развия големи тела като мастодонтите. Мамутите са били с височина около три метра и половина и тегло около шест тона и са известни като представителни на т.нар. мегафауна.
Този период се отличава с огромни животински видове, не чак като динозаврите, но доста големи, особено в сравнение със съвременните животни, които познаваме, защото са двойни и тройни по размери.
Очакванията са, че с тенденцията за намаляване на речното ниво вероятно ще се открият и други находки на различна дълбочина от сегашните.
"В следващите няколко седмици планираме още обходи в района, за да успеем да намерим евентуално и други части от този индивид или други индивиди", обяснява екологът и пояснява нещо много важно. "Всички тези находки, които се намират, и специално фосилите, са част от културното и природно наследство на България и са под Закона за културното наследство. Те са национална ценност и би следвало да влязат във фондовете на музеи. Придобиването им от физически лица е категорично незаконно".
Затова съветва всеки, който попадне на подобни находки, да уведоми както органите на реда, така и най-близкия музей.
Повече мъртви делфини в Черно море, повече въпроси: какво всъщност се случва
Димитър Попов от "Зелени Балкани" за заплахите пред китоподобните у нас
Предстои останките да бъдат консервирани, за да бъдат запазени по най-добрият начин за следващите десетки, дори стотици години, и да могат изследователите да направят необходимите проучвания. Очаква се също така тази културна и природна ценност да стане част от експозицията на Екомузея с аквариум в Русе, като това най-вероятно ще се случи до края на тази година.
Добави ни в предпочитани източници в Google