Близо 30 помилвания за 8 години: От "вечна" забрана за шофиране до доживотен затвор

Помилването е един от най-извънредните механизми, с които държавата може да облекчи наказателната репресия. В него няма автоматизъм - напротив, идеята е да се приложи именно в изключителни случаи, когато продължаването на наказанието вече не постига целта си или би довело до прекомерна и нехуманна последица. Информацията е взета от Регистъра на направените предложения и издадените укази за помилване след 23 януари 2017 година. Публикуваният регистър на направените предложения и издадените укази за помилване показва 28 уважени случая от януари 2017 г. насам. Зад сухите номера на указите обаче стоят истории, които показват колко различни могат да бъдат основанията за едно такова решение. Сред най-необичайните случаи е още първото помилване, описано в регистъра. През април 2017 г. е помилван 32-годишен автомонтьор, осъден на 7 години затвор, както и на лишаване завинаги от правото да управлява автомобил. След като е освободен условно предсрочно, съдът и затворът са установили категорична и необратима положителна промяна в поведението му. Той е изтърпял повече от две години и десет месеца от допълнителното наказание. Комисията по помилването приема, че безсрочното лишаване от право да управлява МПС създава сериозен проблем с принципите на индивидуализация и пропорционалност на наказанието. В конкретния случай човекът вече е бил поправен, рискът от рецидив е бил преодолян, вредите са били обезщетени, а продължаването на наказанието до края на живота му не е обслужвало законна цел. Така с Указ №31 от 18 април 2017 г. той е помилван с остатъка от наказанието "лишаване от правоуправление завинаги". Самият регистър определя случая като първия в българската правна история, при който е помилвано именно такова наказание. Друг случай от същата година показва съвсем различно лице на института. 57-годишна болна пенсионерка е осъдена на общо 9 месеца затвор за държане на цигари без бандерол. Молбата за помилването ѝ е подадена не от самата нея, а от Софийската районна прокуратура. Причините са свързани с тежкото ѝ семейно положение и грижите, които полага за болната си дъщеря и малолетния си внук. Дъщерята страда от тежко психично заболяване и не може сама да се грижи нито за себе си, нито за детето си. Внукът пък е поставен под грижите на бабата, след като е изоставен от баща си. Социалните служби установяват, че именно тя осигурява нормалните условия за живота и развитието му и че няма реална алтернатива на тези грижи. В резултат на това Комисията стига до извода, че изпълнението на наказанието би било житейски и правно нетърпимо. Жената е помилвана изцяло с Указ №41 от 15 юни 2017 г. Регистърът отбелязва и нещо необичайно - това е първият и единствен известен случай, при който молител за помилване е орган на държавното обвинение. Сред мотивите се среща и друга повтаряща се причина - здравословното състояние. През ноември 2017 г. е помилван осъден, който е трябвало да изтърпи още един месец затвор, но страда от тежки заболявания и има нужда от постоянна медицинска грижа, която затворът обективно не може да му осигури. Комисията приема, че за толкова кратък остатък от наказанието връщането му в затвора би било безпредметно и нецелесъобразно. В друг случай от 2017 г. става дума за човек, осъден на четири години за шест измами, извършени между 1997 и 2003 г. Тук мотивът не е промяна в криминалното поведение - напротив, Комисията изрично посочва затвърдени криминални нагласи. Но здравословното му състояние е станало толкова тежко, че наказанието фактически не може да бъде изпълнено. През 2018 г. сред случаите изпъква и осъден на пет години затвор с тежко онкологично заболяване. Той се намира в болница към затвора, не може самостоятелно да се придвижва и обслужва, а лечението му не дава положителен резултат. В регистъра е записано, че изтърпяването на наказанието вече е безпредметно от гледна точка на целите на закона. Но най-същественият случай от 2018 г. е друг. 42-годишен икономист изтърпява наказание доживотен затвор без право на замяна. След повече от 18 години в затвора Комисията отчита трайна личностна и поведенческа промяна. Рискът от рецидив е намален почти наполовина - от 31 на 16 точки. Осъденият има 34 награди, работи, участва в различни инициативи и дори полага доброволен труд, като се грижи за болни в медицинския център на затвора. В този случай аргументът е особено интересен: помилването не се разглежда като прошка за извършеното престъпление, а като признание за реално настъпила положителна промяна. Наказанието "доживотен затвор без право на замяна" е заменено с 30 години лишаване от свобода с Указ №90 от 26 юни 2018 г. Година по-късно пък семейната ситуация се оказва решаваща. 41-годишен мъж, осъден за престъпления, свързани с наркотици, живее в Англия, където създава семейство. Детето му е с тежко изоставане в умственото развитие и признаци на аутизъм. Английският съд отказва екстрадицията му именно заради изключително тежките последици, които отсъствието на бащата би имало за детето. Българската Комисия по помилването възприема тези аргументи, като отчита и факта, че престъпленията са извършени повече от 15 години по-рано. Мъжът е помилван изцяло с Указ №1 от 9 януари 2019 г. Следват и случаи, при които времето само по себе си се превръща в аргумент. 53-годишен мъж е осъден за престъпления от 1998 и 2000 г., като окончателната присъда влиза в сила чак през 2014 година.  Междувременно той живее законно в друга държава от ЕС, работи и няма последващи криминални прояви. Чуждите власти отказват да го екстрадират. Той също е помилван изцяло. През 2020 г. е помилван 79-годишен човек, осъден на осем години затвор. Той няма предишни осъждания, а според регистъра престъплението е било ситуативно и е последвало продължителен тормоз над него. В затвора поведението му е добро, рискът от рецидив е нисък и има изградени трудови навици. От наказанието му са заличени две години. През 2021 и 2022 г. здравословните мотиви отново са силно застъпени. Има случаи на осъдени с онкологични заболявания, тежки инвалидизиращи състояния, инсулт и други заболявания, при които Комисията приема, че продължаването на наказанието не може да постигне обичайните си цели. Сред тях обаче отново има и тежко престъпление. 53-годишен мъж, осъден на доживотен затвор без право на замяна за грабеж, придружен с убийство, е преценен като човек, претърпял трайна положителна промяна след повече от 20 години зад решетките. Той проявява разкаяние, спазва режима, работи, повишава квалификацията си и е награждаван многократно. Наказанието му е заменено с доживотен затвор с право на замяна. През декември 2022 г. са направени няколко помилвания в рамките на един ден. Сред тях е 65-годишен осъден за умишлено убийство, който е с тежко онкологично заболяване и деменция, както и 67-годишен мъж с тежки последици от инсулт. И при двамата мотивът е, че здравословното състояние прави корекционния процес практически невъзможен, а продължаването на наказанието би било нехуманно. Друг интересен случай от същия ден е на човек, осъден за престъпления, извършени преди 2000 година. Присъдите са влезли в сила още през 2000 г., но повече от 20 години не са предприемани действия за изпълнението им. Междувременно мъжът се е установил със семейството си в чужбина, работи, детето му посещава училище и семейството е успешно интегрирано. Той е помилван изцяло. Към последните вписани случаи в регистъра се стига до 2025 г. През юли 2023 г. е помилван 35-годишен мъж, осъден за престъпления по транспорта, за когото е установено изключително тежко здравословно състояние. През февруари 2025 г. е помилван 52-годишен мъж също по здравословни причини, а през юли 2025 г. - 51-годишна жена, осъдена на четири години и шест месеца затвор, като при нея основанието е посочено като хуманно. Така зад числото 28 се очертава не една, а няколко линии на аргументация - от медицински и семейни причини до доказано поправяне, изминало десетилетия време от извършването на престъплението или наказание, което в конкретния случай е преценено като несъразмерно. Именно това прави регистъра интересен - той показва, че помилването не е използвано само за хора с тежки заболявания. В няколко от най-съществените случаи решението е мотивирано с промяна в поведението на осъдения и с извода, че продължаващата изолация вече не изпълнява целта, заради която е наложено наказанието. В същото време сред помилваните има и хора, извършили тежки престъпления, включително убийство, грабеж, придружен с убийство, и престъпления, свързани с наркотици. Това прави въпроса за границата между наказанието и хуманността неизбежна част от всеки разговор за президентското помилване. Регистърът показва и още нещо - в основата на тези решения често стои не въпросът дали престъплението е извършено, а дали продължаването на наказанието години по-късно все още има смисъл. Темата за помилването беше коментирана и от настоящия президент Илияна Йотова, както и от един от предшествениците ѝ Росен Плевнелиев (държавен глава в периода 2012-2017 година).  В мотивите си Йотова заяви, че нито едно нейно решение за помилване не е скрито. То съществува на сайта на президентството.  Тя подчерта, че помилването не е амнистия, нито реабилитация. По думите й то се прави по хуманитарни причини и след извършване на експертиза. Всичко е прозрачно, отбеляза Йотова. Президентът подчерта, че носи отговорност за всяко свое действие и всеки свой подпис. Тя посочи, че има един единствен случай, при който е отказала да носи отговорност и това е при помилването на убиеца на баща й. Държавният глава поясни, че е сторила това, за да не се изтълкува, че е субективна. Плевнелиев коментира и процедурата по помилването от страна на Илияна Йотова. Плевнелиев обясни, че помилването е акт на държавния глава и е добре да има такива механизми в президентството, за да се избягват тежки казуси. Има системен тежък проблем и зависимост що се касае до помилването, което трябва да бъде разчистено и да излезе наяве, призова Плевнелиев. "Помилването по целия свят, при всеки демократичен президент, е изключително акт на държавния глава като такъв. Следователно е добре да има такива механизми в президентството, така че да се избягват подобни тежки казуси. Това, което аз виждам от медиите, е, че се говори не за един, а за пет подобни случая от общо 28 помилвани. Това говори за системен проблем. И отново отговорността не може да бъде прехвърляна на някаква комисия", посочи Плевнелиев. "Трябва да се знае каква е интензивността, т.е. колко хора са помилвани. Ние с госпожа Попова помилвахме много малко хора. Тук говорим и можем да извадим тази статистика, но нашата политика беше: колкото може по-малко. Защото в крайна сметка, ако искате да разчистите тежката криминална среда, ако искате да покажете, че държавата е силна и тя е там, и на всичкото отгоре тези, които правят престъпленията, трябва да знаят: няма помилване. Ще си носят отговорността", посочи Росен Плевнелиев. Освен ако няма някакъв категоричен случай. В моя случай, например, това, с което лично аз съм се намесил, и то след обаждане на хора от село Рибново, които аз много ценях като обикновени хора, беше случаят с една жена, която беше погазена от ДПС активистите и за един стек или два стека цигари, хванати някъде на някаква митница, беше вкарана в Сливенския затвор за дълъг период от време. И само и само защото беше женена за някакъв активист на ДПС, който беше решил, че след това трябва да я тормози. Застанах със своето лично решение, въпреки решението на комисията, и помилвах тази жена. И до ден днешен съм горд с този акт. Дадох шанс на прекрасна майка, в момента учителка в Рибново, коментира президентът в периода 2012-2017 година. "Помилването е дадено на държавния глава, за да възстанови справедливост и същевременно да даде надежда на някой, който иска да се поправи. В този случай един наркотрафикант е продължил отново да бъде наркотрафикант. Не прави чест и на медиите, а и на политиците, когато през 2025 година този казус е стигнал до Народното събрание - всички са го замели под килима. Това е тежък грях, по някакъв начин много голям компромис, пробив - да е не един, а да са пет наркотрафикантите, които са помилвани", коментира Росен Плевнелиев.