Кой е Меркатор и защо ООН променя неговата карта на света, съществувала 457 години

На 4 септември Общото събрание на ООН прие резолюция за това как да се изобразява светът върху географски карти. 164 държави гласуваха "за", една "против" и шест се въздържаха. Новинарските съобщения представиха това като отхвърляне от страна на ООН на "традиционната карта на света". Проблемът е, че дори самата ООН няма нито една "традиционна карта", а картографската й служба отбелязва, че организацията не налага никакво конкретно представителство. За да отговорим на този въпрос, първо трябва да разберем откъде идват географските проекции, защо е изобретена проекцията на Меркатор - точно тази, която предизвика възмущението на вносителите на резолюцията - как геодезическите проекции изкривяват реалната картина на света, като същевременно остават полезни, и дали алтернативната карта, предложена от ООН в началото на септември, може да се счита за "правилна". Въпросът какво представлява "традиционна" и какво "нетрадиционна" карта на света е почти абсурден сам по себе си. Различните държави, по различно време и за различни цели използват напълно различни карти - тоест традициите варират. В китайските учебници например Китай или Тихият океан са много по-често поставяни в центъра на сплескан глобус - и такава карта (доста традиционна за тази страна) ще има малка прилика с тази, която ще видите в руски учебник. Най-често използваните проекции за световни карти са на Робинсън, Винкел и Екерт IV (разгледани по-долу). Емблемата на ООН обаче изобразява Земята по съвсем различен начин - използвайки азимутална проекция със Северния полюс в центъра. Истинската критика към авторите на настоящата резолюция на ООН е насочена към много специфичен начин за изобразяване на планетата - така наречената проекция на Меркатор. Проекцията на Меркатор има своите странности. Например, тя не показва полюсите и силно изкривява областите на страните, далеч от екватора, включително преувеличава размера на Русия. Но повече от четири века след създаването си, този метод за изобразяване на Земята все още се използва, макар и не повсеместно, но все още много често - особено в съвременните онлайн картографски услуги (изненадващо, проекцията на Меркатор, която толкова преувеличава размера на Русия, почти никога не се използва в руските учебници). Самата резолюция обаче не забранява проекцията на Меркатор. Тя предлага използването на "Еднаква Земя" и други проекции с равна площ, когато е важно точно да се сравнят размерите на континентите. Говорейки преди гласуването, представител на Того изрично обясни, че документът не осъжда Меркатор, нито налага единен стандарт на света. Това не е просто дипломатически знак: идеално плоска карта на цялата Земя наистина не съществува. При преобразуването на повърхността на сфера върху плоска повърхност, нещо трябва да се жертва. Следователно въпросът не е коя карта е правилна, а какво е важно да се запази. Защо няма единна истинска карта на света? Лист хартия може да се сгъне в цилиндър и след това отново да се сплеска. Това няма да работи с глобус: за да се сплеска повърхността му, трябва да се изреже, разтегне и стисне. Това свойство на повърхността се описва чрез Гаусова кривина. За равнина и цилиндър тя е нула; за сфера е положителна. През 19-ти век математикът Карл Фридрих Гаус доказва, че Гаусовата кривина остава непроменена при обикновено сгъване. Следователно, сферата не може да бъде сплескана, без да се наруши геометрията й. Това е основният проблем с всяка карта на света. Една проекция може да запази площи, друга - локални ъгли, а трета - специфични разстояния или посоки. Но е невъзможно да се запазят всички тези свойства едновременно. Ето защо съществуват стотици проекции и картографите избират кои изкривявания са приемливи за определена задача. Защо Меркатор е изкривил размерите на континентите? През 1569 г. фламандският географ Герхард Меркатор публикува карта на света, използвайки проекцията, която е разработил. На неговата карта маршрут с постоянен компасен курс се превръща в права линия: просто го начертайте между две точки и отбележете ъгъла, под който пресича меридианите. Меркатор създава своята проекция, за да улесни живота на мореплавателите, които вече могат да начертават маршрутите си буквално с линийка. За да поддържа компасен курс, картата трябва точно да представя ъглите. Такива проекции се наричат конформни. Ето защо на картата на Меркатор маршрут с постоянен компасен курс се превръща в права линия. Но това идва с цената на площта: колкото по-далеч от екватора, толкова по-голям става мащабът на картата и толкова по-преувеличена е площта на обектите. Ето защо Гренландия изглежда сравнима с Африка на картата на Меркатор, въпреки че в действителност Африка е приблизително 14 пъти по-голяма. На полюсите изкривяването обикновено се приближава до безкрайност, така че самите полюси не могат да бъдат показани на такава карта. Меркатор не е първият, който се опитва да сплеска Земята. Около 100 г. сл. Хр. географът Марин от Тир използва проста правоъгълна проекция. А около 150 г. сл. Хр. Клавдий Птолемей описва три проекции за изобразяване на тогавашния познат свят в своята "География". За карти на отделни региони той използва по-проста правоъгълна мрежа, в която както меридианите, така и паралелите са прави. При разработването на картата си Меркатор се позовава на принципите, установени от Птолемей. Дори след 1569 г. проекцията на Меркатор не замества веднага традиционните морски карти. До 17-ти век английските и холандските моряци са я използвали само заедно с по-стари карти, а френските капитани са отказвали да преминат към нея дори в началото на 18-ти век. За много маршрути старите методи са работили добре, така че предимствата на новата проекция не са надделявали над установената традиция дълго време. Изборът на проекция зависи от предназначението на картата. Ако е важно да се сравняват размерите на държавите, е подходяща проекция с еднаква площ. Една такава проекция е проекцията "Еднаква Земя", предложена за използване в резолюция на ООН: тя е разработена през 2018 г., за да се запази площта, без да се изкривяват прекалено познатите контури на континентите. От своя страна, проекцията на Робинсън, която е вдъхновила създателите на "Еднаква Земя", не запазва точно площите или ъглите: това е компромис, за да се направи картата на света като цяло да изглежда по-малко изкривена. Проекцията на Винкел Трипел, която се намира на картите на National Geographic, решава подобен проблем. Ако трябва точно да покажете разстояния и посоки от една точка, азимуталната равноотдалечена проекция е подходяща. Разстоянията и посоките от центъра на тази карта са предадени точно, въпреки че може да са изкривени между други точки. Може би най-известният пример за тази проекция е логото на ООН, със Северния полюс в центъра. Има и по-необичайни варианти. Проекцията на Гуд с равно отдалечени площи разделя картата на няколко секции, за да намали изкривяването на континентите; има и отделна версия, където секциите са подредени така, че да се покажат по-добре океаните. Други проекции трансформират Земята в сърце, звезда, квадрат или пеперуда. Каталогът на библиотеката PROJ съдържа десетки такива варианти. Защо се опитаха да премахнат Меркатор преди половин век? Настоящият спор около проекцията на Меркатор далеч не е нов. През 1973 г. историкът Арно Питърс представя своя собствена карта на света с еднаква площ и твърди, че традиционната проекция на Меркатор преувеличава размера на Европа и Северна Америка, като по този начин подкрепя колониален поглед върху света. Картата на Питърс бързо става популярна сред международни организации и благотворителни организации. Тя е използвана например от УНИЦЕФ и ЮНЕСКО.Но тази проекция не е нова. Почти идентична карта е описана от шотландския свещеник Джеймс Гал през 1855 г., поради което сега е известна като проекция на Гал-Питърс. Въпреки че точно изобразява площите на държавите и континентите, тя силно изкривява техните форми. Спорът е толкова разгорещен, че през 1989-1990 г. няколко географски и картографски организации призоваха за пълно изоставяне на правоъгълните карти на света. И все пак защо проекцията на Меркатор е все още популярна? До края на 20-ти век проекцията на Меркатор почти е изчезнала от печатните общи карти на света. Например, National Geographic премина към проекцията на Робинсън през 1988 г. и към проекцията на Винкел през 1995 г. Но с появата на онлайн картите, Меркатор се завърна в леко модифицирана форма - Web Mercator. Тази координатна мрежа се оказа идеална за цифрови услуги: почти целият свят може да бъде разположен в квадрат и разделен на правилна мрежа от квадратни фрагменти (плочки). При всяко следващо ниво на мащабиране всяка плочка се разделя допълнително на четири, така че картата бързо зарежда само секциите, от които потребителят се нуждае. Това не е уникално свойство на Меркатор, но Web Mercator беше добре пригоден за тази система и се превърна в стандарт за много картографски услуги. По същество проекцията на Меркатор преживя прераждане: първо, нейната геометрия се оказа удобна за морска навигация, а четири века по-късно нейният вариант Web Mercator беше приет за интерактивни карти. Защо проекциите се обсъждат сега и какво ще се промени след решението на ООН? Дебатът за Меркатор продължава от десетилетия, но настоящата резолюция е резултат от по-скорошна кампания. През 2025 г. Африканският съюз подкрепи инициативата Correct the Map, стартирана от Africa No Filter и Speak Up Africa. През февруари 2026 г. идеята беше официално одобрена и скоро внесена за разглеждане в ООН. След гласуването няма да има незабавни промени в картата. Резолюциите на Общото събрание са с консултативен характер. Документът насърчава правителствата, образователните институции, международните организации и технологичните компании да използват по-често проекциите Equal Earth и други проекции с еднаква площ, особено когато е важно да се сравняват териториалните размери. Някои промени вече са планирани. Например Того планира да актуализира училищните си материали до края на 2026 г. Морските карти и познатите онлайн карти обаче ще останат: класическата проекция на Меркатор остава полезна за първата, докато проекцията Web Mercator се използва за втората. Как картата променя възприятието ни за света Картата на света изглежда като опредната общоприета истина, като "снимка" на планетата, върху която всяка държава просто е заела мястото си. Картата всъщност е много повече - тя е избор. Изобр за това кое да е в центъра, кое да е отгоре, кое ще бъде показано в реални резмери и кое - изкривено. Именно затова спорът около Меркатор отдавна е излязъл от пределите на картографията. "Картите формират представата ни за света", категоричен е външният министър на Того Робер Дюси по време на дебата в Общото събрание на ООН. И допълва, че те обаче никога не са неутрални и съществува опасност картите "да представят изкривен образ на нашата планета и да затвърждават погрешни представи, които се предават от поколение на поколение". Това е и основната идея зад Correct the Map, а именно че начинът, по който изобразяваме света, влияе и върху начина, по който възприемаме мястото на отделните държави и континенти. Ако поколения деца виждат Африка малка в учебниците, а глобалният север - доста по-голям, това с годините се превръща в част от интуитивната представа на човек за света. Създателите на кампанията смятат, че въпросът за картата не опира само до география, но до власт, идентичност и дори до начина, по който различните общества виждат какот себе си, така и останалите. Затова и ролята на Того в случая е необичайна, тъй като именно малката западноафриканска държава поведе инициативата в ООН, подкрепена от Африканския съюз. Така Того, коятоима площ около 57 хил. кв км, се оказа в центъра на спор за начина, по който човечеството изобразява планетата си. Числата са доста впечатляващи. Африка например е около 14 пъти по-голяма от Гренландия, макар на картата на Меркатор двете да изглеждат почти еднакви на големина. Континентът освен това е близо три пъти по-голям от Канада и доста по-голям от Русия. На картата обаче северните територии изглеждат непропорционално огромни, защото изкривяването се увеличава с отдалечаването от Екватора. Не само Африка "губи" визуално пространство. Същият ефект засяга и други части на света в близост до Екватора, напривер Южна Америка и Индия. Така една карта създава усещане у човек, че едни държави са много по-големи и значими от други, макар реална разлика почти да няма. А може би една от най-фрапантните разлики - ДР Конго е всъщност по-голяма от Гренландия, въпреки че на картата разликата във визуалния им размер е огромна. Equal Earth, която е по-точна по отношение на размера, също обаче не е "истинската" карта на света. Тя също прави компромиси с формите и другите географски характеристики. В случая просто се избира друго - това да се запазят правилните относителни площи. През 1973 г. например германският историк Арно Питърс представя своята карта като алтернатива на традиционното картографиране и тя става известна като Peters projection. Минусът при нея обаче е, че запазва приблизително правилен мащаб за смека на формата, която е доста изкривена. Почти същата проекция е описана още през 1855 г. от шотландския свещеник и картограф Джеймс Гал. Затова днес се среща и като Gall - Peters projection. А резолюцията на ООН реално не забранява Меркатор и не налага една единствена нова карта. Всъщност няма една универсална карта и това става ясно веднага след като се запитаме какво да бъде в центъра. В европейската картографска традиция сме свикнали Европа да е приблизително по средата, а Северът да е отгоре. Но нито едното, нито другото е природен закон. Центърът може да бъде преместен към Тихия океан, а картата може да бъде обърната така, че Южният полюс да е отгоре. И изведнъж имаме нещо, което изглежда като карта, нарисувана от някой, който никога не е виждал картата на света, поне според нашите възприятия. Това показва колко силно картите влияят върху начина, по който мислим. Те не само ни казват къде се намира една държава. Те създават усещане за близо и далече, за център и периферия, за големи и малки страни. И ако сме виждали един и същ образ достатъчно дълго, започваме да го приемаме не като избор, а като реалност. А Меркатор продължава да живее, особено в смартфоните ни. Става дума за неговата разновидност Web Mercator, който се превърна в стандарт за картографските услуги онлайн, например "Гугъл мапс", заради удобството си при дигитално мащабиране и навигация. С други думи карта, създадена през XVI век за мореплаватели, сега е в джоба на почти всеки човек.