Агонията на българското царство

Моите верни читатели ще ми простят, че в летните си репортажи често прекъсвам разказа за драматичната епоха на великия български цар Иван Шишман с новини от археологическите разкопки на Перперикон. Но какво да се прави – сезонът е напрегнат, а аз искам българите да са запознати с всички нови открития. В разказа за последната голяма война между Българското царство и Османската империя в края на XIV в. стигнах до мощното настъпление на султан Баязид през лятото на 1393 г. и героичната отбрана на крепостта Косово (древния Мисионис) край Търговище. Саможертвата на неговите защитници обаче не успяла да спаси българската столица. „Щом овладял Кос Ова, пашата тръгнал към престолнината на Сосман – Търнавъ – пише османският хронист Мехмед Нешри. – Като я наближил, той спрял на стан. Неверниците дошли и му донесли ключовете". Така, с обсада или предателство, Търновград бил овладян на 17 юли 1393 г. Всички християнски и османски извори с изключение на лаконично сведение в руската Троицка летопис пишат, че цар Иван Шишман не бил там. Отбраната организирал патриарх Евтимий, докато българският владетел опитвал да събере нови войски . Оттук турците се насочили към Черноз (Червен) край днешния град Русе. После Али паша тръгнал на запад по течението на Дунав, завземайки градовете и крепостите по двата бряга. Овладени били Юрюк Ова (Гюргево) и Нюкестри (Нови град). Сериозна съпротива оказал Зищ Ова, както османците наричали яката крепост на Свищов. Нейният управител отказал да се покори и се защитавал с оръжие до пълно изчерпване на хранителните припаси. От Свищов пашата нападнал Влахия, където също превзел доста крепости. Накрая отвсякъде бил обсаден силния град Нигболъ (Никопол), в който се е укрепил цар Иван Шишман.Той се бранел отчаяно, колкото и безперспективно да изглеждало това при създалата си обстановка. Благодарение на тази твърда защита зад здравите стени на Никопол, бил сключен временен мир, макар с цената на тежки и унизителни условия. Едно от условията на договора било отказването на цар Иван Шишман от царското му достойнство. В писмените източници титлата се определя по различен начин съобразно националността на авторите. Турците го наричали „бег", а преминалият през Балканите немски рицар Ханс Шилтбергер – „херцог".Преди години литературният историк Климентина Иванова направи важно откритие, позволило да разберем как се назовавал официално самият Иван Шишман. Изследвайки старинни ръкописи в Библиотеката на Румънската академия на науките, тя попада на български сборник с монашеско