Експертите работят с децата нарушители – не съсипвайте необмислено това

Неотдавна българското общество бе потресено от зверското убийство на млад мъж в Пловдив. По-стъписващото е, че това убийство бе дело на непълнолетни лица. Веднага се заговори от управляващите и от различни неправителствени организации, че вината е на Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН), който бил остарял, защото е от 1958 г. Идеята е законът да се отмени да се закрият централната и местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Още през 2011 г. се заговори за промени в законодателството в тази област. До днес, вече 15 години, явно не е намерено правилно и действащо решение. Оценката за ефекта на един закон не е откога действа, а дали урежда трайно и стабилно определени обществени отношения. В българското законодателство има и други закони, например Законът за задълженията и договорите от 1950 г., действащи от десетилетия, които са доказали своята ефективност. Когато има промяна в обществените отношения, се налагат изменения и допълнения към действащия закон. Многократно такива промени са правени и в ЗБППМН. Мнозинството от българските граждани, а смея да кажа - и много представители от политиката, администрацията и обществения сектор, не са навлизали в дълбочина в работата на местните комисии, за да отричат дейността им с лека ръка. Към всяка община със заповед на кмета се определя съставът на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнотелните. Членове са представители на регионалното управление по образованието, на отдел “Закрила на детето”, инспектори от Детска педагогическа стая, лекари, педагози, психолози и юристи. Работата на местните комисии е в две основни насоки - превенция и разглеждане на възпитателни дела по отношение на деца, извършили противообществени прояви или престъпления. Превантивната дейност включва целогодишна работа с децата в училищата, включително с дискусии, тренинги и беседи на тема агресия, наркотици, преодоляване на конфликти и др. в часа на класа по теми, избрани от класните ръководители. Особено привлекателна за децата и родителите е лятната превантивна програма. Заедно с експерти от различни институции и от местните комисии се провеждат редица мероприятия с децата. Целта е те да се откъснат от телефоните и обичайната си среда и начин на общуване, да открият нови приятели и възможности за изява. Превантивната работа непрекъснато се надгражда и разширява. Една сериозна част от работата на местните комисии е разглеждането на възпитателни дела. Когато прокуратурата прецени, че едно деяние е извършено от малолетни и непълнолетни поради лекомислие и увлечение, и прекрати наказателно производство, преписката се изпраща на комисията. Подготвя се заседание за разглеждане на проявата от тричленен състав. Изготвят се два доклата - от отдел “Закрила на детето” и от член на комисията. В тези доклади, изготвени след среща с детето и родителите му, се обследват семейната среда, приятелите, поведението и успехът в училище, интересите на детето. Всичко това е с цел да се направи обективна преценка и да се наложат най-подходящите за детето възпитателни мерки. Самото заседание е при закрити врати и се ръководи от юрист, член на местната комисия. Присъстват детето, негов родител, представител на отдел “Закрила на детето” и адвокат, ако родителите упълномощят такъв. Мерките по ЗБППМН са общо 13. Най-често налаганите са задължаване детето да участва в програми, обучения и консултации за преодоляване на отклоненията в поведението му, поставяне под възпитателния надзор на обществен възпитател, забрана да посещава определени места и да се среща с определени лица, извършване на работа в полза на обществото. Особено ефективна е мярката “поставяне под надзора на обществен възпитател”. Става дума за обучени педагози и психолози, които имат стаж над 3 г. и опит с деца от проблемни групи. Те провеждат редовни срещи с децата поне веднъж седмично, а в края на месеца отчитат работата си и напредъка на детето. Най-строгите мерки, които се налагат, когато другите не са постигнали резултат, са настаняване във възпитателно училище - интернат, или в социално-педаогогически интернат. Тези мерки се налагат от съда по предложение на местната комися. През 2006 г. в такива заведения са били настанени около 2000 деца. Понастоящем има само две такива възпитателни училища интернат - едно за момичета и едно за момчета, както и един социално-педагогически интернат. В тях настанените деца са около 200. Със Закона за предучилищното и училищното образование от 2015 г. и правилниците за устройството и дейността на тези институции са определени техният статут и задачи. Там работят педагози и психолози, специализирани в работата с деца с девиантно поведение. Всично казано дотук показва, че у нас имаме изградена и работеща система от мерки, в центъра на която са децата с противообществени прояви. Местните комисии и обществените възпитатели ежедневно водят битка за всяко дете. Преди да отречем и закрием нещо работещо, управляващите следва да запознаят обществото с предвижданата нова правна уредба и да проведат широко обществено обсъждане. Може би следва да се направят пилотни проекти в няколко общини, за да се изясни дали новите предложения работят. Трябва да се извършат промени и в други области на законодателството. Приветствам идеята на правителството да се отмени моделът на финансиране на образователния процес чрез “парите следват ученика”. Така се стигна до това полуграмотни деца да бъдат “тикани” от клас в клас и дори да получават дипломи за средно образовдние. Трябва и много работа със семействата на такива деца с цел повишаване на родителския капацитет. Местните комисии работят и в тази насока, но само тяхната работа не може да обхване всички аспекти. Проблеми с поведението и проявите на децата ни има. Тяхното решаване трябва да е комплексно и в няколко направления. Настроението в обществото е за по-строги действия вместо либерализиране на модела. Но трябва да се действа внимателно и разумно, защото все пак се касае за нашите деца.