📰 Последни новини

Граждани излязоха на протест в подкрепа на архимандрит Никанор (СНИМКИ)

Мигрантите в Сеута: Над 60 000 души са преминали границата, най-малко 34 са загинали

ГОРЧИВИ ДУМИ: Войната вече е тук. Честно е да воюват семействата на Радев, Чамова, Борисов, Йотова, Гюров

Руската нация има ли право на съществуване? Радев и Пеевски официално в коалиция, май Докога тези отрепки ще хъркат по тв студиата?! Новата власт? Само военщини! Икономиката е изпусната. П... | Юли 29 2026, 10:30 ГОРЕЩО ВЪВ "ФАКЛА": Киевски нацисти създадоха "Християн... | Юли 30 2026, 11:28 ЕКСКЛУЗИВНО! Посланикът на Иран пред "Факла": Няма задо... | Юли 30 2026, 19:46 Как Радев и Пеевски ни вкараха във война, или Песимисти... ГОРЕЩО ВЪВ "ФАКЛА": Радев&co няма да се кротнат, докато... САМО ВЪВ "ФАКЛА": Криминалната афера "летище София - ба... Кога да ви вярваме, г-н Радев? Врътките за Зеленски са... 16 НЕУДОБНИ ВЪПРОСА КЪМ ПРЕМИЕРА РАДЕВ. За референдума,... ДНИ НА ПРОВЕРКА: България или Евровизия/София прайд. Ко... Шефът на българите в Крим разкрива пред "Факла": Какво... ИЗВЪНРЕДНО ВЪВ ФАКЛА": Ключово решение на Радев за НАТО... САМО ВЪВ "ФАКЛА": Интриги и воюващи кръгове около Радев... СКАНДАЛ ВЪВ "ФАКЛА"! Страхил Ангелов от Техеран: Българ... ИЗВЪНРЕДНО ВЪВ “ФАКЛА”! Летище София става база на НАТО... Крият и това от вас: пристанище Варна става морска база... ЕКСКЛУЗИВНО! Посланикът на Иран пред "Факла": Няма задо... САМО ВЪВ "ФАКЛА": ИСТИНАТА ЗА ЙОТОВА. Свирен ли е мачът... САМО ВЪВ ФАКЛА: Какво се крие зад посланието на Борисов... Военните самолети в Безмер - държавна измяна? (ВИДЕО) НА ЖИВО: Партиите на войната - обръчът се затяга, а БТВ... Само във “Факла”! Какво се случва в Баба Алино? Стига л...

Сеута - залезът на Европа

"Нищо ново под слънцето", казва Библията и очевидно човечеството е обречено да повтаря едни и същи грешки в историята си: на приблизително днешната дата преди 1648 години в Европа се случва същото, което наблюдаваме и днес.    Кадрите от испанския анклав Сеута в Северна Африка, където границата бе отворена за всички бежанци "по море", сред които в шенгенското пространство масово навлизат наскоро амнистирани марокански и тунизийски затворници, потресаващо напомнят за Деня на варварите - 9 август 378 г. Така е известен в историята денят, последвал покъртителната загуба на бойното поле на императора на Източната Римска империя Флавий Юлий Валент срещу готите, командвани от Фритигерн край Адрианопул (днешен Одрин). Този ден е и повратната точка, след която започва залезът на Западната Римска империя - след него варварските нашествия стават все по-дръзки и по-успешни, докато накрая превземат, плячкосват и опустошават самия Рим. За тези събития разказва книгата "Денят на варварите - 9 август 378 г." от италианския историк проф. Алесандро Барберо. Изданието е на "Милениум" и е том № 12 от любимата на читателите поредица "История на войните". В обобщенията си професорът отправя пророческо предупреждение, че Европа е на прага на нов подобен процес - само че този път заплахата не идва от север, а от Африканския континент, и вероятно ще протече светкавично, а не както в миналото - в продължение на почти век.  Стартът на тези процеси преди е било преминаването на Дунава от готите към нашите земи, днес - според анализаторите - повратната точка е именно решението на испанския министър-председател Педро Санчес да отвори портите на континента за нашествието на северноафриканците.  Действително ли наблюдаваме залеза на Европа? Присъединете се към нашия канал в Телеграм за още актуални новини!

Иран: Българското правителство спешно да преразгледа решението си

Обективно.БГ не се финансира от правителства и фондации и разчита единствено на подкрепата на своите читатели.

Бюджет 2026 в десет числа

Бюджет 2026, който влиза в сила от 1 август и ще важи за последните пет месеца от годината, залага рекордни дефицит и разходи, но без необходимите реформи. Определян от финансовия министър Гълъб Донев като "бюджет на реалността", който трябва да извади на светло истинското състояние на държавните финанси, е критикуван от опозицията и експерти, че всъщност продължава досегашната тенденция на растящи разходи и все по-висок дълг и стимулира и без това повишената инфлация. Обещанията на управляващите са след този "преходен бюджет" истински реформи да има във финансовия план за 2027 г. Представяме ви десет важни числа, които обобщават приетия вече бюджет 2026. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

Революцията Starship започва

Испания разположи армията в Сеута след масово нахлуване на мигранти

Обективно.БГ не се финансира от правителства и фондации и разчита единствено на подкрепата на своите читатели.

Американска журналистка разпозна в новия посланик на Сирия в САЩ един от похитителите си от Ал Кайда

Обективно.БГ не се финансира от правителства и фондации и разчита единствено на подкрепата на своите читатели.

Инфографика | Колко е голяма орбиталната икономика

Сигурно ви се е случвало да ги виждате при ясно небе - флотилия от сателити, които бързо пресичат нощното небе. Най-вероятно става въпрос за интернет доставчиците на Starlink. Макар към момента да формират най-голямата част от космическата икономика, не са само те - в орбита бизнес правят още доста компании и услуги. В тази инфографика обясняваме повече за космическия бизнес. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

Логистични войни: Защо САЩ склониха да правят оръжия в Европа

Когато в понеделник президентът на САЩ Доналд Тръмп нареди временно спиране на подновената военна кампания срещу Иран след две седмици въздушни удари, световните пазари "въздъхнаха" с облекчение, а цената на петрола рязко спадна с около 7%. На този фон някак почти се изгуби не по-малко важната информация, че съветниците по националната сигурност на щатския държавен глава отново директно са го предупредили за "стопяващите се запаси от боеприпаси, които биха могли да попречат на продължителна военна кампания в региона". Всъщност ефектите от това са глобални и се простират далеч отвъд пределите на Близкия изток, особено ако Китай реши да завземе Тайван със сила. Според източници на авторитетното издание Axios командващият на американските сили в региона адмирал Брадли Купър е информирал Тръмп, че "военната кампания срещу Иран е достигнала границата на своята ефективност". Подобни предупреждения са дошли също от вицепрезидента Джей Ди Ванс и председателя на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Дан Кейн, като последният също е говорил за "намаляващите запаси от боеприпаси от висок клас, които включват зенитни ракети за системите Patriot и нападателни оръжия като крилатите ракети Tomahawk". Суровата реалност е, че едновременните войни в Украйна и Близкия изток изчерпват с безпрецедентна скорост запасите на Запада от високотехнологични ракети и това дълго няма как да да бъде компенсирано без спешни и понякога "креативни" мерки. След десетилетия занемаряване на военните поръчки - както от страна на САЩ, така и на техните съюзници, в момента американската отбранителна индустрия, която почти е монополизирала производството на най-съвършените оръжия, не може бързо да отговори на рязко променящата се среда за сигурност и реалности на съвременната война. Революцията в използването на евтини безпилотни системи и особено на дронове камикадзе например тотално предефинира концепцията за организацията на противовъздушната отбрана - нещо, за което армията на САЩ и техните съюзници се оказаха неподготвени с техните софистицирани, но изключително скъпи и бавни за производство зенитно-ракетни установки и боеприпаси. Затова, на фона на риска от евентуално избухване на следваща война с участието на САЩ, американският военно-промишлен комплекс явно ще бъде принуден да разхлаби хватката си над оръжейния пазар, просто защото не смогва сам да отговори на търсенето. Това само по себе се превръща в огромен риск за сигурността на Запада. Индикации за подобна тенденция бяха дадени на срещата на най-развитите западни държави от групата G7 в средата на юни във Франция и бяха официализирани около лидерската среща на страните от НАТО в Анкара в началото на юли. Още във Франция президентът на САЩ намекна, че неговата администрация обмисля да разреши на американските отбранителни компании да лицензират производство на оръжейни системи в Европа и Украйна. "Те биха искали да могат да го направят, а ние ще разгледаме тази възможност", каза Тръмп пред журналисти на 17 юни. Паралелно в този дух се изказа и германският канцлер Мерц. "Изправени сме пред проблема, че произвеждаме твърде малко и това може да бъде компенсирано чрез лицензиране на компании, които имат нужния производствен капацитет. Това включва както европейски, така и украински фирми", каза той след срещата на G7. Френският президент Макрон коментира от своя страна, че по време на разговорите в Евиан Тръмп е настоял "за мобилизация на американската отбранителна индустрия и капацитета за доставка на подобно оборудване". На практика това е огромен пробив, тъй като САЩ традиционно са изключително протекционистки настроени по отношение на отбранителните си технологии и лицензионните споразумения в тази сфера поради опасения за националната си безопасност, защитата на интелектуалната собственост и сигурността на веригите за доставки. Големите новини по темата дойдоха по време на срещата на лидерите на НАТО в Анкара на 7 и 8 юли. "Светът ще види как индустриите на Северна Америка и Европа работят ръка за ръка, създават иновации и разработват способности от следващо поколение", коментира генералният секретар на алианса Марк Рюте, анонсирайки отбранителни сделки на стойност над 54 млрд. долара, част от които включват трансатлантическо сътрудничество с трансфер на американски технологии. По време на срещата на НАТО беше обявено, че щатската компания Lockheed Martin и германската Rheinmetall ще започнат в Европа производство на оперативно-тактическите ракети ATACMS за реактивните системи HIMARS. Боеприпасите са с обсег 300 км и демонстрираха своята смъртоносна ефективност на фронта в Украйна. Именно благодарение на HIMARS украинската армия успя да обърка офанзивните планове на Путин в първата година на пълномащабната война. В Анкара също така щатската Raytheon (RTX) обяви сътрудничество с Белгия, Канада, Финландия, Германия, Холандия, Норвегия и Великобритания за производство на ракети AIM-120 AMRAAM. Те са стандартен далекобоен боеприпас от типа "въздух-въздух" за натовските изтребители. Освен това могат да се използват от наземни системи за противовъздушна отбрана NASAMS, произвеждани от норвежката отбранителна компания Kongsberg и американската Raytheon. Отделно Германия и Нидерландия подписаха споразумение за европейско производство на преносимите зенитни ракети Stinger, а Boeing и Rheinmetall - Италия договориха партньорство за асемблиране на планиращите бомби Small Diameter Bomb (SDB-I). Щатската фирма Anduril пък се ангажира да направи фабрика за лоукост крилатите ракети Barracuda-500 в Полша. Може би най-важният проект, обявен на форума в Анкара, обаче беше партньорството на Германия, Нидерландия, Полша и Швеция с американския отбранителен гигант Lockheed Martin за изграждане на предприятие за поддръжка на зенитните ракети PAC-3 за системите Patriot в Европа. Според зам.-министъра на отбраната на САЩ Майкъл Дъфи все още не е ясно точно къде ще са производствените мощности. Той обаче намекна, че начинанието може да прерасне от обслужване в производство. "Оставяме отворена възможността за производство отвъд границите на САЩ, абсолютно", каза Дъфи пред журналисти. Впоследствие в Анкара президентът на САЩ Тръмп изненадващо обяви също, че ще убеди военните корпорации Lockheed Martin и Raytheon да лицензират производство на боеприпаси за Patriot в Украйна. Малко по-късно Франция обяви, че ще издаде лиценз на Украйна за производство на ракетите Aster 30 за нейните зенитни системи SAMP/T. Паралелно Пентагонът без много шум стартира проект за разработка на лоукост-ракети за Patriot, които да струват до 1 млн. долара и да са предназначени за по-нисък клас заплахи като дронове и бавни крилати ракети. На практика това би било сериозен пробив, тъй като те ще са около пет пъти по-евтини от най-авангардните боеприпаси PAC-3, предназначени за сваляне на свръхбързи балистични и хиперзвукови ракети. Американските военни също така разкриха, че за първи път от около 30 години са поръчали на Raytheon зенитни ракети от по-стария тип PAC-2. През тази седмица пък Lockheed Martin представи на авиоизложението във Фарнбъро, Великобритания "лоукост" версия на ракетите PAC-3, която да струва около половината от стандартните около 5 млн. долара за сметка на умерено редуцирани бойни способности. Всичко това означава, че на практика са мобилизирани всички налични ресурси за бързо попълване на складовете с дефицитни ПВО-боеприпаси. В навечерието на срещата на НАТО в Анкара обаче недостигът на американски боеприпаси от висок клас вече предизвикваше клокочещ гняв в европейските столици, които тихо недоволстваха, докато се опитваха да избегнат сблъсък с администрацията на Тръмп и да провокират по-мащабен срив в трансатлантическите отношения. "Има пет или шест паралелни проблема, които допринасят за всичко това", коментира пред The Guardian анонимен европейски дипломат, описвайки ситуацията с отклоняването на военни ресурси от Европа към Азия и приоритетното възстановяване на запасите от боеприпаси на съюзници като Израел. "Знаем, че не сме клиент номер едно", обобщава висшият служител, пожелал да остане неназован. От началото на тази година САЩ отложиха или прекратиха много ключови военни доставки за Европа, включително на крилати ракети Tomahawk за Германия, реактивни системи за залпов огън HIMARS и зенитни ракети PAC-3 за Patriot, за които се смята, че САЩ са изстреляли около 50% от своите запаси още към април покрай кампанията срещу Иран. Независимо от плановете за изграждане на производствени мощности на Стария континент, висши европейски дипломати се опасяват, че това ще отнеме между 5 и 10 години. Според тях се отваря опасен прозорец в сферата на сигурността, през който Европа все още ще увеличава капацитета на отбранителното си производство, докато САЩ са склонни да изтеглят своите войски и бойни способности по-рано. Така например около 20 държави чакат на опашка за доставка на зенитни боеприпаси за системите Patriot, като по изчисление на тинк-танка Center for Strategic and International Studies само САЩ ще се нуждаят от поне 42 месеца, за да презаредят собствените си запаси от боеприпаси, които преди началото на кампанията срещу Иран са били приблизително 2330 ракети. "Когато имате ограничено количество от нещо, възниква конкуренция - някой го получава, а друг - не", коментира Фил Гордън, бивш съветник по националната сигурност на бившия вицепрезидент на САЩ Камала Харис, добавяйки, че и администрацията на Байдън е била принудена да забавя доставки за съюзници заради войната в Украйна. Показателен пример за поведението на САЩ в тази плоскост беше поръчката на зенитно-ракетни системи Patriot за Швейцария. Тя беше отложена с няколко години, за да се приоритизира доставка за Германия, която от своя страна изпрати свои налични зенитни ракети на Украйна. А когато правителството в Берн се опита да замрази вноските си за системите Patriot, САЩ изтеглиха парите от паралелния проект за доставка на американски изтребители F-35 за швейцарската армия. В резултат на всичко това в момента Швейцария обмисля дали да не преоцени генерално отбранителното си сътрудничество със САЩ и да премине към поръчка на френско-италианска противовъздушна система SAMP/T. А в по-широк план поставя под въпрос надеждността на Тръмп като съюзник. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

Бизнес закуска: 🥐 Разходите по американския дълг достигнаха 19-годишен връх; инфлацията спадна до 4.4%; винетките за коли поскъпват

Затруднения за бизнеса при подаването на документи в Търговския регистър може да се очакват през септември, предупреди изпълнителният директор на Агенцията по вписванията Елиана Иванова на среща с представители на работодателските организации, пише "Сега". В края на месеца изтича срокът за подаване на годишните финансови отчети на дружествата за 2025 г., а от друга страна, тогава ще настъпи пикът на подаването на заявления за вписване на превалутирания капитал в евро. Едва около 10% от 900 хил. регистрирани дружества в България досега са подали заявления за превалутиране на капитал по Закона за въвеждане на еврото. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

Три сценария, при които пазарът на LNG може да се срине преди зимата Съдържание от The Economist

На 28 юни натовареният с втечнен природен газ (LNG) супертанкер Hlaitan отплава за Франция от Фрийпорт, Тексас. Почти веднага той промени курса си. TotalEnergies, компанията, която го е наела, беше получила по-изгодна оферта от Азия. Според аналитичната фирма Kpler Hlaitan трябва да пристигне на новата си дестинация на 1 август. Подобни истории вече са често срещани. Купувачите в Азия, където жестокото лято ускорява търсенето, наддават повече от европейците за американско карго при всяка възможност. Танкерите за LNG се пренасочват в рекорден брой. В оставената на заден план Европа запасите от газ, изчерпани от студената зима, са попълнени едва 47% - най-ниското ниво към този момент на лятото за последните 15 години. За разлика от цените на петрола, които въпреки повишението им на фона на последните военни действия остават значително под пиковите си военновременни нива, цените на газа в Европа са с 48%, а в Азия с 62% по-високи в сравнение с февруари. Анализаторите очакват доставките от Катар да се нормализират до септември, точно навреме, за да може Европа да попълни запасите си преди зимата. Но един по-неблагоприятен сценарий все още е неприятно вероятен. Войната в Иран лиши света от една пета от доставките на LNG. Тя също така унищожи и 17% от експортния капацитет на Катар, чието възстановяване ще отнеме години. Възобновяването на работата на оцелелите съоръжения отнема време. Въпреки допълнителните доставки от Африка и Австралия, привлечени от растящите цени, и по-ниското търсене поради мерките за икономия на електроенергия в азиатските страни, отложените покупки на промишлените потребители и рестартирането на въглищните електроцентрали, до края на 2026 г. светът ще изпитва недостиг от общо 40 млн. тона катарски LNG - почти една десета от доставките през миналата година. А азиатските и европейските вносители все още не са започнали да попълват зимните си запаси. Повечето от тях изчакват до последно. Една от причините е, че цените остават високи; другата е, че цените за зимните доставки не са по-високи от днешните. Ако доставките от Катар се възобновят до септември, азиатското търсене на американско карго би трябвало да отслабне, спот цените да спаднат и европейските купувачи да попълнят запасите си. До ноември запасите в ЕС биха били пълни около три четвърти - ниско ниво, но достатъчно за нормална зима. Цените би трябвало да останат под контрол. Вторият риск е екстремното време. През юни Европа претърпя рекордни температури, което повиши търсенето на охлаждане и съответно на електроенергия. В Азия Ел Ниньо - климатично явление, което носи горещо и сухо време в региона - също повишава температурите до необичайно високи нива, принуждавайки страни като Бангладеш и Пакистан да се върнат на спот пазара. По-горещо време на всеки от двата континента ще означава повече покупки. Непредсказуемите покупки на Китай добавят несигурност. Най-големият вносител на LNG в света купува суровината предимно по дългосрочни договори. Той не натрупва запаси от газ, както прави с петрола. Пекин препродава това, от което няма нужда, както направи през март и април. Но когато през май и юни настъпиха горещи вълни, Китай възобнови големия внос; когато в края на юни паднаха дългоочаквани дъждове, той се оттегли. Високите температури може отново да го накарат бързо да купува. Третата опасност е отказът на инфраструктурата. Продължителните периоди на суша изчерпват водохранилищата на ВЕЦ-овете. Цените на електроенергията в Швейцария вече скочиха, тъй като страната внася електроенергия от съседни държави, използващи изкопаеми горива, отбелязва Джилиан Бокара от Kpler. Ако температурата на водата в реките е необичайно висока, атомните електроцентрали може да се наложи да намалят мощността си, тъй като реакторите се нуждаят от студена вода. Освен това има и "неизвестни" неизвестни. Голям терминал за LNG може да претърпи авария, както се случи, когато съоръжението във Фрийпорт, който по това време осигуряваше 4% от световните доставки, се запали през 2022 г. Стачки като тези в Австралия през 2023 г. могат да извадят съоръженията от строя за седмици. Русия - която тази пролет достави рекордни количества за Европа - може да затвори кранчето. Няколко от тези сътресения едновременно биха могли да превърнат управляемата ситуация в кошмар. "Когато лошите новини се натрупват", казва Ан-Софи Корбо от Колумбийския университет, *ефектът върху цените може да стане експоненциален." Остава малка възможност за преминаване към други горива. Страните от Южна Азия със сигурност ще трябва да намалят потреблението си. Китай, Япония и Южна Корея са достатъчно богати, за да продължат да наддават. Европа няма да замръзне тази зима. Но може да се сблъска с огромна сметка за отопление. 2026, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

Новите правила за почасовите работници: изсветляване или загуба на права

По договор работиш четири часа на ден, но в действителност - по осем или повече. Получаваш половината си заплата в плик, неофициално. Публична тайна е, че това е реалността за хиляди работници в различни сфери, макар че няма как да се каже колко е точният им брой. Според Министерството на финансите недекларираната заетост струва на бюджета 1.5 млрд. евро годишно, а според изследване на ОИСР от 2019 г. тя е около 24% от брутната добавена стойност в България. В опит да пресекат част от тези практики управляващите от "Прогресивна България" предложиха и приеха поправки в Кодекса на труда, които ще променят начина, по който се изчислява трудовият стаж на работещите на непълно работно време. От началото на следващата година това ще става пропорционално на реално отработеното време, а не както досега - един ден работа на четири часа да се признава за пълен ден трудов стаж. Реформата няма да засегне вече придобития и начислен трудов стаж по досега действащите правила. Според мотивите към законопроекта действащата в момента уредба създава стимул за сключване на фиктивни договори на четири часа, тъй като при тях работещите запазват пълен размер на трудовия стаж и свързаните с него права, въпреки че се осигуряват върху по-малко часове. Друг аргумент е, че промяната ще доведе до по-равнопоставено третиране на работещите на непълно работно време. Промените обаче предизвикаха и критики - както за начина, по който се приемат - в преходни и заключителни разпоредби към закона за бюджета и без обстоен анализ, така и за възможния ефект върху хората, които реално работят на непълно време. Сред тях има и студенти, родители с малки деца и хора с увреждания, за които почасовата заетост не е начин за заобикаляне на правилата, а необходимост. По време на дебатите бившият финансов министър Асен Василев от "Продължаваме промяната" обърна внимание, че работещите на 4 часа вече ще получават само 6 месеца признат стаж за година, а също и че ще загубят половината от дните си платен годишен отпуск, т.е. ако досега са имали право на 20 дни, от догодина ще имат само 10. В момента договорите на четири и повече часа носят пълен размер трудов стаж, докато при заетост до три часа дневно той се изчислява пропорционално на положеното време. След промяната всички работещи на непълно работно време вече ще се отчитат по един и същ принцип - според реално договорените часове. По данни на НАП към май тази година в такава ситуация се намират малко над 304 хил. души, т.е. 11.6% от всички трудови договори са почасови. Реално засегнати от реформата ще бъдат хората с договори на между 4 и 7 часа, които са около 238 хил. души. Най-много заети на непълен работен ден има в секторите търговия, държавно управление, хотелиерство и ресторантьорство, строителство и други, показват данните на приходната агенция (виж графиките). Повечето от тях се определят от различни изследвания и като секторите с най-висок дял на сива икономика. Важно е да се направи разлика между трудов и осигурителен стаж. Първият показва колко време човек е работил по трудово правоотношение и е свързан с отпуск, допълнително възнаграждение за стаж и опит, някои обезщетения. Вторият показва колко време човек е бил осигуряван и това е свързано с правата в системата на общественото осигуряване - пенсия, болнични, безработица и др. Ключово е, че за пенсиониране в България няма изискване за минимален трудов стаж. Изискването е за осигурителен стаж и възраст. На практика съществен ефект от промяната за осигурителния стаж и съответно за пенсионните права няма да има, тъй като те и сега се изчисляват пропорционално на отработеното време. Единствената разлика при пенсиите би дошла от добавката за клас прослужено време, която влияе върху брутното възнаграждение, но в общия случай този ефект върху бъдещата пенсия би бил минимален, обяснява пред "Капитал" доц. Щерьо Ножаров, преподавател в УНСС. Сегашната реформа всъщност ще доведе до уеднаквяване на правилата за трудов и осигурителен стаж. Към момента съществува разминаване между Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване - осигурителният стаж и сега се изчислява на база отработени часове, но при трудовия стаж договорите на четири и повече часа се приравняват на 8-часови. Подобно уточнение направи и социалният министър Наталия Ефремова в телевизионно интервю: хората си мислят, че когато работят на 4 часа, тъй като това се зачита за цял ден трудов стаж, техният осигурителен стаж също е равен на един ден, каза тя. Но това и в момента не е така. Често се случва хора, които дълги години работят на 4-часов работен ден, при навършване на възрастта за пенсиониране да се окаже, че нямат необходимия осигурителен стаж, стана ясно

Дори когато признае, няма кой да търси отговорност на Пеевски

Когато преди години вторият в ГЕРБ - Цветан Цветанов, в телевизионно интервю произнесе фразата "Няма кой да ме накаже", тя стана символна. Малко след това Бойко Борисов го изключи от партията заради политическия скандал "Апартаментгейт", но въпреки данните за политическа търговия с влияние срещу евтини имоти така и не се намери държавен орган, който формално да накаже нарушителя. Цветанов замина към политическото небитие наистина, но акт на "наказание" от страна на държавата нямаше. Сега и България изглежда свикнала с фразата. И с обстоятелството, че има хора в страната, които просто не подлежат на наказание за каквото и да било. Още по-фрапиращо е, че наказания няма дори когато обичайно свикналите да живеят над закона сами признават (при това публично), че са го нарушили. В конкретния случай става дума за лидера на ДПС Делян Пеевски на фона на свикването с идеята, че по отношение на него прокуратурата не работи и не вижда нищо нередно дори когато партньорски държави официално са го санкционирали за корупция. В годините всякакви държавни органи са избягвали да го забележат. Този месец обаче възникна нова ситуация: Пеевски публично призна, че е извършил нарушение на закона. И въпреки че изявлението му беше записано от камери и диктофони, излъчено във всички централни новинарски емисии и публикувано в десетки медии, се оказва че няма държавна институция, която да го санкционира. Става дума за признанието му, че е летял с чартъри, плащани от други юридически и физически лица, без да декларира това обстоятелство, както изисква законът. Логиката е, че институциите, които са ангажирани с проверки на декларираните данни, би следвало поне след самопризнанието да "хванат" Пеевски в административно нарушение. Подобно нещо не се случва, а проверка на "Капитал" в сметната палата и НАП сочи, че няма и да се случи. Последният скандал около лидера на ДПС се заформи в началото на юли, когато вътрешният министър Иван Демерджиев оповести в парламента, а впоследствие изпрати там и документи от ГДБОП и ДАНС - че от 2018 г. досега Делян Пеевски е ползвал услуги на чартърни компании, за да лети преимуществено до Дубай. Според първоначално събраните данни за проверявания период полетите на Пеевски са общо 227. В 135 от тях лидерът на ДПС пътува самостоятелно, а при 92 полета е в компанията на други пътници. Всичките 135 пъти, когато лидерът на ДПС е пътувал сам, е бил с чартъри. Особен интерес предизвикаха полетите от последните две години, сред информацията за които присъства и съвместна резервация с конституционния съдия Десислава Атанасова, която отрече да е пътувала с лидера на ДПС. В справката си ГДБОП правят прогнозата, че всички 181 полета, свързани с Пеевски, са на стойност над 1 800 000 евро. От документите на МВР, с които "Капитал" разполага, е видимо, че част от чартърите са платени от адвокатското дружество "Ангелов, Андреев и партньори". Тук идва и интересният момент: след като Демерджиев разпространи информацията, Делян Пеевски не я отрече. Нещо повече, той я потвърди в изявление пред медиите, разпространено и от пресцентъра на ДПС. В началото на изявлението си Пеевски твърдеше, че полетите са платени от семейството му, но след изричен въпрос, свързан със санкцията по "Магнитски" ( която ограничават банковите възможности на санкционираните) и дали адвокатското дружество плаща чартърите му Пеевски не отрече и това. А се обърна към журналистката с думите, че санкциите в България не важат. Така на практика се стигна до момента, в който санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания политик потвърди, че адвокатското дружество, чиито услуги ползва, плаща пътуванията му зад граница. И тук се явява проблемът: Пеевски не е посочил това обстоятелство в декларациите, които публичните личности подават за имуществото си. Последната графа в имуществената декларации предвижда да се вписват разходите, които други лица са направили в полза на декларатора, когато тези разходи са направени със съгласие на облагодетелстваните и не са със средства на институцията, в която деклараторът заема длъжността. Там има специална графа за пътуване извън страната и плащания с единична цена над 500 евро. Деклараторите са задължени включително и да посочат за чия сметка е разходът заедно с данните за физическото или юридическото лице, което е покрило плащанията. Накратко - всяко пътуване с частен самолет, което е платено от друго физическо или юридическо лице, трябва да се декларира от лицата на публична длъжност, включително и с посочване на източника. В този смисъл Делян Пеевски e нарушил закона, за което признава сам. След ликвидирането на антикорупционната комисия (преди да бъде създадена наново сега, но още не е конституирана), която проверяваше декларациите на хората на публични длъжности, функциите ѝ бяха прехвърлени към Сметната палата със законова промяна от февруари тази година. Според глава 9 от Закона за Сметната палата именно тя е институцията, която получава, проверява и публикува декларациите на публичните личности. Когато несъответствието е над 5000 евро, материалите се изпращат на НАП за проверка, а ако е над 12 500 евро, се извършва проверка на имущественото състояние на декларатора и се уведомява Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. Очевидно до момента Сметната палата, а преди нея КПКОНПИ не са установили проблем в декларациите на Пеевски. След изнесените данни за пътуванията ангажираните с това институции би следвало да извършат нова проверка. Това обаче няма да се случи. Това, че Сметната палата, която следва да проверява декларациите, няма намерение да го върши, става ясно от съобщение, качено тихомълком на сайта ѝ още на 10 юли. От него се разбира, че институцията не се самосезира по медийни публикации и няма как да извърши нова проверка на декларациите на Делян Пеевски. В позицията се казва още: "Сметната палата работи само по сигнали (гл. 10 от ЗСП). Всеки гражданин, институция или политическа формация има право да подаде такъв, ако счита, че е налице конфликт на интереси, несъвместимост или има разминавания в имуществото, скрити дарения или недекларирани луксозни услуги и подаръци." "Капитал" се свърза с юристи, специалисти в областта на административното право, които потвърдиха, че Сметната палата не може да се самосезира. Експертите обаче смятат, че на практика журналистическото запитване дали по една тема се работи е вид сезиране на институцията. От пресцентъра на Сметната палата обаче не смятат така. Всъщност изобщо не смятат, че има вариант за сезиране на институцията за невписани обстоятелства в декларациите на публичните лица. "Ние отговаряме за конфликта на интереси, за това приемаме сигнали - сигналите, които не са за конфликт на интереси, трябва да се преразпределят към други институции", обясниха от одитната институция. И уточняват, че според чл. 85 от закона проверката се извършва само по регистри. "Медиите не са регистри, не можем да проверяваме думи", е отговорът от пресцентъра. Кой казва истината - прессъобщението, което твърди че могат да бъдат сезирани за разминаванията в имуществените декларации, или пресцентърът, който смята, че не може, е трудно установимо. Съвсем безспорен обаче е законовият текст на чл. 87, ал. 3, чиято разпоредба гласи, че ако в декларация се установи несъответствие на на стойност, не по-малка от 5000 евро, Сметната палата приема решение за изпращане на материалите от проверката на Националната агенция за приходите за предприемане на действия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Според данните на ГДБОП само един от чартърите е на по-висока стойност от предвидената в закона. Това обаче изглежда като безполезна информация, защото Сметната палата не работи по темата дори при признанието на Пеевски. За целта потърсихме за коментар и НАП, но от пресцентъра на приходната агенция казаха, че без произнасяне от Сметната палата, която да констатира нередност, те не могат да направят нищо. "Има си орган, който проверява декларациите. Ние не сме този орган. Ако той не ни сезира, ние нямаме компетенции", обясниха оттам. След като стана ясно, че няма институция, която да се задейства по казуса, потърсихме за коментар вътрешния министър Иван Демерджиев. Пред "Капитал" той каза, че е "силно изненадан, че Сметната палата не може да провери твърдения, които министър изнася от парламентарната трибуна". Колкото до аргумента, че одитният орган не работи по медийни публикации, Демерджиев възрази: "Тук не говорим просто за медийни публикации. Още повече че те имат служебно задължение да проверяват верността на подадените декларации." "За мен действията на одитния орган показват по-скоро нежелание, а не липса на възможност за действие", обобщи Демерджиев. И добави: "Щом Сметната палата има нужда от специален сигнал, ще изготвим такъв и ще им бъде изпратен." Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

Еднорози сред звездите

Как Червено море става продължение на битката за Ормуз

Макар че попада в сянката на привличащите основното медийно внимание военни действия в Персийския залив и протока Ормуз, Червено море паралелно се превръща в една от най-опасните горещи точки в по-широката война между САЩ, Израел и Иран. Движението на хутите в Йемен в момента води кампания на два фронта, която заплашва да въвлече Саудитска Арабия обратно във война, която Рияд смяташе, че е оставила зад гърба си. Започналото като морска заплаха през 2023 г., в момента се превърна в стратегически ход: хутите се опитват да повторят модела на иранския контрол над протока Ормуз, като установят ефективна блокада над Баб ел-Мандеб в Червено море - един от най-важните морски търговски коридори в света. Назначената за външен министър на Йемен Афра Ал-Зуба заяви категорично тази седмица, че хутите "искат да копират иранския модел", като така блокирани се окажат два от най-жизненоважните морски коридори в света - Персийският залив през Ормуз и Червено море през Баб ел-Мандеб. Става дума за координирана стратегия, при която прокси силите на Техеран разширяват географския обхват на конфликта далеч отвъд иранската територия, принуждавайки противниците на Техеран да се защитават на няколко фронта едновременно. Ал-Зуба изтъкна, че групата е била окуражена от "недостатъчната международна реакция" на предишните й атаки. Това подсказва, че проиранската администрация в йеменската столица Сана, която е под контрола на хутите от 2015 г., вижда ограничена готовност сред западните сили да се намесят решително. Символиката е също толкова важна, колкото и същността на стратегията. През Ормуз преминава приблизително една четвърт от световната морска търговия с нефт и газ, а блокадата му от Иран по-рано тази година вече предизвика сътресения на енергийните пазари. Като заплашват с паралелна блокада на протока Баб ел-Мандеб, широк едва 26 километра в най-тясната си точка, хутите се позиционират като втори лост, който Техеран може да задейства, когато пожелае, за да повиши икономическата цена на конфликта за американските съюзници и държавите от Персийския залив. Прякото включване на хутите във войната на Иран се случи на етапи. В края на март движението нанесе първите си ракетни и дронови удари срещу Израел от началото на войната на САЩ и Израел срещу Иран, като заяви солидарност в рамките на т.нар. доктрина "Единство на фронтовете". Към юни, когато иранската блокада на Ормуз задълбочи кризата, хутите ескалираха конфликта още повече, обявявайки "пълна и тотална забрана на израелското морско корабоплаване" в Червено море, и поемайки отговорност за ракетни удари срещу централната част на Израел. Тази комбинация - протокът Ормуз, парализиран от Иран, и Баб ел-Мандеб, заплашен от хутите, изложи на риск едновременно близо една трета от световния морски превоз на нефт и газ. По-значителният поврат настъпи през юли, когато хутите насочиха огневата си мощ към държава, която до голяма степен бяха избягвали да провокират директно от примирието през 2022 г., а именно Саудитска Арабия. На 20 юли те обявиха морска блокада върху саудитските пристанища на Червено море, предупреждавайки корабните компании да не я нарушават, а дни по-късно изпълниха заплахата си, като нанесоха удари по саудитски танкери близо до Баб ел-Мандеб. Атаката за кратко тласна цената на суровия петрол тип "Брент" над 100 долара за барел. Ескалацията по море е неразривно свързана с това, което се случва по суша в южната част на Арабския полуостров. Ройтерс съобщи, че йеменски официални лица и западни дипломати вече считат завръщането към пълномащабна гражданска война за по-вероятно, отколкото в който и да е момент след примирието от 2022 г. Силите на хутите и на международно признатото йеменско правителство укрепиха позициите си по фронтовата линия, простираща се от брега на Червено море до саудитската граница в северозападната част на Йемен. Бараа Шибан, йеменски анализатор в британския отбранителен тинк-танк RUSI, описа това струпване на сили като "най-сериозната подготовка за конфликт", на която някога е бил свидетел - впечатляваща оценка, имайки предвид десетилетието на опустошителни сражения в Йемен. Войната, която избухна през 2014 г., когато силите на хутите нахлуха в столицата Сана и свалиха международно признатото правителство, отне живота на стотици хиляди, преди примирието от 2022 г., посредничено от ООН, драстично да намали военните действия. Това примирие обаче така и не се превърна във всеобхватно мирно споразумение, оставяйки крехко равновесие, което сегашната криза в района на Червено море нарушава. Специалният пратеник на ООН за Йемен Ханс Грундберг интензивно пътува между Оман и Саудитска Арабия в опит да обърне тази тенденция, но засега без сериозен успех. Саудитска Арабия, която от години се опитва да се измъкне от блатото на военните операции в Йемен и да нормализира отношенията си в региона, сега открито дава сигнали, че търпението й към хутите е изчерпано. Рияд отговори на атаките срещу танкерите и обявената блокада с въздушни удари по военни съоръжения, като публично обвини движението, че служи на "чужди интереси" - едва прикрит намек към Иран. Кралството пое едновременно ангажимент да защитава търговското корабоплаване през Червено море, като така саудитските военноморски и военновъздушни сили поемат директен курс към сблъсък с организация, която в продължение на десетилетие понасяше ударите на коалицията, водена от Саудитска Арабия, и се адаптираше към тях. Ситуацията е деликатна за Рияд. Саудитска Арабия е инвестирала значителни средства във "Визия 2030" - програма за икономическа диверсификация, стартирана от престолонаследника Мохамад бин Салман. Всяко връщане към война в Йемен обаче заплашва както нейната крайбрежна инфраструктура, така и по-широката й амбиция да бъде възприемана като стабилизиращ фактор, а не като воюваща страна. Все пак унижението да наблюдава как сили, подкрепяни от Иран, блокират собствените й пристанища, докато вниманието на Вашингтон е погълнато от по-широката война с Техеран, оставя Риад с малко невоенни опции. Администрацията на Тръмп предприе стъпки, за да премахне всяка двусмисленост относно това кой носи отговорност за кампанията на хутите. Президентът Тръмп заяви в Truth Social, че Вашингтон ще държи Иран пряко отговорен за бъдещи атаки на хутите срещу корабоплаването. Той изрично определи групата като "сурогат и/или представител на Иран" и заплаши с "мащабно военно наказание" срещу самия Техеран, ако атаките продължат. Президентът посочи още, че САЩ ще конфискуват ирански средства, държани на американска територия, за да компенсират щетите, нанесени на търговски кораби, като по този начин добави финансов натиск върху военната заплаха. Тази декларация ефективно разби фикцията, отдавна полезна както за Вашингтон, така и за Техеран, че хутите в голяма степен действат автономно от своя покровител. Като премахва това разграничение, Тръмп значително повишава залога: всеки бъдещ удар на хутите срещу танкер или пристанище вече рискува да предизвика пряк американски отговор срещу иранска територия, а не само по-ограничена репресия срещу Йемен. Дали тази заплаха действително ще има възпиращ ефект върху Техеран остава несигурно, особено предвид продължаващия отказ на Иран да преговаря под постоянния натиск от по-широката война. Самият капацитет на Техеран да нанесе пряк удар срещу Израел или американски обекти е отслабен от месеците на война, но мрежата му от регионални прокси сили му дава възможност да държи множество противници настрани, без да ангажира допълнителни ирански сили. Контролиран от хутите Баб ел-Мандеб постига няколко цели едновременно: нанася удар на Саудитска Арабия заради историческото й присъединяване към антихути коалицията и мълчаливото й сътрудничество с Вашингтон, повишава световните цени на енергията по начин, който оказва натиск върху западните икономики, вече напрегнати от затварянето на Ормуз, и принуждава САЩ частично да отклонят военното си внимание от Персийския залив към Червено море. Това, което отличава настоящия момент от предишните вълни на дестабилизация в Червено море от 2023 г. насам, е изричното насочване на ударите срещу Саудитска Арабия, а не само срещу кораби, свързани с Израел или американски съюзници. Анализатори отбелязват, че продължилата години наред деескалация, която овладяваше гражданската война в Йемен от 2022 г., сега видимо се разпада. Натискът на Тръмп срещу Иран действа като катализатор, който премахва всякаква сдържаност, която би възпирала хутите от пряка конфронтация с Рияд. Ако на фронтовите линии в северозападната част на Йемен избухнат открити сражения, кризата в Червено море и гражданската война в Йемен ще се слеят в единен театър на военни действия. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

Коментар | Четиринадесет МиГ-а от есента

Дебатът в България по въпроса трябва ли да купим до 14 стари полски МиГ-29, за да поддържат бойната авиация до усвояването на F-16, очаквано доведе до остра политическа поляризация, която размива смисъла на разговора. "Управленската логика зад подобно решение е като на човек, останал последният собственик на "Москвич" в квартала", цветисто написа съпредседателят на ДБ Ивайло Мирчев и в някаква степен сигурно е прав. Ако се отърсим от политизацията обаче, обективната реалност е по-различна. Това, което се случва, следва прагматична логика и е резултат от наследени сбъркани решения при реформата във военновъздушните сили (ВВС) през последните поне 15 години. Придобиването на нов тип изтребители не е като да си купиш ловна пушка от магазина, а многогодишен процес. Той изисква обучение на летателния и военнотехническия състав, адаптиране на инфраструктурата, а всъщност и смяна на цялата организация на бойната авиация. Това в още по-голяма степен важи за България, където има преминаване от екссъветски изтребители към натовски. Страната ни имаше шанс да вземе F-16 "втора ръка" още по време на първото правителство на Борисов, но падането му го осуети. Ако се беше случило, България щеше да е забравила за "натовизацията" на ВВС, както това се случи в съседна Румъния. Впоследствие по време на първия мандат на Тръмп лидерът на ГЕРБ реши да търгува благоволението на САЩ и снимка пред камината в Белия дом, като поръча нови F-16, които обаче тепърва трябваше да се правят в още строящ се завод. И тъй като щатските изтребители очаквано се забавиха и се оказаха по-скъпи, започна активно "рязане" на параметри и способности. Така България в момента още няма достатъчно обучени пилоти за F-16 - нещо, което трябваше да започне и да бъде първи приоритет дори преди самото производство на самолетите. В крайна сметка сега България пак се оказва предимно с пилоти за МиГ-29, които още 3-4 години ще бъдат почти "незаобиколим" фактор. Затова и опитът за купуване на полски самолети в ущърб на Украйна е некрасив, но закономерен закъснял "транзакционен" ход за плавен преход във ВВС. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

Домашно кино | Втората част на "Сто години самота", нов сезон на Ted Lasso

След дълго чакане втората част на амбициозната екранизация на шедьовъра на Габриел Гарсия Маркес е тук. Заснета изцяло в Колумбия и реализирана от Netflix с участието на семейството на писателя, което следи адаптацията да остане вярна на духа на оригинала, тя впечатлява с кинематографична визия, автентични локации и силен актьорски състав, които пресъздават магическия свят на Макондо с още по-мрачен и драматичен тон. Във втората част историята проследява новите поколения на фамилията Буендия след края на гражданските войни, когато железницата, банановата компания и навлизането на външния свят постепенно разрушават идилията на Макондо и то губи своята магия под натиска на модерния свят. С навлизането на железницата и чуждестранната бананова компания градът преживява икономически подем, който скоро се превръща в социално напрежение, стачки и насилие. Именно тук сериалът пресъздава една от най-запомнящите се сцени в романа - клането на работници, вдъхновено от реални исторически събития в Колумбия през 1928 г. Любов, семейни тайни, обсебващи страсти, самота, стремеж към власт и неизбежната съдба се преплитат, докато проклятието над рода достига своята кулминация. Финалът на втората част обединява всички сюжетни линии и разкрива смисъла на древното пророчество, което тегне над фамилията Буендия

Панатинайкос на пътя на ЦСКА 1948 в Лигата на конференциите

Кино | "Съседите отгоре" на Оливия Уайлд

Най-малко 10 загинали мигранти в опит да достигнат Сеута

Продължава борбата с огнената стихия на няколко гръцки острова

Румъния е изпратила два бойни самолета до границата с Украйна

Завърши петото издание на Баскетболна академия Darbi в Панагюрище

На 25 юли 2026 г. с тържествена церемония по награждаване завърши петото издание на Баскетболната академия в Панагюрище – двуседмичен спортно-образователен лагер, който и тази година събра над 120 деца от различни населени места в страната. По време на официалното закриване бяха отличени най-добре представилите се участници в традиционните състезания по стрелба, за умения и 1 vs 1, като общо 18 деца получиха награди за първо, второ и трето място в двете възрастови групи. Най-престижното индивидуално отличие – Most Valuable Player (MVP) – беше присъдено на Теодор Павлов във възрастова група U13 и на Владислав Гроздев при U14, след впечатляващо представяне през цялата седмица. Тази година Академията отбеляза своята пета поредна година в Панагюрище, като за пореден път затвърди репутацията си на място, което съчетава висококачествена баскетболна подготовка с образователна програма и развитие на личностните умения на младите спортисти. Освен ежедневните тренировки, участниците преминаха и през специално разработена програма по английски език, включваща спортна терминология, теми за храненето на атлетите, баскетболната култура и комуникацията в международна среда. Учебните материали се актуализират всяка година, за да отговарят на съвременните образователни стандарти и нуждите на младите спортисти. Важна част от програмата са и следобедните активности и екипни игри, които насърчават общуването, изграждат доверие между участниците и развиват умения за работа в екип – качества, които са също толкова важни както на игрището, така и извън него. Едно от най-големите признания за успеха на Академията е фактът, че значителна част от участниците се завръщат всяко лято. Сред тях има деца, които посещават лагера за втора, трета, четвърта, а дори и за пета поредна година, превръщайки Баскетболната академия в неизменна част от своето лято. Организаторите споделят, че основната мисия на Академията остава непроменена – да даде на младите баскетболисти възможност да развиват своите спортни и академични умения, както и да получат ценна информация за възможностите за обучение в чужбина със стипендии. След успешното пето издание организаторите вече гледат към следващото лято, когато Баскетболната академия отново ще посрещне ново поколение млади таланти, желаещи да съчетаят спорт и обучение през лятната ваканция. NOVA е медиен партньор на събитието.

Спортни новини | Късна емисия | 30 юли 2026

Новините на NOVA | Лятна късна емисия | 30 юли 2026

Черешката на тортата | 30 юли 2026

Половин работен ден - половин отпуск: Откога влизат в сила промените в Кодекса на труда

Спад на туристическия поток от чужденци по морето, хотелите разчитат на силен август „По следите“: Aпартаменти се разбиват и отдават под наем на туристи в Царево Подслушване в Община Горна Оряховица: Още преди три години открили микрофон със SIM карта, монтиран в разклонител (СНИМКИ) Ограничават движението на тирове по АМ "Тракия" и "Струма" Спортни новини (30.07.2026 - лятна късна) Защо тропичните нощи стават все по-често явление у нас Правосъдният министър: До есента би следвало да имаме нов състав на ВСС Очаква се бюджетът, който влиза в сила в събота, да бъде обнародван в утрешния брой на Държавен вестник. Един от текстовете засяга всички, които работят на непълен работен ден. Справка на Националната статистика за NOVA показа, че на договор за 4 часа официално са над 170 хиляди българи. 4-часовите трудови договори попаднаха в обсега на общественото полезрение, но реално промяната засяга всички, които са на непълен работен ден. Общо това са 304 270 души. Това е около 11% от всички трудови договори в страната. 173 хиляди от тях работят на половин работен ден. Реформата за тях ще започне да действа от 1 януари. Дебат за трудовия стаж: Синдикатите говорят за отнемане на права, бизнесът- за справедливост Колкото до социалните плащания, които влизат сила от събота - обезщетението за майчинството за втората година остава без промяна - фиксирано на 460 евро на месец. Същото важи за обезщетението за безработица - то остава 9 евро на ден. В интервю за NOVA социалният министър Наталия Ефремова увери, че това важи само за минималния размер на помощта. Пълен работен ден - пълен отпуск. Половин работен ден - половин отпуск. За Методи Методиев, който продава сладолед в центъра на Монтана, в новите промени има логика. За Мариета, която е управител в шивашки цех в Плевен, новите разпоредби създават проблеми, защото за някои от наетите там е практически невъзможно да работят на 8 часа. Сега ще се налага да го правят, за да им се признае пълният работен стаж. „Имаме една колежка, която не може да работи на 8 часа, защото с три малки деца няма как. Има една колежка, която е с гръбначно изкривяване и също не може 8 часа. Но понеже законът е такъв, са принудени да работят на пълен работен ден”, обяснява тя. Ако останат на сегашния вариант и след 1 януари догодина, ще загубят. „Това означава, че ще работят една година и ще им се водят 6 месеца трудов стаж. Те ще бъдат ощетени, особено по-младите хора, които тепърва започват да работят”, твърди Мариета. Социалният министър: Минималната заплата ще расте, готвим и по-висок стимул за майките  „Много хора смятат, че след като четиричасовият работен ден им се зачита за един ден трудов стаж, това автоматично ще бъде признато и като осигурителен стаж при пенсиониране. Това не е така и именно тази заблуда трябва да бъде преодоляна“, каза тя.

"Челюсти": "За" и "против" минималната заплата да бъде 50% от средната

Спад на туристическия поток от чужденци по морето, хотелите разчитат на силен август „По следите“: Aпартаменти се разбиват и отдават под наем на туристи в Царево Подслушване в Община Горна Оряховица: Още преди три години открили микрофон със SIM карта, монтиран в разклонител (СНИМКИ) Ограничават движението на тирове по АМ "Тракия" и "Струма" Спортни новини (30.07.2026 - лятна късна) Защо тропичните нощи стават все по-често явление у нас Правосъдният министър: До есента би следвало да имаме нов състав на ВСС Минималната работна заплата бе замразена на 620 евро с отпадане на механизма за определянето. Според синдикатите правителството е изоставило работещите и е взело страната на бизнеса. Те призоваваха за увеличение на минималното възнаграждение с поне 40% и изнесоха данни, според които минималната издръжка за живот на един човек у нас се е покачила до 820 евро месечно. Темата коментираха вицепрезидентът на КТ „Подкрепа” Атанас Кацарчев и изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал Добрин Иванов в предаването „Челюсти” по NOVA NEWS. „Един месец преди приемането на бюджета премиерът господин Радев каза, че няма да пипа  нищо по отношение на минималната работна заплата. Тя не се актуализира, всъщност се отменя механизма, по който трябва да бъде индексирана. Съответно се замразява на нивото, което е за тази година. В същото време  виждаме какво случва с цените. Вчерашните данни на колегите от КНСБ показаха как ние много доближаваме средноевропейските цени на основни хранителни стоки и услуги. Социалните плащания в проектите, които те написаха, замразяват почти всичко, както и осигурителните плащания. При осигурителните е още по-неприятно. Всеки един човек ще плаща повече, но всъщност няма да получи обратно като полза от това, че има по-голям принос в осигурителната система”, заяви Кацарчев. Икономисти обясниха защо бюджетът на „Прогресивна България” е толкова критикуван Според Добрин Иванов нямаме замразяване на минималната работна заплата за 2026 година. „Минималната работна заплата беше увеличена от началото на 2026 година с 12,6%. Това, което  беше прието и ще бъде публикувано в Държавен вестник е бюджетът за 2026 година", каза той. И добави: "Увеличението на официалната инфлация е 12,6% - два пъти и половина. Това, което се предложи в бюджета за 2026 г., е да бъде замразено прилагането на механизма, който се определя в чл. 244 за тази година. Този механизъм няма да се прилага при изчисляването на минималната работна заплата за 2027 година до изработването на нов. Сегашният е неправилен, пагубен за икономиката и за отношенията на пазара на труда". Целия разговор гледайте във видеото.