„Спайдър-мен: Нов ден“ ни показва един по-мрачен, по-зрял и различен Питър Паркър (но достатъчно ли е това?)
Не бихме преувеличили, ако кажем, че Спайдър-мен е един от най-популярните и обичани супергерои не само в киновселената на Marvel, а и изобщо. Неговата история се разгръща в комиксите над шест десетилетия, а филмите се превръщат в едни от най-успешните на студиото, с милиарди долари приходи - доказателство за огромната и вярна фен база. Затова и не е изненадващо, че всеки следващ филм за Питър Паркър и неговото алтер его се нарежда сред най-очакваните за годината. Това важи с пълна сила и за "Спайдър-мен: Нов ден" - четвъртият самостоятелен филм за Питър Паркър (Том Холанд) след "Завръщане у дома" (2017 г.), "Далече от дома" (2019 г.) и "Няма път към дома" (2021 г.). След като в третия филм самоличността на Спайди бива разкрита и целият свят узнава, че зад маската се крие Питър Паркър, той моли Доктор Стрейндж да направи така, че всички да го забравят. А това означава да бъдат заличени и спомените дори на най-добрия му приятел Нед Лийдс (Джейкъб Баталон), както и любовта на живота му Ем Джей (Зендая). Е, Питър прави тази саможертва. В "Спайдър-мен: Нов ден" се пренасяме четири години след събитията от "Няма път към дома". Филмът, режисиран от Дестин Даниъл Кретън, отваря нова глава в живота на Питър Паркър. Той е вече съзрял и живее изцяло сам, обграден от екрани и технологичното си оборудване, и устройства за усъвършенстване на силите си (и без почти никой друг да го разпознава). Сега той се връща там, откъдето е започнал - като защитник на Ню Йорк, който отдава целия си живот на опазването на града от престъпността. Самоличността му отново е тайна, но копнежът по любимите му хора го сблъсква със самотата. За да запълни празнината в себе си, Питър се впуска в задача след задача. Тази интензивност и емоционалните му терзания обаче водят до необяснима биологична трансформация, при която мутиращата му ДНК започва да излиза извън контрол, а паякообразната му природа се развива по опасен и непредсказуем начин. И докато той отчаяно се опитва да овладее промените в себе си, в града се развихря мистериозна вълна от престъпления, която предшества срещата му с един от най-мощните противници, с които някога се е срещал. Новото на пръв поглед зловещо същество притежава способността да се вселява в телата и умовете на всеки, дори на Скорпиона (Майкъл Мандо). Той обаче е само една от жертвите му - злодеят всъщност иска да нахлуе в Отдела за контрол на щетите, ръководен от Бил Мецгер (Трамел Тилман), за да открие онова, което търси. А единственият, който може да го спре, е Спайдър-мен. Междувременно тревожната генетична трансформация на Питър го отвежда при Хълк, както е известен още Брус Банър (Марк Ръфало). Неговата поява бе разкрита още в трейлъра, а друг от второстепенните герои, които имат ключово присъствие, е Франк Касъл - Наказателят (Джон Бернтал). Във филма се появяват и още познати Marvel супергерои, но тях не бихме издали, за да запазим елемента на изненада. Както не бихме искали да разкрием и каквото и да било за ролята на Сейди Синк, която от студиото така ревностно пазят в тайна. Разбира се, наред с новите предизвикателства, пред които се изправя Спайдър-мен, остава и желанието на Питър Паркър да защити Ем Джей. Въпреки че тя очевидно е продължила напред, без дори и капка спомен за него, той продължава да поддържа болезнената надежда, че по някакъв начин може отново да разпали пламъка помежду им. В тези сцени силно проличава естествената химия между Зендая и Том Холанд - именно тя се оказва ключова за някои от най-емоционалните моменти във филма. И двамата актьори, които са също и партньори в живота, правят изключително силни роли. Том Холанд видимо се наслаждава на промяната в героя си, което прави изпълнението му по-уверено, плътно и въздействащо. Той изглежда еднакво посветен и отдаден както на сцените, в които извършва супергеройски подвизи, облечен в костюма на Спайди, така и в тези, които предава вътрешния конфликт на Питър Паркър. Но Зендая прави далеч не по-малко запомняща се роля от Холанд, въпреки по-оскъдното ѝ екранно време. Зрялото ѝ актьорско присъствие проличава във всяка една сцена, а спокойствието, самообладанието и дори хладнокръвието ѝ на моменти допринасят за това филмът да се усеща по-зрял. В сценария, написан от Крис МакКена и Ерик Съмърс, е заложена не толкова характерна за Marvel филм драматична чувствителност. Питър преживява истинска криза на идентичността си - макар и призован за героични дела, той продължава да търси себе си зад маската. В "Спайдър-мен: Нов ден" се срещаме с една негова по-мрачна и интроспективна страна. И поне по това личи, че създателите на филма са се опитали да предложат на феновете нещо различно. Същевременно обаче разочарова липсата на наистина грабващ заряд. Филмът не успява да развълнува, а се усеща по-скоро излишно утежнен, отколкото емоционално ангажиращ и въздействащ. Причината за това отдаваме на различните и заплетени сюжетни линии, които нарушават ритъма на действието и го карат да се усеща на моменти тромаво. В крайна сметка, можем да кажем, че "Спайдър-мен: Нов ден" покрива основните очаквания за един супергеройски филм - има щедра доза екшън,