Индустриалната симбиоза: Защо цинкът е сърцето на българската кръгова икономика

Тази симбиоза е макроикономически стълб. Първо, тя осигурява регионална заетост за десетки хиляди семейства чрез директни и индиректни работни места. Второ, гарантира суровинен суверенитет - вместо да внасяме първични суровини и материали за производство от трети страни извън ЕС, ние рециклираме местните отпадъци. И трето, тя елиминира огромни разходи - стоманодобивните заводи не плащат за депониране на опасни отпадъци, а циментовите заводи получават достъпна суровина на място. Стабилността на "КЦМ" АД гарантира сигурен пазар и технологична подкрепа за останалите два сектора. Ако една брънка от тази верига се скъса под външен натиск, разходите за останалите участници ще нараснат драстично. Къде тогава виждате основната заплаха пред този работещ модел? Заплахата идва от регулаторния натиск на европейската политика - по-конкретно бързото намаляване на безплатните въглеродни квоти (EU ETS). Оказвайки натиск върху базовите индустрии единствено на база техните директни (Scope 1) емисии, регулаторната рамка действа непропорционално. Тя разглежда емисиите в абсолютна стойност за всяко предприятие поотделно и напълно игнорира системния ефект от симбиозата. Механичното отнемане на квоти не води до декарбонизация, когато дадена индустрия вече е достигнала своя технологичен таван на оптимизация. То просто създава тежък финансов дефицит, който може да разруши индустриалната симбиоза. Какви биха били конкретните последици, ако тази симбиоза се разруши? Последиците ще са екологично и икономически негативни в три направления. На първо място - генериране на "регулаторен отпадък". Ако финансовият натиск доведе до свиване на производствения ни капацитет, уловеният прах от пещите за рециклиране на стомана автоматично отново се превръща в "опасен отпадък". България ще трябва да депонира десетки хиляди тонове опасни отпадъци годишно на земната повърхност, за което страната ни има изключително ограничена инфраструктура. Последиците обаче не се изчерпват с управлението на отпадъците. Разрушаването на симбиозата би означавало и влошаване на нетния въглероден баланс, защото този модел спестява емисии от добив, обогатяване и транспорт на първични руди и материали за производство от трети страни. Ако тази производствена връзка бъде прекъсната, общият въглероден отпечатък на българската икономика всъщност ще нарасне заради вноса на суровини. Въглеродният принос на индустриалната симбиоза е справедливата и прагматична стойност на икономика с нулев отпадък. Това води и до още един, стратегически риск - загуба на суровинна независимост. Цинкът е критична суровина за поцинковането на стомана, която е гръбнакът на ВЕИ сектора (соларни конструкции, вятърни турбини) и инфраструктурата. Ако съкратим европейското производство на цинк, ЕС става напълно зависим от внос от страни като Китай, Индия и Турция, където екологичните стандарти са ниски. Това е класическо "изтичане на въглерод" (Carbon Leakage) - глобалните емисии няма да паднат, но европейската индустрия ще бъде ликвидирана. Какво е конкретното решение, за което настоявате пред държавата и европейските институции? Ние не искаме бягство от екологична отговорност, а отчитане на реалните пазарни, социални и технологични факти. Българското правителство, в координация с индустриалните съюзи, трябва да защити пред Европейската комисия въвеждането на "Критерий за индустриална симбиоза" в рамките на Регламента за ETS. Нашето предложение е ясно - да се спре темпът на намаляване на безплатните квоти на нивата от 2027-2030 г. за предприятия, които могат да докажат, че оползотворяват технологични отпадъци на друг ключов промишлен сектор в рамките на националната икономика и едновременно с това пренасочват своите твърди технологични остатъци за директно влагане в трети индустриален процес, какъвто е например циментовата индустрия. По този начин се създава реална кръгова връзка между индустриите и се намалява необходимостта от повърхностно депониране. Това не е искане за изключение от европейските екологични цели. Напротив - предложението цели механизмът да отчита предприятията, които реално намаляват отпадъците, ограничават необходимостта от добив на първични суровини и създават измерима екологична стойност за други индустрии. Именно тези ефекти според нас трябва да бъдат разпознати и в рамките на ETS. Какво е вашето обобщение за бъдещето на сектора? Ако трябва да обобщим по-широко, бъдещето на сектора зависи от това дали ще успеем да съчетаем климатичните цели с реалните възможности на индустрията. Подкрепата за дружествата в индустриална симбиоза е висша форма на социално отговорна държавна политика. Административното преследване на климатичните цели не трябва сляпо да разрушава малкото реално работещи модели на кръгова икономика на континента. Когато една индустриална екосистема е постигнала минимално генериране на отпадък чрез десетилетия частни инвестиции, инженерна мисъл и междуотраслова стиковка, дълг на държавата е да защити този икономически организъм. Защитата на операторите в индустриална симбиоза е тест дали икономическата политика на България се води от реалните стратегически интереси на обществото, или от безкритичното отмятане на климатични цели в ущърб на собствената ни индустрия.