Украйна се превръща в съюзник от НАТО, когото Тръмп иска
Ukraine Is Becoming the NATO Ally Trump Wants - Newsweek https://t.co/WFSrx5XIPB
Президентът на САЩ Доналд Тръмп има много ясен списък с очаквания към европейските съюзници в НАТО. Те трябва да допринасят справедливия си дял за Алианса, да поемат отговорност за собствената си отбрана и, след като през февруари САЩ се включиха в нов непопулярен конфликт в Близкия изток, да помогнат във войната с Иран.
Европейските лидери признаха, че години наред са пренебрегвали разходите за отбрана, и обещаха да ги увеличат, но освен това исканията на Тръмп бяха посрещнати с много недоволство.
Междувременно Украйна, която дълго време беше възприемана от администрацията на Тръмп като нещо повече от получател на помощ и тежест за американските финанси, с готовност приема това предизвикателство.
Ударът от този уикенд срещу ирански кораб, както и предложението на украинския президент Володимир Зеленски да сподели разузнавателна информация за предполагаемото предоставяне от Русия на данни за наблюдение на американски военни бази в Персийския залив на Иран, са поредните ходове на Киев да покаже ясно своята стойност. Старите критерии, по които Вашингтон оценяваше значението на Украйна, вече не са актуални.
„Украйна успешно демонстрира своята стойност. Въпросът сега е доколко Вашингтон ще реагира на този сигнал“, заяви пред Newsweek Джейкъб Паракилас, ръководител на изследванията за отбранителна стратегия в RAND Europe.
Зеленски праща експерти по борба с дронове в Близкия изток
През последните четири години и половина украинските въоръжени сили и разузнавателните служби бяха изключително заети, защитавайки страната от пълномащабното руско нашествие. Въпреки това Киев намери време да помогне на САЩ и партньорите им в продължаващата война с Иран.
В събота Украйна извърши далечен удар срещу кораби, за които твърди, че са участвали във военни доставки, свързани с Иран, в Каспийско море. При атаката един кораб е бил унищожен, а един моряк е загинал.
След това Зеленски направи още една крачка, като в обръщение през уикенда заяви:
„Ще възложа на нашето разузнаване да сподели с партньорите ни информацията, с която разполагаме относно новата помощ, която Русия оказва на иранския режим.“
Той посочи, че руски сателити вероятно са наблюдавали американски военни обекти в арабските държави от Персийския залив и са предоставили данните на Техеран, за да може той да извършва атаки.
Иран реагира гневно. Външният министър Абас Арагчи написа в социалната мрежа X, че „това, което направи нахалният наемник в Киев, НЕ МОЖЕ ДА ОСТАНЕ БЕЗ ОТГОВОР“. Междувременно иранското външно министерство публикува изявление, в което твърди, че Ислямската република „никога не се е намесвала в конфликта между Русия и Украйна“.
Очевидно в Техеран са „забравили“ за огромния брой произведени в Иран ударни дронове, доставени на Москва, които руската армия използва срещу украинските градове.
Готовността на Киев да предостави на САЩ разузнавателна информация и едновременно с това да нанася удари по ирански обекти представлява различен подход от този на европейските съюзници в НАТО.
Въпреки многократните призиви на администрацията на Тръмп, европейските съюзници неколкократно отказаха да изпратят военни средства в Близкия изток, да атакуват ирански цели или да предприемат действия за отваряне на Ормузкия проток, освен ограничено планиране за разминиране и управление на водния път след края на конфликта.
Зеленски вече знае, че няма да постигне много, ако се опита да апелира към чувството за справедливост или морал на Тръмп, финансирането на украинската военна кампания с пари и ракети очевидно не е „правилното нещо“ според президента на САЩ. Тръмп обаче харесва сделките.
Като възприеме по-транзакционен подход, Киев може да убеди Белия дом, че по-тясното партньорство носи повече ползи, отколкото се смяташе досега.
Украйна влиза във войната в Близкия изток с безценно ноу-хау
Изправена пред перспективата сама да поеме по-голяма отговорност за сигурността си и под натиска на Тръмп да увеличи разходите за отбрана, Европа инвестира огромни средства във възстановяване на отслабналата си отбранителна индустрия, увеличаване на производството на оръжия, обединяване на ресурси и попълване на запасите.
Европейските столици ще купуват повече от собственото си производство през следващите години, но засега ще трябва да продължат да отделят милиарди евро за американско военно оборудване, за да компенсират недостига.
Украйна, от своя страна, отново оспорва остарялото виждане, че е само финансово бреме за Вашингтон.
Миналата седмица страните подписаха двустранно заявление за намерения, което може да се превърне в основен стълб на отбранително-промишленото партньорство, съчетаващо безпрецедентния украински опит от бойното поле и иновациите в областта на дроновете с мощта на американската индустриална база.
Рамката ще позволи украински въздушни, сухопътни и морски дронове да бъдат изнасяни в САЩ за изпитания и оценки, давайки възможност на американската армия да експериментира с украински технологии в различни приложения. Тези дронове могат да бъдат разглеждани и в рамките на програмата на Пентагона „Drone Dominance“, което потенциално може да доведе до съвместно производство на украински разработки на американска територия.
В този аспект Вашингтон изостава: Украйна вече е сключила сделки с Европейския съюз, няколко европейски държави и Канада за износ на дронове и създаване на съвместни предприятия за увеличаване на производствения капацитет.
Междувременно Киев прави още една услуга на Белия дом – консултира се с арабските държави от Персийския залив как да подобрят системите си за противовъздушна отбрана на фона на иранската агресия.
През март, седмици след като ирански ракети и дронове нанесоха удари по военни бази и енергийна инфраструктура в Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар и други държави, стотици украински специалисти по дронове и противовъздушна отбрана бяха изпратени в Залива, за да споделят своя опит от четири години на сваляне на руски ракети и безпилотни летателни апарати.
Киев все още се нуждае от американска подкрепа под формата на системи за противовъздушна отбрана Patriot, но проблемът на Украйна е свързан с количеството, а не с компетентността или възможностите.
Далеч от това просто да иска американски ракети без нищо в замяна, Украйна споделя своята модерна технология и ноу-хау, лицензира производството на украински системи в съюзнически държави и изглежда готова да създаде канали за износ на дронове, адаптирани в условията на война срещу Русия.
С други думи точно този тип взаимност, която Тръмп очаква от съюзниците си.
„На огромна цена Украйна придоби уникален опит в мащабен конвенционален конфликт срещу равностоен противник. Този оперативен опит все повече се превръща във военно-промишлена и технологична експертиза, която Украйна предприема стъпки да продава и изнася“, заяви Паракилас.
„Това не означава, че Украйна вече не се нуждае от американска подкрепа, по-точно е да се каже, че балансът между даването и получаването в отношенията вече е по-равнопоставен“, посочи Паракилас.
Разбира се, има един голям и потенциално разрушителен проблем, който трябва да бъде разгледан.
Ударът на Украйна срещу кораб, свързан с Иран, предизвика сериозна реакция от Техеран. Допълнителни военни действия от страна на Киев могат да ескалират напрежението, да доведат до преплитане на войните в Европа и Близкия изток, да усложнят конфликта в региона за САЩ и да дадат на Русия и Иран нови аргументи да представят Киев като агресор.
Тръмп може да приветства полезни съюзници, но няма да оцени това да бъде въвлечен още по-дълбоко в разрастващ се конфликт. Той е напълно способен да направи това и сам.
За Украйна обаче заплахата от по-широка война изглежда по-малко значима. Киев вече води битка за национално оцеляване срещу Русия, вече понася атаките на ирански дронове срещу своите градове и вече живее с последиците от военното партньорство между Москва и Техеран.
Словесната война с Иран едва ли е сериозен проблем. Всъщност, ако бъде използвана правилно, тя може да се превърне в лоста, необходим на Киев, за да получи допълнителна подкрепа от другата страна на Атлантика.
Украйна не иска от Вашингтон да си създаде нов враг. Тя просто твърди, че Иран е част от по-голяма мрежа от противници. Киев вече се сражава с друга част от тази мрежа, Русия, и САЩ ще спечелят повече, ако подкрепят държавата с най-пряк опит в разбирането на начина, по който действа тази система.
Ако Тръмп твърди, че иска съюзници, които сами водят войните си, разработват собствено оръжие, споделят разузнавателна информация и работят заедно срещу противниците на Америка, той вече има такъв съюзник.