Предаде ли Русия исканията на Владимир Путин, за да се върне на Олимпиадите
Близо 5 години от началото на войната на Русия в Украйна, правителството на президента Владимир Путин призна Донбас за част от Украйна, но когато става въпрос за Олимпийските игри. По-рано този месец, Международният олимпийски комитет проправи пътя за завръщането на страната към Олимпиадата, като възстанови отстранения Руски олимпийски комитет. "Честито! Здравият разум победи", написа тогава говорителката на руското външно министерство Мария Захарова. От Националния олимпийски комитет на Украйна подадоха жалба срещу решението до Спортният арбитражен съд в Лозана. Направиха го в сряда и изразиха надежда съдът да отмени решението, защото според тях то "противоречи на разпоредбите на Олимпийската харта". Докато в Русия празнуваха голямата си дипломатическа победа, МОК си навлече недоволство заради решението. Междувременно обаче, това, на което Москва тихомълком се е съгласила, за да може да възстанови олимпийския си комитет, привлече далеч по-малко внимание. Русия е трябвало да се откаже от твърдението си, че областта Донбас е "суверенна територия", съобщава "Политико". Зад решението на МОК седи съгласието на Москва, че Руският олимпийски комитет вече не причислява като свои членове нито една от регионалните спортни организации, базирани в териториите, които попадат под юрисдикцията на олимпийския комитет на Украйна. Това са Донецка, Луханска, Запорожка и Херсонска област. 4-те територии имат голямо значение за Путин заради икономиката, индустрията и историческата си важност. От началото на войната те са основния препъни камък за спирането на конфликта, след като в противоречие с международното право Русия ги анексира през 2022 г. Сега тази отстъпка, направена на световната сцена, се превръща във вътрешнополитически скандал. Появиха се критики от влиятелните провоенни коментатори в страната, които заявиха, че усещат предателство на териториалните претенции на Кремъл. "Руският олимпийски комитет се отказа от част от територията на страната, само за да стигне до стандарта на Олимпиадата", написа журналистът Дмитрий Стешин, който е поддръжник на войната. Други пък определиха решението като "саботаж на национално ниво". Това обаче не е първият сблъсък между амбициите на Кремъл на международната спортна сцена и неговите влиятелни военни блогъри. Опитът на Русия да изпрати състезателите си на олимпиадата през 2024 г. с неутрален статус, отново създаде повод за критики. Тогава коментатори обвиниха властите в предателство на националните интереси. А забраната на Русия да се състезава под знамето си, бе наложена през 2023 г. от МОК. Москва обаче от десетилетия се е отнася към спорта като с инструмент за държавен престиж и мека сила. Именно затова пълното завръщане на Русия в международните надпревари е основен политически приоритет. Това коментира бившият шампион на Украйна по класическа борба Февзи Мамутов, който напусна Крим, след като полуостровът бе анексиран от руските сили през 2014 г. Но, за да участва в Олимпийските игри, Русия трябва да направи компромиси с международните органзации, докато междувременно държавната пропаганда развива все повече крайнопатриотични инфлуенсъри. Те дори вече са част от патриотичната структура на режима на Путин и не биха позволили подобни отстъпки от националния интерес.