Има нещо странно в тазгодишните слънчеви затъмнения: Защо плоските карти са виновни за това
Л юбопитно е, че пълното слънчево затъмнение на 12 август изглежда се движи назад върху картите — пътувайки от запад на изток, вместо от изток на запад, както правят всички затъмнения.
Това се дължи на картографска илюзия, създадена, когато се опитваме да картографираме триизмерен сфераобразен обект като Земята върху двуизмерна плоска повърхност (карта).
"Земята ще загуби гравитация за 7 секунди на 12 август 2026 г." - конспиративната теория, която заблуди милиони онлайн
Ако разликите между глобусите и плоските карти бяха по-широко известни, не само щяхме да се объркваме по-малко от тази илюзия, но и хората може би щяха да са по-малко склонни да вярват в конспирации като тази за Плоската Земя.
Ако погледнете някои карти на пълното слънчево затъмнение тази седмица, може да забележите нещо странно: част от пътя му изглежда се движи назад. Има голяма вероятност да не сте забелязали това, тъй като много карти на затъмнението пропускат тази част, но то е много по-видимо на картите от пръстеновидното слънчево затъмнение, което се случи през февруари тази година.
On Aug. 12, a total solar eclipse will cross Iceland and Spain. NASA will be there! The U.S. won’t see totality this time, so we’re bringing the science to you. Follow along this week! ☀️https://t.co/gWolno6fNN pic.twitter.com/4ROPK2aHt9
В свят, който все повече изглежда изваден от релси, може да изглежда почти правдоподобно лунната сянка — ако не и цялата Луна — да започне да се движи в грешната посока, но разбира се, това не се случва. Вместо това ефектът е продукт на начина, по който се опитваме да картографираме нашата почти сферична планета върху плоска равнина.
7-те най-големи мита за пълното слънчево затъмнение
Картите на лунните затъмнения ги показват как се движат от изток на запад, тъй като въртенето на Земята позволява на все по-западни локации да виждат изгрева на Луната. Слънчевото затъмнение прави обратното — движи се от запад на изток. Все пак за части от всяко от затъмненията през 2026 г. върху картите това не изглежда така.
Пълните слънчеви затъмнения се случват само над тясна ивица от планетата, обикновено широка около 200 километра, но дълга хиляди километри. От двете страни на тази тясна зона, известна като сянка (umbra), големи части от планетата стават свидетели на частично затъмнение — това е полусянката (penumbra). Сянката се извива по повърхността на Земята в резултат на взаимодействието между орбитата на Луната и въртенето на Земята.
🌒 Il 12 agosto arriva l'attesissima eclissi solare: oltre il 90% di oscuramento al Nord. Cielo in prevalenza sereno grazie all’alta pressione, ma occhio alle nubi locali verso ovest, sefgui il radar live 👉 https://t.co/alV5R2fmO9 #meteoeradar #astronomia #eclissi pic.twitter.com/VwaHGs6UOh
Както обясняват от НАСА, причината движението да е от запад на изток е, че това е посоката на орбитата на Луната. Земята се върти в същата посока, но не толкова бързо. Орбиталната скорост на Луната е около 3700 км/ч. Скоростта на въртене на Земята зависи от географската ширина; място на един метър от някой от полюсите се движи само с метри в час. Дори на екватора движението е над два пъти по-бавно от това на Луната — 1600 км/ч.
Луната ще "отхапе" малка част от слънчевия диск в България
Тъй като Луната — а съответно и нейната сянка — ни изпреварва, ние я виждаме да преминава от запад на изток.
Орбитата на Луната е наклонена спрямо екватора на Земята, така че в пътя на сянката обикновено има и компонент „север-юг“.
Картите на повечето затъмнения показват това сравнително ясно. За затъмнението следващата седмица картите показват, че голяма част от движението е в посока север-юг, но има изместване на изток, особено към края, така че всичко изглежда сравнително нормално.
NASA’s WB-57 jet studies eclipses from about 50,000 feet (15,000 meters) — above most of the haze and turbulence that blur the view below, for a sharper look at the Sun’s corona. The WB-57 will observe the Aug. 12 total solar eclipse from above. More: https://t.co/zPn8UavJ3m pic.twitter.com/WP5mx2M8XJ
Тези карти обаче съвсем разбираемо се фокусират върху частите от пътя на затъмнението, където живеят хора или където те биха искали да отидат, за да го наблюдават. По-пълните карти показват и пътя на затъмнението през Северния ледовит океан, а на тях изглежда, че началото на пътя е от изток на запад.
Ако ви е трудно да си го представите, вижте картата на пръстеновидното затъмнение от февруари. Тъй като то не премина над населени райони и нямаше фаза на пълно затъмнение, не привлече много внимание. Въпреки това пътят на зоната с най-голямо затъмнение категорично изглежда така, сякаш се огъва обратно, движейки се на изток, преди да завие на запад.
Успели ли сме някак да изпреварим Луната, макар и за кратко? Не.
Както може би забелязвате, тази двойка затъмнения са свързани не само от годината на появата си, но и от близостта си до полюсите на Земята. Ако орбитата на Луната беше перфектно подравнена с тази на Земята, щяхме да виждаме пълно затъмнение всеки месец и то винаги щеше да е над тропиците.
Това, че орбитите не са в една равнина, означава, че от наша гледна точка Луната обикновено преминава над или под Слънцето, или казано по друг начин — сянката ѝ пропуска Земята, преминавайки над някой от полюсите. Затъмненията тази година просто се „вмъкват“, случвайки се близо до крайната южна и северна точка.
В триизмерен модел на Слънчевата система лунната сянка следващата седмица започва над Сибир. Първоначално тя се движи предимно на север, но и на изток, докато премине покрай полюса. В крайна сметка няма по-северна точка, към която да продължи, и тя започва да се движи на юг към и след това през Гренландия. До момента, в който достигне Северния Атлантик, завоят на изток става все по-видим, като се ускорява по пътя на юг.
A lot of people on the internet don't seem to grasp that there is a total solar eclipse this year and a total solar eclipse next year. Two different eclipses. There is also one in 2028. Yes, this can happen. pic.twitter.com/2rsKPRaD9Z
Всеки плосък модел на повърхността на сферичен обект обаче съдържа известно ниво на деформация. Нещо трябва да се жертва. За да се обиколи този геометричен проблем, Меркаторската проекция — световната карта, която всички познават — деформира размерите на сухоземните маси: регионите близо до полюсите изглеждат по-големи, докато зоните близо до екватора са свити.
Има изумителен брой начини да се представи Земята върху двуизмерна карта, но всички те създават оптични илюзии от един или друг вид. Може да се спори коя деформация е най-приемлива, но повечето варианти се опитват да ограничат тези изкривявания до районите близо до полюсите.
Тъй като толкова малко хора живеят на много високи географски ширини, тези деформации не ни притесняват често, освен ако нещо интересно не се случи на далечния север или юг, като например затъмнение. В този случай деформациите карат първата част от пътя на сянката да изглежда така, сякаш се движи на запад, докато в действителност тя се движи на изток.
ANOTHER SOLAR ECLIPSE IS COMING - WEDNESDAY, AUGUST 12 🌎🌑☀️ No, we aren’t getting a repeat of the spectacular April 2024 eclipse here in Michigan. But something pretty cool is happening Wednesday, and this NASA map does a great job of showing exactly why different parts of the… pic.twitter.com/6pj3sggiQ8
Причината илюзията при февруарското затъмнение да е много по-очевидна от тази през този месец е, че повечето проекции имат уклони към Северното полукълбо и деформират Антарктида много повече от Арктика.
В началото се пошегувахме, че обвиняваме привържениците на Плоската Земя за това, и макар те да не са прави за нищо, илюзията не е тяхна вина. Понякога картите трябва да са плоски и, както бе отбелязано, това носи деформации, които създават илюзии.
Въпреки това фактът, че сме толкова свикнали да виждаме света по начин, който не е съвсем Migration, може да е част от причината тази отдавна опровергана идея да се появи отново хиляди години след като трябваше да е замръзнала.
„Огнено кълбо“ в небето: Рядко пръстеновидно слънчево затъмнение преобразява деня на 17 февруари
Ако използваме повече възможности да се запознаем с глобусите и да отбележим разликите с плоските карти, бихме били по-малко объркани от тази илюзия и по-малко податливи на откачени теории на конспирацията. Казват „излез и докосни тревата“, но понякога е най-добре просто да докоснеш глобуса.