Тук Осака показва истинското си лице – ярко, шумно и незабравимо

Има места, които разглеждаш, отбелязваш в списъка си и продължаваш нататък. Има и такива, които те карат да забавиш крачка, да се оглеждаш във всички посоки и да се усмихваш без причина. Дотонбори е точно такова място. Най-скъпото телешко месо в света - колко всъщност струва да опитаме кобе в Япония Още щом стигнахме до прочутия парти канал, имах чувството, че някой е увеличил яркостта на света до максимум. Неонови реклами, огромни движещи се фигури на рак, октопод и риба фугу, музика, смях, аромат на прясно приготвена храна и безкраен поток от хора - всичко това съществува едновременно и по някакъв невероятен начин не изглежда хаотично. Посетихме Дотонбори с петгодишната ми дъщеря и това се оказа едно от онези места, които виждаш през детските очи и започваш да ги оценяваш още повече. Вместо да бърза, както обикновено правят децата, тя спираше буквално на всеки няколко метра. Показваше огромния рак, който движеше краката си, смееше се на гигантския октопод, възхищаваше се на светещите табели и непрекъснато повтаряше: "Виж, мамо, още светлини!" Най-хубавото беше, че след залез мястото сякаш оживяваше още повече. Отраженията на всички реклами в спокойната вода на канала правеха гледката почти нереална. Дори за възрастен е трудно да откъсне поглед, а за едно дете това е истинска приказка. Името Дотонбори всъщност обозначава както канала, така и улицата, която се простира по южния му бряг. Днес това е безспорно най-известният квартал на Осака и едно от местата, които никой не пропуска, когато посещава региона Кансай. От мечта на един търговец до символ на Осака Историята му започва още през 1612 г., когато местният търговец Ясуи Дотон решава да вложи цялото си състояние в изграждането на нов канал. Идеята му е да свърже местната водна мрежа с река Кизугава и така да стимулира търговията. Съдбата обаче има други планове. По време на обсадата на Осака през 1615 г. Дотон загива, без да види мечтата си завършена. Братовчедите му обаче довършват проекта и в негова чест новият канал получава името Дотонбори. Малко след това районът започва да процъфтява. По южния бряг се появяват театри и сцени за традиционни японски представления, а отсреща започват да никнат чайни, ресторанти и малки заведения, където зрителите продължават вечерта си след спектаклите. Днес повечето исторически театри вече са останали в миналото, но атмосферата на квартала продължава да е също толкова жива. Един от малкото оцелели след Втората световна война театри - "Шочикуза" - и до днес предлага представления на кабуки, опера, мюзикъли и съвременни постановки. Там, където храната е истинска религия Не е случайно, че Осака често е наричана кулинарната столица на Япония. Местните дори имат собствена философия - kuidaore, което буквално означава да похарчиш толкова много пари за вкусна храна, че почти да се разориш. И когато се разходиш по Дотонбори, започваш да разбираш защо. На всяка крачка се носи различен аромат. От една сергия се приготвя такояки - прочутите топчета с октопод, малко по-нататък цвърчат кушикацу - хрупкави пържени шишчета, а след тях следват ресторанти с японско говеждо, раци и дори специалитети с риба фугу. Ние също не успяхме да устоим. Дори когато не си гладен, тук просто ти се иска да опиташ "само още едно". И после още едно. И така до пръсване. Най-известният човек, който никога не спира да тича Няма как да се говори за Дотонбори, без да се спомене легендарният тичащ човек на Glico (известна марка хранителни продукти и захарни изделия). Огромната реклама над моста Ебисубаши е един от символите на Осака