Саркофагът от III век на Перперикон – издълбан в скалата като античен храм

Римският саркофаг от III–IV век, разкрит на Перперикон по време на посещението на президента Илияна Йотова, се оказва едно от най-необичайните погребални съоръжения, откривани в древния скален град. Според археолозите особеностите на гробницата я отличават от познатите саркофази в останалите части на Римската империя. Причината е, че съоръжението е изсечено направо в скалата и съчетава римските погребални обичаи с много по-стара местна традиция. В повечето части на Римската империя саркофазите са представлявали своеобразни каменни сандъци с правоъгълна форма. Изработвали са се от мрамор, варовик или друг вид камък. Били са затваряни с масивни капаци. Новооткритият саркофаг на Перперикон следва същата погребална традиция, но е оформен по различен начин - чрез издълбаване на самата скала. “Саркофагът е с дълбочина около 1,5 метра и ясно личи, че е Долното е по-тясно и е било покрито с два капака,които са лежали върху изсечен в скалата праг. За съжаление, гробницата е била ограбена още в древността”, разказа ръководителят на археологическите проучвания проф. Николай Овчаров. При разчистването на гробницата археолозите са открили само бронзова вотивна, оброчна, пръчица “Тя е дълга около 10 сантиметра и не е запазена в оригиналния си вид. Ясно личи, че единият ѝ край е отчупен. Вероятно е завършвал с някаква фигура. Вотивната пръчица е била оставена като дар”, обясни директорът на Регионалния исторически музей в Кърджали Милен Камарев, който е проучил римската гробница. Според него горната част на саркофага също е била покрита. За това свидетелства загладената повърхност на скалата около съоръжението. Проф. Николай Овчаров допуска, че над гробницата е съществувала допълнителна конструкция с покрив от керемиди. Основание за тази хипотеза дава голямото количество фрагменти от строителна керамика, намерени в самия саркофаг. Археологът смята, че в долната част на гробницата са били положени останките на покойника. “Не можем да кажем дали в случая става дума за трупополагане, или за трупоизгаряне. И двата начина на погребение са били практикувани в Римската империя”, посочи проф. Овчаров. Според него горното ниво на съоръжението е било използвано за поставяне на погребални дарове и извършване на ритуали в памет на починалия. По този начин то е изпълнявало ролята на своеобразен храм на мъртвия, докато неговите останки са се намирали в долната част. Подобна организация на погребалното пространство е позната и от други римски градове, макар че самите гробници и саркофази имат различен външен вид. Един от водещите български специалисти по римската епоха - доц. Здравко Димитров, прави паралел с находките в античния град Рациария във Видинско, които имат двускатен покрив и наподобяват антични храмове с богата декорация. “В долната част на саркофазите са се полагали човешките останки или урната. Често гробниците са били семейни и в тях са били погребвани и други починали от семейството. Отгоре са стояли саркофазите, разположени в надземната храмова част. Тя се е се е посещавала, както сега се прави на Задушница Оставяли са се различни дарове и жертвена храна и са се почитали мъртвите”, обясни доц. Здравко Димитров. Макар погребалната традиция да е сходна, между съоръженията в Рациария и новооткрития саркофаг на Перперикон има видима разлика. Според проф. Овчаров тя може да бъде обяснена с произхода на населението и с местните погребални обичаи. “В Родопите е живяло коренно население. В Рациария е имало преселници от днешна Италия и те са донесли със себе си своите традиции”, смята археологът. Той пояснява, че вкопаният в скалата римски саркофаг е наследник на много по-стара местна традиция. Скалните гробници и светилища са характерни за Източните Родопи