"Ориент експрес": влакът, който промени Европа и продължава да пътува

Повече от 140 години след първото си пътуване "Ориент експрес" продължава да свързва Западна и Източна Европа. Днес това вече не е същата редовна линия от XIX век, а луксозно преживяване в автентичните исторически вагони. Те отново се движат по маршрута Париж–Истанбул, включително през България. В днешно време туристическият влак, съставен от реставрирани исторически вагони, Venice Simplon-Orient-Express, изпълнява това пътуване, като пет нощният маршрут минава през Румъния и Унгария и включва престои и екскурзии по пътя. За пътниците му това е скъпо развлекателно удоволствие. В края на XIX век обаче появата му е свързана с нещо много по-голямо. Чрез железницата за първи път се създава бърза и постоянна връзка между Западна и Източна Европа, правейки далечните части на континента по-достъпни и свързани. Идеята за железопътна връзка между Западна Европа и Константинопол, днешен Истанбул, се появява във време, когато Османската империя отслабва, а на Балканите се засилват движенията за независимост. Железниците постепенно превръщат отделните държави и градове в част от все по-свързана европейска мрежа. Самото име „Ориент" показва и начина, по който Западна Европа възприема земите на изток от нея. Сред главните двигатели на проекта е белгийският банкер Жорж Нагелмакерс. Той създава първата европейска компания за ресторантски и спални вагони и превръща дългото придвижване с влак в комфортно преживяване. Луксозното пътуване обаче не се дължи само на интериора. Благодарение на конструкцията си вагоните с талиги се клатят значително по-малко от по-старите влакове. Така господата не трябва да се притесняват, че ще се порежат, докато се бръснат, а дамите могат да бъдат спокойни, че обядът им няма да се окаже върху дрехите им. Именно това е една от причините "Ориент експрес" да се превърне в символ на лукса. Но още по-важно е, че той показва какво може да бъде железопътното пътуване в епохата на бързата индустриализация. Пътниците могат да спят, да се хранят и да пътуват на огромни разстояния, без постоянно да сменят превозното средство, пише на платформата на Европейския съюз за културно наследство Europeana. Първият влак потегля през 1883 г., но в началото пътуването до Константинопол не се извършва изцяло по железопътна линия. Пътниците стигат до Гюргево, град в Румъния, след това пресичат Дунав до Русе, продължават към Варна и оттам вземат кораб за Константинопол. Това постепенно се променя. През 1889 г. е установена директната железопътна връзка по маршрута Будапеща–Белград–Ниш–София–Константинопол. Така вече е възможно целият път между Западна Европа и Османската столица да се изминава по железница без прикачване. България се оказва важна част от тази нова връзка. През 1888 г. в София е изградена Централната гара, а на 1 август същата година по линията Белово–Цариброд преминава международният влак „Ориент експрес". Той е посрещнат тържествено по големите гари, а особено внимание получава на новооткритата Софийска гара. Така един от най-известните влакове в Европа се появява в България в момент, когато самата държава изгражда железопътната си система. Периодът между 1889 и 1914 г. е златната епоха на "Ориент експрес". Влакът изминава разстоянието от френската столица до Константинопол за 67 часа и 35 минути. Европа се променя, а влакът се превръща в един от символите на новата ера на пътуванията. Сред редовните му пътници е и българският цар Фердинанд. Той два пъти карал влака за около половин час, докато от компанията не решили да забранят на любители да влизат в кабината на машиниста. "Ориент експрес" се движи през политически граници, които през следващите десетилетия непрекъснато се променят. Първата световна война прекъсва услугата. След нея маршрутът се променя и водещо значение придобива Simplon-Orient Express, който заобикаля Унгария. Оригиналният маршрут е възстановен през 1924 г., но Втората световна война отново прекъсва движението. След възстановяването през 1948 г. влакът вече не е същият символ на лукса, защото към него са добавени и вагони втора класа. През 1977 г. "Ориент експрес" за последен път потегля по цялото си историческо трасе до Истанбул. Едно от най-известните събития, свързани с историята на влака, се случва през 1929 г. Тогава композицията попада в снежна буря недалеч от Истанбул и остава блокирана в продължение на 11 дни. Храна е доставяна от близките села. Сред пътниците е Агата Кристи. Смята се, че преживяното я вдъхновява за романа „Убийство в Ориент експрес", който по-късно е екранизиран многократно. След като оригиналната услуга постепенно изчезва, "Ориент експрес" е възроден по нов начин. През 1977 г. американският предприемач Джеймс Шърууд започва да събира автентичните вагони, купува два от тях на търг в Монте Карло и постепенно открива още. Те са реставрирани, като е запазен автентичният им стил „ар деко", а през 1982 г. новият Venice Simplon-Orient-Express тръгва по европейските железници. Това не е същата непрекъсната железопътна услуга, която е съществувала от XIX век, а състав от исторически вагони, възстановени като туристически влак. Днешните вагони са построени основно между 1926 и 1949 г. Някои от тях носят собствена история. Спалният вагон 3309 например е бил част от "Ориент експрес" между 1928 и 1939 г. През 1929 г. именно той остава блокиран в снега и е вдъхновил най-известния роман на Агата Кристи. Спалният вагон 3425 е известен с връзката си с крал Карол, който през 1940 г. бяга от Румъния с любовницата си на борда на влака. А спалният вагон 3544 е имал разнообразни функции. През годините е превозвал богати и известни личности, а по време на войната е бил използван и като военен бордей, пише на официалния сайт на Belmond, компанията, която днес управлява и предлага пътуванията с Venice Simplon-Orient-Express. Днешните вагони не са просто реплика на старите, а имат историческа стойност. При резервация пътниците могат да изберат в какъв тип купе да бъдат настанени. Могат да пътуват както в по-съвременни, така и в оригиналните вагони, като цената зависи от категорията. В това се крие и причината за продължаващия интерес към влака. През 2026 г. Venice Simplon-Orient-Express отново изпълнява петнощното пътуване Париж–Истанбул и обратно. Маршрутът представлява пътуване от Франция през Германия, Австрия, Унгария, Румъния, България и Турция. Програмата включва престои извън влака, сред които обиколка на Букурещ и Будапеща, круиз по Дунав и посещение на замъка Пелеш в Румъния. През юни 2025 г. влакът пристига в Русе по пътя от Париж към Истанбул с 67 пътници от Европа, Северна Америка, Азия и Австралия. Композицията е от 16 вагона. В Русе тя зарежда вода, преминава техническа проверка и паспортен контрол и продължава към Варна, теглена от български локомотив, пише БТА. За пътниците самото пътуване е преживяването. През март 2025 г. представител на туристическата компания Kirker Holidays прекарва два дни и една нощ на борда на Venice Simplon-Orient-Express по маршрута от Париж към Венеция. Вместо просто да си хване самолет и да стигне до крайната си точка, той прекарва времето си в наблюдение на пейзажа през прозореца, четене и разговори с останалите пътници. Вечерта преминава във вагона-ресторант, а след това в бара с музика на живо. На следващия ден влакът продължава през Австрия и Доломитите, преди да достигне Венеция. Стойността на това преживяване показва колко различно е станало значението на влака. През 2026 г. пътуването по маршрута Истанбул–Париж и обратно започва от 46 400 евро. Така "Ориент експрес" се е превърнал почти в обратното на това, което е бил при появата си.