Психологът вече не е достатъчен: 7 ситуации, в които помощ може да окаже единствено психиатър

Психиатрията не е "последната инстанция" или "тежката артилерия", към която човек трябва да се обръща едва когато всичко друго е изчерпано. Тя е неразделна част от медицинската грижа за психичното здраве и има ключова роля, когато симптомите надхвърлят възможностите на разговорната терапия. В подобни случаи навременното включване на психиатър може да съкрати значително периода на възстановяване и да намали последствията както за психиката, така и за професионалния и личния живот. Макар психологът да оказва ценна подкрепа, има ситуации, в които единствено лекарят може да постави диагноза, да назначи медикаментозно лечение и да прецени необходимостта от болнична помощ. Една от най-сериозните ситуации са суицидните мисли или конкретните планове за самоубийство. Това не е просто момент на отчаяние, а остро медицинско състояние, което най-често е свързано с тежка депресия, биполярно разстройство, посттравматично стресово разстройство или зависимост. В подобни случаи психиатърът трябва незабавно да оцени риска, да назначи подходящо лечение с антидепресанти, а при силна тревожност - при необходимост и кратък курс със съвременни антипсихотични медикаменти. Понякога се налага и краткотрайна хоспитализация, за да бъде гарантирана безопасността на пациента. Само лекарят има правомощия да предпише медикаменти, да издаде болничен лист и да предприеме необходимите мерки за ограничаване на риска. Не по-малко тревожни са случаите, когато човек започне да чува гласове, изпитва усещане, че е следен, или развие налудности. Това са признаци на психоза, а първите 24 часа са решаващи за успешното лечение. Колкото по-бързо започне терапията, толкова по-голяма е вероятността мисленето, паметта и нормалното функциониране да бъдат напълно възстановени. Психиатърът подбира подходящ антипсихотичен медикамент, проследява възможните странични ефекти чрез изследвания и електрокардиограма и насочва близките как да окажат правилна подкрепа. Без медикаментозно лечение халюцинациите и налудностите не изчезват, а разговорите могат единствено временно да намалят тревожността. Друг сигнал, който изисква незабавна лекарска намеса, е маниакалният епизод при биполярно разстройство. Човекът може да остане буден с дни, да говори непрекъснато, да харчи огромни суми пари и да прави нереалистични планове, без да осъзнава опасността. В подобни ситуации първата стъпка е овладяване на силната психомоторна възбуда чрез подходящи медикаменти, след което се назначава дългосрочна терапия за стабилизиране на настроението и предотвратяване на нови епизоди. Едва когато състоянието бъде овладяно, психотерапията може да има реален ефект и да подпомогне дългосрочното възстановяване. Опасност крие и внезапното спиране на алкохола след продължителна употреба или рязкото прекъсване на приема на сънотворни медикаменти от групата на бензодиазепините. Подобна абстиненция може да доведе до гърчове, делириум и животозастрашаващи усложнения. В тези случаи психиатърът изготвя план за постепенно намаляване на дозите, назначава витамини за защита на мозъка, коригира нарушенията в организма и при необходимост предписва лекарства, които намаляват желанието за алкохол. Симптомите на абстиненция не могат да бъдат преодолени само с разговори и психологическа подкрепа. Честите панически атаки също могат да наложат консултация с психиатър, особено когато човек многократно търси спешна медицинска помощ с убеждението, че получава инфаркт, въпреки че всички кардиологични изследвания са нормални. При паническото разстройство лечението най-често включва антидепресанти, чийто ефект настъпва постепенно в рамките на няколко седмици. До тогава лекарят може временно да предпише успокояващи медикаменти и подробно да обясни какво се случва с организма по време на пристъп. След овладяване на симптомите към лечението обикновено се добавя когнитивно-поведенческа терапия, която помага за предотвратяване на бъдещи кризи. Особено сериозни са хранителните разстройства като анорексията и булимията, когато вече съществува реална опасност за живота. Много ниският индекс на телесната маса, силно забавеният пулс и критично ниските нива на калий са признаци, че организмът се намира в риск. В такива случаи психиатърът организира болнично лечение, следи жизнените показатели и при необходимост назначава медикаменти за намаляване на натрапчивите мисли, свързани с теглото, както и на пристъпите на преяждане. Паралелно с това пациентът работи с диетолог и психотерапевт, но именно психиатърът носи основната отговорност за медицинската безопасност. Сред най-тежките психични състояния е следродилната депресия с психотични симптоми, известна като постпартална психоза. Тя може да се прояви една до две седмици след раждането, когато жената престане да спи, започне да вярва, че бебето е "прокълнато", или изпитва силен страх да се доближи до него. Това е спешно състояние, което изисква незабавна лекарска намеса. Психиатърът назначава лечение със съвместими с кърменето медикаменти, а при необходимост препоръчва хоспитализация в специализирано отделение, където майката и детето остават под постоянно наблюдение. Психологът може да помогне по-късно за преодоляване на чувството за вина и емоционалните последици, но в критичния момент именно психиатърът е специалистът, който може да спаси живота и здравето както на майката, така и на нейното бебе.