Първият йога в България Веселин Лучански отказал на братя Илиеви да е част от ВИС-2

Кръстиха клуба в Торонто, където преподава 85-годишният българин, на негово име “Аз съм единственият българин, който си е спирал сърцето. Това се случи при научен експеримент при д-р Георги Лозанов.” Този необикновен разказ споделя за “24 часа” първият йогин у нас - Веселин Лучански. От години той живее в Торонто и в момента преподава лечебната и духовна практика там. Обича да бяга с километри и всеки ден диша медитативно. За юбилея му в Торонто го отличили с грамота, а клубът, в който с години преподавал, вече носи неговото име. “Консулът тук Емил Миланов не ме забрави и това ме зарадва”, разказва Лучански. С него в момента са и двете му правнучки - Ева и Ади-Веска, с които той много се забавлява. “Толкова неща съм изживял, че като се обърна назад, съм бил много щастлив човек”, казва йогинът. Сред най-смелите му разкази е този за изследванията при д-р Георги Лозанов. “Човекът ме изследва и наблюдава с осцилограф. Задържах дъха си и в определен момент уредът престана да отчита пулс. Действието се нарича “спиране на сърцето” и дори приложих резултатите от изследването към дипломната си работа през 1965 г. По този начин исках да докажа, че йогата може да бъде предмет на научно изследване”, разказва Лучански. Няколко пъти му се е случвало и да левитира (издигане над земята по време на медитация). “Правил съм го два-три пъти за секунди. Това не е чудо, а “събуждане на кундалини” - енергия, която се движи по гръбначния стълб. Убеден съм, че не става дума за мускулно усилие, а за “електрическо изпразване”, съпроводено със звук като гръм. Единият път ми се случи докато живеех с баба ми Райна и брат ми. Дори помислих, че брат ми си прави майтап и ме повдига във въздуха, но при обръщането ми видях, че не е в стаята”, връща лентата назад Лучански. Пътят му към йогата започва още през 1962–1963 г., когато е студент във ВИФ Спомня си демонстрация на гостуващ изпълнител в цирка, чиито упражнения успял да повтори. Любопитството постепенно се превърнало в занимание за цял живот: обучение, лечебна физкултура, преподаване и участие в първите книги за йога в България. “Участвах в първите три книги по йога с най-добрите упражнения”, споделя Веселин. Определя се като първия дипломиран специалист по йога с висше образование у нас и подчертава, че е работил и с пациенти с астма, прилагайки упражнения в лечебни заведения. По думите му подкрепа е получавал най-вече от акад. проф. Матеев. Двамата дори изпратили йога упражнения за съветските космонавти с идеята да им помогнат да поддържат мускулатурата си в условията на безтегловност. Тези занимания обаче невинаги срещали разбиране. Лучански си спомня подозрението към йогата през социализма, когато тя често била възприемана като религиозна практика, несъвместима с официалната идеология. Тъкмо затова за него било важно да представя упражненията през физическата подготовка и лечебната физкултура. “Покрай д-р Лозанов дойде и интересът на екип от Киевската киностудия. Тогава се включих в първия филм за йогата, който излъчваха в СССР И сега го има в ютюб.” Пред камерата той показал повдигане на тялото от поза лотос, но тук сам прави уточнение - заснетото изпълнение вече било постигнато с мускулна контракция. Казва, че снимка от него е поместена в учебник на Георги Лозанов. Една от най-колоритните му истории е соцпразник, на който трябва да организира веселба в хижа “Три буки”. “Партийният секретар ме помоли да покажа нещо от йогата на другарите от ЦК на БКП и аз помолих готвача да счупи десет бутилки. После легнах върху стъклата и след това се изправих невредим.” Журналист от компанията решил и той да повтори демонстрацията, но се нарязал здраво. “Последва суматоха, но накрая всичко се оправи”, разказва ветеранът. Спортът го срещнал и с Георги Аспарухов. Лучански казва, че познавал Гунди, а след смъртта му отишъл с приятели от Кюстендил на поклонението, въпреки че по думите му им било забранено да присъстват. Свързва спомена с времето, в което е работил в спортен клуб “Велбъжд”, и признава, че тръгнали с усещането, че рискуват наказание. До такова обаче не се стигнало. Малко след това Лучански бил изпратен да се обучава в Индия. След като се върнал, посетил и Ванга. “Донесох ѝ кристилна броеница, която много ѝ хареса. Не съм питал за себе си, не исках да знам, просто ми беше интересна, голяма работа беше Ванга приживе”, казва йогинът. Друг спомен го връща към приятелството му със Свами Махариши. По думите на Лучански двамата прекарали около три месеца заедно при гостуването на индийския йога у нас. Веднъж го поканил да говори пред лекари в Кюстендил. Гостът започнал с думите: “Вие не лекувате, а Бог”. Това начало му донесло неприятности. След срещата служител на Държавна сигурност поискал от него писмени обяснения защо е поканил йогина и какво точно е било казано пред лекарите. Със същия апломб Лучански говори и за организирането на йога движението у нас. Твърди, че направил първите състезания с помощта на спонсори от родния си Кюстендил. Организирал лагери на Седемте рилски езера, а по морето прекарвал по три месеца на палатки с последователи. За собственото си обучение отделил седем години. “Като се върнах от Индия, където се обучавах, създадох 37 центъра в България по йога и на тази база ги обединих във федерация”, разказва той. С покойния Венци Евтимов, друго от големите имена на йогата у нас, винаги са били в добри отношения. “Беше мой заместник-председател на федерацията, единствените ни различия бяха в това, че той изпадаше в мистицизъм, което на мен не ми харесваше”, споделя Лучански. Сред познатите му от спорта били и основателите на ВИС Васил и Георги Илиеви. Лучански разказва, че ги знаел още като състезатели по борба, когато ръководел спорта в Кюстендилско. По-късно го канели да работи при тях. “Шефче, ела при нас да работиш, че се напълниш с пари”, предава думите им той. Казва, че отказал. “Човек трябва да е коректен, ако иска да се развива духовно”, обяснява позицията си. Сред спортните му спомени особено място заема и планината. Като бивш планински спасител познавал много от българските алпинисти. За Христо Проданов пази спомен от съвместно катерене в ждрелото на Ерма през 1974 г.: “Страшно упорит човек беше!”. Споменава също Боян Петров и Атанас Скатов, с когото го свързвал и начинът на хранене. “Скатов беше веган като мен”, отбелязва той. И за собствените си преходи има истории, които трудно се побират в обичайните представи за планинарство. Твърди, че като млад стигнал до 6000 метра в Хималаите, обут с джапанки и обикновени маратонки. Помни и шерпи, които виждал да ходят боси там. Бил водач на първия етап от български поход от извора на Дунав до Черно море, а по думите му е преминал със ски всички български планини по двайсет пъти. През 1997 г. Лучански напуска България. Прекарва няколко години в Гърция, а след това се установява в Торонто, Канада. Там и до днес преподава лечебни масажи и йога. “Помагам на хора с дископатии, болки в кръста, радикулити и дихателни заболявания”, разказва той. Своя подход обяснява с думите: “Само с няколко движения на ръцете усещам слабото място в човешката анатомия и го възвръщам в целостта му”. Веселин Лучански в момента подготвя и книга със спомените си, за която е събрал снимки при дъщеря си. В нея място ще има и за йогата, и за спортните му приключения, и за хората, с които пътят му се е пресичал. За собственото си остаряване има обяснение, което отдавна споделя: “Човек почва да остарява, когато душата му почва да се отчайва, да не вижда перспективи, смисъл. Затова аз винаги гледам напред, това ме държи жив. И на 85 години още не съм решил да намаля темпото, събирам материал за продължение”, смее се първият йогин у нас.