Инж. д-р Румяна Вълканов: Инвестицията в нов тип училище е безценна – АI и книгите ще създават умения за критично мислене

- Д-р Вълканов, в деня на първата копка на Научно-образователен център за Първа частна математическа гимназия и Частно начално училище “Архимед” през февруари 2025 г. обявихте и точната дата, на която ще удари първият звънец за техните близо 700 ученици - 15 септември 2026 г. Откъде тази убеденост, че ще се справите с изграждането на сграда с над 16 хил. кв. м площ? - Да, бях напълно убедена, познавайки себе си и екипа, с който работя. Разчитах изключително много на ключовата подкрепа на моя съпруг, проф. Николай Вълканов, която и получих, защото той най-добре ме познава и знае, че когато взема дори рисково решение, имам ясен план как да стигна до финала. Огромен мотивиращ фактор беше липсата на каквото и да било друго, дори и временно решение на проблема с настаняване за новата учебна 2026/2027 г., защото имаха ултимативен срок да напуснат сградата под наем. Истината е, че ако не бяхме спазили стегнатите и изключително предизвикателни срокове на строителство, които бяхме заложили, тези близо 700 деца нямаше къде да започнат учебната година. Описвам тази напрегната ситуация, защото искам да кажа голямо и искрено "Благодаря!” на най-важните участници в проекта – моя екип и екипа от специалисти на проф. Вълканов и “Минстрой Холдинг” АД, ръководството на “София тех парк”, на чиято територия се намира училището, на Министерството на иновациите и дигиталните технологии, без чиято институционална подкрепа проектът не би могъл да се случи, УниКредит Булбанк, която осигури финансирането за цялата инвестиция, студио “А и А Архитекти”, които проектираха тази прекрасна сграда, “ММВ Инженеринг” (строителен надзор). През тези месеци институциите работиха безупречно и административната им помощ и съпричастност са безценни - Столичната община и район “Младост”, Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението”, РЗИ. Един от нашите партньори - “Интеркерамик”, припознаха като своя кауза образованието. Затова и едно специално “Благодаря!” на г-н Красимир Боянов и г-жа Даниела Колова, които дариха безвъзмездно цялото санитарно оборудване за сградата. Перфектно свършиха своята работа всички подизпълнители и доставчици, сред които “Маркан и Пехливан Инженеринг (груб строеж), МСК и “Металстрой”, които изградиха просторното фоайе и физкултурния салон. Представете си едно съоръжение от сериозни метални конструкции от стоманени форми и колони, които покриват над 1200 квадратни метра площ без междинни подпори за игри на закрито за всяко от двете училища и същевременно достатъчно устойчиво, за да позволи изграждането на още две спортни игрища върху него – откритите спортни площадки на покрива му. Към перфектния труд на подизпълнителите прибавям “Алукьонихщал”, “Мухарски” и “БГ Пласт” (фасада), “Атаро Клима” (климатизация и вентилация), “Електрисити” (силнотокови и слаботокови инсталации), “Пайп систем” (ВиК), “Ви джи еф” (хидроизолация и плантери), “Тюлипс” (подово отопление), ЕТ “Румен Пеев” (абонатна станция и топлопровод), “Фестстрой” и “Сен Гобен” (сухо строителство и окачени тавани), “Кай”, “Флорим” и “Домко” (настилки), “Стилодоорс” (врати), “Шиндлер” (асансьори), “Алумина Елит” (стъклени врати и прегради), “Дормакаба” (турникети), “Прогейм” (професионални спортни настилки), “Алексис 2023”, “Ай енд Ем Груп” и “Пи ел джи Флоринг” (монтаж на настилки и довършителни работи), “Айсгард” (системи за подгряване), “Ойкос” (интериорни бои), BPM (осветление), “Булдекор” (мебели), “Росима” (огради), “Инфра концепт” (коркова настилка), “Вас Про” (конструкции по бордовете на външните игрища и изпълнение на декоративни пана - стилизирания образ на Айнщайн в стълбищните клетки), “Стимекс” и “Глобъл консепт” (ограда и мрежи на спортното игрище), “Инокс комерс” (парапети), “Ава М” (оборудване аусгуси), накрая, но не на последно по важност място бих искала да обърна внимание на многобройните растения в двора и около сградата, които избирах аз, а самото засаждане и оформяне на зелените площи са дело на “Камък, ножица, градина”. - Какво провокира представител на бизнеса да инвестира в образователен проект, който след 50 години остава на държавата, а не във фамилията му? - В първия момент изобщо не съм мислила за това, че след 50 години сградата ще остане на държавата, тъй като съм лично обвързана с основателката на ПЧМГ - покойната инж. Марияна Влъчкова. Тя е един от най-близките ми приятели от детинство и признавам, това беше емоционално решение. С времето, след като стартирахме проекта, осъзнах, че освен всичко друго е добър и работещ пример за сътрудничество между бизнеса и държавата за всяка компания, която има възможност да вложи средства в подобни начинания. Да, наистина е риск, но си струва, ако гледаш напред и залагаш на тези, които идват след теб. Да, 30 млн. евро са доста сериозна сума и всеки, който се занимава с образователна дейност, знае колко дълго във времето се изплаща. Аз обаче съм убедена, че инвестицията в образование е безценна и по този начин се грижим не само за децата, но и за бъдещето на държавата. Затова и така силно ме впечатли и трогна жестът на “Интеркерамик”, които сами ни потърсиха заради каузата “ново училище” и дариха цялото санитарно оборудване. Повтарям го, защото и други български фирми могат да последват техния пример и да помогнат на стотиците училища с остаряла база. - Подобен модел на партньорство с държавата е нов. Към какви други проекти извън образованието бихте насърчили да подкрепят българи с финансови възможности и визия? - Според мен биха могли да се подпомогнат различни каузи не само в образованието, но и в културата, спорта и области, които страдат от липса на достатъчно държавно финансиране. Това са спортни и концертни зали, паркинги, гаражи и още много проекти, които биха подобрили качеството на живот не само в София, но и във всеки един град, в който се реализират. След първите новини за новото училище културният министър Евтим Милошев лично се свърза с мен и е готов за среща с конкретни идеи къде държавата и бизнесът да влязат в партньорство в сферата на културата. - Какво липсва днес на българското образование? - Основното, което трябва да се актуализира, са учебните програми, които са почти непроменени от времето, в което аз ходех на училище. Днес образованието трябва да е по-прагматично, да не е насочено изключително към наизустяване на факти, формули и детайли, а да изгражда различни умения и способности, особено за критично мислене, които ще са ключови за успехите в бъдеще. - В училището, което сте изградили, има класни стаи на бъдещето, специализирани STEM кабинети за наука, технологии, инженерство и математика, но какъв е пътят българското училище да не изглежда скучно и остаряло за децата, които се раждат със смартфони? - С риск да се повторя, основното нещо е всички нови технологии да бъдат включени в учебния процес. Естествено, трябва да научим децата да четат (и то с разбиране) и да имат отношение към книгите, но няма как да избягаме от изкуствения интелект, от всички технологични новъведения, иновациите, от бързия и лесен достъп до всякаква информация. Според мен верният път не е в противопоставянето на тези неща, а в намирането на максимално ефективен начин всички те да работят заедно в полза на образованието и развитието на децата. Затова и в сградата сме се погрижили да има не една, две библиотеки с истински книги. - Вие с какво запомнихте своите учители - какви са качествата, които днес трябва да притежава педагогът? - Аз съм завършила Софийската математическа гимназия с отличен успех и от позицията на времето мога да кажа, че всички учители бяха прекрасни педагози и изключителни психолози. Ще разкажа една случка. В девети клас, когато бях на 16, под влиянието на бушуващите хормони, първи любовни трепети най-малко ми се мислеше за геометрия и алгебра. Системата на образование тогава беше с почти всекидневни кратки тестове (по наше време ги наричахме контролни) в началото на учебния час, на които аз доста често се провалях. В края на срока другарката Дилова, обявявайки срочните оценки за първия срок, ме изненада неприятно с двойка за срока по геометрия. Естествено, започнах да споря, че не съм за двойка, а заслужавам поне четворка, но нейният отговор беше, че моят капацитет на база на резултатите ми от предходната година е за отличен 6 и тя не приема компромис и няма да ми пише нищо различно за срока от слаб 2. И добави, че се надява да изпълня очакванията ѝ и да докажа на какво съм способна. И с това разговорът приключи. Няма да споменавам каква беше реакцията на моите родители, наказанията и шамарите по онова време бяха нещо обичайно, защото социалистическите деца нямаха чак такива права, но всъщност именно това нейно действие ме амбицира и мотивира да покажа най-доброто от себе си и в следващия срок и в останалите две години, през които имах само шестици. Но за да имам и шестица в дипломата, трябваше да се явя и на повишителен изпит върху целия материал в края на 11-и клас. Това ме изгради като човек, който винаги иска да се доказва и дава най-доброто от себе си. В този срок не бях единствената, която показваше слаби резултати, но пък бях единствената, с която другарката Дилова постъпи по този начин, преценявайки, че това е правилният подход към мен. Такива бяха педагозите едно време – с изключителна преценка за възможностите на всеки един ученик. И днес вярвам, че педагозите трябва да притежават и тези качества, освен да се опитват да вървят в крак с времето с всички технологии, да не забравят книгите и да бъдат много добри психолози. Да, в днешните училища има и психолози, те по-скоро трябва да помагат на учениците, но това не изключва необходимостта и самите преподаватели добре да познават психиката на децата ни, за да могат да изваждат най-доброто от тях. - Ако Румяна Вълканов бъде поканена да води лекции в български университет, какви съвети за кариера, бизнес, умения бихте дали? - Първо и преди всичко, младото поколение трябва да бъде по-отдадено и ангажирано с работата, твърде често днес се сблъскваме с незаинтересованост и отговори от типа – това не ми влиза в задълженията, не работя извън работно време и други в този дух. Да, сигурно е правилно, днес има много повече и разнообразни възможности за заетост и професионална реализация, има и страшно много изкушения, забавления и разсейващи фактори, които изискват много свободно време, но според мен, ако човек иска да е успешен и да върви нагоре в кариерната стълбица, това е свързано преди всичко с много и усилена работа. Да, има и възможност да се разработи уникален продукт или услуга, които да се реализират бързо и успешно на пазара, носейки висок стандарт на живот и възможност за ранно пенсиониране, но и това са единични примери и също са свързани с доста работа преди това. Аз лично не познавам успял човек, който да си почива постоянно или да работи, когато му се иска. Допускам, че нито Илън Мъск, нито Джеф Безос или Бил Гейтс приключват работния ден в 18 часа и си почиват събота и неделя. Също така, независимо какво прави и с какво се занимава човек, бих посъветвала младите винаги да влагат мисъл в действията си, а не да вършат нещата само за да са свършени. За мен специално има огромно значение и как точно са свършени. Освен това да са инициативни, да продължават да учат през целия си живот и да не изостават, защото живеем в изключително динамично време, да излизат от време на време от зоната си на комфорт, да не се страхуват да поемат рискове и да мислят извън рамката. Истината е, че няма универсална рецепта за успех, той е резултат от множество фактори, основно много труд, усилия и постоянство. И може би на малка доза късмет. - Колко медалисти отличници на световни състезания е създала Първа частна математическа гимназия? Как учителите обясняват на учениците днес какъв труд и талант са положили предшествениците им, за да успеят? - Само за последните три години учениците на Първа частна математическа гимназия са донесли за държавата и са спечелили над 200 златни, сребърни и бронзови медала от едни от най-престижните международни олимпиади и състезания по математика, информатика, физика и астрономия, природни науки, лингвистика заедно с многобройни езикови постижения. Учениците на ПЧМГ вземат участие и представят гордо себе си и училището си в множество национални състезания, турнири и олимпиади, както и проектни дейности и инициативи. По този начин се изгражда техният състезателен дух, мотивация за учене и амбиция към високи резултати и успехи. Може би най-трудното е да обясниш на едно дете, че това, което днес приемаме за даденост, някога е било само цел, за която някой е работил с години. Затова не е достатъчно просто да кажем: “Нашите предшественици са били много трудолюбиви и талантливи.” Трябва да им покажем човека зад успеха – неговата история, успехи, път, провали, упоритост и онзи момент, в който е решил да не се отказва. Затова може би е по-правилно не да казваме на децата “Гордейте се с миналото”, а да ги мотивираме чрез истински истории те да използват всички възможности, които им се предлагат, и да се стремят да постигнат мечтите си.