Учени: Човек може да живее до 194 години (Графики)
Какво би се случило, ако медицината успее да се справи с всички познати заболявания и обратими процеси на стареене? Отговор на този въпрос дава ново проучване в специализираното научно списание за стареенето, част от Nature.
Днес медицината вече постига забележителни успехи срещу заболявания като някои видове рак и хепатит C, а в лабораториите по света се работи усилено върху иновативни терапии за състояния, считани доскоро за нелечима присъда — от генетични аномалии като спиналната мускулна атрофия до прогресивни невродегенеративни нарушения. При такъв модел като единствен ограничаващ фактор остават така наречените соматични мутации, представляващи спонтанни микроскопични грешки в ДНК, които се натрупват естествено в клетките от самото ни раждане.
Дори при абсолютно идеално здраве самите соматични мутации поставят среден биологичен таван на човешкия живот до 194 години. Това се дължи на съществената разлика в начина, по който отделните тъкани се справят с натрупаните грешки в генетичния код.
Докато органи с висока способност да се възстановява сам като черния дроб постоянно обновяват своите клетки и чрез това естествено самопочистване биха могли да функционират хиляди години, органите без възможност за делене са изложени на друг риск.
Невроните в главния мозък и клетките на сърдечния мускул практически задържат всяка единична мутация и се превръщат в основното ограничение пред дълголетието.Изводът на авторите е, че соматичните мутации поставят фундаментална граница, която
не може да бъде прескочена просто с класически медикаменти или подобрен начин на живот
За да може човечеството някой ден да премине прага от 150 до близо 200 г., медицината обаче ще трябва да развие изцяло нови терапии за директна клетъчна замяна и регенерация на невроните в мозъка.
Удивително съвпадение е, че докато математическите модели за бъдещето на човека сочат 194 години като краен биологичен таван, на далечния остров Света Елена – мястото, където Наполеон прекарва последните си дни в заточение – днес се разхожда жива легенда, която наскоро достигна точно тази възраст.
Гигантската костенурка Джонатан, родена само десетилетие след смъртта на френския император и доведена в същата губернаторска резиденция през XIX век, прекарва почти два века на този изолиран океански къс земя, превръщайки се в най-възрастното сухоземно животно на планетата.
Освен теорията за натрупването на соматични мутации в научните среди съществуват
няколко основни по-стари хипотези и модели, които опитват да определят границите на човешкия живот
Една от най-известните теории се базира на откритието на Леонард Хейфлик от 1961 г. Според нея обикновените човешки клетки имат предварително зададен брой деления - около 40 до 60 пъти, преди да изпаднат в състояние на стареене и да спрат да се възпроизвеждат.
теломерите — защитните "капачки" в краищата на хромозомите
При всяко деление те се скъсяват, докато изчезнат напълно, което изпраща сигнал на клетката да загине. Според този модел естественият биологичен праг на човека е около 120 години.
Проучвания, базирани на анализ на кръвни показатели и физическа активност, разглеждат стареенето не през единични клетки, а като критична загуба на цялост и устойчивост на цялата система.
До това се стига, когато времето, необходимо на организма да се възстанови след стрес, заболяване или инфекция, нараства експоненциално. Тоест процесът се ускорява все по-бързо с течение на времето, вместо да се увеличава с еднаква и равномерна стъпка. Графиката на модела показва, че
между 120 и 150 г. тази способност за възстановяване слиза до пълна нула,
което прави организма неспособен да преживее дори най-минимални външни вреди.
Други учени обвиняват свободните радикали и окисляването. Тази теория разглежда стареенето като страничен продукт от самото ни дишане. Митохондриите - енергийните централи на клетките, произвеждат активни кислородни форми, които постепенно увреждат белтъците, мазнините и ДНК в организма. Според привържениците на тази хипотеза дори при липса на болести биохимичното "ръждясване" на клетъчно ниво поставя непреодолим таван на живота.
Хипотеза за платото стъпва върху един много ясен реален факт: въпреки огромния скок в медицината, хигиената и качеството на живот през последните десетилетия, официалният абсолютен рекорд за най-възрастен човек на Земята (122 г. и 164 дни, поставен от Жан Луиз Калман) не е подобряван от 1997 година насам — вече почти три десетилетия. Затова привържениците му приемат, че някъде там е и пределът.Съществува и противоположна група демографи и статистици, които
твърдят, че твърд биологичен таван изобщо не съществува
Според техни анализи върху данни за столетници след 105-годишна възраст рискът от смъртност спира да нараства експоненциално и се стабилизира на плато с около 50% вероятност да преживееш следващата година. Според тази хипотеза максималната продължителност е по-скоро въпрос на вероятност и с увеличаването на броя на хората, които живеят над 100 г., рекордът от 122 неизбежно ще бъде подобряван.
Само през миналата седмица две българки – от Граф Игнатиево и от Петрич, отпразнуваха век живот, да са живи и здрави още много години. Но изключенията не обясняват българския парадокс в науката за дълголетието.
Първата му проява датира от началото на XX век, когато нобеловият лауреат Иля Мечников установява необичайно висок брой столетници в Родопите, озадачен от факта как бедно население, подложено на тежък физически труд, постига такова дълголетие. Обяснява го с ползите от традиционното българско кисело мляко и бактерията лактобацилус булгарикус, поставяйки началото на науката за пробиотиците.
В наши дни терминът описва съвсем друго статистическо противоречие в данните на Евростат, според които, въпреки че България традиционно заема някое от последните места в Европейския съюз по обща продължителност на живота, тя се класира неочаквано високо по показателя за години живот в добро здраве.Но какво стои зад тези данни?
Парадоксът между ниската обща продължителност на живота и високия брой години в добро здраве у нас има своето логично обяснение. Според статистиката българите прекарват средно 7,3 години от живота си в тежко боледуване или с ограничения, което е значително по-малко в сравнение с много западноевропейски държави, където този период често надхвърля 15 години благодарение на поддържащата медицина. Това явление се дължи на няколко основни фактора. Базово е, че данните за години живот в добро здраве се базират на анкетни проучвания за самооценка. В българската култура съществува по-висок праг на търпимост към хроничните неразположения, поради което много хора декларират, че са в добро здраве, докато не получат наистина сериозни симптоми.
Друга съществена причина е високата смъртност от внезапни сърдечносъдови събития като инфаркти и инсулти във възрастта между 50 и 70 години. Тези състояния често настъпват неочаквано и водят до фатален край без продължителен предхождащ период на залежаване, което статистически скъсява периода на боледуване.
Освен това поради масовото пропускане на редовните профилактични прегледи много тежки заболявания се откриват в напреднал стадий.
В тези случаи времето между поставянето на диагнозата и края на живота е кратко, поради което човек подвеждащо се води здрав през по-голямата част от живота си, а периодът на боледуване се оказва силно сбит във времето.
В световните класации по продължителност на живота България е около 84-о място
Как "около"?! Организации като ООН, Световната банка, Световната здравна организация и ЦРУ публикуват свои собствени данни. В зависимост от това коя инфобаза се гледа, мястото на дадена държава може да варира с 2-3 позиции. Поради разминавания между отделните глобални бази данни в статистиката е прието да се посочва приблизителен диапазон или стойност, вместо да се декларира една абсолютна позиция.
Когато се огледат подробно върхът и дъното на класацията за продължителност на живота, също възникват въпроси. Изненадващо за повечето хора е, че абсолютните рекорди се държат от микродържави (вижте таблиците).
Тези страни заемат челни позиции главно поради изключително високия стандарт на живот, достъпа до първокласно медицинско обслужване и факта, че малкото им население улеснява поддържането на отлична социална и здравна среда. Когато обаче учените иСЗО определят
Япония като "златен стандарт" и абсолютен лидер в дълголетието,
те имат предвид три ключови фактора, които я отличават от трите държави пред нея. Япония е огромна нация с над 123 милиона души население. Да поддържаш средна продължителност на живота над 85 години за толкова мащабно и географски разпръснато население, включително отдалечени острови и селски райони, е безпрецедентно постижение в човешката история. Страната на изгряващото слънце държи абсолютния рекорд по гъстота на застаряващото население в напреднала възраст - над 95 000 души над 100 години. Нито една друга общност няма такъв процент от населението си, достигнал това постижение.
Япония традиционно е номер 1 в света в класациите на СЗО по броя години, които човек прекарва в пълно здраве, без увреждания и нужда от чужда помощ. Японците не просто доживяват до дълбока старост, те остават подвижни, социално активни и здрави до самия край на живота си.