Мариела Куртева: Внасят се яйцеклетки от чужбина, прегледите за плодовитост трябва да започнат на 25 г.
- Г-жо Куртева, колко сериозен е проблемът с репродуктивните затруднения в България?
- Семействата с репродуктивни проблеми в България са много. Има една стара официална статистика, че са 145 хил. души. Към днешна дата обаче най-вероятно са двойно повече. Но вече почти не се събират общи данни и е много трудно да се каже.
- Кои са най-честите причини една двойка да не може да има дете по естествен път?
- Много могат да бъдат причините, най-различни. Изключително важно е проблемите да бъдат открити колкото се може по-рано. Младите хора, докато не се решат да имат семейство, не правят изследвания и не знаят какво е репродуктивното им състояние. Изследванията много често се случват на по-късен етап.
Но ако започнат да се правят такива проверки на по-ранна възраст, проблемите с репродукцията могат да бъдат ограничени. Става въпрос за малки и не толкова сериозни изследвания.
Често при тези ранни проверки се оказва, че има малък проблем, който е по-лесно решим. Късното установяване на проблема води до трудното му решаване.
- Кога трябва да се направят такива изследвания и какви са те?
- След 25-годишна възраст е подходящото време за изследванията. Жените могат да си пуснат хормони, а мъжете - малко по-разширена спермограма, която да включва морфология и ДНК фрагментация. Това е една начална картина. При донорството имаме много случаи, в които изненадващо млади жени и мъже нямат яйцеклетки и сперматозоиди.
След това според резултатите вече може да се продължи с по-специфични изследвания. Но например, ако една жена има намален яйчников резерв, тя може да реши да замрази яйцеклетки за бъдещо ползване и да бъде по-спокойна за някога, когато дойде време. Същото е и с мъжете, които могат да замразят сперматозоиди.
Ако например детето е планирано за по-късен етап от двойката, едни изследвания могат да дадат по-бърз старт за действие, ако се открие, че има прогресиращ проблем.
- В най-предизвикателните случаи хора откриват, че имат минимална или никаква репродуктивна възможност. Какъв е пътят след това?
- Най-важното е да имат акушер-гинеколог, който практикува репродуктивна медицина. Специалистите са запознати с времето, с което разполагат тези хора, с възможностите им и ще ги насочат правилно.
- Разкажете повече за организацията “Майки за донорство”. Как се роди идеята за тази дългогодишна организация и каква е мисията ви?
- “Майки за донорството” е организация, в която основният двигател са самите донори - те са всичко.
Като начало започнахме да популяризираме донорството, след това решихме да помагаме на семейства с благотворителен базар, с който да събираме средства за инвитро и други процедури, които са скъпи и не се покриват от държавата.
- Големи ли са финансовите предизвикателства пред хората с репродуктивни проблеми? Достъпни ли са методите, иновациите и инвитро процедурите за тях?
- Достъпът в България е голям - имаме много добри специалисти в цялата страна. Но, разбира се, финансово е трудно. Хубавото е, че Държавният център по асистирана репродукция отпуска около 11 млн. евро годишно за семейства с репродуктивни проблеми.
Но за да бъде отпусната тази помощ, трябва да се направят скъпи изследвания, които доказват проблемите с репродуктивността. Също така не се покриват от държавата инвитро процедурите с донорска яйцеклетка.
- Колко струва на едно семейство да си направи всички изследвания, за да получи помощ от държавата на следващия етап?
- Много е трудно да се определи минималната сума. Ние като фондация основно помагаме на семейства, които не са в обхвата на държавната помощ - финансираме предварителни изследвания, операции, инвитро с донорска яйцеклетка и др. За инвитро помагаме на едно семейство с около 3-4 хил. евро минимум.
Разбира се, всичко зависи от даренията за фондацията, но това е минимумът, с който можем да бъдем сигурни, че семейството ще има един спокоен старт.
- Броите ли децата, които се раждат с помощта на “Майки за донорство”?
- Над 4500 деца са родени с помощта на организацията. Освен финансово помагаме и с донорство, насочване към лекари и др.
- Има ли недостиг на донорски яйцеклетки и сперматозоиди в България?
- Аз самата съм донор и се разчувствам, когато говоря по темата. Познавам хората, които даряват - те са уникални. За съжаление обаче, броят им не е достатъчен и в последните няколко години се наложи практиката болниците и клиниките по репродуктивно здраве да внасят донорски материал от чужбина. Внасят и яйцеклетки, и сперматозоиди, тъй като българските донори не достигат.
- Можете ли да направите съпоставка на донорите като брой и семействата, които имат нужда от тях?
- В момента, ако семейство влезе в донорската програма, ще чака 1 г. и половина, за да получи българска донорска яйцеклетка. Затова много семейства прибягнаха до вносните, но за съжаление, те нямат същия успех. Около 1000 семейства годишно получават шанс за донорство, а един донор може да помогне на 1-2 семейства.
- Колко време отнема процесът на даряване, какви са медицинските изисквания?
- Административно няма никакви пречки - всичко е много бързо и лесно. Цялостната документация включва декларация при нотариус по Закона за здравето - че са съгласни да се включат в донорската програма и да дарят яйцеклетки или сперматозоиди
Всичко останало са изследвания и прегледи. Те са много, а когато са готови резултатите, вече може да се пристъпи към самата процедура.
Има едно изискване, което понякога пречи на донорите - жените вече да имат едно родено дете. Правилото, което вече е отпаднало в много държави, преди беше доказателство за репродуктивните възможности. Днес обаче с един хубав пакет изследвания и прегледи при акушер-гинеколог вече можем да направим тази оценка.
В България изискването все още създава трудности предвид факта, че има и възрастова граница за донора - до 37 г. Т.е. една жена трябва да роди, да се възстанови и евентуално тогава да реши дали да пристъпи към даряване, или не. А българската жена ражда все по-късно. Вече е време това да се обсъди с институциите, с участие на репродуктивни специалисти и неправителствените организации.
- Кои са най-разпространените митове и страхове, които възпират хората да станат донори?
- Митовете стават все по-малко, което е хубаво. Хората започнаха да четат, допитват се дори и до изкуствен интелект, много лесно могат да проследят ситуацията и в чужбина.
Разпространен мит е, че процедурата на донорство при жените е подобна на инвитро процедурите - че се взимат много медикаменти преди процедурата на стимулация и процесът протича по същия начин. Това обаче не е така.
Организацията е работила с няколко жени, които стават донори след успешни инвитро процедури и те самите споделят, че разликата е огромна.
- Какъв е пътят за даряване на яйцеклетки?
- Първо, преминава се през редица изследвания, напълно безплатни за донора - вирусологични, микробиологични, цитогенетични и генетични. След това, в подходящи дни, жената започва стимулация с инжекционен медикамент. Той се поставя в корема около десет дни. Не е нужен прием на други лекарства. Целта на тези инжекции е да засилят естествения процес на яйчниците. Много хора мислят, че донорството на яйцеклетки е някаква тежки операция. Няма нищо такова - прилича много на гинекологичен преглед.
Разликата е, че се прави в специфична зала, изключително стерилна обстановка, и под пълна упойка за 5-10 минути, за да няма риск от движение.
- Вероятно присъства страхът в част от хората, че няма да бъде запазена анонимността им. Има ли възможност донорът да бъде потърсен след време?
- Не, няма как - анонимността е едно от най-сигурните неща. По никакъв начин не може да бъде намерен дарителят. Всеки репродуктивен материал, дали яйцеклетки, дали сперматозоиди, се завеждат под формата на числа - има няколко системи за надграждане на анонимност. Контролът е изключително строг.
- А достатъчна ли е подкрепата от държавата към хората с репродуктивни проблеми? И ако сравним България с други европейски държави, изоставаме ли?
- Практиката ни в тази сфера е много добра. Дори сме много либерални - в други държави финансирането е обвързано с много сериозни изисквания.
Едно от тях е приемащите дарението семейства да не са пушачи - дори им се правят такива тестове.
Тук не се изискват нито платени данъци, нито здравни осигуровки за това финансиране. Трябва обаче жената да е по-млада от 44 г., но в някои държави в Европа цифрата е дори 40.
Почти всички големи областни градове имат фондове, с които подкрепят донорството. Така едно семейство може да получи помощ и от държавата, и от общината. А Столична община е единствената, която финансира процедури само с донорска яйцеклетка без значение дали жената има партньор, или не. По този проект имаме родени вече 62 бебета.
- Може ли да кажете три конкретни неща, които трябва да бъдат направени на законодателно ниво, за да бъдат улеснени хората с репродуктивни проблеми?
- И накрая, как обществото може да помогне?
- Много повече донори са нужни, но най-вече апелирам за подкрепа към каузата ни и повече популяризиране. Защото един човек може да помогне с донорство, но друг човек може да помогне, като разкаже за донорството или като ни подкрепи финансово, когато събираме пари за семейство. А помощта може да дойде и когато споделиш за донорството на някого, който току-що тръгва по трудния път. Просто искаме подкрепа.
Мариела Куртева е председател на УС на фондация "Майки за донорство". Работи за каузата от 15 години и самата тя е донор на яйцеклетки. „Майки за донорството" е неправителствена организация, учредена през 2014 г. от жени и мъже - донори на репродуктивен материал. Част от тях даряват