Намаляваш с 22% вероятността да развиеш диабет, ако стоиш повече време навън

Бързото намаляване на кръвната захар е свързано с азотния оксид в кожата, който под въздействието на UV лъчите бързо се освобождава в кръвообращението и стимулира усвояването на глюкозата Излизането на слънчева светлина в часовете на пълноценно греене за няколко дни или седмица е свързано с умерено понижение на кръвната захар, а когато това е обичайна практика, с течение на времето може да намали вероятността човек да развие диабет тип 2. В голямо проучване, публикувано в Scientific Report, учените установяват не просто факта, а и основните начини, по които слънчевата светлина може да оптимизира метаболитното здраве. Интуитивно човек би казал, че има връзка с витамин D. И ще сгреши. Процесът не зависи пряко от синтеза на така наречения слънчев витамин, тъй като метаболитният ефект е ясно видим и през зимните месеци, когато ултравиолетовият спектър, необходим за неговото образуване в кожата, е крайно недостатъчен. Например в България поради географското ни разположение между 41-ия и 44-ия паралел реален кожен синтез на витамин D почти липсва от ноември до март. В този период слънцето е твърде ниско на хоризонта и плътният слой атмосфера поглъща жизненонеобходимите лъчи. В проучването обаче парадоксално се установява най-изразен метаболитен спад на глюкозата през зимните месеци Тъй като тогава нивата на естествена слънчева светлина са ниски, дори минимално увеличение на външната UVA радиация за период от едва 2 дни преди изследване на кръвта води до значимо понижаване на кръвната захар, установява проучването. При проследяване на седемдневен период този ефект се запазва както през зимата, така и през пролетта. Дългосрочните наблюдения при средно медианно време 12 години в същото изследване показват, че хората с по-висока експозиция на UV лъчи имат между 14 и 22% по-нисък риск от развитие на диабет тип 2. Така учените стигат до две обяснения за “странната” закономерност повече слънце - по-малко диабет. Бързото подобряване на кръвната захар е свързано с азотния оксид, който се съхранява в големи количества в кожата и под въздействието на проникващите през зимата UVA лъчи бързо се освобождава в кръвообращението, разширява кръвоносните съдове и директно стимулира клетките Вторият механизъм за подобряване на инсулиновата чувствителност е обвързан с регулацията на циркадния ритъм, който разговорно наричаме вътрешен часовник. Той регулира активността и пасивността на органите в зависимост от светлината - ден ли е, или нощ. Мащабното изследване на учени от Университета на Единбург и Каролинския институт върху над 400 хиляди души разкрива още няколко ключови детайла. Екипът установява, че превенцията на диабета чрез излагане на естествена светлина е по правилата на биологичния механизъм на платото. Това означава, че при достигане на определено ниво на “облъчване” удължаване на престоя навън не води до по-големи ползи Освен това предимствата от излагане на естествената светлина следват нелинеен модел - най-стръмните спадове на кръвната захар се наблюдават при преминаване от липса на слънце към ниски нива на околна UVA светлина. Това означава, че не е необходимо интензивно, целодневно излагане на слънце, за да усетим метаболитните ползи. Колко тогава е достатъчно за дългосрочна превенция на дибает тип 2 и в същото време да не противоречи на препоръките на дерматолозите да се пазим от рак на кожата? Според експертите оптималният и безопасен метаболитен прозорец е забележително кратък. Достатъчни са 20-ина минути на ден, като ефектът е най-силен в самото начало Кратката “слънчева баня” осигурява практически целия ефект за кръвната захар. Всичко над този престой не носи допълнителни предимства за инсулиновата чувствителност, а само увеличава риска от клетъчно увреждане на кожата. Ранната сутрешна светлина или къснити следобедни лъчи са идеалният терапевтичен прозорец. Тогава UV индексът е нисък, а спектърът на светлината е достатъчно богат, за да задейства процеса на освобождаване на азотен оксид, без да причинява изгаряне. Не е нужно цялото тяло да е изложено на слънце. Лицето и по-чувствителните зони могат да останат защитени, без това да компрометира положителния ефект върху глюкозата. Авторите на научната публикация правят важната уговорка, че слънчевата светлина не е магическо хапче и тези данни не трябва да се тълкуват като покана за прекомерно излагане на слънце или използване на солариуми. По-скоро е напомняне, че естествената природна среда задвижва по уникален начин ендокринната ни система без лекарства и медицински интервенции. Открития около превенцията на захарния диабет придобиват огромна тежест днес, защото заболяването се превърна в една от най-големите, но и най-тихи глобални пандемии на нашия век. Диабетът тип 2 се развива незабележимо, без остри симптоми години наред, като през това време високите нива на глюкоза систематично увреждат малките и големите кръвоносни съдове. Затова научната общност работи изключително интензивно в търсене на ранни маркери и достъпни методи за превенция. Забавената диагноза често води до тежки съдови и неврологични усложнения, бъбречна недостатъчност, проблеми със зрението и повишен риск от инфаркт и инсулт. Научното разбиране, че дори малки промени в начина на живот могат да обърнат този процес, дава реални инструменти за контрол върху собственото здраве. Извън слънчевата светлина съществуват редица познати, но и няколко доста изненадващи фактора, които предпазват от диабет. Отдавна известните фундаменти включват поддържане на оптимално тегло, ограничаване на бързите захари и навик за редовна физическа активност за изразходване на мускулния гликоген. Заедно с тях обаче науката откри и по-малко очаквани съюзници. Качественият и 7- 8-часов сън се оказва критично важен. Дори краткотрайното нарушаване на съня увеличава стресовите хормони и мигновено понижава инсулиновата чувствителност. Оказва се също, че здравето на чревния микробиом играе централна роля, като ферментиралите храни и разнообразните фибри подпомага производството на късоверижни мастни киселини, които директно подобряват глюкозния толеранс. Намаляването на хронобиологичния стрес – чрез вечеря поне няколко часа преди лягане и избягването на късното хранене – допълнително защитава панкреаса и позволява на организма да поддържа стабилни нива на захарта през цялата нощ.