"Обичам киното, но филмовият бизнес е ла*на"
Оливър Стоун, роден на 15 септември 1946 г. в Ню Йорк, е американски режисьор, сценарист и продуцент, един от най-влиятелните и спорни гласове в киното от края на XX и началото на XXI век.
Неговите филми често изследват американската история, властта, войната и моралните компромиси чрез интензивен, визуално динамичен стил и лична перспектива, формирана от собствения му опит.
Стоун израства в привилегировано, но нестабилно семейство - баща му Луис е успешен борсов брокер от еврейски произход, майка му Жаклин Годе е французойка-католичка. Родителите му се развеждат, когато той е тийнейджър.
След кратко пребиваване в Йейл напуска университета, преподава английски в Южен Виетнам и живее известно време в Мексико. През 1967 г. се записва доброволец в американската армия и участва във Виетнамската война в 25-та пехотна дивизия и 1-ва кавалерийска дивизия. Раняван е два пъти, награден е с Бронзова звезда за храброст и Пурпурно сърце.
Този опит оставя дълбок отпечатък и става централна тема в творчеството му.
След войната учи кино в Нюйоркския университет при Мартин Скорсезе и завършва с бакалавърска степен. Започва като сценарист. Първият му голям успех е адаптираният сценарий за "Среднощен експрес" (Midnight Express, 1978) на Алън Паркър, за който печели "Оскар" за най-добър адаптиран сценарий. Пише също сценарии за "Конан Варваринът" (1982) и емблематичния "Белязаният" (Scarface, 1983) на Брайън Де Палма.
Режисьорът Оливър Стоун и Майкъл Дъглас присъстват на фотосесията за „Уолстрийт: Парите никога не спят“ в Двореца на фестивалите по време на 63-ия годишен филмов фестивал в Кан на 14 май 2010 г. в Кан, Франция. Снимка: Getty Images
Режисьорският пробив идва през 1986 г. с "Салвадор" и особено с "Взвод" (Platoon) - сурова, автобиографично оцветена драма за Виетнамската война. Филмът печели "Оскар" за най-добър филм и най-добър режисьор, превръщайки Стоун в звезда.
Следва "Уолстрийт" (1987) с Майкъл Дъглас в ролята на Гордън Геко и прочутата фраза "Алчността е добра". През 1989 г.
"Роден на Четвърти юли" (Born on the Fourth of July) с Том Круз като парализирания ветеран Рон Ковик му носи втори "Оскар" за режисура.
90-те години са период на амбициозни и често провокативни проекти: биографията на Джим Морисън "Дорс" (1991), конспиративният "JFK" (1991) за убийството на Кенеди, сатирата, президентската драма "Никсън" (1995). По-късно следват "Александър" (2004), "Световният търговски център" (2006), "W." (2008) за Джордж Буш-младши, продължението "Уолстрийт: Парите никога не спят" (2010) и "Сноудън" (2016).
Режисьорът Оливър Стоун получава специалната награда „Доности“ за 60-годишнината в двореца Курсаал по време на 60-ия Международен филмов фестивал в Сан Себастиан на 23 септември 2012 г. в Сан Себастиан, Испания. Снимка: Getty Images
Стоун е драматург на властта и индивида в конфликт с нея. Филмите му често смесват документални елементи с художествена измислица, използват бърз монтаж, наслагване на изображения и силен музикален съпровод. Той изследва войната и нейните последици (виетнамската трилогия: "Взвод", "Роден на Четвърти юли", "Небе и земя"), американската политика, медийната манипулация и алчността.
Критиците го обвиняват в тенденциозност, конспиративно мислене и смесване на факти с интерпретация - особено при "JFK" - но малко режисьори са успявали толкова последователно да предизвикват обществения дебат.
Майкъл Дъглас, Шая ЛаБеф, режисьорът Оливър Стоун и Джош Бролин присъстват на премиерата на "Уолстрийт: Парите никога не спят" в Двореца на фестивалите по време на 63-ия годишен филмов фестивал в Кан на 14 май 2010 г. в Кан Снимка: Getty Images
В по-късните години се насочва към документалното кино: сериалът "Неразказаната история на Съединените щати" (2012), интервюта с Владимир Путин, филми за Кастро, Хуан Чавес и ядрената енергия ("Nuclear Now", 2022).
През 2020 г. издава мемоарите "Chasing the Light". Към 2026 г. работи по художествения филм "White Lies" - по-интимен семеен драматичен проект след дълга пауза от игровото кино.
Стоун е женен три пъти и има три деца. Известен е с прямотата си, политическите си позиции, често критични към американската външна политика и с готовността си да рискува. Носител е на три "Оскара", множество "Златни глобуси", BAFTA и други награди. Филмите му са номинирани общо за десетки "Оскари".
Оливър Стоун остава фигура, която разделя - за едни - провокатор и митотворец, за други - смел разказвач, който принуждава Америка да се вгледа в собствените си сенки.
Независимо от оценките, малко режисьори са оставили толкова отчетлив отпечатък върху начина, по който киното говори за история, война и власт.
Колегите и съвременниците на Оливър Стоун най-често го описват като интензивна, взискателна и харизматична сила - режисьор, който изтръгва най-доброто от актьорите, но често чрез натиск, провокации и почти военна дисциплина на снимачната площадка. Мненията са смесени: възхищение от визията и енергията му се преплита с признания, че работата с него може да бъде изтощителна или дори болезнена.
Майкъл Дъглас (Гордън Геко в "Уолстрийт") е един от най-откровените. През 2026 г. той разказа как Стоун го попитал "Добре ли си? Взимаш ли наркотици? Защото изглеждаш така, сякаш никога не си играл в живота си." Дъглас първоначално се обидил, но после разбрал целта на провокацията - Стоун искал още повече агресия и злост в ролята. Актьорът казва, че режисьорът бил готов Дъглас да го намрази до края на филма, само и само да "извади" по-силна игра. "Той ме третираше като във Виетнам - искаше да си в окопа с него."
Носителят на награда „Оскар“ за филмов режисьор Оливър Стоун позира след получаване на почетна степен от Университета в Единбург на 4 юли 2017 г. в Единбург, Шотландия. Режисьорът е удостоен със степен „Доктор хонорис кауза“ в знак на признание за неговата забележителна и политически ангажирана кариера в киното. Той е спечелил три награди „Оскар“ - за най-добър режисьор за драмите си за войната във Виетнам „Взвод“, „Роден на четвърти юли“ и за най-добър адаптиран сценарий като сценарист на „Среднощен експрес“. Снимка: Getty Images
Дъглас подчертава, че много актьори са направили най-добрите си роли именно при Стоун и че е "дълбоко признателен".
Гари Олдман (Лий Харви Осуалд в "JFK") го нарича "сила на природата. Брилянтен. Саморазараждащ се. Велика визия. Яростен. Добър. Енергията му е завидна. Мощна машина. Имах страхотно време с него."
Признава обаче, че Стоун можел да бъде "шумен" (да крещи) на площадката.
Режисьорът Оливър Стоун присъства на червения килим за филма „Ядрена енергия“ на 79-ия Международен филмов фестивал във Венеция на 9 септември 2022 г. във Венеция. Снимка: Getty Images
Анджелина Джоли (в "Александър") казва, че той е изключително директен: "Не позволява на никого да се отпусне. Изисква ангажираност и смелост ... Той познава живота повече от повечето хора - живял е пълноценно." Тя оценява, че Стоун настоявал актьорите да "живеят" в ролите си дори извън кадър.
Джош Бролин (Джордж Буш в "W.") подчертава ненаситното любопитство на Стоун към човешката природа: "Той непрекъснато се опитва да проникне по-дълбоко в човешкото състояние. Да, интензивен е, ляв е, конспиративен е, но повече търси, отколкото да проповядва."
Други споменават атмосферата на "психологическа война"
Робърт Дауни-младши за работата си с него - горещи площадки, силна музика, провокации. Някои продуценти и сътрудници казват, че Стоун е отворен за колаборация, но кара хората да работят на предела си; "като добър тенис партньор - принуждава те да играеш на неговото ниво".
Мартин Скорсезе, негов преподавател в NYU, цени Стоун. По-късно именно след "Взвод" Скорсезе "открива" Уилем Дефо за "Последното изкушение на Христос" - Стоун му го показва и така помага проектът да се случи.Шон Пен го е описвал (според български източници) като "корав кучи син", който може да те ядоса, после да те вдъхнови; режисира като обсебен, но резултатът си струва лудостта.
Режисьорът Оливър Стоун дава интервю по темата за ядрената енергия на конференцията London Tech Week в Конферентния център „Кралица Елизабет II“ на 13 юни 2023 г. в Лондон Снимка: Getty Images
Съвременници и критици често го наричат "последният див човек" на Холивуд - провокатор, който смесва факти и интерпретация, с огромен талант и също толкова голяма склонност към полемика.
Някои го възхваляват като гений, други го критикуват за тенденциозност и конспиративно мислене. Фактът, че Майкъл Дъглас и Уилем Дефо отново работят с него в "White Lies" (2026), показва, че уважението към професионализма му е останало живо десетилетия по-късно.
Колегите му виждат в Стоун режисьор, който не търси комфорт, а истина (или поне своята версия за нея). Той може да бъде груб, изтощителен и саморазрушителен, но рядко е безразличен - и точно това прави работата с него незабравима.
Оливър Стоун сам се описва преди всичко като драматург, а не като политически режисьор или историк.
"Считам филмите си преди всичко за драми на индивиди в лични борби и се считам за драматург, преди да съм политически режисьор. Интересуват ме алтернативните гледни точки."
"Не се опитвам да бъда историк и драматург едновременно. Аз съм драматург, драматичен историк или човек, който прави драматична интерпретация на историята. Имам право на интерпретация."
"Никога не съм искал спорове. Никога не съм искал да провокирам. Просто търсех истината."
Той често подчертава, че най-голямото влияние върху творчеството му е самият живот - войната, личните преживявания и любопитството към човешката природа.
За работата с актьори и снимачната площадка
Стоун признава, че е взискателен и директно задава правилата от самото начало:
"Трябва да поставиш правилата в началото: слушай, ще правя такъв и такъв филм, ще струва толкова, трябва да се движим с това темпо. На борда ли си или не? Иначе трябва да си тръгнеш."
За актьорите с големи его или лоша репутация казва, че предпочита да не ги наема. За ранните си сътрудничества (Том Круз, Чарли Шийн, Антъни Хопкинс и др.) отбелязва, че тогава всички били "смирени" и лесни за работа. За себе си като режисьор често говори за "виетнамска менталност" - иска актьорите да са "в окопа" с него.
Донатела Версаче и Оливър Стоун присъстват на благотворителния гала-концерт на ЮНЕСКО 2010 в хотел Maritim на 30 октомври 2010 г. в Дюселдорф, Германия. Снимка: Getty Images
"Обичам киното, но филмовият бизнес е ла*на."
В по-късни интервюта (около 2020-2026) е критичен към съвременния Холивуд: твърде скъп маркетинг, прекалена чувствителност, "съветници по чувствителност", постоянно сменящи се правила на Академията. Казва, че вече не се нуждае от одобрението на босовете и че предпочита независимост.
"Всеки филм е привилегия и трябва да се третира като такава."
Оливър Стоун Колаж: Петя Александрова, Dir.bg/ Снимки: Getty Images
За себе си в късните години: горд е, че може да се издържа без да "целува задници", че е свободен човек и все още прави филми по свои правила.
Стоун често подчертава, че е американец, който е служил на страната си във Виетнам, но това не го задължава да се съгласява с правителствата. Той вижда себе си като човек, който непрекъснато търси, поставя под въпрос и интерпретира - дори когато това го прави спорен.
В едно от по-късните си изказвания обобщава: кариерата му е била "Илиада, пълна с битки и противоречия", а сега може би започва "Одисеята" - завръщането към по-лични истории.