Парите растат на хартия, но купуват по-малко

Инфлацията поставя под съмнение и защитата, която дават облигациите Дълъг период, в който спестяванията и инвестициите растат като сума, но покупателната им сила намалява, защото цените се покачват по-бързо. Това е сценарий, който може да се случи през следващото десетилетие, без да има нов борсов крах, прогнозират икономисти. За идващо “изгубено десетилетие” предупреждава Том Есей, основател на американската изследователска компания Sevens Report Research. Според него рискът не идва само от скъпите акции. Към него се добавя и бързо растящият държавен дълг на САЩ, който през август премина границата от 40 трилиона долара. Прогнозата е сред най-мрачните на пазара, а големи инвестиционни компании дават различни оценки – от сериозна загуба след приспадане на инфлацията до около 7% доходност годишно. Като пример Есей посочва периода от 1966 до 1981 г. Тогава американският борсов индекс не пада, но инфлацията изяжда голяма част от стойността на парите - 50%. Но проф. Асват Дамодаран от Нюйоркския университет посочва по-различна картина. Сто долара, вложени в S&P 500 в началото на 1966 г. с реинвестиране на дивидентите, стават 252,80 долара в края на 1981 г. За същия период потребителските цени нарастват с около 195,5%. След приспадане на инфлацията реалната загуба е приблизително 14,4%, а не 50%. Но и това е лош резултат – 16 години без реална печалба. А сценарият за изгубено десетилетие се основава на това, че колкото повече нов дълг трябва да бъде продаден, толкова по-висока доходност могат да поискат купувачите. Така се оскъпяват не само държавните заеми, но и ипотеките, корпоративното финансиране и кредитите за потребителите. Високата инфлация намалява реалната тежест на вече издадения дълг с фиксирана лихва. Държавата връща същия брой долари, но те купуват по-малко. На пръв поглед това изглежда като политически по-лесен изход от повишаване на данъците или орязване на разходите Тук е основната теза на Есей – властите могат да допуснат инфлацията да остане по-висока за по-дълго, вместо да наложат непопулярно бюджетно затягане. Подобни опасения стоят зад т.нар. търговия срещу обезценяването на парите - насочване към злато, суровини и в някои случаи биткойн за сметка на традиционните валути и дългосрочните облигации. Това обаче не е безплатен начин за намаляване на дълга. Когато инвеститорите очакват по-висока инфлация, те искат и по-висока лихва. Доходността по 10-годишните американски държавни облигации достигна 4,818% на 2 септември – най-високото равнище от ноември 2023 г. Покачването не се обяснява само с държавния дълг. Правителствата по света заемат повече, а технологичните компании също излизат на пазара, за да финансират центрове за данни, чипове и енергийна инфраструктура за изкуствен интелект. Всички те се конкурират за един и същ капитал. На 3 септември разликата между обикновените и защитените от инфлация 10-годишни американски облигации сочеше очаквана средна инфлация от около 2,35% за десетилетие. Показателят не е безпогрешна прогноза, но е важна проверка. Вторият източник на притеснения са оценките на американския фондов пазар. Циклично изгладеното съотношение цена – печалба, известно като CAPE, беше 41,93 в началото на септември. За сравнение през януари 2000 г., около върха на дотком балона, показателят бе 43,77. Има и силна концентрация. Десетте най-големи компании вече формират 37,8% от водещия индекс S&P 500, а само най-голямата има тегло от 8,1%. Това означава, че фонд, който следва индекса, притежава над една трета от парите си в шепа дружества, повечето свързани с технологиите и изкуствения интелект. Високата начална цена на акциите намалява бъдещата доходност, но не казва кога ще настъпи корекция. Скъп пазар може да остане скъп с години, ако печалбите растат достатъчно бързо. Именно очакванията за по-висока производителност от изкуствения интелект са най-силният аргумент на оптимистите. Инвестиционната компания GMO очаква американските акции на големи компании да носят отрицателна реална доходност след приспадане на инфлацията от 7,2% средно годишно през следващите седем години. Дори при сценарий с ниски лихви прогнозата е минус 4,2% след инфлацията. В същото време GMO вижда положителен потенциал при международните акции, по-малките японски компании и част от облигациите. Друга компания - Vanguard, е предпазлива, но далеч не толкова мрачна. Нейният модел предвижда между 4,2 и 6,2% средна годишна номинална доходност за американските акции през идните десет години. Това е под резултатите, с които инвеститорите свикнаха през последния дълъг възход, но не означава изгубено десетилетие, освен ако инфлацията не остане близо до горната граница на тази доходност. за глобалните акции в хоризонт от 10 до 15 години и 4,6% за американските държавни облигации. Банката признава, че облигациите може да бъдат по-несигурна защита при спад на акциите, но високата им начална доходност подобрява перспективата за дългосрочния им резултат. Goldman Sachs направи още по-видим обрат. През 2024 г. банката прогнозираше едва 3% средна годишна доходност за S&P 500 през следващото десетилетие. През лятото на 2026 г. новата оценка вече е около 7%. Аргументът е, че високите печалби на компаниите и сравнително ниските спрямо дългата история лихви могат да задържат пазарните оценки над обичайните им равнища. Тези прогнози сочат, че очакваната доходност вероятно ще е по-ниска и по-неравномерна от тази през предходното десетилетие, а изборът на пазар, сектор и срок на облигациите ще има по-голямо значение. За повечето българи, които традиционно предпочитат депозитите, опасността не идва пряко от S&P 500 или американските облигации, а от разликата между инфлацията и лихвата по спестяванията. Средната лихва по новите срочни влогове за домакинствата през юли е 1,53%. В същото време експресната оценка на НСИ показва 5,1% годишна инфлация през август. Така, ако това съотношение се запази за година, депозит от 10 000 евро ще нарасне до 10 153 евро. С покупателната сила на днешните пари обаче той ще струва около 9660 евро – Няма обаче актив, който да пази еднакво добре във всеки сценарий. Парите по разплащателна сметка губят покупателна сила, но са необходими за непредвидени разходи. Дългосрочните облигации носят фиксирани плащания и са най-чувствителни при ново повишаване на лихвите. По-кратките позволяват по-бързо реинвестиране при нови лихвени равнища, а обвързаните с инфлацията облигации дават по-пряка защита срещу ръста на цените. При акциите по-устойчиви обикновено са компании, които могат да повишават цените си, имат постоянен свободен паричен поток, умерен дълг и растящи дивиденти. Но дори добър бизнес може да се окаже лоша инвестиция, ако е купен на прекалено висока цена. Златото, суровините и дружествата, свързани с природни ресурси, могат да смекчат удар от инфлация, но цените им са силно променливи и не носят гарантиран доход. Биткойнът е още по-волатилен и кратката му история не позволява да бъде определен като надеждна дългосрочна защита от инфлация. Сценарият за изгубено десетилетие би се сбъднал, ако инфлацията остане трайно висока, лихвите продължат да се покачват, печалбите на компаниите разочароват и днешните високи оценки се върнат към историческите си нива. Тогава е възможно сметките да показват номинален ръст, а реалното богатство да намалява. Има и противоположен сценарий. Ако инфлацията се приближи към 2%, инвестициите в изкуствен интелект повишат производителността и корпоративните печалби, а сегашната висока доходност по облигациите се превърне в стабилен доход, реалната възвръщаемост може да остане положителна.