След инцидента в село Кънчево: защо да обвиняваме породата е най-лесният, но и най-грешният отговор
След поредния тежък инцидент с куче - този път с 6-годишното дете в старозагорското село Кънчево - обществото отново реагира по познатия начин. Още преди да са ясни всички обстоятелства, вниманието се насочи към породата на животното, а в социалните мрежи започнаха призиви за забрани и категорични присъди. При подобни случаи, които за съжаление не са рядкост, сензацията често изпреварва фактите, а обвиненията идват много преди въпросите какво всъщност се е случило и защо. Повече мъртви делфини в Черно море, повече въпроси: какво всъщност се случва Димитър Попов от "Зелени Балкани" за заплахите пред китоподобните у нас Но може ли една порода сама по себе си да бъде виновник? Или това е твърде удобно обяснение на далеч по-сложен проблем? "Преди всичко бих искала да уточня, че не разполагаме с достатъчно информация за конкретния случай, затова всеки категоричен извод към този момент би бил спекулация", казва Ина Хаджиева - сертифициран Pro Dog Trainer и поведенчески специалист, създател на платформата "Моето куче". По думите ѝ породата има значение, но не по начина, по който най-често се представя в обществения разговор. "Всяка порода е създадена чрез селекция за определени физически и поведенчески характеристики. Това означава, че различните породи могат да имат различни предразположения, мотивации и начин на взаимодействие със средата." Именно тук, според нея, обществото често пропуска най-важното. "Когато избираш порода, създадена да пази, да защитава или да работи самостоятелно, ти избираш и това, за което тя е била селектирана, а с него и задължението да осигуриш подходяща среда и да управляваш живота на това куче по начин, който намалява риска за него и за околните. Породата не сваля отговорност от стопанина. Тя я увеличава." Хаджиева обаче е категорична, че поведението никога не се определя единствено от породата. То е резултат от взаимодействието между генетика, ранно развитие, среда, здравословно състояние, преживявания и начина, по който кучето е било отглеждано и управлявано през целия си живот. "Едно име на порода не може да бъде диагноза за поведението на конкретно куче." Ина вярва, че когато се говори за генетика, има още един често пренебрегван фактор - качеството на развъждането. Ина Хаджиева е сертифициран Pro Dog Trainer и поведенчески специалист. През 2023 г. Ина създава и първата в България онлайн платформа за обучение на стопани на кучета "Моето Куче" и оттогава е инструктор във всички курсове за обучение на стопани и кучета към проекта. "Опитните развъдчици целенасочено избягват да допускат до разплод кучета с нестабилна нервна система, необоснована агресия или тежки поведенчески проблеми. При нерегламентираното развъждане този филтър липсва и така се възпроизвеждат именно качества, които добрата селекция се стреми да ограничи. Това има много по-пряко отношение към риска, отколкото самото име на породата." Именно затова тя определя като сериозно опростяване обяснението, че единствената причина за подобен инцидент е породата. "Ако породата сама по себе си беше достатъчно обяснение, бихме очаквали всички представители на тази порода да проявяват сходно поведение. Реалността очевидно не е такава." Ина обръща внимание и на друг широко разпространен аргумент след подобни случаи: "Чухме и "това е куче-пазач, свършило си е работата". Само че предразположението не отменя отговорността. Напротив - увеличава я." Според нея най-големият проблем е, че когато обществото посочи породата като единствен виновник, разговорът приключва твърде рано. "Вместо да питаме какво се е случило и как да продължим оттук, започваме да търсим списък с "опасни породи". Това изглежда като бърз отговор, а той невинаги е правилният. А грешният отговор води до грешна превенция. Без да разберем причините отвъд породата, следващият инцидент не става по-малко вероятен - просто следващия път разговорът ще бъде за друга порода." По думите на Хаджиева именно тук би трябвало да започне работата на специалистите по кучешко поведение. "Прави ми впечатление, че след подобни трагедии общественият разговор почти винаги тръгва по един и същи начин. Чуваме очевидци, съседи, политици, хора, които разпознават породата по снимка. Много по-рядко се търси мнението на специалист по кучешко поведение, а това е парадокс, защото говорим именно за поведение. Поведението не се обяснява с предположения. То се анализира." Тя обяснява, че първата задача на всеки специалист е да разбере как се е стигнало до инцидента, а въпросите винаги са насочени в две основни посоки. Първата е историята на самото куче - от каква среда идва, как е преминало ранното му развитие и социализацията, има ли здравословен проблем или болка, в какви условия живее днес, имало ли е предишни инциденти и дали са били разпознати ранните предупредителни сигнали. Втората е свързана със стопанина - бил ли е подготвен за това куче, покривал ли е физическите и поведенческите му нужди, работил ли е целенасочено върху поведението му, управлявал ли е средата така, че да не се стига до рискови ситуации, потърсил ли е навреме помощ при трудности и спазвал ли е законовите изисквания за отглеждане. "На пръв поглед някои от тези въпроси изглеждат административни. Всъщност те показват доколко човекът е разбирал и поемал отговорност както към кучето си, така и към хората около него." Според Ина Хаджиева тежките инциденти почти никога не са резултат от една-единствена причина. "По-често са резултат от натрупване на пропуски във времето - безконтролно развъждане, липса на социализация, непокрити нужди, хроничен стрес, болка, пренебрегнати сигнали, лошо управление на средата, липса на навременна намеса. Трагедията обикновено не се случва за един ден." Именно затова, смята Хаджиева, ако обществото иска да предотвратява подобни случаи, трябва да спре да търси един-единствен виновник. "Независимо дали го наричаме "опасна порода", "лош стопанин" или "агресивно куче", много по-