Националната галерия прахосва наследството на Занеф, докато харчи тайно стотици хиляди за наши хора

Източник: Булфото / Стефан С. Марков От 15 септември 2023 г. насам се водят опити чрез Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) Националната галерия (НГ) да разкрие за какво и как харчи държавния си бюджет. Въпреки това двама поредни директори на институцията отказаха да разкрият за какви суми са откупили произведения на изкуството, повдигайки съмнения за конфликт на интереси и корупция. Накрая, след продължила близо година правна битка, съдът се произнесе в полза на News.bg и нареди на НГ да разкрие за какво са изхарчени близо 500 000 евро (всички суми са превалутирани спрямо настоящия курс). Касае се за първите и единствени откупки на НГ от 2014 г. насам, най-скъпите български художници, Иисус Христос в буркан с пикня, прахосването на завещанието на Маргарита Занеф и една от най-зле управляваните културно-образователни институции в страната през последните близо 40 г. Макар да се отнася за обществени средства, похарчени от обществена институция - тогавашната директорка Ярослава Бубнова - категорично отказа да предостави информация за какви пари и от кого са купени картини, скулптури и инсталации. Данните засягали частни лица, които не подлежат на ЗДОИ и дори подписват декларации с несъгласието си. "Наличието на несъгласие на трети лица не е причина за постановяване на отказ при наличие на надделяващ общ.интерес/касае се за публични финанси и има широко медийно отразяване на казус, който е направил известни за обществеността съществуващите съмнения за корупция и злоупотреба с власт от страна на ответника/." Съдът установява, че 14-е броя откази от артисти "представляват идентични бланки с логото на НГ", като са разкрити и 10 мейла от НГ, изпратени до 10 физическа лица (ФЛ) с "готови попълнени бланки за несъгласие - с настойчива молба да ги подпишат; с още 8 ФЛ е разговаряно лично от страна на служители на НГ [...], като 2-ма от тях изрично устно отказват да подпишат готовото заявление за несъгласие [...], 3-ма са подписали предоставените им готови бланки за несъгласия и 3-ма изобщо не са реагирали. Съдът установява превратно упражняване на власт от страна на ответника." Според НГ, художниците, които изобщо не са отговорили на настойчивите им молби - всъщност предоставят "мълчаливи техни откази". Съдът допълва, че ответникът (НГ в лицето на Яра Бубнова) "не е съгласен да даде заявената общ.информация и прикрива своето нежелание зад заявления на произволни ФЛ." Галерията без проблем ни предостави списък на откупките за периода 1990 до 2022 г. който допреди разследването ни също не е известно да е бил публичен. Защо обаче отказва да направи същото за 2023 и 2024 г. (единствените години с откупки от 2014 г. насам)? Какво крие? За 1990 и 1991 г. НГ прави 392 откупки, а след това до 1996 г. още 242. Между 2001 и 2005 тя прави едва 6. Общата стойност на всички е около 1 950 978 евро. Подробен списък с 640 творби може да намерите във файла накрая на разследването. След това между 2012 и 2014 г. са купени 69 произведения за ≈ 82 375 евро. Галерията за чуждестранно изкуство прави 7 откупки за 66 250 евро (по онова време НХГ и НГЧИ са разделени, но впоследствие се сливат в НГ). Отново подробен списък в края. Решението на съда принуди НГ да разкрие, че е направила 18 откупки срещу близо 500 000 евро през 2023 и 2024 г. Списък с низходяща цена: Масово артистите по света обявяват за колко големи суми са продали работата си, за да могат да продават на още по-високи. Например, ако продам на търг или изложба своя картина за 10 000 евро - мога да използвам тази публична и авторитетна продажба, за да искам в бъдеще по-високи суми. Това внася доза сигурност в иначе силно спекулативния пазар на изкуство. Изключение е, когато сумата е твърде ниска, а аз искам да лъжа баламите, че продавам по-високо. При кадърните колекционери номерът не върви толкова. Другото изключение е, ако цената е необосновано висока, будеща съмнения за корупция, пране на пари или други нечистоплътни договорки. Както става ясно от разследването на News.bg - не говорим за първия случай. Свързахме се с артисти, търговци на изкуство и галерии, както и сверихме резултатите от единствения реномиран аукцион в България - ArtMark, - за да проверим доколко са реалистични платените от нашите данъци творби. Единствената картина, която със сигурност е продадена под пазарна стойност, е тази на Кристо. За иконите е трудно да се прецени без анализ на живо. Същото е и за работата на Павел Койчев, но и там има шанс да е добра цена, имайки предвид, че е сред най-продаваните имена в момента. Проблем обаче е, че за повечето от изброените артисти е невъзможно да се намери публична информация относно продажби. "Това е, защото са непродаваеми", сподели един от галеристите. Други пък са силно надценени. Ще се спрем по-подробно на няколко примера. Недко Солаков продава на галерията за ≈ 30 679 € картината "Упражнение", 2024 г., м.б., платно, 114х146 см. От НГ специално пишат в отговора си до нас: "По настояване на автора Недко Солаков правим следното уточнение: цената на откупката е под пазарната стойност на произведението. Отделно от описаната откупка, същият е направил и дарение." Това твърдение се крепи само на честната дума на бившия агент на Държавна сигурност. ArtMark показа друго. 6 негови творби са продадени на търгове през 2024 и 2025 г. за между 400 и 1200 евро, с едно изключение за 3000 евро. Злите езици твърдят, че сам си ги е купил, за да не се изложи, тъй като никой не е искал, но нека не се занимаваме с клюки. Вярно, картината е различна техника и размер, но и разликата в цената между 10 и 75 пъти е сериозна. Още повече, тя не е от неговите знакови творби, което би обосновало по-високата сума. Тъкмо е нарисувана и преди да изсъхне боята по платното, е купена от НГ. Недоумение буди и фактът, че това очевидно е и една от най-скъпите публични продажби на изкуство в най-новата ни история. В аукциона ArtMark могат да се намерят редица картини на Владимир Димитров-Майстора, Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Васил Стоилов, Дечко Узунов, Жорж Папазов, Никола Танев, Златю Бояджиев, Георги Чапкънов: все по-евтини, понякога 5-6 пъти по-малко. Дори смятаният за най-талантлив съвременен български артист - наскоро починалият Иван Вукадинов, изглежда не може да се сравнява с Недко Солаков, поне в очите на НГ. Неговата творба "В памет на героите" ("Чили") прави такова впечатление през миналия век, че личният секретар на папата монсеньор Маки отправя официална заявка от името на Павел VI за закупуване на платното за колекцията на Ватикана. Негови платна са продадени на търг през 2025 г. за 25 000, 20 000 и 8 000 евро. Тук може би е редно да си зададем въпроса и защо Ватикана иска, а Националната галерия не иска да купи картини на Вукадинов, но за това след малко. Иво Бистрички е единственият артист, за когото намерихме актуална информация за продажби. В момента той предлага картини през галерия "Little Bird Place". 2024 г. той продава на НГ "Недостроен автопортрет", 2023, акрил, платно, 250х120 см. ≈ 7 670 € и "Дворец", 2021, акрил, платно, 150х120 см. ≈ 4 091 € В момента "Little Bird Place" предлага "Кипарис", 2025, акрил, платно, 180 x 120 см срещу 5,120.00 €. Тя е сходна по размер и техника, като е добре известен факт, че галериите слагат надценка между 40 и 50%. Това е най-скъпо обявената му картина, останалите се продават между 520 и 3 580 евро. Въпросът защо НГ е купувала толкова скъпо - отново идва на дневен ред. За Лъчезар Бояджиев пък намираме информация единствено в журналистически материал от 2010 г. в ArtPrice, в който се твърди, че през 1999 г. на търг в Ню Йорк е продал своя инсталация за 5 500 долара. Оттам насетне нищо. От него НГ купува: Накрая ще засегнем и друго име: Андрес Серано. Прочутият и доста скандален фотограф продава на НГ триптих "Измъчване", 2022: "Без название XXVI-1"; "Без название XXVI-2"; "Без название XXVII", хромогенен принт; 2/3; 1/3; 1/3, 224х183 см. срещу 84 990 евро. Тук има няколко странности: - триптихът е закупен от парижката галерия "Натали Обадия", а не на аукцион или от артиста. Нещо повече, НГ показва негова изложба с именно тази серия фотографии между 16 септември и 10 ноември 2022 г. Защо не е купила директно от него на място в София, а е чакала от частна галерия през ноември 2024 г. и начислени ли са тлъсти комисионни? - това е първата чуждестранна откупка за 36 години за НГ (като изключим 7-те през 2012 г. на Жул Паскин, Ермин Давид и Жорж Папазов). С какво тя е толкова важна за българската публика, къде се вписва в цялостната колекция и концепция на Галерията? За сумата от близо 85 хил. евро е можело да се купят архивите с хиляди снимки на български фотографи. Или картина на наистина известен и знаков творец. Вместо това вземаме 3 фотоса от второстепенна по значимост серия на по-скоро нишов артист - и то от второто ѝ издание, дори не първото. - може би най-знаковата му творба е снимка на разпятие на Иисус Христос, потопено в стъклен буркан със собствената урина на фотографа, "Immersion (Piss Christ)" от 1987 г... Редица негови снимки и досега иронизират и направо се гаврят с християнската вяра. Невъзможно е да се говори за посланията на Серано, без да се засегне именно тази нишка. Какво послание желае да изпрати НГ, която основно е образователна институция, на своята публика? Руската връзка и конфликт на интереси Част от отговорите се крият в историята на директорката Бубнова. Тя е родена в Москва и завършва Московския държавен университет "М. В. Ломоносов" през 1983 г. Веднага след това е пратена в НГЧИ в София (впоследствие станала НГ), където работи до принудителното си пенсиониране през 2025 г. Самата тя предизвика множество скандали, сред които поръчка за ремонт с цени 2 до 10 пъти по-скъпи от пазарнатите; повреждането след взрив в хранилището на 251 творби, сред които тежко на Мърквичка, Майстора и др.; поканването на руската посланичка Елеонора Митрофанова на откриваща вечер, водещо до нейното изгонване с освирквания; "яденето на жени" на Ода Жон; провалите с Венецианското биенале, защитата на МОЧА и т.н. Бубнова е сред основателите през 1995 г. на т.нар. Институт за съвременно изкуство (ИСИ), както и негов директор в продължение на 23 г. През цялото време в конфликт на интереси с държавните си ръководни позиции. Когато през 2018 г. става директор, напуска ИСИ под натиск. За да е всичко честно, все пак. След отстраняването си от НГ веднага се завръща в ИСИ. От "засекретения" списък с 18 лица 5 са членове на ИСИ: - Лъчезар Бояджиев е основател от 1995; - Недко Солаков е основател от 1995; - Калин Серапионов е изп. дир. на ИСИ в момента; - Радостин Седевчев е редови член; - Борис Данаилов е основател от 1995. Сред много от останалите артисти също се забелязват сериозни връзки през годините с ИСИ. От културната институция ни предоставиха и "Стратегия и правила за придобиване на произведения на изкуството в Националната галерия". В нея има раздел за конфликта на интереси, който гласи: "Служителите на галерията не трябва да участват в обсъждане или вземане на решение във връзка с придобиване на произведение/я на изкуството, в която имат интерес, като това трябва да се протоколира." Дали е спазена тази част от разпоредбата? Там също така се споменава, че тя се "ангажира да осигури етични, честни, отговорни и прозрачни условия на договаряне и управление на всички придобивки". Едва ли криенето на откупки и непредоставянето на каквото и да било обяснение за тяхната цена и значимост са припокриват с прозрачността и етиката. Впрочем, Анелия Николаева, която стана директор през юни 2025 г. (и протеже на Бубнова) отказа на News.bg достъп до същата тази информация по-горе през август 2026 г., въпреки че съдът принуди галерията през май да ни предостави данните, което беше сторено. Тоест, това ѝ действие е не само противозаконно, то е неадекватно. Тук се връщаме към въпросите от по-рано за Серано и всички останали знайни и незнайни автори: защо са избрани точно те с точно тези творби за откупуване? С какво са важни? Къде се вписват в концепцията на НГ? Съществува ли изобщо такава? Защо са пренебрегнати редица видни живи и вече починали родни художници? Защо въпреки наличието на милиони евро целеви средства галерията не е направила нито една откупка на световно значимо произведение (освен Кристо)? Защо галерията не изпълнява с десетилетия основната си функция на закупуване и излагане на ново изкуство? Но може би най-важният е какво се случи с дарението на г-жа Маргарита Занеф? На 14 февруари 2018 г. се разбра, че починала българка от Австралия, емигрирала там през 1960-те - е завещала 940 819 евро (1.84 млн. лв.) на НГ. Нейното желание било да се закупи значимо за България и света изкуство. 2 дни след това тогавашната директорка Слава Иванова заяви: "Крайната цел е обогатяване на националната колекция за днешните и за бъдещите поколения - това е мисията на всеки един музей. Госпожа Занеф ще продължи да живее чрез колекцията, която ние ще създадем, благодарение на щедрото ѝ дарение. Нейният жест е един изключително щедър жест в подкрепа на българската култура и изкуство." News.bg се свърза с Галерията за изкуство на Нов Южен Уелс (Art Gallery of New South Wales) в Сидни, Австралия, където Занеф дари същата по размер сума. Оттам ни отговориха, че са усвоили "изключително щедрия дар" на българката, като името ѝ фигурира в списъка със "Златни благодетели" в сайта и физически в самата галерия за период от 20 г. Междувременно онлайн страницата с "Приятели на галерията" в София е празна, да не говорим за физически плакет или друг знак на уважение. Днес, почти 9 години по-късно и 3 директори - нито стотинка от наследството на г-жа Занеф не е докоснато. Това заявиха за News.bg от НГ със задоволство и почти гордост. Сякаш не сме успели да ги спипаме в крачка, както сме се надявали. Уви... За този период официалната инфлация е 46%, а реалната е много над това. Тоест, минимум 500 000 евро от покупателната стойност на завещанието на Занеф към онзи момент е напълно заличена. Вероятно доста повече. Няма да навлизаме в сърцераздирателни и спекулативни слова за отношението на държавата ни - и в частност на една рускиня и нейните протежета - към паметта и труда на живота на една българка, принудена да напусне родината си заради комунистическия режим, но пожелала паметта ѝ да се завърне у дома дори след смъртта. Това не е в стила на едно разследване. Но не може да не отбележим, че се изискват уникални способности да грешиш и когато действаш, и когато бездействаш.