Меркел и Мерц подариха Източна Германия на крайната десница

Изборите в германската провинция Саксония-Анхалт в неделя могат да се превърнат не само в исторически пробив за крайнодясната "Алтернатива за Германия" (AfD), но и в болезнена равносметка за повече от три десетилетия германско обединение. В репортаж за POLITICO Ан Макелвой проследява как икономическото изоставане, демографският спад, недоверието към политическия елит и усещането за изгубена източногерманска идентичност подхранват възхода на AfD и могат да доведат до първото управление на германска провинция от крайната десница след 1945 г. Представяме материала в първо лице - така, както го е написала авторката. Улрих Зигмунд, водещ кандидат на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD), се качи на сцената на централния пазар в град Наумбург и заяви, че в Източна Германия има ново "пробуждане". Преди важните избори в региона Саксония-Анхалт в неделя - на които Зигмунд е почти сигурно, че ще стане първият крайнодесен лидер, управляващ германска провинция от 1945 г. насам - този апел към източна идентичност докосна много хора. Млад мъж до мен крещеше "Ostdeutschland!", въпреки че беше твърде млад, за да е живял в комунистическата Германска демократична република. "Там беше по-чисто", обясни той. "Повече немско. Не Америка-Германия като Запада." Елементи от "Новото пробуждане" на Зигмунд звучаха напомнящо за стария Изток и речта му със сигурност би се харесала на Кремъл. Той осъди глупостта да се подкрепя "корумпираната" Украйна и обърна внимание на необходимостта от връщане към доставките на петрол и газ от Русия. Източна Германия официално се разпадна през 1990 г., но не изчезна. Борбата ѝ за идентичност в рамките на германската федерална система, с власт, концентрирана в Берлин, подхрани възхода на крайната десница. Ако "Алтернатива за Германия" (AfD) наистина си осигури категорична победа този уикенд, това ще повдигне сериозни въпроси за това как канцлери като Хелмут Кол, Ангела Меркел и Фридрих Мерц не успяха да управляват прехода след обединението и да предотвратят големи части от изтока да се отклонят по политическа траектория към крайната десница. В общо взето оптимистичната опашка за наденички и бира в Наумбург имаше и някои по-невесели хора с неонацистки тениски и униформи. Един от тълпата ми каза, че правителството в Берлин "изпраща нашите данъчни пари на евреите в Израел и на (украинския президент Володимир) Зеленски, вместо да ги харчи тук". Важно е да се подчертае, че източната политическа идентичност не е монохромна носталгия по ГДР. Всъщност, AfD пренасочва лозунга от демонстрациите срещу комунизма през 1989 г. - "Wir sind das Volk" - "Ние сме народът" - за свои собствени цели. Това се докосва до спомени за маршовете за свобода в последните дни на социалистическата държава. "И сега ще покажем отново на света", каза Дирк Хузенлауб, шлосер в синия си гащеризон, с когото разговарях по време на друга предизборна спирка в близкия град Люцен. Той се справя добре като самонает работник, снабдявайки много местни компании. Но добавя, че "хората на върха не искат да се справяме добре - те ни държат нарочно надолу". Последваха редица интернет конспиративни теории, включително идеята, че Мерц и неговият предшественик Меркел "са ни предали - рискуваме страната ни да се срине по начина, по който се срина старата Източна Германия". Отвъд дружелюбието на опашката за наденички, настроението може бързо да се влоши - както открих, когато се опитах да говоря със Зигмунд в Лютцен, само за да ми кажат, че "основната" преса не е добре дошла. Бях грубо бутнат настрани, ръката ми беше извита от мускулест, едър Зигмунд, който носеше слушалка и пищно татуиран врат. "Мръдни или ще те заведа в полицията", излая той. Имахме кратък, не