ЕП: Заплахите от външна намеса са атака срещу самата същност на европейския проект

Заплахите от външна намеса и дезинформация представляват атака срещу „самата същност на европейския проект", като основните жертви са гражданите, предупреждават членовете на ЕП.  Във вторник Парламентът прие (с 420 гласа „за", 220 гласа „против" и 26 „въздържал се") доклад за констатациите на специалната комисия относно европейския щит за демокрацията, включващ конкретни препоръки за това как ЕС може по-добре да защитава своите демократични институции и да укрепи съществуващия си инструментариум. Това съобщиха от пресцентъра на Европейския парламент. Специалната комисия на Парламента беше създадена през декември 2024 г. и има за задача да оцени засилването и въздействието на враждебни дейности, насочени срещу ЕС, като чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство, хибридни атаки и координирани кампании за дезинформация. В заключенията си евродепутатите твърдят, че подходът на ЕС понастоящем е разпокъсан, тъй като отделните държави членки не могат сами да противодействат ефективно на тези заплахи. Нова структура на ЕС, готова да защитава демокрацията Членовете на ЕП подкрепят създаването на Европейския център за демократична устойчивост (както беше обявено от Комисията в стратегията за щит за демокрацията, изготвена в съответствие с предложенията, внесени от Парламента по време на предходния мандат). Според евродепутатите структурата би функционирала като независим „център за високи постижения" за борба с дезинформацията и чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство, както и за координиране на действията на национално равнище. Тя не трябва да дублира съществуващите инструменти, а вместо това да консолидира текущите действия на равнището на ЕС в единен субект с ясна визия, мандат, бюджет и капацитет за действие. Участието в нея следва да бъде задължително за всички държави членки и трябва също така да се гарантира парламентарен контрол. Русия: основна заплаха за демократичната цялост на Европа В доклада се подчертават честите хибридни атаки на Русия срещу критична инфраструктура, като кибератаки, физически саботаж, палеж, шпионаж и заглушаване на сигнали. Подобен тип атаки идват също и от Беларус, Китай, Иран и Северна Корея. Членовете на ЕП искат разширени санкции за лицата, способстващи за дезинформацията, както и за тези, които спомагат за заобикаляне на съществуващите санкции. В доклада се осъжда и политически мотивираното „включване в черен списък" от страна на Русия на длъжностни лица на ЕС, журналисти и евродепутати като инструмент за хибридна война. Тъй като тези атаки се извършват до голяма степен в цифровата сфера, членовете на ЕП настояват за стриктно прилагане на съществуващите правила в тази област (като например Акта за цифровите услуги и Акта за изкуствения интелект) вместо въвеждане на ново законодателство. Те също така искат платформите да бъдат подведени под отговорност и да полагат повече усилия за борба с намесата в изборите, извършвана от ботове, и за защита на демократичния дискурс. В доклада се посочва, че свободата на изразяване на мнение и свободата на информация са права, които защитават хората, а не машините. Евродепутатите призовават ЕС да намали зависимостта си от технологии под чуждестранен контрол в секторите от критично значение, особено от технологични дружества от САЩ и китайски хардуер, включително чрез балансирана стратегия за „закупуване на европейски стоки", когато се инвестира в критична инфраструктура, както и чрез диверсификация към по-надеждни партньори за доставките на суровини от критично значение. За да се защити почтеността на изборите от нарастващи заплахи и да се предотврати финансирането чрез посредници и външната намеса, членовете на ЕП предлагат изборната инфраструктура да бъде определена като критична. Те призовават за прилагане на принципа „познавайте своя дарител" по отношение на политически дарения, основани на криптовалута, за мерки срещу злонамерени убедителни фалшификати (т.нар. „дийпфейк") и измамни реклами, както и за по-голяма защита на жените кандидати. Евродепутатите също така заявяват, че тясното сътрудничество и подкрепата за подобряване на устойчивостта в страните кандидатки и държавите партньори са от съществено значение. Същевременно те осъждат използването на миграцията като средство за оказване на политически натиск върху ЕС, което считат за недопустимо. Свобода на медиите и гражданско общество Според членовете на ЕП укрепването на медийната грамотност и грамотността в областта на изкуствения интелект е от ключово значение, наред със стабилното и независимо гражданско общество. Те призовават за дългосрочни ангажименти за финансиране в областта на свободата на медиите и разследващата журналистика, гаранции срещу незаконния шпионски софтуер, както и подкрепа за гражданското участие. Евродепутатите подчертават, че изграждането на демократична устойчивост изисква обществото да продължава да функционира в кризисни ситуации. Те препоръчват редовни широкомащабни учения, създаването на общоевропейско приложение за предупреждение при кризи и обявяването на ежегоден „Европейски ден на подготвеността" на 24 февруари – датата на пълномащабното военно нашествие на Русия в Украйна. Докладчикът Томас Тобе (ЕНП, Швеция) заяви по време на дебата: „Този доклад не се отнася до регулирането на политическите мнения. Той се отнася до защитата на нашата демокрация от чуждестранна намеса. Руските ботове не са проява на свобода на словото. Чуждестранната намеса не е проява на свобода на словото. А манипулирането на нашите избори определено не е проява на свобода на словото".