Здравко Биков: В този си вид CBAM се очертава като катастрофа за стоманата и рециклирането на ЕС

Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), във вида, в който изглежда в момента, се очертава като катастрофа за европейското производство на стомана и за европейското рециклиране. Това заяви Здравко Биков, председател на Управителния съвет на Българска асоциация по рециклиране, в панела "Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите в действие: Осигуряване на лоялна конкуренция по време на декарбонизацията на световната търговия" на Green Transition Forum 6.0 - най-голямата платформа в Централна и Източна Европа за дискусии по устойчиво развитие и икономическа трансформация. GTF 6.0 е организиран от Dir.bg и се проведе от 1 до 5 юни в София. С годините той се утвърди като единствената конференция в източноевропейска столица, която събира на едно място световни лидери, водещи икономисти и представители на индустрията в контекста на необходимостта от дълбоки реформи. Освен Биков, в панела, модериран от Генади Кондарев, енергиен анализатор, Изследователски център за енергетика на Черно море, участие взеха още Висенте Уртадо Роа, ръководител на отдел CBAM, Енергия и зелено данъчно облагане, Европейска комисия; Радан Кънев, евродепутат, ENVI; Филип Ромбаут, съсобственик и председател на Съвета на директорите, Агрополихим АД; Константин Стаменов, председател на Управителния съвет на БФИЕК; Михнеа Къцуци, изпълнителен директор, Energy Policy Group; Росен Папазов, главен изпълнителен директор, Holcim; изпълнителни директори на водещи индустрии. В своето изказване Здравко Биков очерта сериозните разминавания между първоначалните очаквания към регламента CBAM и реалните ефекти от неговото прилагане. По думите му вместо да осигури равни конкурентни условия за европейските производители, механизмът на практика създава динамика, при която компаниите извън Европа могат ефективно да заобиколят въглеродните такси. Основната причина за този пропуск се корени в третирането на металния скрап, на който се определя нулева стойност на вградените въглеродни емисии, без да се прави разграничение къде е произведен. Председателят на асоциацията даде за пример Турция, която е ключов фактор с производство на над 35 милиона тона стомана годишно. Ако турски производител създава своите