● news.bg · преди 2 седмици · 08.09.2026 21:40

Трънливият път на Русия към Ел Дорадо

"С пристигането на нов конвой от руски бронирани машини от пристанището Ломе, предназначени да подкрепят разполагането на руския Африкански корпус в Мали, тази мисия навлезе в петата си година. Руският разход на човешки животи и огромни финансови ресурси спешно изисква възвращаемост, но каква би могла да бъде тя? Каква е крайната цел на Русия в Мали?", пише Рафаел Парънс за War on the Rocks. "Когато групировката "Вагнер" - предшественикът на Африканския корпус, навлезе в Мали през декември 2021 г., тя преследваше сделка от типа "ресурси срещу сигурност", подобна на тази, която беше постигнала в Централноафриканската република. Сред уроците, които "Вагнер" извлече, бе и погрешната надежда, че бъдещите операции ще протичат със същата лекота, с която групировката беше овладяла Централноафриканската република. Там организацията изгради репутация на гарант за националната сигурност, а в замяна получи пълен достъп до държавната бюрокрация и до икономиката в цялата страна — от добива на злато и диаманти чак до продажбата на бира и алкохол. Още през 2022 г. посочих, че Мали се оказа много по-костелив орех за Русия. Неспособността на "Вагнер" да си осигури достъп до добивните ресурси в Мали постави началото на края на организацията, но и Африканският корпус — организация, която е пряко подчинена на руската държава — не успя да си осигури достъп до малийското злато, след като зае мястото на "Вагнер". "Вагнер" не успя да се закрепи в самата златодобивна индустрия на Мали, макар че беше постигнала това в златните и диамантените мини на Централноафриканската република и в петролната индустрия на Сирия. "Вагнер" не успя да измъкне златните мини на Мали от контрола на режима, а Африканският корпус все още не е показал бизнес усета на своя предшественик. Руският провал идва в момент, когато малийското правителство се стреми да гарантира собствения си контрол върху добива на злато в страната — макар че за това продължава да е необходимо участието на вече съществуващите западни партньори. Този процес започна с нов минен кодекс през 2023 г., който увеличи държавните печалби и дела на държавата в собствеността върху мините, а след това продължи с ареста на четирима служители на Barrick Gold и издаването на заповед за арест на изпълнителния директор на Barrick Марк Бристоу в края на 2024 г. След това Barrick и малийското правителство се споразумяха за уреждане на спора, като съгласно споразумението Barrick трябваше да плати на държавата приблизително 430 милиона долара в замяна на освобождаването на служителите си, отпадането на обвиненията и възобновяването на операциите. Малийският президент Асими Гойта след това започна да централизира държавния контрол върху добива на злато чрез Sopamim — държавно предприятие, създадено да контролира всички малийски дялове в мините на страната. Тези събития допринесоха за изтласкването на Русия и нейните военни предприемачи от златния бизнес в Мали, като едновременно с това укрепиха малийската държава и запазиха ролята на западните минни компании в страната. Кремъл: Руските сили остават в Мали, "за да се борят с екстремизма" Руското присъствие там всъщност се дължи на нуждата, установена от настоящото правителство, твърди Песков Макар че "Вагнер" не успя сама да си осигури достъп до златодобива, изглежда малийското правителство им е плащало със златни приходи. Няколко източници се позовават на американското разузнаване, според което хунтата в Мали е плащала на "Вагнер" приблизително 10,8 милиона долара месечно. Смята се, че малийското правителство е финансирало "Вагнер" предимно чрез данъци върху международни златодобивни компании като Barrick или директно чрез злато, когато средствата за плащания са свършвали. Тези твърдения се основават до голяма степен на предположения и анекдотични доказателства и без ясна документална следа са много трудни за проверка — което подчертава несигурния характер на финансовите договорености между Мали и "Вагнер". Въпреки това Кралският институт за изследвания в областта на отбраната и сигурността твърди, че "операциите в Мали не са били печеливши за "Вагнер". Освен това "дори ако годишните печалби са постъпвали в руската държава, а не при [бившия лидер на "Вагнер" Евгений] Пригожин (което изглежда много малко вероятно), почти сигурно те не биха били достатъчни, за да покрият разходите дори само за един ден от руските бойни действия в Украйна". Вместо това структурата на плащанията е оставяла икономическата власт в ръцете на Бамако. Африканският корпус и Кремъл се опитват да продължат натиска върху Бамако. Руският конгломерат Yadran Group си партнира с малийската държава за изграждането на предприятие за преработка на злато, чието строителство започна през юни 2025 г. Полските експерти Филип Брижка и Йенджей Череп обаче посочват, че това предприятие ще трябва да се конкурира с рафинерията, притежавана от Мали - Marena Gold, както и с импровизираните топилни в централния пазар на Бамако. Освен това сроковете за реализация на този проект са неясни, а Западна Африка е изпълнена с планирани чуждестранни бизнес проекти, които са се провалили или така и не са били завършени. На друго място Африканският корпус продължава опитите на "Вагнер" да си осигури контрол над златната мина за ръчен добив Интахаха, но не е успял да установи контрол над обекта. Изпълнителният директор на The Sentry Юстина Гудзовска заяви, че според местни миньори Африканският корпус контролира някои от пътищата, водещи извън мината, но тези отделни опити за събиране на такси са ограничени и отразяват като цяло неуспешна стратегия. И така, какво получава Русия - ако изобщо получава нещо - в замяна на разполагането си в Мали? Политическият капитал е значителен, но конкуренцията с външни партньори, включително Турция, Китай и Обединените арабски емирства, продължава и би могла да застраши уникалния достъп на Русия. От 2022 г. насам Русия със сигурност е извлякла дипломатически ползи в Сахел, като е отдалечила Мали и съседите му — Нигер и Буркина Фасо — от Запада и ги е поставила под руско влияние. Това се оказа