Този предмет е на 5000 години, но никой не знае за какво е служил
Преди около пет хилядолетия, в самото начало на историята на обединен Египет, неизвестен майстор създава предмет, който и днес изглежда необяснимо модерен.
Изработен е от камък, широк е около 61 сантиметра и има три тънки, извити навътре елемента, разположени около цилиндричен отвор в центъра. Формата му е толкова необичайна, че погледнат със съвременни очи, предметът напомня детайл от машина - перка, турбина или дори автомобилен тас.
Само че е създаден хилядолетия преди появата на машините.
Предметът е известен като диска на Сабу и е открит през 1936 г. от британския египтолог Уолтър Брайън Емъри при разкопките на мастаба S3111 в северната част на некропола Сакара. Гробницата принадлежи на Сабу - високопоставен служител, живял по времето на Първата династия, когато младата египетска държава започва да изгражда институциите, художествените традиции и монументалната култура, които по-късно ще се превърнат в отличителни белези на цивилизацията на фараоните.
Дискът на Сабу, открит през 1936 г. в гробницата му в Сакара. Днес необичайният каменен предмет се съхранява в Египетския музей в Кайро. Снимка: Martin1833/Wikimedia Commons
Близо девет десетилетия след откриването му един от най-простите въпроси, които могат да бъдат зададени за археологически предмет, продължава да няма сигурен отговор:
Дискът е с диаметър около 61 сантиметра и височина малко над 10 сантиметра. В центъра му има издигнат цилиндричен елемент с отвор, а около него се извиват три широки и изключително тънки части. Външният ръб ги свързва в сложна и симетрична конструкция.
В по-старата литература материалът обикновено е определян като шист, а според по-съвременни изследвания става дума за слабо метаморфозиран алевролит - сравнително крехък камък, което прави изработването на толкова тънки и сложни извити форми още по-впечатляващо.
Самото наличие на каменен съд в подобна гробница не е изненадващо. В преддинастичния и раннодинастичния Египет обработката на камък достига забележително равнище. Майсторите изработват купи, блюда и съдове от различни видове камък, а много от тях са поставяни в гробници и вероятно са били свързани с високия социален статус на покойника.
Необикновеното при диска на Сабу е неговата конструкция. Сред многобройните познати каменни съдове от тази епоха тя остава изключение. Именно това превръща находката от Сакара в загадка.
Мастаба S3111 е изградена от кирпич и принадлежи към големия раннодинастичен некропол в северната част на Сакара. Когато археолозите достигат до нея, установяват, че гробницата е била ограбена още в древността, но част от погребалния инвентар е останала на мястото си.
Сред находките има керамични и каменни съдове, кремъчни и медни инструменти, животински останки и други предмети, поставени в гробницата заедно с покойника. Там са открити и счупените части на необикновения каменен съд, който впоследствие е възстановен.
Днес възстановеният диск се съхранява в Египетския музей в Кайро под инвентарен номер JE 71295.
Контекстът е важен за разбирането на загадката.
Предметът не е открит в работилница, производствено съоръжение или сред останките от някаква машина. Той е част от погребален комплекс и се намира сред предмети, характерни за елитна египетска гробница.
Това не доказва каква е била функцията му, но поставя граници пред част от по-смелите предположения.
Най-предпазливото обяснение е и най-близко до археологическия контекст - предметът вероятно е бил специален съд с церемониална или погребална функция.
Той би могъл да е предназначен за храна, масло или друга субстанция, свързана с погребалния ритуал. Крехкият материал и изключително тънките извити елементи трудно се съчетават с представата за предмет, подлаган на сериозно механично натоварване.
Централният отвор обаче поражда допълнителни въпроси. Възможно ли е съдът да е бил поставян върху стойка или друг вертикален елемент? Ако е съществувала такава конструкция, тя не е открита. Но тъй като гробницата е била ограбена още в древността, липсата ѝ не може сама по себе си да отхвърли подобна възможност.
И все пак остава основният въпрос: защо е била необходима толкова необичайна и трудна за изработване форма?
Чертеж на възстановения диск на Сабу с изглед отгоре и отстрани, както и напречен разрез през центъра. Необичайният каменен съд от Първата династия е с диаметър около 60 см. Чертежът е изготвен по публикацията на британския египтолог Уолтър Брайън Емъри от 1949 г. Илюстрация: Gretarsson/Wikimedia Commons
Каменно копие на изгубен метален предмет?
Една от интригуващите възможности е каменният съд да възпроизвежда форма, първоначално създадена от друг материал.
Сложните тънки извивки изглеждат далеч по-естествени за предмет, изработен от метал, отколкото за издялан от крехък камък. Оттук произлиза предположението, че дискът може да е каменна имитация на метален прототип.
Подобна идея не е невъзможна в контекста на древноегипетското занаятчийство, при което различни форми могат да преминават от един материал в друг. Но в случая липсва решаващото доказателство - не е известен метален предмет със същата конструкция, който убедително да бъде посочен като негов прототип.
А дори такъв да е съществувал, остава същият въпрос: За какво е служил?
Сред предлаганите през годините обяснения е и възможността предметът да е бил използван като необичайна лампа. И за тази хипотеза обаче липсват преки археологически доказателства. Подобна реконструкция обаче остава хипотетична. Не разполагаме нито с изображение на такъв предмет в употреба, нито с друг запазен образец, който да потвърди подобна функция.
Така дискът остава между две далеч различни възможности - необикновен ритуален съд и предмет с някаква практическа функция, която вече не разбираме.
През XXI век към тях се прибавя още една любопитна теория.
Възможно ли е да е свързан с... бирата?
През 2022 г. Акио Като от Катедрата по математика и физика на Университета "Канагава" в Япония предлага различно обяснение. Според неговата хипотеза дискът би могъл да е използван при производството на бира - като инструмент за разбъркване на смес от зърно и гореща вода.
Като обръща внимание на извивките на трите елемента и на централния отвор. Според предложената от него реконструкция предметът би могъл да бъде монтиран върху прът и движен в течността, като формата му подпомага разбъркването. Изследователят създава и метален модел, с който наблюдава движението на течността около конструкцията.
Това не би било нещо необичайно. Производството на бира има много по-дълбоки корени в Древен Египет и напитката играе важна роля в живота и стопанството на древните египтяни.
Но между доказателството, че една форма може да изпълнява определена функция, и доказателството, че е била създадена именно с тази цел, има съществена разлика.
Засега няма преки археологически свидетелства, които да показват, че дискът на Сабу действително е бил използван при производството на бира.
Тук археологията постепенно отстъпва място на далеч по-смели интерпретации.
Необичайният външен вид на диска го превръща в любим предмет на привържениците на идеите за "изгубените технологии" и "древните астронавти". През годините той е определян като част от водна помпа, турбина, маховик или неизвестен механизъм.
Появяват се и твърдения, че предметът е доказателство за съществуването на технологично развита цивилизация преди познатата ни египетска култура.
Археологически доказателства за подобни твърдения няма.
В гробницата не е открит механизъм, към който предметът безспорно да е принадлежал - няма вал, корпус или друга конструкция, която да показва, че той е бил част от машина. Крехкостта на камъка също поставя сериозни въпроси пред предположенията, че е използван като бързо въртящ се или силно натоварен механичен елемент.
Съвременните реплики могат да покажат, че необичайната форма е способна да движи вода или да създава определени потоци при въртене.
Но това доказва единствено какво може да прави формата.
Не доказва защо древните египтяни са я създали преди около пет хилядолетия.
Загадка от зората на египетската цивилизация
Може би именно тук се крие причината дискът на Сабу да продължава да предизвиква толкова голям интерес.
Той идва от самото начало на династичната история на Египет - време, когато държавата е все още млада, но нейните занаятчии вече демонстрират забележително владеене на камъка. Необичайният съд от мастаба S3111 е едно от свидетелствата за техните технически и художествени умения.
Но майсторството на изработката не ни разкрива предназначението на предмета.
Илюстрация: AI generated by ChatGPT/OpenAI © Dir.bg
Днес можем да измерим диска с огромна точност, да създаваме триизмерни модели и реплики и да проверяваме как те се държат при различни условия. Не разполагаме обаче с древен текст, изображение или друг сигурно идентифициран предмет, който да ни покаже диска в употреба.
И така, близо 90 години след откриването му основният въпрос остава без окончателен отговор.
Ритуален съд? Лампа? Каменно копие на предмет, изработван някога от друг материал? Инструмент с практическо предназначение, което вече не разбираме?
Всяко от тези обяснения се опитва да подреди част от пъзела. Нито едно засега не разполага с достатъчно доказателства, за да го реши.
Дискът на Сабу остава един от онези редки археологически предмети, за които знаем почти всичко, което може да бъде установено от самия артефакт - неговия размер, материал, възраст и мястото, където е открит.
Понякога загадките на археологията не се крият под пясъка. Понякога стоят пред очите ни.
Прочетохте статията. А сега проверете знанията си за Древен Египет.