Споразумение за Ормузкия проток се оформя, но не такова, каквото иска Тръмп
Подобно на променящите се ветрове, плановете за бъдещето на Ормузкия проток - и шансовете им за успех - се променят почти ежедневно.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че споразумение може да бъде постигнато тази седмица.
"Може да се случи. Утре или вдругиден - каза Тръмп във вторник - Постигнат е голям напредък. Обадиха ми се и казаха: "Моля, нека поговорим."
Но той отново заплаши да атакува Иран, ако не бъде постигнато споразумение.
Въпреки това, няма консенсус дори за това кой с кого преговаря. Иран упорито твърди, че преговаря единствено с Оман за временно споразумение за жизненоважния воден път.
А други са по-малко уверени, че сделката е неизбежна и са скептични относно нейната дълготрайност.
Високопоставен служител от Персийския залив, запознат с преговорите, предположи, че има около 50 на сто шанс за споразумение до петък. Един от проблемите е, че иранската делегация не включва гласа на твърдолинейния Корпус на гвардейците на ислямската революция (КГИР), който ще трябва да одобри подробностите, каза източникът.
Оптимизмът на Тръмп може да е изненадал Техеран.
"Основната причина за забавянето на постигането на споразумение с Оман относно Ормузкия проток е намесата на САЩ и заплахите на Тръмп", съобщи в сряда полуофициалната иранска информационна агенция Тасним, цитирайки "информиран източник".
Друг полуофициален източник - агенция Фарс, възприе подобен тон. Тя съобщи, че някои американски служители са "изпратили смесени сигнали и, пряко или чрез регионални партньори, са нарушили хода на преговорите, като остава опасение, че възпрепятстването от страна на Съединените щати или някои регионални партии може да удължи преговорите или по друг начин да попречи на процеса".
Фарс повтори, че Иран преговаря само с Оман и тези разговори "са фокусирани върху среден коридор, който би защитил правата на Иран, като същевременно би отчитал опасенията на Оман".
"Правата на Иран" е терминът, който повдига много въпроси.
Съществуват конкуриращи се маршрути през пролива и това, което е на масата, изглежда включва сливането им - като Иран запази ниво на контрол, което би противоречало на желанията на САЩ.
Преговорите трябва "да установят ирански договорености, тъй като сигурността, разминирането и морските услуги се управляват от Иран", според Саид Аджорлу, член на иранския преговарящ комитет.
Целта на Техеран "е да установи временни споразумения" между един и три месеца, "където Иран е доминиращ", каза Аджорлу пред иранската държавна телевизия IRIB тази седмица.
"Където Иран е доминиращ" може да не важи във Вашингтон или столиците на страните от Персийския залив.
"Преговорите са фокусирани върху превръщането на южния маршрут, който преминава през омански води, и северния маршрут, който преминава през териториалните води на Иран, в междинен маршрут, който обслужва съображенията и интересите на двете крайбрежни държави", заяви говорителят на външното министерство Есмаил Багаей в понеделник. "Сега говорим за коридор, който ще има двупосочен маршрут, а не два или три отделни маршрута", каза той.
Багаей, Аджорлу и всички останали ирански представители настояват, че правният режим в пролива няма да се върне към състоянието си отпреди войната, когато никоя държава не е контролирала корабоплаването през критичния воден път.
Контролът или надзорът се е превърнал в такава червена линия за Техеран, каквато и правото на обогатяване на уран.
Перспективата за подобно влияние е неприемлива във Вашингтон, Абу Даби и Рияд. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио многократно е заявявал, че всяка форма на държавен контрол над международните води противоречи на международното право.
"Ако създадем прецедент в Близкия изток, при който дадена национална държава може да реши, че ще контролира международен воден път, да начислява такса и ако не им платите, да взривят корабите ви, ние създаваме много опасен прецедент, който ще се повтори в други части на света", каза той миналия месец.
Във вторник Катар намекна, че преговорите напредват, но е трудно да се постигне правилен ход, когато целите и исканията на противниците са толкова далеч един от друг.
Ключови въпроси остават: Ще приеме ли КГИР намален контрол над Ормузкия проток и при какви условия ще прехваща кораби? Ще обхване ли повторното отваряне и чуждестранни - включително американски - военни кораби? Колко информация ще изисква Иран за товарите и дестинациите на корабите?
Също така не е ясно дали споразумението ще премахне блокадата на САЩ върху иранските пристанища, ще възстанови дерогациите за разрешаване на износа на ирански петрол и ще съживи или замени части от меморандума между САЩ и Иран, подписан през юни и обявен за невалиден месец по-късно.
Юнското споразумение умишлено остави ключови разпоредби неясни. Член 5 задължи Иран да положи "максимални усилия", за да осигури безопасно търговско преминаване в продължение на 60 дни, като същевременно заяви, че Иран и Оман ще "определят бъдещата администрация и морските услуги" в пролива.
В него се казваше също, че всяко бъдещо споразумение трябва да бъде "в съответствие с приложимото международно право".
Но това уточнение не реши много. "Като се има предвид добре известното несъгласие между Иран и по-голямата част от света относно изискванията на международното право в Ормузкия проток, тази формулировка не прави нищо повече от това да отложи нещата", отбеляза блогът Lawfare.
В крайна сметка Техеран "се стреми да превърне лостовете, които е придобил по време на войната, в трайна политическа и институционална роля в управлението на един от най-стратегически важните водни пътища в света", казва Трита Парси от Института за отговорно държавно управление "Куинси".
"Чрез вграждане на трайна роля в управлението на Ормузкия регион, Иран би могъл да запази голяма част от влиянието, което е придобил по време на войната, без да разчита на непрекъсната военна принуда", написа Парси в "Екс".
Според нея е много по-голяма печалба от всякакви такси, които може да иска да събира на контролно-пропускателните пунктове.
"От първия ден беше ясно, че възстановяването на Ормузкия проток до състоянието му преди кризата би изисквало или смяна на режима в Иран, или продължителни военни усилия за налагане на контрол над водния път - каза израелският експерт по сигурността Дани Цитринович - Нито един от вариантите не беше политически или стратегически приемлив за Вашингтон, предвид огромните разходи и дългосрочни ангажименти, които биха изисквали. Понякога най-малко желаният вариант е единственият реалистичен."
Въпреки че споразумението все още е невъзможно да се постигне, световните петролни пазари трябва да се справят с изчерпването на запасите от суров петрол.
Ако Ормузкият проток бъде отворен днес, попълването на изчерпаните запаси може да отнеме до 18 месеца, заяви във вторник Амин Насър, главен изпълнителен директор на най-големия производител на петрол в света Saudi Aramco.
За всеки ден, в който няма споразумение, около 15 милиона барела суров петрол не пътуват през тесния воден път до световните пазари.