Голяма врява: калцуните пазят или носят зарази при болните?

Изследване сравнява как е при строг режим за ползване от всички и без. Резултатът: във времето с калцуни инфекциите дори се увеличават. В друго проучване, припомнено от лекар, се установява неочакван източник - над 80% от дългите ръкави на медицинския персонал задържат бактерии Нестихваща от дни оживена дискусия във фейсбук разисква темата ще се пребори ли България с вътреболничните инфекции чрез използване на калцуни от лежащоболните и техните посетители. Такава концепция изложи здравният министър Катя Ивкова. Пресилено е да се каже, че това е единствената поискана мярка, но очевидно е привлякла най-голям интерес в социалните мрежи. Вътреболничните инфекции са изключително важна тема, защото опира до лошия късмет да се заразиш в болница с микроб, който никое или почти никое лекарство не убива. България се представя зле в тази статистика и проблемът стимулира българските специалисти да са отлично запознати с най-новите проучвания и ръководства за добра практика. Какво казва световният опит: ще се спасим ли с калцуни от супербактериите, както са популярни неизтребимите микроорганизми? Не, влизането в лечебни заведения без калцуни не води до увеличаване на вътреболничните инфекции, смятат специалистите в нозокомиалните инфекции, както ги нарича медицината. Тези инфекции, които пациентът може да придобие по време на престой в болница или в друго здравно заведение, се появяват най-малко 48 часа след постъпване в болницата или до няколко дни след изписване. Причиняват се от бактерии, вируси, гъбички или паразити и се срещат по цял свят поради самата специфика на болничното лечение. Въпросът обикновено не е единствено дали, а колко такива неподатливи на лечение патогени се срещат и как може да се унищожат. Научните доказателства показват, че употребата на найлонови покривала за обувки в масовите болнични зони е неефективен ритуал, който няма реален принос за избягване на инфекциите. На базата на научни доказателства световни авторитети като американския Център за контрол и превенция на заболяванията и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията не препоръчват масовото носене на калцуни от посетители и пациенти. Инфекциите не се предават от пода към пациента, освен ако той няма директен контакт с него – не лежи там или не го облизва, което е изключително малко вероятно, коментират микробиолози. Затова и бактериите по подметките рядко достигат до критични за болните хора зони по въздушен път. Докато наместването на калцуните върху обувките увеличава риска от замърсяване на пръстите на посетителя и последващ пренос на микроби към пациента или високорискови повърхности в контакт с него – леглото, шкафчето му и приборите и съдовете, които използва. Освен това тънките найлонови калцуни лесно се изхлузват или се късат при ходене. Триенето им в пода всъщност помага на засъхналите бактерии да се отделят във въздуха под формата на аерозол и да паднат върху повърхностите или леглата. По тези причини и Световната здравна организация не съветва болниците да изискват калцуни дори в интензивните сектори - отбелязват специалисти. Найлоновите калъфи само генерират излишен пластмасов отпадък и разходи, без реално да предпазват. СЗО препоръчва водонепропускливи калцуни или специални затворени работни обувки единствено като изключение при специфична оценка на риска – например, когато се очаква пръскане или разливане на кръв и телесни течности (което е възможно при тежки хирургични интервенции или раждания), за да се предпази самият медицински екип, а не с цел стерилност на помещението. Съгласните с концепцията на министъра за рутинно и повсеместно обуване на калцуни от пациенти и влизащи посетители са сравнително малко. Дори има иронични тълкувания, че положителен ефект ще усетят най-вече санитарите. Дори да продължат постарому усърдието си в почистването, все пак ще им влияе фалшивото чувство за сигурност, че с калцуни хигиената е напълно подсигурена. Най-краткото и професионално мотивирано обяснение по казуса калцуни - зарази дава коментар на д-р Цветелина Спиридонова, известен хирург и здравен мениджър, че проблемът не е в отказа от калцуни, а в ръкавите на престилките на медиците. Тя дава пример от специализацията си в една от хирургичните клиники и реанимация с най-високо ниво на компетентност в Париж. Там - и в много други елитни лечебни заведения по света – ръкавите на работните екипи на персонала са задължително къси или 3/4 независимо от сезона. В същото време няма задължение да се влиза с калцуни, защото “не само не намаляват, а обратно – увеличават инфекциите”, както показват проучвания. Хирургът илюстрира с пример от изследване, публикувано в медицинското списание Pakistan Journal of Medical Sciences, което дава красноречиви данни. Научният труд сравнява два 3-месечни периода в интензивно отделение. През единия не се използват калцуни от персонала и посетителите, а във втория носенето им е строго задължително за абсолютно всички. Лекарите проследяват три ключови показателя: нива на инфекции при пациентите, смъртност и продължителност на болничния престой. Резултатите показват категорично увеличение на инфекциите, причинени от 3 много опасни и устойчиви болнични патогена – метицилин-резистентен златист стафилокок, ванкомицин-резистентен ентерокок и ацинетобактер. В същото време носенето на калцуни не намалило смъртността и продължителността на престоя на пациенти в интензивното отделение. Разбира се, може да се открият и данни, че с обувките в клиниките влизат и повече микроби, но каквито и да са. Опонентите изтъкват обаче, че те рядко скачат от пода към пациентите. Както във всичко, истината може да е по средата, трябва да говорят експертите. Сред възможните виновници за инфекции парадоксално на пръв поглед са дори ръкавите на медицинския персонал, за което пише и д-р Спиридонова. Франция не е изключение. Ръкавите на лекарските престилки и болничните униформи са доказани преносители на опасни бактерии. Заради този риск много държави, сред които пионер беше и Великобритания, въведоха правилото “Голо под лактите”. То задължава лекарите да работят по къси ръкави, да нямат часовници и гривни и да не носят вратовръзки, защото е установено, че и този мъжки аксесоар може да разнася зарази. Проучване в American Journal of Infection Control показва, че над 80% от дългите ръкави на медицинския персонал задържат бактерии, като в 21% от случаите се откриват изключително опасни стафилококи, които са трудни за унищожаване. Всъщност вътреболничните инфекции възникват поради комплекс от взаимносвързани фактори в болничната среда. Повечето са свързани със самата специфика на лечебния процес. Но все пак според проучвания основната причина е занижената обща хигиена и недостатъчното миене на ръцете от медицинския персонал, преди да докосват при манипулации или визитация всеки от болните. Това улеснява пренасянето на опасни патогени от пациент на пациент. Ситуацията се влошава от широката и често неправилна употреба на антибиотици. Тази практика води до развитието на мултирезистентни супербактерии. Същевременно болниците са пълни с пациенти с отслабена имунна система. Тези уязвими хора често се подлагат на агресивни, но спасителни медицински процедури и операции. Поставянето на катетри, системи и интубационни тръби нарушава естествените защитни бариери на тялото. През тези входни врати микроорганизмите лесно проникват директно в кръвта или в органите на болния. Накрая, лошата дезинфекция на повърхностите и апаратурата допълнително затваря този опасен кръг. Сред източниците на супербактерии може да са дори мивките в лечебните заведения, както преди време стана ясно от интервю в “24 часа” с един от най-големите специалисти в тази област у нас – доц. Иван Иванов. Проучвания в престижни медицински издания като Lancet потвърждават, че сифоните и дренажните системи на мивките действат като постоянни резервоари за мултирезистентни бактерии. Те са откривани в болнични стаи дори на 2 м от мивките - един от потенциално водещите фактори за привнесени на място инфекции. Докато посетителите и придружителите на пациентите обикновено са на последно място по значимост като източник на зарази, тъй като внасят предимно битови, а не силно резистентни болнични микроорганизми. Безспорно темата за супербактериите е важна и за общественото здраве, и за всеки човек, така че трябва да се чуе думата на специалистите с квалификация в областта на нозокомиалните инфекции.