Втората пенсия носи по-ниска доходност от доброволните фондове
П арите за втора пенсия на милиони работещи българи ще започнат да се управляват по нов начин с въвеждането на мултифондовата система. От 1 януари 2027 г. универсалните пенсионни фондове ще бъдат разделени на три подфонда с различна степен на риск – динамичен, балансиран и консервативен.
Така средствата на млад човек, който има още десетилетия до пенсиониране, вече няма да се инвестират по същия модел като парите на осигурен, който ще се пенсионира след няколко години.
Промяната засяга основно задължителното допълнително пенсионно осигуряване, известно като втори стълб. В универсалните пенсионни фондове по правило се осигуряват родените след 31 декември 1959 г., като част от задължителната им пенсионна вноска постъпва по лична партида.
Вашата втора пенсия: Пълен наръчник от вноската до получаването
Мултифондовият модел ще засегне и доброволните пенсионни фондове, но при тях правилата ще бъдат различни. Участието в тези фондове остава изцяло по желание, а пенсионните дружества сами ще преценяват дали да създават подфондове и какви инвестиционни профили да предлагат.
Промените в Кодекса за социално осигуряване вече са приети и обнародвани, като основната част от новите правила влиза в сила от началото на 2027 г.
В момента всяко пенсионно дружество управлява средствата в универсалния си фонд чрез един общ инвестиционен портфейл. В него попадат парите както на хора в началото на професионалния им път, така и на осигурени, които са близо до пенсионна възраст.
Проблемът е, че двете групи имат различни нужди.
По-младият човек разполага с повече време и може да понесе временни спадове на финансовите пазари в търсене на по-висока доходност в дългосрочен план. При човек, който скоро ще започне да получава плащания, основната цел вече е да се запази натрупаната сума и да се ограничи рискът от сериозен спад точно преди пенсиониране.
Мултифондовата система разделя тези стратегии. Според КФН целта е средствата да се управляват по различен начин според възрастта, времето до пенсия и избрания инвестиционен риск.
Във всеки универсален пенсионен фонд задължително ще бъдат създадени три подфонда.
До 90% от активите му ще могат да бъдат инвестирани във финансови инструменти с променлив доход, например акции.
Това дава възможност за по-висока доходност при дълъг период на инвестиране, но носи и по-големи колебания. В отделни години стойността на партидите може да нараства по-силно, но може и да намалява при спад на финансовите пазари.
При него до 55% от активите ще могат да бъдат вложени в инструменти с променлив доход.
Този профил ще заема средна позиция между стремежа към растеж и ограничаването на риска.
При консервативния подфонд делът на инструментите с променлив доход ще бъде до 25%.
Основната му цел ще бъде да запази вече натрупаните средства, когато до пенсионирането остава сравнително малко време.
Как да увеличите бъдещата си пенсия: Всичко за трите стълба на пенсионното осигуряване у нас
Хората, които вече се осигуряват в универсален пенсионен фонд, ще могат да подадат заявление за избор на подфонд от 1 септември до 30 ноември 2026 г.
Преди избора пенсионното дружество трябва да им предостави необходимата информация и консултация. За хората, на които остават три или по-малко години до достигане на възрастта за пенсиониране, участието в консервативен подфонд ще бъде задължително.
Ако осигуреният не подаде заявление, средствата му ще бъдат насочени служебно според неговата възраст.
Хората до навършване на 50 години ще бъдат разпределяни в динамичен подфонд.
От 50-годишна възраст до три години преди достигането на пенсионната възраст парите ще бъдат насочвани към балансиран подфонд.
През последните три години преди пенсионната възраст средствата ще бъдат в консервативен подфонд.
Така рискът ще намалява постепенно с приближаването на пенсионирането, вместо всички осигурени да остават в един и същ инвестиционен портфейл през целия си професионален път.
Над 4 млн. души се осигуряват за втора пенсия
В универсалните пенсионни фондове се осигуряват над 4,1 млн. души. Това ги прави най-голямата част от допълнителното пенсионно осигуряване в България.
Към края на март пенсионноосигурителните дружества управляват общо активи за над 16 млрд. евро. Близо 87% от всички средства са в универсалните пенсионни фондове, показват данните на КФН.
Това обяснява защо въвеждането на мултифондовете е толкова съществена промяна. Новият модел ще засегне начина, по който се управлява огромната част от пенсионните спестявания извън държавната система на НОИ.
Каква доходност носят големите фондове сега
Последните данни на КФН показват осезаеми разлики в резултатите на отделните универсални пенсионни фондове.
За 24-месечния период от 28 юни 2024 г. до 30 юни 2026 г. среднопретеглената годишна доходност на универсалните фондове е около 6,38%.
Сред големите участници универсалният фонд „Доверие“ отчита доходност от около 7,06% годишно. При „ДСК-Родина“ резултатът е приблизително 6,83%, при „Алианц България“ – около 6,62%, а при универсалния фонд на ОББ – близо 6,58%.
При други фондове доходността за същия период е по-ниска. Разликите показват, че инвестиционната политика, структурата на портфейла и решенията на управляващото дружество влияят върху начина, по който растат личните партиди.
Официалните данни за доходността са публикувани от КФН на 21 юли 2026 г.
Защо разликите в доходността имат значение
Размерът на втората пенсия не зависи само от внесените осигуровки. Върху крайната сума влияят още продължителността на осигуряването, постигнатата доходност, удържаните такси и моментът, в който започват плащанията.
Разлика от един процентен пункт може да изглежда малка за период от една или две години. Натрупана в продължение на 20 или 30 години обаче, тя може да доведе до значително различни суми по личните партиди.
Именно тук е една от основните идеи на мултифондовете – по-младите осигурени да имат възможност за по-динамично инвестиране, когато разполагат с достатъчно време да преминат през временни спадове и последващо възстановяване на пазарите.
По-високият потенциал за доходност обаче върви с по-висок риск. Динамичният подфонд няма да гарантира по-голяма печалба всяка година, а стойността на натрупаните средства може да се движи както нагоре, така и надолу.
Променя се и оценяването на фондовете
С мултифондовата система се променя и начинът, по който ще се сравнява представянето на пенсионните фондове.
Сегашният механизъм за минимална доходност постепенно ще бъде заменен с показатели, свързани с пазарни индекси и инвестиционния профил на съответния подфонд.
Причината е, че динамичен и консервативен подфонд не могат да бъдат оценявани по един и същ начин. Единият ще инвестира значително повече в акции и други инструменти с променлив доход, докато другият ще следва много по-предпазлива стратегия.
Мултифондовата система ще засегне и доброволните пенсионни фондове, но те не трябва да се смесват със задължителната втора пенсия.
Участието в универсален пенсионен фонд е част от задължителното допълнително пенсионно осигуряване за родените след края на 1959 г., освен в предвидените от закона случаи.
Доброволният пенсионен фонд е личен избор. Човек сам решава дали да участва, каква сума да внася и през какъв период. Вноски може да прави и работодателят.
Тези спестявания често разговорно се наричат „трета пенсия“, но по-точно е да се говори за доброволно пенсионно осигуряване или доброволни пенсионни спестявания.
Към края на март в доброволните пенсионни фондове се осигуряват близо 628 000 души, като средно по партидите им са натрупани около 1350 евро.
Доброволните фондове показват по-висока средна доходност
За разглеждания 24-месечен период среднопретеглената годишна доходност на доброволните пенсионни фондове е около 7,49%, или повече от средния резултат при универсалните фондове.
Сред по-големите доброволни фондове „Доверие“ отчита доходност от около 8,43%, фондът на ОББ – приблизително 8,41%, „ДСК-Родина“ – около 8,21%, а „Алианц България“ – близо 7,56%.
Тези резултати не могат да бъдат директно пренасяни към втората пенсия, защото доброволните и универсалните фондове работят при различни правила и инвестиционни ограничения. Те обаче показват колко голямо значение може да има избраната инвестиционна стратегия.
Миналата доходност не е гаранция за бъдещи резултати, а кратък период не е достатъчен за цялостна оценка на пенсионен фонд.
Как ще действат мултифондовете при доброволното осигуряване
При универсалните фондове създаването на динамичен, балансиран и консервативен подфонд е задължително.
При доброволните пенсионни фондове дружествата сами ще решават дали да въведат мултифондов модел, колко подфонда да създадат и какъв да бъде техният инвестиционен профил.
Ако дадено дружество реши да създаде подфондове, задължително трябва да предлага поне балансиран вариант.
Така при задължителното осигуряване новият модел ще бъде въведен за всички универсални фондове, докато при доброволното осигуряване изборът ще зависи и от предложенията на конкретното пенсионно дружество.
Повече избор, но и повече лична отговорност
След въвеждането на мултифондовете вече няма да бъде достатъчно човек да знае само в кое пенсионно дружество се осигурява.
Ще има значение и в кой подфонд се намират средствата му, какъв риск поема, колко години му остават до пенсия и как се представя избраната инвестиционна стратегия.
Мултифондовата система създава възможност за по-високи натрупвания, но не обещава автоматично по-висока пенсия. Крайният резултат ще продължи да зависи от размера на вноските, продължителността на осигуряването, движението на финансовите пазари, таксите и решенията на самия осигурен.