Защо може скоро да видим поскъпване на ипотечните кредити у нас?

Спокойствието на пазара за кредити за населението може да приключи до края на тази година. До момента наблюдаваме своеобразна ценова идилия при заемите за граждани. Лихвените проценти и годишният процент на разходите по потребителските кредити, макар и високи на фона на повечето държави в ЕС и в еврозоната, както обикновено, се движат в границите между 8,8% и 9,5% годишно. Нивата не са се променили в сравнение с миналата година. При жилищните кредити пък въобще сме една от най-евтините дестинации в ЕС с нива от 2,45 - 2,55 процента годишно за лихвите и 2,65 - 2,8 процента годишно за ГПР. Колко дълго обаче ще продължи тази конюнктура? Свръхрастежът на жилищните кредити продължава с пълна сила Депозитите също се увеличават, но значително по-бавно Развитието на събитията във финансовата система в еврозоната и у нас дава основание аргументирано да предположим, че до края на тази година ще има повишение на всички тези лихви с половин до един процентен пункт. Ето и аргументите. Лихвите по заемите за граждани, без значение дали са потребителски или жилищни, по закон се формират на базата на лихвени индекси - т.нар. референтни лихвени проценти (РЛП), плюс надбавка за риск. Лихвените индекси се определят от всяка една банка на базата на публикувана методика и са плаващият компонент при формирането на крайната лихва. А надбавката е фиксирана и не може да се променя без съгласието на кредитополучателя до изтичането на договора за погасяване на заема. При формирането на референтните лихвени равнища се използват различни формули, но при всички тях има два главни компонента. Първият е цената (лихвите, които банката плаща) по депозити на граждани в съответната валута. А вторият е международният индекс ЮРИБОР - тримесечен или шестмесечен. Този втори компонент участва пряко или косвено в изчисляването на референтния лихвен процент на отделните банки с различно тегло - от 10% до 75 процента. До влизането в еврозоната първият компонент, по който се формираше РЛП, се изчисляваше на базата на цената (лихвата), която банките плащаха по левовите депозити на гражданите. А тя бе между 0,85 - 1,07 процента годишно, за разлика от депозитите, при които средната лихва се движеше между 1,24 и 1,5 процента годишно. С влизането в еврозоната този левов компонент изчезна и естествено бе заменен с евровия, който обаче е с половин процентен пункт по-скъп и това в един момент ще се отрази при крайното изчисляване на РЛП - плаващия индекс при формирането на крайната лихва. Лихвите по ипотечните кредити ще растат във Франкфурт, но не и в София Пламена Тотева, директор "Ипотечни кредити" в Банка ДСК, пред Money.bg При втория компонент - ЮРИБОР - ситуацията е подобна, че дори и по-лоша. Той пряко следва лихвената политика на Европейската централна банка (ЕЦБ). А не е тайна, че от началото на годината тя на два пъти вдигна лихвените равнища - от 2,15 на 2,65 процента. За този период тримесечният ЮРИБОР се е повишил от 2,03% до 2,66% годишно, а шестмесечният - от 2,19% до 2,94% годишно. Както се вижда, и при втория компонент във формирането на РЛП има видимо увеличение, което е по-голямо от това при първия. На пръв поглед тези части от процента изглеждат незначителни, но хората, които се занимават с финансово ценообразуване, знаят, че когато основните компоненти при формирането на стойността на финансовия продукт - в случая кредита за гражданите - се повишат с повече от една четвърт, това в един момент се отразява в цената на продукта. А в случая и при двата основни компонента, формиращи РЛП, има ръст не с една четвърт, а с повече от една трета. По-лошото е, че тенденцията за ръст на ЮРИБОР се задълбочава, тъй като до края на годината се очаква още едно увеличение на лихвите на ЕЦБ. Яснота за това ще има през октомври, но в момента много от анализаторите прогнозират, че до средата на годината, ако конфликтите в Украйна и в Персийския залив не утихнат, основната лихва на ЕЦБ може да достигне 3,2% годишно. При тези нива ЮРИБОР, особено шестмесечният, може да премине границата от 3,5% годишно. България влезе в Еврозоната, но лихвите по заемите си останаха нашенски Какви са причините за този парадокс? Стигне ли се до такава ситуация, нищо чудно средната лихва по жилищния кредит да започне да се движи около 3%, а по потребителския да атакува нивото от 12% годишно. Нивата могат да бъдат и още по-високи, ако притокът на свежи пари по депозити в банките започне да пресъхва. Подобни изменения могат да изглеждат незначителни, но си представете какво означава половин процент увеличение на лихвата при жилищен заем от 150 хил. евро. Това са 750 евро допълнителни лихвени плащания годишно. Да не говорим за по-големи заеми и/или за по-голямо увеличение на лихвите.