Специални програми в Австралия и Нигерия отказват терористи от екстремизма

25 години след атаките от 11 септември 2001 г. в САЩ, при които загинаха близо 3000 души, тероризмът продължава да бъде заплаха, която постоянно се променя и за която няма лесни отговори. „Веднъж терорист, завинаги терорист" е добре позната фраза. Тя отразява широко разпространеното убеждение, че всички извършители на терористични престъпления са еднакви и че програмите за тяхната рехабилитация просто не работят. Все повече доказателства обаче показват обратното. Те сочат, че някои хора действително могат и успяват да оставят тероризма зад гърба си. Изследване на издателството Taylor & Francis разглежда най-дълго действащата в Австралия програма за отказване на терористи от радикалните им вярвания. Проучването показва, че някои участници успяват да изоставят своя тъмен път, като изградят уменията и личните качества, които им позволяват да водят нормален смислен живот. Това, което кара един човек да участва в терористични актове, почти никога не се дължи на една-единствена причина или мотивация. Терористичното поведение е резултат от сложна комбинация от фактори, като значението на всеки от тях е различно за отделния човек, пише сайтът „Конверсейшън". Например идеологията, т.е. съвкупността от политически, религиозни и обществени убеждения, с които човек или група оправдава насилието. Тя играе роля в пътя на повечето хора към тероризма, но сама по себе си не може напълно да обясни поведението или решенията им. Обикновено идеологията действа заедно с други фактори, особено с отношенията с околните и начина, по който се изгражда социалната идентичност на човека. За много хора участието в тероризъм се превръща в начин да задоволят потребности, които не са били удовлетворени в други области от живота им, като потребността от принадлежност, цели и усещане, че имат значение. Според експерти това е важно, когато се опитваме да разберем как хората се отказват от тероризма. Да прекъснеш участието си в терористична дейност не означава просто да напуснеш дадена група или да се откажеш от определена кауза. За да се откъсне успешно от тероризма, човек трябва да намери нещо смислено, което да заеме предишната му ангажираност и което му помага да изгради по-здравословен и пълноценен начин на живот. С други думи, не става въпрос само да отнемеш нещо. Става въпрос да изградиш нещо ново на негово място, смятат специалисти. Една от най-трудните части от този процес е възстановяването на усещането за идентичност. Терористичните групи, включително свързаните с тях онлайн екстремистки общности, често дават на членовете си силно усещане за принадлежност. Когато хората ги напуснат, те често се оказват изолирани и изпитват трудности да изградят нови отношения или да открият смисъл в живота си. Програмата за подкрепа на социалната интеграция в общността (CISP) е създадена във Виктория, Австралия, през 2010 г., първоначално за да подпомага рехабилитацията на хора, чиито престъпления са били мотивирани от салафитския джихадизъм. Програмата предлага индивидуална подкрепа от екип от различни специалисти: религиозни наставници, като имами от местната общност, координатори, клинични психолози, служители, които помагат на участниците да се върнат от затвора към нормален живот в общността, както и специалисти, които работят със семействата им. Сред тях особено важна роля имат имамите. Доверието, което хората в програмата изграждат с тях, не се основава единствено на религиозните им познания. Често именно човешкото им отношение – състраданието, искреността и готовността да изслушват, без да осъждат – оказва най-силно влияние върху преосмислянето на досегашните убеждения. Хора, които преди са възприемали имамите като „продажници", „дистанцирани фигури", „марионетки на правителството" или „еретици", по-късно започват да ги описват като „бащински фигури" и „наставници". Както обяснява един от участниците: „Винаги съм мислел, че имамите не ги е грижа, че са егоисти и мислят само за дома и децата. Това ме караше да избягвам разговорите с тях. Шейхът, който разговаряше с мен, промени това. Него наистина го е грижа." Според изследователите подобно отношение може не само да направи хората по-отворени към различни идеи и убеждения, но и постепенно да промени начина, по който възприемат самата група, към която преди са изпитвали силно недоверие. Подобни програми има и в други страни. В североизточна Нигерия например все повече бивши членове на терористичните организации „Боко Харам" и „Ислямска държава – Западна Африка" (ISWAP) се връщат в своите общности. Бойците, които се предават на властите, обикновено са включени в „Операция „Безопасен коридор". Това е официалната система за подкрепа на тяхната рехабилитация. Около 50 000 души са се предали на властите чрез нея, съобщава Pulitzer Center. „За мнозина причината да напуснат терористичните организации е гладът и лишенията, тъй като правителствата в района на езерото Чад продължават да оказват натиск и да блокират достъпа до региона. За други постоянните конфликти между лидерите и разногласията между бойците на „Боко Харам" и ISWAP правят оставането в горите и продължаването на бойните действия безсмислени", обяснява Ахмад Салкида, основател на нигерийската информационна агенция HumAngle. Нигерия също има собствен подход към връщането на бивши бойци към нормален живот. Щатът Борно се превърна в един от водещите примери в тази област с т.нар. „модел Борно". Както в Австралия, и в щата Борно целта е бившите бойци не просто да прекратят връзката си с терористичните организации, а да изградят нов живот извън тях. Разликата е, че в Нигерия процесът започва с диалог, чрез който бойците се убеждават да предадат оръжията си в специални центрове за амнистия и да се откажат от насилието. Едва след това бившите бойци преминават през психологическо и религиозно консултиране, професионално обучение и програми за промяна на нагласите. Част от тях се връщат в цивилните общности, а други са предавани на федералните власти. „Тази система осигурява структуриран път, по който бившите бойци и свързаните с тях хора могат да преминат от живот, белязан от насилие и екстремизъм, към