Стотици неизвестни досега древни земни съоръжения бяха открити в Амазония
Амазонската джунгла вероятно крие следите на една много по-многолюдна и развита древна цивилизация, отколкото учените предполагаха досега. Ново изследване разкрива стотици неизвестни досега земни съоръжения в югозападната част на Амазония и подсказва, че под гъстата растителност могат да се намират десетки хиляди подобни археологически обекти. До този извод достигат учени, след като извършват въздушно обследване на район с площ около 4497 кв. км в Бразилия със самолет, оборудван със специализирани дистанционни сензори. Те откриват 396 неизвестни досега земни структури, което показва, че в югозападна Амазония вероятно има между 24 000 и 30 000 подобни съоръжения - многократно повече, отколкото се смяташе досега. Сред най-впечатляващите находки са загадъчните геометрични фигури, издълбани в земята, известни като геоглифи. Някои от тях заемат площ, сравнима с няколко футболни игрища, и се смятат за отличителен белег на т.нар. цивилизация Акуири, населявала Амазония между 600 г. пр. Хр. и 850 г. сл. Хр. Според изследователите геоглифите вероятно са изпълнявали церемониални или културни функции - например като места за празненства и обществени събирания. Тяхното точно предназначение обаче все още остава предмет на научни спорове. Археологическият обект Пилото във фазендата Сипоал, щата Акри, Бразилия, е сред десетките геоглифи, които свидетелстват за мащабното присъствие на древни общества в югозападната част на Амазония. Снимка: M. Pärssinen & F. de Novaes/University of Helsinki Археолозите и преди са откривали геоглифи в този район на Амазония, но никога в подобен мащаб. "Изненадахме се, че открихме около десет пъти повече геоглифи, отколкото някога сме предполагали", казва ръководителят на изследването Марти Пярсинен, почетен професор в Хелзинкския университет. Резултатите бяха публикувани в списание "Nature". На базата на броя и разпределението на новооткритите геоглифи Пярсинен и неговият екип изчисляват, че населението на цивилизацията Акуири вероятно е достигнало до три милиона души в своя разцвет - около периода между 100 и 300 г. сл. Хр. Изследването сочи още, че тази цивилизация може да е заемала територия от около 183 000 кв. км - площ, приблизително колкото американския щат Северна Дакота. Ако тези резултати бъдат потвърдени, те могат да накарат археолозите да преразгледат представите си за общия брой жители на Амазония преди испанската и португалската колонизация, отбелязват авторите. "Това, което изследвахме, представлява по-малко от 3 процента от цяла Амазония", казва Пярсинен. Археологическият обект Текиньо в бразилския щат Акри е сред най-добре проучените геоглифи в Амазония. Той е ключов за изследването на древните пътища и церемониални пространства на местните общества. Снимка: M. Pärssinen & F. de Novaes/University of Helsinki По думите му е напълно възможно да съществуват и други райони със сходна гъстота на населението, което би означавало, че предколумбовото население на Амазония е достигало вероятно десетки милиони души. "Това е нещо изключително и напълно ново", допълва той. "Изследването е наистина впечатляващо", коментира Хайко Прюмерс от Германския археологически институт, който от години проучва древните селища в Амазония, но не е участвал в новото изследване. Според него откритията помагат да бъде преодоляно дългогодишното схващане, че Амазония е била "недокосната природа". Прюмерс обаче обръща внимание и на някои ограничения. Не е ясно дали близко разположените структури са били отчетени като отделни археологически обекти или са обединени в един, което би могло да повлияе на крайните оценки. Освен това големият брой обекти може да се обясни не само с висока гъстота на населението, но и с чести премествания на общностите на цивилизацията Акуири. Според Пярсинен откритията поставят и един по-широк въпрос - как човечеството управлява Амазонската гора днес. По оценки около една трета от емблематичната джунгла вече е засегната от човешката дейност, а приблизително 17 процента от нея са напълно обезлесени. Археологическите данни обаче показват, че преди около две хилядолетия хората са живели в много по-хармонично взаимодействие с околната среда, като същевременно са преобразявали ландшафта чрез изграждането на вероятно десетки хиляди геоглифи. "Можем да научим много от начина, по който те са управлявали гората в миналото", казва Пярсинен.