Руските атаки и европейските ограничения задушават износа на украинско зърно
През първите девет дни на август Украйна е изнесла едва 463 хил. тона зърно – около една трета от обичайните количества
Украйна е изправена пред сериозна криза в износа на зърно заради руските атаки срещу черноморските пристанища, сушата по Дунав и ограниченията за транзит през съседни държави от ЕС. Киев предупреждава, че блокирането на износа може да доведе до рязко поскъпване на храните в световен мащаб и настоява за помощ от Европейския съюз. В същото време Полша, Унгария и Словакия остават предпазливи заради опасенията на собствените си фермери, пише "Политико" в свой анализ.
Украйна, която е един от най-големите производители на зърно в света, обикновено изнася над 90% от селскостопанската си продукция по море. Днес обаче огромни количества зърно остават блокирани в страната – притиснати между руските атаки в Черно море, сушата по Дунав и недоверието на най-близките съюзници на Киев.
отново ще видим глобално поскъпване от поне 25–30%, с всички последици, които преживяхме през 2022 г. по отношение на световната инфлация при храните"
, предупреди украинският министър на земеделието Тарас Висоцки.
След като ракетните удари държат товарните кораби далеч от украинските пристанища, Киев отново търси изход през Европа. Алтернативните маршрути минават по суша през страни от ЕС, включително Полша, Унгария и Словакия, където предишните вълни от украински зърнен износ предизвикаха сериозен вътрешнополитически отпор.
Последният ръст на украинския селскостопански износ през Източна Европа доведе до масови протести на фермерите, особено в Полша, които се оплакаха, че евтиното украинско зърно, предназначено само за транзит, остава на местните пазари. През 2023 г. Полша забрани вноса на украинско зърно, а подобни мерки въведоха и Унгария и Словакия, въпреки правилата на ЕС, което влоши отношенията с Украйна.
Новите призиви на Киев, придружени от уверения, че зърното ще преминава само транзитно през съседните държави, накараха Варшава да успокои собствените си фермери, че украинската продукция няма да остане в Полша.
„Правим всичко възможно, за да запазим ембаргото", заяви полският министър на земеделието Стефан Краевски пред радио ZET в понеделник, визирайки забраната за внос на украинско зърно.
Като един от най-големите производители на зърно в света, Украйна обикновено изнася над 90% от селскостопанската си продукция по море.
Нарушаването на тази търговия след руската инвазия през 2022 г. допринесе за рекордното поскъпване на храните в световен мащаб
Това лято Русия и Украйна засилиха взаимните атаки срещу пристанища и корабоплаване в Черно море. През първите девет дни на август Украйна е изнесла едва 463 хил. тона зърно – около една трета от обичайните количества, каза Висоцки. До ноември, когато пристигне новата реколта, страната рискува да остане без складови площи за зърното, което не може да изнесе.
Миналата седмица Киев поиска от Европейската комисия 220 млн. евро спешна помощ за своите фермери.
Безвъзмездната помощ трябва да субсидира банкови кредити, така че малките и средните стопанства да могат да задържат продукцията си до възстановяване на корабоплаването, вместо да я продават на загуба. От Комисията потвърдиха, че са получили искането, но не уточниха дали ще отпуснат средствата.
Парите обаче могат само да спечелят време
По-големият проблем е как корабите да се върнат в украинските пристанища. От края на юли нито един кораб за превоз на зърно не е влязъл в пристанищата около Одеса, въпреки че те формално остават отворени. Тогава руска ракета удари кораб, превозващ царевица, който напускаше пристанището, при което загинаха 10 души. Седмица по-късно плавателният съд потъна.
След атаката екипажите отказват да плават, а корабните компании са преустановили услугите си.
„Собствениците на кораби и екипажите просто се страхуват. Не са готови изобщо да изпращат кораби", каза Висоцки. „Не защото е невъзможно, а защото не са готови да поемат риска."
След като маршрутът през Черно море е практически блокиран, Украйна води преговори с Румъния, Полша, Унгария, Словакия и Молдова за увеличаване на сухопътния износ.
Но тези маршрути не могат просто да заменят морския транспорт
Превозът на зърно по железопътен и автомобилен транспорт струва с 50–70 долара повече на тон, обясни Висоцки. Когато цените на зърното скочиха след пълномащабното руско нахлуване през 2022 г., износителите можеха да поемат този допълнителен разход. При сегашните цени това вече не е възможно. „Това е нерентабилно", каза министърът.
Основният алтернативен маршрут през Румъния също среща ограничения. Ниските водни нива по Дунав ограничават количеството товари, които могат да достигнат до черноморското пристанище Констанца.
А увеличаването на сухопътния износ съживява друг проблем за Киев – политическата реакция в съседните държави от ЕС.
През 2023 и 2024 г. полски фермери блокираха граничните пунктове с Украйна, превръщайки селскостопанската търговия в един от най-взривоопасните въпроси между Киев и един от най-силните му военновременни съюзници.
Висоцки обаче подчертава, че Украйна не иска по-широк достъп до пазара на ЕС. Сегашните европейски квоти ограничават украинския износ на пшеница за ЕС до 1,3 млн. тона годишно, което според него прави повторение на предишния приток „юридически невъзможно". Киев би поискал по-голяма квота само ако самият ЕС предложи това.
„Трябва да има консенсус вътре в ЕС, включително с европейските фермери", каза той.
Варшава настоява, че ембаргото върху украинското зърно ще остане. Но въпреки че украинската продукция не може да се продава в Полша, правителството работи с Киев за улесняване на транзита към трети страни.
Преговорите с Украйна „се отнасят изключително до безпрепятствения транспорт на украинско зърно към трети държави, а не до неговия износ или допускане на полския пазар", заяви говорителят на полското външно министерство Мачей Вевюр. Той добави, че украинското зърно остава жизненоважно за много страни в Азия и Африка.
За полските фермери уверенията, че зърното ще преминава транзитно, не са достатъчни
Земеделските организации твърдят, че част от товарите, които официално са предназначени за други държави, никога не напускат Полша. Густав Йенджейек, председател на Земеделската камара в Люблин и един от лидерите на граничните блокади, твърди, че пратките се отчитат електронно като доставени в чужбина, докато самото зърно се продава в Полша.
„Документите отиват в Литва, Чехия или Словакия, а зърното остава в Полша", каза той. Полското правителство последователно отрича тези обвинения.
Попитан дали вярва на уверенията, че допълнителните количества украинско зърно просто ще преминат транзитно през страната, Йенджейек отговори категорично: „Абсолютно не вярвам!"