Още като много млада Мара Белчева влиза в европейския интелектуален и артистичен елит

Още като много млада Мара Белчева влиза в европейския интелектуален и артистичен елит. Среща се с Вагнер, Лист, Ницше, Дебюси, Сен-Санс и Рихард Щраус, разговаря с тях за музика, литература и философия и постепенно се превръща в своеобразен културен мост между България и Европа. На 10 октомври в зала "България" една малко позната страница от нейния живот ще оживее чрез писмата ѝ с Рихард Щраус и музиката на "Бурлеска". Мара Белчева Снимка: Национален литературен музей Това е един необикновен спектакъл, част от 57-ото издание на "Софийски музикални седмици", когато Пламен Бейков, ученик на Борис Христов и директор на Русенската опера, ще прочете писма между поетесата Мара Белчева (1868-1937) и Рихард Щраус (1864-1949), разказват от екипа на международния фестивал. Кореспонденцията е част от една почти неизвестна история - за младата българка, която още в края на XIX век се оказва в непосредствена близост до едни от най-значимите личности на европейската култура. Кореспондецията на Мара Белчева и Рихард Щраус ще бъде представена под музиката на "Бурлеска" в спектакъл през октомври. Снимка: Софийски музикални седмици Самата "Бурлеска" ще бъде изпълнена от фестивален оркестър под диригентството на Христо Павлов и с именитата пианистка Надежда Цанова, която е и идеен двигател на проекта. Концертът ще съчетае музиката с литературно четене на кореспонденцията между Мара Белчева и Рихард Щраус. Така публиката ще чуе не само музиката, но и гласа на хората, които стоят зад нея - техните отношения, идеи и лични истории. Експозиция с лични вещи на Мара Белчева в къща музей "Петко и Пенчо Славейкови" в София, 2024 г. За първи път наследникът на поетесата Николас Ейнджъл дьо Сейнт Клер дава гласност на тази лична кореспонденция. Повечето или някои от оригиналите на писмата се пазят в частния архив на резиденция "Хофбург", както и в частния архив на фамилията. Предстои публикуването на специално издание на писмата между Рихард Щраус и Мара Белчева, както и на кореспонденцията между Ференц Лист и младия композитор Щраус. Но историята започва много преди "Бурлеска". През 1883-1886 г. Мара Ангелова, бъдещата Мара Белчева, учи във Висшия девически колеж във Виена. За едно младо момиче от България това е не просто престижно образование, а възможност да попадне в самия център на европейския културен живот. Тя бързо се вписва в тази среда. Владее езици, интересува се от литература, музика и театър, пее, рецитира и пише. Има качества, които далеч надхвърлят традиционното разбиране за образованието на една млада жена от онова време. Именно във Виена се запознава с младия Рихард Щраус, който тогава тепърва прави първите си самостоятелни стъпки в музиката. Между двамата възниква връзка, която ще продължи през годините и ще се окаже важна част от живота и на двамата. Но значението на Мара Белчева не се изчерпва с отношенията ѝ с Щраус. Чрез него и чрез собствените си контакти тя навлиза все по-дълбоко в европейската артистична среда. Тя осъществява и мечтата на младия композитор да се срещне с неговите музикални кумири - Рихард Вагнер и Ференц Лист. Срещите се превръщат не просто в запознанства, а в своеобразен творчески диалог. Именно тук се появява една от най-интересните характеристики на Белчева - тя не е само придружител на младия Щраус. Самата тя привлича вниманието със своите способности, култура и присъствие. МЛАДАТА БЪЛГАРКА СРЕД ВАГНЕР И ЛИСТ Мара Белчева пеела много добре - чисто и с богат глас. При срещата си с Вагнер през 1883 г., а по-късно и при срещата си с Лист в Рим, тя изпява арии от Белини, Доницети и Моцарт. Вагнер е впечатлен от младата българка и ѝ дава либретото на последната си творба "Парсифал", за да получи мнението ѝ. Творбата, над която работи в продължение на години, е току-що завършена. Самият факт, че Вагнер търси реакцията на толкова млада жена, е показателен за впечатлението, което тя оставя. В разказите за тези срещи Мара се появява не като случайна гостенка, а като човек, чието мнение за изкуството е било чуто и оценено. Мара и Рихард гостуват няколко пъти на Лист във Ваймар и Байройт. Лист също е впечатлен от езиковите познания на българката, от рецитаторските, певческите, поетичните и драматургичните ѝ възможности. По-късно я кани в Рим, където тя се среща с младия Клод Дебюси, а няколко дни по-късно и с Камий Сен-Санс. Тези срещи през 1886 г. се превръщат в още една страница от необикновения европейски кръг, в който младата българка вече се движи. Щраус по това време има ангажимент с Майнингенския оркестър и не присъства на срещите. Мара обаче продължава сама. Тя постепенно се превръща в самостоятелен участник в европейския културен живот. НИЦШЕ И ПЪТЯТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИДЕИ КЪМ БЪЛГАРИЯ Сред най-интересните личности от кръга на Мара Белчева е Фридрих Ницше. Лист и Вагнер са изненадани от личното ѝ познанство с философа и от факта, че тя споделя с него своята поезия. Контактът с Ницше е важен не само като любопитен епизод от биографията ѝ. Той показва широтата на интелектуалния свят, в който Белчева се движи още в младостта си. Фридрих Ницше Снимка: Hulton Archive/Getty Images По-късно именно тя запознава Пенчо Славейков с творчеството на Ницше. Така една идея, родена в европейската философска среда, преминава през личния свят на Белчева и достига до българската литература. Това е може би една от най-важните роли на Мара Белчева - тя не просто пътува из Европа и събира впечатления. Тя пренася идеи, култура и духовни влияния обратно към България. "Не Пенчо ме научи да пиша стихове, а те сами идваха при мен